Съвременното начално образование: поглед отвътре

Образованието е тема, която засяга всеки от нас, защото от него до голяма степен зависи бъдещето на страната ни. По тази причина потърсихме отговор на няколко въпроса свързани с проблемните полета в началното училищно образование. Допитахме се до мнението на трима специалисти упражняващи различни длъжности в тази сфера, както и проведохме анкета с мнението на родители и учители пряко въвлечени в училищните занимания.

Д-р Ренета Минчева, начален учител в ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, Велико Търново, с 33 години трудов стаж

Въпрос 1: Дайте оценка на съвременното обучение по десетобалната скала?

Д-р Ренета Минчева: Бих поставила оценка 9. Съдържанието в учебниците е написано достъпно, съобразено е с възрастовите особености и интереси на съвременните ученици. Наличните е-учебници и множество образователни сайтове и платформи като IZZI, УЧА СЕ, АКАДЕМИКО и други дават възможност за интерактивно обучение. На пазара изобилства от учебно-помощни и методически материали за учителя.

Въпрос 2: Какво се е променило от времето на вашите ученически години?

Д-р Ренета Минчева: Променено е отношението на ученика към учителя. Мисля, че социалният статус на съвременния учител не е на нужното ниво. Механизмите за наказание на немотивираните и недисциплинирани ученици са много ограничени. Пример: в началния етап няма възможност за оставяне на ученик непокрил държавните образователни изисквания (ДОИ) да повтаря класа; най-строгото наказание за недисциплинирани и пречещи на работата на класа ученици е отстраняване от час (за един учебен час), но трябва да му се осигури психолог, педагогически съветник или помощник учител, който да е с него в това време.

Въпрос 3: Как да се подобри учебната дейност?

Д-р Ренета Минчева: Да се даде по-голяма свобода на учителя да наказва и поощрява учениците.

Въпрос 4: Кой е най-големият проблем в началното образование?

Д-р Ренета Минчева: Големият брой ученици в паралелките и липсата на достатъчно часове за упражнение, наблюдение, опити и учебни екскурзии. Учебното съдържание, макар и олекотено с последните промени, не дава възможност за затвърждаване и надграждане.

Въпрос 5: Какво прави един човек подходящ за преподавател?

Д-р Ренета Минчева: Учителската професия е призвание. Съвременният учител трябва да обича децата и да е готов да жертва от свободното си време за тях. Да е добре методически подготвен в университета, да е имал достатъчно часове за практика като студент. Да е отворен към иновациите и да практикува учене през целия живот.

Елиза Нанева, ресурсен учител в Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Габрово, със 7 години стаж, работи с деца и ученици със специални образователни потребности в детски градини, предучилищна и начална училищна възраст, специализира в работата със средствата за допълваща и алтернативна комуникация подпомагащи деца и ученици с комплексни комуникативни нарушения.

Въпрос 1: Дайте оценка на съвременното обучение по десетобалната скала?

Елиза Нанева: Балансът винаги дава най-добри резултати, но към днешна дата е трудно постижим. Съвременното образование е претоварено откъм учебен материал, през който се препуска, тъй като се гонят срокове и критерии. Все още липсва практиката на адекватна консултативна дейност с по-ниските нива в управлението на образователната система у нас, за да се разберат техните потребности и проблемите, с които се сблъскват ежедневно. В този смисъл, за действителното подобряване на модела на образователната система у нас е необходимо по-широко поле на консултации между централното управление и местните регионални и общински органи ангажирани в управлението на образованието, както и по-сериозно консултативно участие от страна на училищните директори.

Въпрос 2: Какво се е променило от времето на вашите ученически години?

Елиза Нанева: Ангажиментите и отговорностите на децата в начална училищна възраст са много повече. Към днешна дата в начална степен се изучават чужд език, компютърно моделиране. Учебният материал често затруднява не само учениците, но и техните родители.

Въпрос 3: Как да се подобри учебната дейност?

Елиза Нанева: Да се оптимизира учебният процес. Децата учат твърде много неща, от които впоследствие няма нужда, като същевременно ги изучават 2-3 години преди връстниците си в Европа. Полезно би било да се засили участието на учениците в групови проекти – по този начин децата се научават да работят в екип.

Въпрос 4: Кой е най-големият проблем в началното образование?

Елиза Нанева: Даване на шанс на самоинициативата – учениците сами да намират необходимата им информация, за да се подготвят по дадени тема или казус, вместо да назубрят наготово поднесена и смляна информация.

Въпрос 5: Какво прави един човек подходящ за преподавател?

Елиза Нанева: Днес учителят е ментор, новатор, вдъхновител. Той ангажира учебния процес и със своите качества въвлича децата и учениците в системата от знания и умения. Съществена част от цялостната дейност е сътрудничеството и взаимодействието с родителите.

Гергана Филева, социален работник занимаващ се с превенция на отпадане от образованието, с 12 години стаж, работи с деца и техните семейства

Въпрос 1: Дайте оценка на съвременното обучение по десетобалната скала?

Гергана Филева: Бих поставила оценка 6. Според мен цялата образователна система се е променила в негативен аспект. Децата са изключително натоварени, което води до невъзможност да затвърдят учебния материал и да разгърнат своя потенциал. Преподавателите също са натоварени, като са задължени да следват стриктно учебната програма без право да се съобразят с потребностите на децата. Отношението на родителите към образованието и начинът, по който възпитават ценности в децата, също оказва влияние на обучението им и отношението им към целия процес.

