Лятна вечер

Софийска лятна вечер – топла, прашна.
Изпълнена със глъчка и трамваен звън.
Със теб се спуска бавно здрача,
Намига тайно – време за веселие, а не за сън.

По „Витошка“ прегърнати младежи,
вървят засмени, с грейнали лица.
В очите им горят искри от страсти,
във вечния сезон на любовта.

Примамливо блестят витрини и реклами,
тротоарите издишат нощна топлина.
Във въздуха се носи аромата на шампанско,
желание и ритъма на влюбени сърца.

Величествена, Витоша е занемяла,
протегнала прохладна длан.
Не си отивай, никога, ти, лято!
Дари ми още чародеен плам.