Мажоритарният вот: ако знам за кого гласувам, ще гласувам!

Идват ли поредните предсрочни избори напролет или чак лятото ще се гласува отново?

Социологическите агенции вече правят прогнозите. Някой би помислил, че не си губят времето с нови проучвания, а директно преписват предишните. Толкова са еднакви числата.

Все пак с предстоящите предсрочни ще падне последното убежище на заблудите защо българинът доброволно се отказва от гласуване. Защото хартиената бюлетина, реабилитирана въпреки грандиозните циркови спектакли от променкаджии и маскирани като десни левичари, е само техническа подробност. Политическият елит в България упорито се прави на разсеян по отношение на истинските причини за ниската избирателна активност.

А те са тотално и фатално разминаване между предложеното и необходимостите на обществото.

Самочувствието на вече окопалите се от няколко издания на сериала „Предсрочни парламентарни избори“ депутатстващи се помпа от ядрото фанатизиран електорат на всяка отделна политическа формация. Редките проблясъци от достойнство бързо се размиват в задължителната за консумация от публиката каша по лична брюкселска рецепта и вашингтонски специалитети.

Толкова няма кой да им каже на препитващите се с политика, че точно тоя народ, колкото и да е клише обобщението, не руча жабета.

Може да има тук-таме екзотични любители, но българите продължават да слагат на трапезата си доброто старо чеверме, сочните свински мръвки, да си предпочитат салатата от градинските зеленчуци, туршията по старата бабина рецепта и няма да си дадат казана за домашна ракия по европейска повеля, ако ще лично Урсула да им предложи замяна за три тира малцово уиски.

Между другото, по-възрастните вероятно си спомнят краткосрочното управление на съветския ръководител Андропов, по чиято заръка комунягите бяха тръгнали да изкореняват лозята в България с цел да се прекрати производството на вино. Вярно, че въпросният диктатор си отиде в гаранционния срок, но дълбоко се съмнявам, че съсипването на лозовите масиви би повторило обидата на престъплението от насилствената колективизация и ТКЗС-тата.

Аналогиите не са хич случайни именно поради болшевишката родственост между двата чужди на българския манталитет режима – този на коминтернската клика в СССР и на сегашния неомарксизъм на ЕС и Вашингтон. Някои наричат без задръжки брюкселската организация „ЕССР“ и очевидно не са далеч от истината, колкото и истерично активните ни политици да прегракват от преданост към т.нар. „европейски ценности“.

Диагнозата

Ето защо поредните нови предсрочни избори по старата система за гласуване няма да промени безумния паритет на народното представителство. С машини или с хартиени бюлетини, числата няма да мръднат значително. Защото не техническото подаване на гласа е най-големият проблем. Проблемът е начинът, по който се определят хората, които стават народни представители. Проблем е вече неработещата пропорционална система за избор.

Измислените преференции не позволяват на пратените в десета глуха из листите политици да стигнат до депутатско място. Що за подигравка с избирателите е това един и същи кандидат да се подвизава в повече от една листа и после великодушно да се откаже от едното си място в полза на проверен верен партиец? Това е състезание на партии, а не избор на народни представители. Да не говорим за вечния мързел на гласоподавателите да четат предизборни програми.

Лечението

Мажоритарният избор е повече от необходим вече. Това е начин да се прекъсне порочният модел на взаимно париращи се партии в Парламента. Не на последно място българската институция се нарича „Народно събрание“, а представителите на хората „народни избраници“.

Унизителният цирк, който наблюдаваме в последните три парламента, дискредитира авторитета на най-представителния орган в държавата. То не беше подигравка с Конституцията, то не бе саботаж с махленски тарикатлъци по процедура. Да не говорим за скандалите, които стигаха и до физическа саморазправа или просташкото размятане на средни пръсти от дрога-зависими с депутатски имунитет.

Стига вече! Нека пак си ги избират като свои представители. Но откъде накъде вече пет поредни избора с идентични резултати ще се правим на изненадани, че две трети от хората са отвратени и обезверени от начина за излъчване на представителство?

Мажоритарният вот ще ангажира личности от личности. Да не говорим, че неизпълнението на поетите ангажименти следва светкавично да се коригира с отзоваване на неизпълняващия задълженията си народен представител. Да видим тогава дали ще има едни и същи имена по няколко листи за сметка на не толкова послушни, но с авторитет, кандидати. Тая наглост да се отмятат от политиките, с които печелят вот и да твърдят, че представляват някого и затова остават депутати след напускане на парламентарните си групи, може да се роди само в тежко болен мозък и да се повтаря и повтаря от още по-безнадеждно видиотен такъв. А за вярващите на тая смешка е ясна фаталната неспособност за мислене.

Чиста и свята република! Това е идеалът. Това е Заветът, който всеки божи ден трябва да се следва! Знаем кой го е казал толкова съвършено, толкова просто и как е следвал идеала си.

Мажоритарни избори и механизъм за светкавично отзоваване при доказано нарушение на обществения договор с избирателите. И постоянен, ежедневен контрол за употреба на дрога и алкохол. Тогава да си говорим за активност и за шменти-капели с парламентарно мнозинство „по политики“.

Стиска ли му на някого да го предложи и да се приложи още на следващите избори? Все отнякъде трябва да се започне, за да възстановим авторитета на парламентарната форма на управление. Клуб „Политическа академия“ отвори вече дискусията по този болезнено натежал обществен дебат. Защото никой не е по-важен от България.