Любомир Талев: Има ли измъкване от тресавището на медийната цензура и пропаганда?

Наближават избори и всеки от нас трябва да реши за кого да гласува. Ежедневно сме заливани от море от информация и за редовия гражданин е трудно да отсее истината от лъжата, фактите от внушенията. Същевременно, въпреки наличието на гарантирана свобода на словото, сме подложени на все повече ограничения в социалните мрежи. Също така, медиите решават какво да знаем и какво не. Как да се справим с всичко това и да направим добре информиран и правилен избор?

По тези горещи въпроси разговаряме с Любомир Талев, магистър по право на СУ и по конкурентно право на City University London; доктор по конституционно право на СУ и специализант по право на САЩ в George Washington University.

Новетика: Доколко можем да разчитаме на медиите като обективен източник на информация?

Любомир Талев: За жалост, в наши дни все по-малко медиите изпълняват първоначалната си и истинска функция: да информират обществото за случващото се и да го оставят само да си съставя мнението за тях. Все по-често ролята на медиите е да налагат „правилната“ гледна точка с всички възможни средства: заглушаване и омаловажаване на определени теми и събития, изолиране на дадени говорители за сметка на налагането на други „дежурни“ говорители, фабрикуване на фалшиви новини, налагане на цензура, наказания за другомислещите и т.н.

Новетика: Как да разпознаем медийната манипулация?

Любомир Талев: Едно от силните качества на човека като мислещо същество (а както е казал Декарт, Cogito, ergo sum – Мисля, следователно съществувам) е здравословният скептицизъм и подлагането под съмнение на идеологемите, с които го облъчват. Призовавам Вашата аудитория, когато се сблъсква с едни и същи гости и анализатори по всички национални и мейнстрийм медии, които изговарят едни и същи тези като неоспорима истина, да търси и алтернативни обяснения на обговаряните събития. Такива, слава Богу, все още се намират, макар и в не толкова лъскава опаковка. И обратно – когато дадени теми изобщо не се коментират или се отхвърлят между другото в националния ефир, да ги търсят от други източници и да ги споделят, за да достигнат до повече хора.

Новетика: Какво казва законът по този въпрос?

Любомир Талев: Законът не съдържа дефиниции на понятията „факт“, „мнение“, „пропаганда“, а и няма как да го прави – дали едно твърдение е истина или не може да се установи само в съдебен процес. За сметка на това Законът за радиото и телевизията задължава доставчиците на медийни услуги да се ръководят от принципите на гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение, гарантиране на правото на информация, защита на личната неприкосновеност на гражданите, недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите и недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави. Всеки от Вашите читатели може сам да си отговори на въпроса доколко мейнстрийм медиите в България се придържат към тези принципи.

Новетика: Как да се ориентираме за избора на медии? Кои са истинни, кои са пропагандни?

Любомир Талев: Не бих искал да правя списъци на „правилни“ и „грешни“ медии – деленето на силите в обществото на „добри“ и „зли“ е част от арсенала на политическите ми опоненти от ляво-либералния спектър, а насаждането на омраза и разделение между българите доказано не води до нищо добро. Спазването на горепосочените принципи, към които спада отразяването на всички обществено значими събития и даването на гласност на всички гледни точки по тях са изключително надеждни ориентири за това дали една медия е вярна на призванието си, или се е превърнала в пропаганден рупор на определени идеологии и интереси. Вярвам, че аудиторията на „Новетика“ е достатъчно интелигентна, за да прецени отделните медии според тези критерии за себе си, и вярвам, че медията Ви заслужено е спечелила доверието на читателите си.

Новетика: Какво е ляво и какво дясно?

