Има ли машинни изборни измами? (видео)

Огромен скандал се вихри в Отечеството ни относно вероятността от машинни изборни измами. Народът, както е редно, се разцепи на две.

Едните показват извадки от изборните книжа, където се вижда, че машините крадат по 5-10 гласа от някои секции в полза на една и съща партия. Твърдят, че само в България се гласува с машини (наричани на галено „мадуровки“), докато в Европа са били унищожени, във връзка с Решението на Германския Конституционен съд против машинното гласуване. Те са уверени, че от „бандата на Кирчо“ са фалшифицирали изборите и са откраднали гласове от други партии. Как обаче е станало това, тук единно мнение няма…

Другите реват, че всичко това са лъжи, че в Европа ще вземат пример от нас и ще започнат и те да гласуват с машини, защото това е правилно. Че у нас машините са изключително честни, защото имат проверени „кодове“ (каквото и да значи това). Те виждат навсякъде грозни призраци от хартия, които смущават сънищата им и всеки момент ще затрият демокрацията, чрез „купения вот“.

Уверени са, че гласуването с хартия априори е манипулативно. Говори се за „индийска нишка“ (каза го министърът на правосъдието, но не уточни какво значи това), за „печатане на бюлетини“ (справка – видната специалистка по изборна методология Мая Манолова) и други хартиени измами.

Но с какво е опасен този безобиден материал, при това голям приятел на Човека (!), хартията?

Каква е тази ужасия, сякаш иде краят на света?

Къде е истината

И защо възникна проблемът? Къде е заровено кучето?

Първо е необходимо да обясним някои тайнствени и непознати за широката публика термини, като прословутите „кодове“ (непонятни са също и за политиците, но те не си го признават, а ги повтарят като папагали).

А работата е съвсем проста. Не става въпрос точно за кодове, в общия смисъл на думата. Код изобщо означава информационна единица, получена чрез някакво преобразуване от друга информационна единица. Всеки шифър представлява по същество код, както и всеки компютърен софтуер, написан на някакъв език за програмиране.

В случая с машините за гласуване става въпрос точно за СОФТУЕРА (на български – програма), който управлява т. нар. „мадуровки“ (официално СУЕМГ, машини за електронно гласуване), които по същество представляват класически компютър. Компютър, програмиран от специализиран софтуер (обсъжданите „кодове“) за една единствена дейност – преброяване и разпределяне на гласовете, подадени в процеса на гласуването в дадена секция.

Всеки софтуер се пише (ръчно) от човек програмист, който като всеки писач, използва някакъв ЕЗИК, на който пише поредица от команди, това именно представляват този софтуер (или „код“).

За да се разбере от машината, този софтуер, се превежда на единствения понятен за нея език (компютърът е едно тъпо устройство, на нивото на петгодишно дете, който познава само две аритметични действия и три логически операции) – машинния език, като се кодира в поредица от числа. Този запис също може да се нарече „код“.

Само че „код“ е по-загадъчен и неясен термин, отколкото „софтуер/програма“, защото има и много други значения, например парола, шифър и т.н., което внушава на публиката представата, че ако знаеш „кода“, т.е. софтуера, тутакси може да манипулираш машината.

Естествено, никой не се замисля, че за да манипулира машините, не му трябва само тайнствения „код“ (който, естествено, първо трябва злонамерено да се модифицира), но и ДОСТЪП до машините (повече от 12 000), където да се инсталира този вече вредоносен софтуер, който пък ще манипулира „мадуровките“ в негова полза.

Ето къде било заровено кучето

Излиза, че за да се манипулират машините, са необходими и достатъчни САМО ДВЕ условия:

1. Наличието на ЧЕСТНИЯ (утвърден при сертификацията) софтуер, който би трябвало да управлява машините. Той ще бъде модифициран (ашладисан) с вредоносната програма, осигуряваща манипулацията на изборния процес. Тази програма обикновено се самоунищожава без следа, след завършване на изборната процедура (както и при опит да бъде прочетена от друго устройство, освен от машината).

2. Наличието на пълен достъп до машината „мадуровка“ (СУЕМГ), за безпрепятствено инсталиране на софтуера (вече модифицирания Честен софтуер).

Веднага става ясно КОЙ единствено отговаря на тези условия – реално да притежава управляващата програма (Честния софтуер) и да има пълен достъп до машините. Нека го наречем условно „Машиниста“. Под негов надзор протича цялата процедура, а именно:

Зареждане на 12 800 машини с управляващия софтуер (записан на 2 флашки, общо 25 600 броя). Това става вероятно за 2-3 дни, от около 300 техници (или повече?). Те проверяват и тестват всяка машина, зареждат или подменят акумулаторите, ремонтират при нужда и накрая инсталират софтуера. Машините ВЕДНАГА заминават по направления (предварително известни).

