Как се създаде морална лумпениада

Създаването и разцъфтяването на морална лумпениада, която застана на върха на държавата, не се случи нито лесно, нито бързо.

Първо се формира естетиката на новото поколение, естетиката на силиконовите красавици и анаболови бицепси. След това се изгради светът на грозното и пошлото, където е готино да унижаваш и подиграваш известните, да рушиш авторитети, да се изправяш срещу закони и правила, да рушиш статуквото. Статуквото във всичко – политика, икономика, образование, изкуство, морал, култура. „Всичко преди нас е лошо и подлежи на унищожение“ се превръща в мото на новия човек.

После се създава нов категориален апарат на мисленето, като се изпразват думите от съдържанието им и се изпълват с ново – обратно на старото.

И така:

• Демокрация е равно на беззаконие, бедност, власт на мафията.
• Реформа – унищожаване на производства и безработица, прилагане на формулата „стани ти, за да седна аз“.
• Образован – този, който има няколко дипломи от ерзац университети, произвеждащи ерзац професори и ерзац професионалисти.
• Бизнес – кражба и корупция.
• Статукво – всичко преди мен и всичко, което не работи за мен.
• Промяна – подмяна на старите ценности и поставяне на лични цели.
• Партия – група от тарикати, преследващи лични интереси и участващи в избори.
• Избори – кражба на доверие с цел да си на власт.
• Власт – пари и лесно забогатяване.
• Преговорите – пазарлък.
• Почтен – всеки, който е срещу статуквото, което винаги е лошо.
• Добри сили – всеки, който е с мен.
• Зли сили – всеки, който е срещу мен.
• Добро – всичко, което е в моя полза.
• Зло – всичко, което не е в моя полза.

Народното събрание вече не е форум за решаване на народните болежки, а кочина, където се маскарят партиите и партийците.

Докато се стигне до преформулиране на девиза на Народното събрание „Съединението прави силата“ на „Съединението връща статуквото“.

Така с променени думи се изпращат послания, които означават точно обратното на това, което казваш и резултатът е един – преобръщане на ценностната система и деформиране на моралните основи.

Изведнъж предателите стават герои, липсата на лоялност се аплодира.

Мързеливият е хитрец, доносникът става защитник на ценности, нарушаването на Конституцията е право дело в борбата срещу статуквото.

Така се ражда и образът на „героят на нашето време“, но не по Лермонтов, а по Ганьовски.

Ето и малко конкретика:

Един от най-ярките образи, разбира се, е този на един бивш гелосан министър, който осъзна, че е бил в редиците на мутренска и корумпирана партия едва когато трябваше да се раздели с министерския си пост и усети, че вятърът вее в друга посока. Не се сещате за Печорин, нали? А за бай ти Ганя, който казва „келепир има в тая работа“.

Не по-малко ярък е и образът на онзи министър на културата, който носи ковчези по площадите, с което ни подсеща за думите: „Като чуя култура, се хващам за кобура“.

Да не пропуснем и един бивш депутат-изстъргвач и крилата му фраза: „Ще ви изчегъртаме“, чрез която се легитимира бруталността на политическата ни класа. Да се бориш за доверието на избирателя е работа на вятъра, но изчегъртването – о, да. То е бързо и ефективно.

Как може да бъде наречен политик, който до вчера коленичи пред президента си, избира го за първи и втори мандат, приема го за родител и се радва на неговото покровителство, а днес иска „импийчмънт“?

Какъв може да бъде този човек, който излъга Конституцията, но се бори за правова държава? Как се нарича този, който обявява себе си и всички ренегати и конформисти за „добрите сили“? Като какъв се категоризира човек, който говори объркано, защото мисли объркано? Най-меко казано морален лумпен.

Думата „лумпен“ идва от немската дума lumpen и означава парцал. Маркс я използва по адрес на класово неосъзнатите представители на работническата класа. Днес тя има по-широк смисъл и се отнася към хора с объркано мислене и ценностна система, изградена от думи и понятия, с които изпращат объркани и неясни послания. И ако тези хора живеят личния си живот, без да ни налагат преобърнатата с главата надолу представа за света, какво от това. Но, не. Такива хора, не осъзнаващи на кой свят са и на кой господ се молят, управляваха държавата ни, управляваха съдбите ни и пак искат да го правят. И какво чудно има, че под водачеството на такива хора не сме наясно на чия страна сме – на Украйна или на Русия, в коя посока се движим – на запад или на изток. И защо да ни приемат в Шенген?