Марксистките корени на BLM

Идеята, че комунизмът може да намери почва за развитие в най-проспериращата капиталистическа държава в света, САЩ, доскоро звучеше като фантастика.

Но се оказва, че идеологическата платформа на организацията „Черните животи имат значение“ („Животът на чернокожите е от значение“, Black Lives Matter, BLM) има точно такава цел.

Уикипедия описва BLM като „децентрализирано политическо и социално движение, застъпващо се за ненасилствено гражданско неподчинение в знак на протест срещу инциденти на полицейска жестокост и всякакво расово мотивирано насилие срещу чернокожи“.

Но освен движението, има и организация с подобно име. Движението и организацията не са едно и също нещо.

Официалното наименование на организацията е Black Lives Matter Global Network Foundation. Тя е основана от Алиша Гарза, Опал Томети и Патрис Кулорс.

Движението BLM обединява хора, които се борят мирно за полицейска реформа, защото вярват, че афроамериканците са обект на неправомерно полицейско насилие.

Организацията BLM, обаче, е основана на марксистката идеология. В интервю за New York Post от 25 юни 2020 г., Патрис Кулорс заяви, че тя и колегите ѝ са „обучени марксисти“.

Премахване на семейството

Например Карл Маркс и организацията BLM имат сходно отношение към традиционното семейство, състоящо се от баща и майка. Вместо семейството, BLM подкрепят т.нар. „село“, което отдалечава от традициите и е противоположно на общоприетите вярвания и идеали.

„Опълчваме се на установената в западния свят семейна структура. Вместо това се подкрепяме взаимно посредством разширени семейства и ‘села’, основани на колективна грижа за децата до степен, удобна за майките, родителите и децата.“

Горният текст присъства на сайта на BLM до 17 септември, когато е премахнат. Сега е наличен само тук. От организацията не обясняват премахването. Възможно е то да цели прикриване на марксистките ѝ корени, привлекли нарастващо медийно внимание.

По подобен начин, Маркс защитава опитите на комунистите да премахнат традиционното семейство в своя „Манифест на комунистическата партия“.

„Премахване на семейството! Дори и най-радикалните се възмущават от това гнусно намерение на комунистите.

Върху какво почива сегашното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частното присвояване. Напълно развито то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудителното безбрачие на пролетариите и в публичната проституция.

Буржоазното семейство, разбира се, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.“

Така според Маркс, премахването на семейството ще произтече от премахването на частната собственост.

Болшевиките са също срещу семейството. Една от първите стъпки, които предприемат след завземането на властта в Русия през 1917 г., е борба за премахване на брака и отслабване на традиционното семейство.

През 1979 г., китайската комунистическа партия отиде една стъпка по-натам, като въведе политиката „едно дете в семейство“. Партията установи принудителен държавен семеен контрол. Това е най-екстремната мярка за планиране на населението в световната история. Според изчисления, политиката е довела до убийството на 500 милиона деца посредством аборт, както и до стерилизирането на близо 200 милиона жени. Беше официално премахната през 2014 г.

Колективна собственост

През август, организацията „Движение за черни животи“ (Movement for Black Lives, M4BL), партньор на BLM, призова за колективна собственост върху ресурси, банки и предприятия. Също за прогресивен данък върху доходите, гарантиран минимален доход и работни места.

M4BL настояват за: „възстановено право на земя, чист въздух, чиста вода и жилища, и край на експлоататорската приватизация на природни ресурси, включително земя и вода. Искаме демократичен контрол върху опазването, използването и разпределянето на ресурсите.“

По подобен начин, Маркс говори за премахване на собствеността върху земята и употребата на рентите за обществени цели; за национализиране на фабрики и инструменти за производство; и за цялостно подобряване на почвата съобразно общ план.

Исканията на M4BL за съкращаване бюджета на полицията и дори нейното разпускане напомнят предложението на Ленин от април 1917 г. за премахване на полицията и войската, и заменянето им с народна милиция.

M4BL също настояват за репарации за предишни и настоящи вреди. Те включват „пълен и безплатен достъп за всички чернокожи до образование в обществени колежи и университети, опрощаване със задна дата на студентски заеми и подкрепа за образователни програми“.

Сиатъл и Парижката комуна

По време на протестите в САЩ бяха поругани и разрушени исторически символи, паметници и други артефакти. Това е в унисон с развитата в Манифеста идея, че „в буржоазното общество миналото господства над настоящето, а в комунистическото общество – настоящето над миналото“.

В тази връзка трябва да споменем случилото се в Сиатъл, тъй като то силно напомня Парижката комуна от 1871 г., причинила пълен погром на Париж и 30 000 човешки жертви.

На 8 юни 2020 г., група протестиращи завзеха район в централната част на Сиатъл и го провъзгласиха за „Автономна зона Кепитъл Хил“. Зоната се саморъководи, без участие на официалните власти. Участниците в нея създадоха стенописа Black Lives Matter.

Зоната просъществува до 1 юли; тя беше в знак на протест срещу смъртта на Джордж Флойд. Окупаторите настояваха за намаляване финансирането на градската полиция с 50 процента, пренасочване на средствата за правосъдие и здравеопазване, и за гаранции, че протестиращите няма да бъдат подведени под съдебна отговорност.

Огражденията бяха премахнати след инциденти с огнестрелно оръжие и смъртта на 19-годишен младеж.

В заключение: организацията BLM притежава характеристиките на комунистическа групировка. Това потвърждава осма глава на книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“.

„Както и да се наричат организациите, подстрекаващи към бунтове и насилие в западното общество днес — движението ‘Неделими’, ‘Антифа’, ‘Спрете патриархията’, BLM или ‘Не на фашизма’ — всички те са комунистически групи и поддръжници на комунистическите идеи.

Под прикритието на призиви за правото на свобода на изразяване, тези групи неуморно провокират конфликти в западното общество.“

Деси Иванова живее в САЩ от 2000 г.