Любомир Талев: Най-краткото и същевременно точно определение за консервативното дясно – което за мен е единственото истинско дясно – е, че то е християнско, патриотично и капиталистическо. Ако дадена партия или политик защитават християнските и семейните ценности и ратуват за по-сериозна роля на вярата и Църквата в обществото (например отпускайки значителни средства за строеж и възстановяване на църковни храмове, приравнявайки заплатите на свещенослужителите на учителските и заплащайки ги от държавния бюджет), работят за защита на националните интереси (което в нашите условия неизбежно включва адекватна охрана на държавната граница, модернизация и повишаване на капацитета на въоръжените сили и защита на правата на българските малцинства зад граница) и се старае да поддържа ниски бюджетни дефицити, знаейки, че парите за различни социални програми първо трябва да бъдат изкарани от бизнеса и хората, които работят, то те са десни. В противен случай са леви.

Друг сигурен репер за позиционирането по оста дясно-ляво е антикомунизмът и по-точно отношението към обявения със закон за престъпен комунистически режим в България. Ако си коленичил по площадите пред размахания юмрук на подкрепения от преименуваната комунистическа партия президент и си гласувал за него, а в кандидатдепутатските ти листи фигурират комунистически следователи и прокурори, трудно може да претендираш, че си десен.

Новетика: Защо медиите наричат десните политици – „крайнодесни“? А левите политици дори не се окачествяват?

Любомир Талев: Коренът на това явление може да бъде проследен до Втората световна война. Националсоциализмът беше победен от комунизма с помощта на западните демокрации, поради което престъпленията на първия категорично (и основателно) бяха отречени и заклеймени, докато осъждането на неговия тоталитарен близнак комунизма не беше толкова еднозначно. Съответно комунизмът не се изучава в училищата и университетите като същото зло като националсоциализма, по отношение на което положителните оценки са недопустими. Нещо повече – образователната система е инфилтрирана от голям брой комунисти, а по времето на Съветския съюз – и от съветски агенти, които възпитаха цели поколения левичарска интелигенция, задаваща дневния ред в западното общество. Този процес, представляващ целенасочен план на ръководството на СССР, впрочем е много добре описан от дезертьора от КГБ Юри Безменов.

Ето защо за новите марксисти – ляво-либералите, е много лесно да заклеймяват консервативните си опоненти като „крайнодесни“, а крайнолевите да брандират като благородни идеалисти. Отделен е въпросът, че националсоциализмът и фашизмът не са крайнодесни, а крайнолеви идеологии и практики – още един въпрос, по който в мейнстрийма цари мълчание.

Новетика: Само в България ли наблюдаваме „олевяване“ на медиите?

Любомир Талев: Това явление нито е случайно, нито е изолирано българско. Както посочих и в отговора на предишния въпрос, то е плод на успешно проведената от вече несъществуващия Съветски съюз марксистка инфилтрация на западното общество и неговите институции. Целта е след като комунизмът се провали във фронталната си атака срещу Запада, да го превземе и унищожи отвътре, по думите на бившия генерален секретар на КПСС Никита Хрушчов.

Ключово място сред завладените институции заемат медиите, защото те заедно с образователната система формират мисленето на гражданите. Ето защо ги виждаме като основни пропагандатори на всякакви левичарски каузи и политици. Естествено е този процес да се пренесе и в България.

Пикантна подробност е, че сред изпълнителите на този план в нашата страна личат наследници на вътрешните кръгове на някогашната комунистическа номенклатура, на управителите на любимите ѝ ловни стопанства и т.н. Така в България приемствеността между старите комунисти и ляво-либералните неомарксисти е не само идейна, но и генетична.

Новетика: Защо българските масмедии не отразяват престъпленията на Хънтър Байдън, токсичния химически разлив в Охайо, САЩ, доказаната липса на връзка между Тръмп и Путин, вредите от Ковид ваксините и заплахата от ККП?

Любомир Талев: По същите причини, поради което не го прави и ляво-либералният мейнстрийм на Запад – не се вписва в наратива му за „злите“ десни и „добрите“ леви, нито в целите му за пълно подчиняване и „фундаментална трансформация“ (по думите на бившия левичарски президент на САЩ Барак Обама) на западния свят.