Въпрос 2: Какво се е променило от времето на вашите ученически години?

Гергана Филева: Както става ясно от предходния отговор, считам, че образованието се е променило в негативна насока. Според мен причините за промените са разнообразни. За голяма част от родителите образованието вече не е ценността, която е била преди години, особено в семействата от малцинствата. В съвременните деца се възпитават и изтъкват техните права, но се пропуска, че те вървят ръка за ръка с техните задължения. Това води до несериозното отношение на децата към учебния процес и незачитане на авторитети. Бързото развитие на съвременните технологии и потапянето на децата във виртуалния свят променя възприятията им, разбиранията, прави неустойчива концентрацията, което променя интересите им, води до затруднение в усвояването на учебния материал и неприемливо поведение в училище.

Огромна промяна има в начина на предоставяне на информацията в учебниците. Стилът на учебния материал в учебниците по разказвателните предмети е твърде висок и съдържа термини и изрази, които са непознати и не отговарят на възрастта на децата. В уроците липсва разказвателната и обяснителна част; тя е заменена с фактология, която изисква от детето не разбиране, а наизустяване. Това води до негативно отношение към ученето като дейност, трудно запомняне на учебния материал и неустойчиви знания.

Друга промяна е невъзможността след преподаден нов урок, последващият учебен час да е за по-добро разбиране, усвояване и затвърждаване на учебния материал. Изискванията към децата и натоварването им с обем домашни работи са често непосилни и несъобразени с възрастта им, което често налага участието на родителите. Тяхната натовареност и ангажираност в съвременния свят от друга страна често води до невъзможността да отделят време на децата, което също води до негативни последствия за тяхното образование.

Въпрос 3: Как да се подобри учебната дейност?

Гергана Филева: Мисля, че се налагат много промени, но считам, че са невъзможни – да се забави технологичното развитие, родителите да започнат да възпитават децата си в повече ценности и т.н. Затова от съществено значение е да се промени стилът на текстовете в учебниците, за да е достъпен за децата.

Въпрос 4: Кой е най-големият проблем в началното образование?

Гергана Филева: Липсата на авторитети, учебният материал е написан на твърде високо ниво, липсата на подготовка от родителите вкъщи и предучилищно образование в детските градини, лансиране на определени деца, прекомерната употреба на мобилни устройства още от ранна възраст, високи изисквания към децата, неподходящо отношение на преподаватели, проблемно поведение на отделни деца, което дава отражение върху всички деца от класа и други.

Въпрос 4: Какво прави един човек подходящ за преподавател?

Гергана Филева: Да има „здрава нервна система“, за да устоява на предизвикателствата на съвременните деца и цялата образователна система. На първо място всеки преподавател трябва да обича децата и работата си, и целта му трябва да е да предаде знания на децата в различни области. Преподавателят трябва да е професионалист в областта, в която преподава, да проявява разбиране, търпение, адаптивност, умения за прилагане и отстояване на подходящи възпитателни методи и други.

Анкета с учители и родители

Разнообразните виждания на трите специалистки ни подтикнаха да разширим периметъра на изследването и съберем още мнения.

На анкетата ни се отзоваха общо 63 учители и родители, със следните характеристики: 61 жени и 2 мъже; повечето са на възраст до 35 години; от позицията на родители са отговорили 37 души, от позицията на начални учители – 11, а от позицията и на двете – 15.

По скалата от 1 до 6, анкетираните поставят оценка 3.65 на съдържанието в учебниците, учебните помагала и тетрадките. Оценяват с 2.83 прогреса на образователната система за последните 20 години. А на подготовката и образованието на началните учители поставят оценка 2.90.

Последният въпрос в допитването е отворен и търси предложения за промени във възпитателния метод. Там мнозина призовават за повече движение на децата. Също искат учебният материал да се затвърждава, преди да се дава следващият. Голяма част от анкетираните се оплакват от тежките детски раници и апелират за по-достъпен и разбираем от децата материал.

Ето и едно от най-провокативните и интересни коментари, на Моника Петрова, 30-годишна, работи с деца.

„Целта на образователната система е да измести или затрие истинността на важни предмети имащи за цел да поддържат българщината жива. Предмети, които могат да накарат българските деца да се гордеят с това кои са, да искат да знаят и могат повече. А когато се изгуби тази подбуда, се случва точно това, което се става в момента – неуважение към йерархията в семейството, а какво да говорим за училищата!

За съжаление, говорим в минало време за учителите като институция, именно защото сме изгубили идентичността си благодарение на образователната система и родителското възпитание. Вярвам, че ако в учебниците по история се наблегне на истини и факти, ако се въведе предмет по родолюбие и се вмъкнат българските традиции на прадедите ни, има голям шанс да се посее семето на едни различни времена – за едни по-различни млади хора!“

Светът се променя с невероятни темпове. Това, към което ние, възрастните се адаптираме и нагаждаме, е даденост за децата на новото време. Дали ще бъдем най-добрите учители за малките хора или ще се изгубим в собствената си неувереност, зависи главно от нашата мотивация.

Затова нека не превръщаме в клише думата „призвание“ – тя е стълб и основа в учителската професия!