Миг

Безмълвни, с теб,
край житата сме спрели,
в приказен миг потопени.
Слънце в косите блести
и лицата ни гали.
Шептят класове,
че жътвата веч е дошла,
а сред тях за жътварите пее
мак, подвил колене.

С ръката си, в твойта държа
ключ към дъгата,
по която мечтите
общ път са поели.
От жегата в дъха ти отпивам
и тя огън в сърцето ми пали,
усещам се жива.

В огледалото на потока,
застинал във сянка,
пеперуда гони
бялата си премяна, сама,
а небето тайно наднича, едва.
Синевата му от очите ти блика,
с нежност душите ни слива.

Като пшеничено зърно
в прегръдка пак ме приюти
и с маранята на житата,
нека този миг прекрасен
завинаги да съхраним.