Новетика: Какво може и какво не, да се говори по обществените и частните медии?

Любомир Талев: В отговора на третия Ви въпрос вече посочих кои са принципите, които трябва да спазват както от частните, така и от обществените медии.

Отделно по закон обществените доставчици на медийни услуги предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация; осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи; осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност; поощряват създаването на произведения от български автори и поощряват българското изпълнителско изкуство.

В допълнение, БНТ и БНР са длъжни да осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България; да съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност; да осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство; да включват предавания, които информират, образоват и забавляват; да прилагат новите информационни технологии; да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика; да съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората и да предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот.

Също така в Наказателния кодекс съществуват забрани за разпространяване на обиди и лъжи чрез медиите, както и за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй.

И тук прави впечатление, че логичната забрана за проповядване на фашистка идеология не е съпътствана от също толкова логичната забрана по отношение на комунистическата.

Новетика: Редно ли е едно от знаковите лица на БНР, журналистът Петър Волгин, да пише във Фейсбук, че оправдава комунистическия Народен съд?

Любомир Талев: Подобно поведение е недопустимо, защото нарушава поне две от задълженията на БНР, посочени по-горе: да осигурява плурализъм на гледните точки (в предаването на този журналист се налага само гледната точка на режим, обявен от българското законодателство за престъпен, а на обаждащите се слушатели с различно мнение редовно се отнема думата) и да се съдейства за взаимното разбирателство и толерантността между хората, доколкото думите му представляват гавра с паметта на жертвите на комунизма и с техните близки. Санкцията трябва да бъде определена от Съвета за електронни медии, който проявява необяснима за мен пасивност по случая.

Новетика: Редно ли е лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов да призовава от трибуната на НС, въдворяване в трудови лагери на всички, които са против довършването на проекта АЕЦ „Белене“?

Любомир Талев: Въпросът Ви има две измерения. От една страна, по Конституция народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. От друга страна, от човешка гледна точка подобно изказване е недопустимо, тъй като представлява както обида към жертвите на престъпния комунистически режим, така и показва, че въпросният политик служи не на българските национални интереси, а на тези на агресивен чужд диктаторски режим, обявил България за вражеска държава.

Доколкото с оглед на цитираното конституционно положение, единствената отговорност, която този лидер може да носи, е политическата, дотолкова тя е в ръцете на българските граждани, които на предстоящите парламентарни избори трябва да оттеглят доверието си от него. Разбира се, за тази цел трябва и медиите да дадат максимално широка гласност на това изказване.

Новетика: Защо социалните мрежи също налагат масова цензура?

Любомир Талев: Причината за това се корени в инфилтрирането на обществото и неговите институции от неомарксистите, за което стана въпрос по-рано. Доколкото между ляво-либералните неомарксисти и старите комунисти особена разлика няма (а както видяхме, в България между тях съществуват и фамилни връзки), дотолкова е естествено първите да ползват всички похвати от тоталиталния инструментариум на вторите.

Новетика: Защо свободата на словото се свива въпреки че имаме все повече граждански права?

Любомир Талев: Описаната от Вас ситуация е част от перфидната сделка на неомарксистите с инфилтрираните и дестабилизирани от тях общества: отпускат им се все повече „права“, за чието съществуване никой не е подозирал допреди петдесетина години и които всъщност служат за допълнителна стратификация на обществото и разлагането му на все по-малки и враждуващи помежду си групи, които са много по-лесни за манипулиране и управляване.

За сметка на това му се отнема едно от основните и истински права, споменати и в Библията: свободата. Тук с пълна сила важи максимата Timeo Danaos et dona ferentes – страхувам се от данайците, дори когато носят дарове. А решението е, лицемерната политическа коректност, която по същество представлява инструмент на цензурата и подтисничеството, да бъде разобличавана ведно с двойните стандарти на ляво-либералите. И разбира се, да се гласува за дясно-консервативни партии и политици, борещи се срещу тях.