Нов риск България да приеме джендъра и еднополовото родителство (видео)

Как ще гласува България тази есен два ключови текста на ЕС, които са в конфликт с решения на родния Конституционен съд (КС)? Какво ще последва за българските граждани и нация, ако представителите ни кажат „да“ на джендъра (пол, различен от биологичния) и родителство/осиновявания на деца от еднополови двойки?

Става въпрос за „Директива на Съвета на ЕС относно борбата с насилието над жени и домашното насилие“ (продължение на Истанбулската конвенция) и „Регламент за признаване на родителството между държавите-членки“.

По тези горещи теми разговаряхме с Михаела Джоргова, съосновател и председател на гражданско сдружение „Асоциация общество и ценности“, отстояващо активна позиция за гарантиране на достойнството и свободата на личността, брака и семейството.

Новетика: Защо ЕС налага на своите страни-членки текстове в разрез с техните законодателства и традиционния морал?

Михаела Джоргова: Стратегическата програма на ЕС е насочена към политики целящи създаване на различен човешки образ, с пол и полова идентичност, който да може да променя. Още преди да бъде избрана за председател на Европейската комисия (ЕК), Урсула фор дер Лайен заяви, че ще настоява страните от ЕС да приемат Истанбулската конвенция.

Програмата на ЕС включва разнообразие на половете, ограничаване свободата на словото, узаконяване по заобиколен път на еднополови съюзи и осиновявания от еднополови двойки, ранното сексуално образование и други. За да се създаде нова представа за човешкия пол, се спекулира с човешките права и тези права непрекъснато се променят, разширяват и манипулативно се интерпретират.

В тази насока са и предложените директиви, които скоро ще бъдат разгледани. Едната касае борбата с насилието над жени и домашното насилие и въвежда пол и полова идентичност, различни от биологичните. Нещо, което Истанбулската конвенция следваше да постигне. Другата цели признаване на родителството между държавите-членки, което ще доведе до признаване на еднополовото родителство, съюзи и осиновявания.

Още повече, структурите на ЕК и Европейският парламент (ЕП) дават привилегирован достъп на одобрени от тях НПО, за да упражняват влияние и да прокарват тези политики, като щедро ги финансират с нашите данъци. Някои от тези организации получават 70% от своето финансиране чрез европейските данъци, а имат статут на независими неправителствени организация, претендиращи, че представляват интересите на гражданското общество.

Новетика: Защо България би гласувала „за“ тези два документа, след като са противоконституционни?

Михаела Джоргова: Очаква се Директивата за защита от домашно насилие да следва правилата за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, които се приемат с квалифицирано мнозинство, т.е. с подкрепата на 72% от членовете на Съвета.

Позицията на България и всяка държава-членка е важна, тъй като ако Директивата бъде използвана за налагане на Истанбулската конвенция, начинът на гласуване на страните-членки ще покаже степента на подкрепа.

С оглед Конституцията на страната ни и решенията на КС по отношение на пола и половата идентичност, България не би следвало да приема тези директиви.

Новетика: Може би се опасявате от повторение на прецедента, при който българският посланик в ООН подкрепи резолюция с включена джендър терминология?

Михаела Джоргова: Да, по случая поискахме обяснение от Министерство на външните работи. Накратко ни отговориха, че Резолюцията не е правно обвързващ документ и че страната ни я е подкрепила заедно с всички страни-членки на ЕС. Посочиха, че страната ни налага резерви, когато определението за пол е дадено в смисъла на Конвенцията в правно обвързващи документи.

Изпратихме подробно писмо до външния ни министър. В него посочихме, че подкрепата, макар и с уговорки, на такъв противоречив език, вместо официално разграничаване в резолюция на ООН, би довела до по-нататъшното утвърждаване и популяризиране на понятията „пол“ и „полова идентичност“. С него поискахме страната ни да изразява и отстоява ясна и категорична позиция, съобразно Конституцията ни.

Новетика: С какво Директивата за насилието над жени е различна от Истанбулската конвенция?

Михаела Джоргова: Директивата е начин да се заобиколи ратификацията на Истанбулската конвенция от ЕС и някои страни-членки като България. Тя е опит за преодоляване на съпротивата по отношение на концепцията за „пол“ и „полова идентичност“, включени в Истанбулската конвенция. В целите на документа и в други параграфи на Директивата се посочва, че тя е начин за прилагане на Истанбулската конвенция. Спорният термин „джендър“ присъства 72 пъти в нея.

Новетика: Какви ще се последствията, ако кажем „да“ на Директивата?

Михаела Джоргова: Приемането на пол и полова идентичност, различни от биологичните, ще доведе до редица промени – в сферата на образованието, семейните отношения, здравеопазването, наказателното, трудовото право и други. Най-потърпевши от това ще са децата, които ще могат да предприемат действия за смяна на пола си от ранна детска възраст, без съгласието, а в не малко случаи и без знанието на родителите си. Последствията от тези интервенции са изключително тежки и много от тях невъзвратими. За по-малко от 10 години броят на децата, решили да променят пола си и подложили се на хормонална терапия е нараснал с 4500% в Англия.

Когато на биологични мъже бъде дадено правото да променят все по-лесно юридически пола си, част от тях започват да печелят титли в женските състезания, за сметка на жените. Има немалко случаи на насилие от биологични мъже в помещения за жени, както и в женски затвори.

Ако женен мъж реши, че е жена и промени своите документи – бракът на практика ще стане еднополов. Както конституционните ни съдии бяха посочили в решението си по повод делото за Истанбулската конвенция, когато жената не е жена, защитата на жените от насилие се превръща в неизпълним на практика ангажимент.

