Морето
Животът ми –
вдъхновена морска поема
на син кръговрат – небе и вода.
И един бял платноход
в разлюляно море.
Легло на вулканична сила
е морето ми и звездно огледало.
Истинска поезия – древна амфора,
полегнала на дъното
със огърлица бисерна…
Усмихвам се, преливам от любов,
във царството
на най-дълбока красота,
когато хвърля мрежи в мен
копнеещо морето!
Богат е уловът, щом болката му подаря!
И няма брегове, и няма цвят морето.
В душата ми разлива небесната палитра –
пречистваща хармония на музика космична!
По лунната пътека ще си тръгна,
във залеза червен да изтека.
Морето е скръбта ми…
