Писмото на Марк Зукърбърг: въпроси, дилеми, бъдеще

Марк Зукърбърг се разкая, че неговата компания Meta се е поддала на натиск от администрацията на Байдън да цензурира съдържание; посочи, че намесата била „неправилна“ и заяви, че няма да се подчини, ако това се случи отново.

Това той направи в писмо от 26 август 2024 г. до правната комисия на Камарата на представителите на САЩ, след разследване модерирането на съдържание в онлайн платформи. В писмото Зукърбърг разкри, че от Белия дом са искали цензура на публикации за Ковид-19, включително хумор и сатира.

Изявлението провокира размисъл за баланса между свободата на словото, цензурата и политическия натиск. Също отбелязва ключов момент в дебата за ролята на социалните мрежи в модерирането на съдържание. И повдига въпроси за влиянието на политическите субекти върху частните компании при контрола на информацията.

Свобода на словото в цифровата ера

Понятието за свобода на словото е в основата на демократичните общества и Първата поправка на Конституцията на САЩ. Но с появата на интернет и особено на социалните медии, границите на свободата на словото се усложниха.

Платформите за социални медии са частна собственост, но и обществени пространства, където хората упражняват правото си на изразяване. Това повдига въпроса дали тези компании имат задължението да защитават свободата на словото, както правителствата са длъжни да го правят.

Признанието на Зукърбърг разкрива степента, до която тези платформи могат да бъдат повлияни от политически субекти – тревожен прецедент за бъдещето на свободата на словото. Макар борбата на правителството да се бори с дезинформацията по време на Ковид-19 пандемията де е разбираема, налагането на политически натиск – и решението на Meta да се съобрази с него – предполага една проблемна връзка между държавната власт и корпоративното влияние върху публичния дискурс.

Цензурата: доброволна или принудителна?

Цензурата може да бъде авто, когато платформата доброволно подготвя съдържание въз основа на вътрешни политики, или принудителна, когато външни сили, като държавни служители, настояват за предприемане на определени действия.

В този случай Зукърбърг характеризира цензурата по-скоро като принудителна. Това повдига важни етични и правни въпроси относно отговорността на социалните медийни платформи за защита на свободата на изразяване.

Ключов въпрос е размитата граница между дезинформацията и легитимната реч. Администрацията на Байдън, според изявлението на Зукърбърг, е оказала натиск върху Meta да премахне не само фалшиви твърдения, но и сатира и хумор, свързани с Ковид-19. Това надхвърля категориите на речта, традиционно защитени от Първата поправка (като сатирата) и представлява тревожна тенденция: цензурата се прилага твърде широко под прикритието на борба с дезинформацията.

По този начин се вижда и как политическият натиск води до свръхцензура. Хуморът и сатирата често се използват за критика на управляващите, затова тяхното потискане нарушава основен механизъм за търсене на отговорност от правителството и институциите. Последствията тук се простират отвъд конкретното съдържание – става дума за създаване на опасен прецедент, при който политическите лидери могат да се осмелят да потискат несъгласието и критичните гласове под претекст „защита на общественото здраве“ и други належащи обществени нужди.

Политически натиск и корпоративна отговорност

Решението на Зукърбърг да се противопостави на натиск в бъдеще предполага промяна в начина, по който Meta и потенциално други компании ще се справят с намеса от правителството.

То също повдига въпроса за ролята на корпорациите в политическата динамика. Къде свършва корпоративната отговорност и започват разширените правомощия на правителството? Задължени ли са тези компании да защитават свободата на словото? И имат ли право да се поддават на политически натиск, особено по време на кризи?

Този случай подчертава и моралната отговорност на социалните медии, които често твърдят, че са неутрални платформи. Изправени пред натиска на правителството, те са поставени в трудна ситуация: ако се съпротивляват, ще ги обвинят в дезинформация; ако се поддадат, стават агенти на цензурата. Думите на Зукърбърг, че намесата е „неправилна“, предполага неуспех в постигане баланс между тези два конкуриращи се интереса.