Новетика: А ако подпишем Регламента за родителството?

Михаела Джоргова: Ако бъде приет Регламентът за родителството, България ще бъде принудена да признае родителството, установено в чужбина и няма да може да запази законовите си разпоредби и определения по въпросите за брака, семейството и родителството. В много случаи ще бъде отнето правото на детето да има и да познава единия от родителите си.

Във Франция и САЩ немалко възрастни, включително хомосексуални, израснали в еднополови съжителства като деца, застанаха срещу еднополовия брак, поради травмата от липсата на единия от родителите. Не всяко семейство има деца, но всяко дете има баща и майка и следва да защитим правото му да ги познава.

Новетика: Български съд вече одобри издаване акт за раждане на дете от еднополов брак?

Михаела Джоргова: Решението на Съда на ЕС противоречи на вътрешния ни правов ред, понеже иска да признаем връзките „дете-родител“ в рамките на еднополовите отношения, установени в друга държава-членка на ЕС, за целите на свободното движение в рамките на ЕС.

Административният съд София-град на практика не получи отговор на въпросите, които зададе и които са важни за решаване на делото. В същото време постанови решението си, позовавайки се на отговорите на Съда на ЕС.

В решението си Административният съд София-град не отговори на Столична община – район Панчарево, че съществува техническа и практическа невъзможност данните от чуждестранния акт за раждане да бъдат пренесени в български акт за раждане.

Във всеки български акт за раждане задължително се сочи майката, от която произхожда детето, но в акта за раждане, който трябва да бъде издаден това няма как да стане. Това е така, защото жалбоподателят по делото отказва да посочи биологичната майка на детето. Явно това е и причината Столична община – район Панчарево да обжалва решението на Административния съд.

Новетика: Какъв отговор получихте от Министерство на правосъдието относно Директивата?

Михаела Джоргова: От Министерство на правосъдието, което представлява страната ни в случая, ни отговориха, че гласуването предстои тази есен и че предвид защитения по закон характер на тази информация не могат да ни кажат каква позиция са заели на обсъжданията до момента. Предстои да поискаме, в лицето на настоящия правосъден министър, страната ни да защити бъдещето на децата и жените, съобразно Конституцията на страната ни, като гласува против приемането на тази директива.

Подписка с призив България да гласува против Директивата: https://civilactionbg.com/stop-eu-gender-directive.

Новетика: А на писмото относно Регламента за родителството?

Михаела Джоргова: Регламентът предстои да се представи тази есен, след което да бъде разпределен към съответното министерство, което ще оформи и представи позицията на страната ни. Това ни дава още време да съберем подкрепа от повече хора и организации.

Изпозвам случая да поканя всеки, който чете това интервю, да отдели няколко секунди да подкрепи петицията в защита на децата, по повод Регламента за родителството: https://civilactionbg.com/zashtiti_dezata_i_semeistvoto.

Новетика: Как да разпознаем джендър пропагандата?

Михаела Джоргова: Важно е да покажем последиците в други страни от подобни политики. Това изигра ключова роля в борбата срещу Истанбулската конвенция. Примерите помогнаха на хората да видят за какво става дума и да се надигнат.

За съжаление, много пари се дават по европейски програми и на различни фондации и организации, за да говорят в полза на тези политики през последните години: чрез филмовата и музикалната индустрия, образованието, медиите, изкуството. Нагласите на по-младото поколение, и не само, се промениха, чрез предаване на едностранчива и често невярна информация. Много хора са убедени, че човек се ражда хомосексуален, че промяната е невъзможна, че джендър политиките за смяна на пола помагат на подрастващите. А това не е така.

В същото време, когато човек дръзне да изрази различна гледна точка, често бива нападан, стигматизиран, клеветен, обиждан и понякога съден. Цензурата в социалните мрежи, и не само, става все по-голяма. А медиите, които дават гласност по тези проблеми, стават все по-малко.

Нашият глас е най-силният проводник истината да се чуе. Независимо дали ще бъде в разговор с приятели, в социалните мрежи, чрез поезия, изкуство, медии, участие в шествия или друга форма на несъгласие, е важно нашият глас да бъде чут.

Имаме нужда да се свържем едни с други и да работим заедно в тази посока. Когато се обединяваме, синергията, която се получава вследствие обединяване на нашите способности, знание и опит, създава среда, която да послужи като катализатор на промяната.

Мартин Лутър Кинг е казал, че „идва време, когато мълчанието е предателство“. Това е изключително вярно за времето, в което живеем. Ако днес замълчим, какво ще кажем един ден на децата си, когато попитат: „Ти какво направи тогава? Защо не ме защити?“

Новетика: Какво да направи всеки от нас?

Михаела Джоргова: Много е важно е като граждани да се чува гласът ни, да изразяваме мнението си. Може лично или заедно с други да пишем до медии, институции, управляващи. Насърчавам родителите да прекарват повече време с децата си, да разговарят по тези въпроси, да ги запознаят с научните факти, с другата гледна точка, която социалните мрежи и филмите няма да им дадат.

Като сдружение, следим случващото се, превеждаме и споделяме актуални материали, документални филми и изследвания за последствията от подобни политики от други страни, и ги публикуваме на сайта, в YouTube канала и Фейсбук страницата си. Също информираме какво можем да направим, чрез електронния си бюлетин, който е безплатен и излиза два пъти месечно. Всеки желаещ може да се абонира през сайта.