Естествено, при толкова много работа, в тази навалица и бързане (дотогава машините са заключени и запечатани), НИКОЙ не може да каже какво точно се зарежда в тази или онази машина – дали ЧЕСТНИЯ софтуер, или някакъв „ашладисан“ с вредоносна програма за кражба на гласове.

Това знае само Чорбаджията на техниците (който ги снабдява с флашките), т. нар. „Машинист“.

Дори и той, Машиниста, да е кристално честен, не би могъл дори и да желае, да контролира 300 (или повече?) техници в продължение на 36 часа (или повече) непрекъснато…

Друга една малка подробност:

Законът (ИК), НИКЪДЕ не споменава за „контрол при програмирането на СУЕМГ“ (както и не споменава за сравняване на ниво СИК, РИК и НАЦИОНАЛНО, на разликите между Машинни протоколи и Протоколи от преброяване на контролни разписки), а пък СЕРТИФИКАТОРИТЕ благоразумно са се дистанцирали от тази опасна тема (тя и сертификацията, т.е. „установяване на съответствието“ е една…, но това е обект на други уточнения).

Извод

1. НИКОЙ не контролира (освен Машиниста) инсталирането на софтуера в „мадуровките“, дори и ИК не го предвижда. А и то не е възможно при тази организация.

2. ЗНАЧИ този, който зарежда кода/софтуера в машините, има ПЪЛНАТА СВОБОДА да зареди каквото си поиска. Освен Честния софтуер, може да зареди и ВРЕДОНОСЕН (който, след като си свърши работата, се САМОУНИЩОЖАВА), ако поиска.

Цялата работа прилича на един брониран сейф със сложни ключалки, който обаче отзад има вратичка с катинарче, а ключът е в Машиниста – ако е честен, няма да влезе и да открадне благата отвътре (гласовете, де)!

А иначе, дори няма нужда от толкова приказки.

Германският Конституционен съд се произнесе компетентно, кратко и ясно още преди години по въпроса за „мадуровките“ и като последица, В ЦЯЛА ЕВРОПА те бяха УНИЩОЖЕНИ! Останаха само в България (и в един окръг около Брюксел с 1 милион души население), където този факт се укрива от редовите гласоподаватели, С РЕШАВАЩОТО СЪДЕЙСТВИЕ на големите медии.

Може ли Прокуратурата да разреши случая?

С огромно задоволство узнахме, че Прокуратурата на Република България се е самосезирала и е възложила разследване на подозренията за манипулации.

Възрадвахме се много. Сега безпристрастно, бързо и компетентно ще се разреши случая със съмненията за кражби на електорални гласове. Край на разделението в обществото по този въпрос. Случаят ще бъде разрешен и двете враждуващи групировки ще се помирят, ще плеснат с ръце и ще се прегърнат в името на националния идеал (каквото и да значи това).

Естествено, черногледците не верват и ехидно се подсмихват. Но ние си оставаме оптимисти. Защо?

Много просто. Защото казано по-ясно, работата е фасулска. Прокуратурата ще има не повече от ДВЕ лесни задачи, които бързо би трябвало да реши:

1. Да намери доказателства за наличие или липса на изборни манипулации.
2. В случай, че установи манипулации, да открие КОЙ ги е извършил.

Първата задача е много проста.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА за евентуални манипулации (ако има такива) на състоялите се досега машинни избори, СА НАЛИЧНИ в Мрежата, в сайта на ЦИК. Това са:

1. Секционните протоколи от преброяването на контролните разписки, издадени от машините/“мадуровки“;
2. Секционните Машинни протоколи;
3. Секционните списъци с подписите на гласувалите избиратели.

Във всяка секция, БРОЯТ на гласувалите по т.т. 2 и 3 трябва ТОЧНО да отговарят на броя контролни разписки по т. 1.

Всяка разлика трябва да се опише за всяка СИК и резултатите да се обобщят на ниво РИК и ЦИК.

Тогава ще се разбере ИМА ЛИ измама и в какъв размер е (при значителна разлика по трите точки), ИЛИ НЕ (при много малка разлика, в рамките на допустимата грешка). ТОВА Е ВСИЧКО!

Ако пък се установят манипулации, откриването на извършителя е още по-просто. Единственият заподозрян може да бъде САМО Машиниста (виж по-горе). Този който отговаря за зареждането на машините с управляващия софтуер.

А пък дали условната фигура на Машиниста има някакво отношение към личността на управителя на фирма „Сиела Норма“, операторка на „мадуровките“, ние не знаем.

За него се твърди също, че имал свързаности с лидер на политическа партия, а пък процесът по сертификацията, т.е. установяване на съответствието за СУЕМГ, де факто бил финализиран, макар и индиректно, пак от него.

Горната информация обаче може да бъде проверена и анализирана единствено от Прокуратурата.

Ние тук нямаме отношение.

За подробности вижте:

https://www.novetika.com/hartiena-buletina-uzhas-kiril-asen/
https://www.novetika.com/koi-pecheli-izborite/