Ролята на правителството

Правителствата играят съществена роля в поддържането на обществения ред, особено по време на кризи. Между защитата на гражданите и нарушаването на техните права обаче има тънка граница. В този случай изглежда Администрацията на Байдън е прекрачила тази граница, потискайки определено съдържание в ущърб на свободното изразяване.

Предизвикателството за правителството е, че то често играе ролята на арбитър кое е дезинформация и кое истина. Така управляващите могат да манипулират определението за „фалшива“ или „вредна“ реч и да потискат несъгласие и политическа опозиция. Затова правителствата трябва да внимават да не разширяват правомощията си в области, които ограничават свободния и открит дебат.

В противен случай – ако се цензурира не само дезинформацията, но и законни форми на изразяване като сатирата – общественото доверие в правителството и в социалните платформи ще ерозира. Тази ерозия на доверието ще бъде по-вредна от самото разпространение на дезинформация, тъй като ще отчужди обществеността от институциите, които трябва да защитават правата им.

Първата поправка

Първата поправка в Конституцията на САЩ осигурява защита свободата на словото. Прилага се предимно за потискане словото от страна на правителството, затова опосредствената държавна цензура спрямо частни компании като Meta създава сива, нерегулирана зона. И така, ако правителството притиска частни субекти да цензурират речта, това нарушение ли е на Първата поправка?

Върховният съд все още не е отсъдил дали е така. Става дума за делото „Мърти срещу Мисури“ (Murthy v. Missouri), което разглежда дали натискът на държавни служители върху социалните медии да модерират съдържание представлява противоконституционно „държавно действие“ съгласно Първата поправка.

Ищците твърдят, че оказвайки влияние върху платформи като Facebook и Х (Twitter), правителството ефективно ги е принудило да цензурират съдържание, свързано с Ковид-19 и изборите през 2020 г. Очакваното решение на Върховния съд ще създаде важен прецедент за бъдещето на свободата на словото и модерирането на съдържание онлайн.

Бъдещи политики и регулиране

В резултат писмото на Зукърбърг трябва да бъдат разписани по-ясни граници за правителственото влияние върху модерирането на съдържание. Например за засилване защитата на речта в социалните мрежи и създаване прозрачни механизми за намеса на правителството.

Самите социални медии също е редно да разпишат конкретни мерки за противопоставяне на принуда и дезинформация.

Културни и обществени въздействия

Ерозията в свободата на словото в социалните медии заплашва да задуши различните гледни точки и да ограничи открития дебат. Някога разглеждани като бастион на свободното изразяване и демократичната ангажираност, сега социалните платформи се превръщат в контролирано пространство, където процъфтява само политически одобрена информация.

Нещо повече, когато са задушени хуморът и сатирата, обществото губи важен инструмент за критика на тези, които са на власт.

Инцидентът отразява и нарастващото напрежение между правото на обществото да знае и отговорността на платформите да управляват съдържанието.

В заключение

Признанието на Марк Зукърбърг, че се е поддал на натиск, има дълбоки последици за свободата на словото, цензурата и политическото влияние върху основните права.

Писмото му разкрива несигурната позиция на социалните медийни платформи разкъсвани между исканията на правителството и отговорността да защитават свободното изразяване.

Случаят подчертава опасностите от прекомерното проникване на правителството в обществените пространства и необходимостта от преоценка на границите между държавната власт и корпоративната отговорност.

Тъй като ролята на социалните медии продължава да се развива, трябва да се развиват и рамките, които защитават свободата на словото в цифровата ера. Правителствата и частните платформи трябва да работят заедно, за да установят ясни, принципни насоки, които предотвратяват цензурата. Само тогава цифровият площад ще остане пространство за отворен, демократичен и автентичен публичен дебат.