Кристиян Шкварек за миграцията към Европа: „Намираме се в извънредна ситуация“ (видео)

Огледалната зала в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 6 февруари 2024 г. преливаше от студенти, експерти, активисти и медии, дошли да изслушат лекция на тема „Миграцията и Европа: история, тенденции, митове и заплахи през 21-и век“, организирана от Студентско сдружение „Полити“ и Студентски дипломатически клуб.

И не останаха разочаровани. Лекторът на събитието – Кристиян Шкварек , председател на фондация „Консервативно Общество“ и сдружение „Месец на Семейството“ – направи увлекателен преглед на 9000-годишната демографска история на Европа, на база на което развенча два мита, постави важен проблем, предложи решения и отговори на многобройни въпроси от публиката.

След приветствени уводни думи от организаторите Денис Василев, председател на Студентски Дипломатически Клуб и Владислав Кръстев, председател на сдружение „Полити“, Шкварек започна своето изложение с лична история.

„Преди 15 години, през 2009 г., отидох да следвам в Англия, в специалност история в Университета в Ковънтри. Още първата година ми направи фрапантно впечатление една случка. Студенти от по-горен курс се опитаха да организират дискусия на днешната ни тема – миграция и миграционно право във Великобритания. В университета имаше прекрасна база за дебати. Редовно се организираха такива срещи. Самото обявяване на темата на дискусията беше посрещнато със светкавични действия на Студентския съвет, който представляваше тясна организация с три председателки – едната чернокожа, другите две – мюсюлманки. В рамките на една седмица те направиха такъв скандал с идеята да се организира дебат на тема миграция, че не само организирането на дебата беше прекратено, но и студентите-организатори имаха проблеми със студентската администрация. Това продължи по същия начин в следващите три години. Разбрах, че във всеки университет във Великобритания имат студентски съвети, чиято основна цел е да бъде нещо като политкомисариат, който следи да не се случват подобни събития, но който много шумно всяка година организираше Black History Month (месец на историята на чернокожите) и Pride Month (месец на хомосексуалните) – това беше задължително. Благодарение на този тип събития започнах своето политическо узряване.“

Младият историк направи и ласкава препратка към България.

„Това нещо 15 години по-късно го няма в България – въпреки паниката от заливащия ни от запад либерализъм – защото тази дискусия се случва тук. Докато този пламък на свободата на словото и на академичната неприкосновеност го има в България, ние трябва да сме изключително благодарни. Затова лично благодаря на организаторите, че поддържат този пламък.“

Два мита, три групи хора, три миграции

Шкварек направи важно уточнение: че целта на лекцията му не е да убеди някого в нещо, а да развенчае два мита за историята за европейската демограция и миграция.

Първият мит е, че в Европа няма коренно население. Политологът посочи, че навсякъде в академичния мейнстрийм се говори за коренно население на Северна Америка, на Африка, на Австралия. Докато за Европа няма такъв термин и тази концепция е напълно заличена. Вместо това се казва, че в Европа всеки е отвсякъде. Че тук хората винаги са пътували, винаги е имало миграция, хората са смесица от много народи, култури.

„Дори е политически некоректно и обидно да кажеш, че има ‚коренно европейско население‘, камо ли да го опишеш.“

Вторият мит е за перманентната, масова миграция.

„Това са две лъжи, които ще се опитам да деконструирам и ще го направя посредством спринт през историята на европейската миграция и демография.“

Тази история започва 9000 години преди Христа и включва три миграции на три групи хора: ловци-събирачи, неолитни земеделци и индоевропейците.

Ловци-събирачи

Всичко започва 7000-8000 години преди н.е., когато нормата в Европа са ловците-събирачи, поде разказа си Шкварек, илюстрирайки думите си със слайдове показващи образите на древните европейци. Те се разделят на западни източни и са с тъмна кожа; не са бели. Еволюцията им към светли очи по-светъл цвят на кожата се случват доста по-късно – нещо, което дразни друга част на политическата барикада. Но истината е, че нашите предци в най-дълбока древност са били почти чернокожи, утвърди историкът.

Масовото население на ловци-събирачи в Европа преживява първа масова миграция – тя започва 7000 години пр. Хр. и бележи пристигането от Близкия изток на неолитните земеделци.

Неолитни земеделци. Първа миграция

Неолитните земеделци са най-ранните фермери, които започват да влизат откъм Анатолия. Те преминават първо през Балканите – около 6200 години пр. Хр. – и населяват поетапно останалата част от континента. Така ловците-събирачи биват заменени от неолитните земеделци.

Преди години на границата между Австрия и Италия беше открита мумията на ледения човек Йоци. Той е достатъчно запазен, за да му се проведе генетично проучване: оказва се, че е почти 100% неолитен земеделец. Нещо повече, геномът му е толкова добре запазен, че може да се сравни с изследване на местното население в Тирол. Така там бяха открити 19 души в рамките на 20 км, които са негови преки наследници.

„Тези хора продължават да живеят на същото място 5000 години по-късно! Това демонстрира огромна приемственост и статичност на населението.“

Периодът на битуване неолитните земеделци в Европа продължава 3000 години. Така се стига до неолитната революция 4000 години пр. Хр., когато се появяват индоевропейците.

Индоевропейци. Втора миграция

Ако ловците-събирачи са най-първобитното население – хора, облечени в кожи, които ловуват; ако земеделците са хора, които обработват земята, то индоевропейците са ездачи; те са хора, които опитомяват коня; те са воини и за разлика от неолитните земеделци не идват от Близкия изток и Анатолия, а от Източна Европа, и по-точно от източноевропейската степ.

Около 4000 години пр. Хр. индоевропейците започват да се придвижват от степта в интересна динамика. Това бележи втората масова миграция в Европа.

В какво се състои тази динамика? Веднъж на поколение всички млади мъже от индоевропейското племе се събират в банда, която се нарича кориус и имитира вълчата глутница. Тези млади 17-18-годишни мъже – навлекли вълчи кожи и предвождани от по-възрастен мъж – напускат племето и тръгват по света. Пристигат в Източна Европа, където ги посрещат села на неолитни зеледелци. Младите мъже от кориус бандите избиват мъжете в селата и вземат жените.

Това се случва в рамките на 2000 години и води дотам, целият геном на съвременна Европа да се състои от приблизително еднакъв процент (50 на 50) неолитни земеделци и индоевропейци. Така местното население изцяло говори индоевропейски език, макар 50% да е наследник на неолитните земеделци.

Арийци и псевдонаука

Шкварек отвори скоба, като сподели, че през 19-и и 20-и век се оформя една расистка псевдонаука, която се опитва да митологизира индоевропееца като първообраз на арийците. Германските империалисти са особено големи почитатели на тази псевдонаука. Те се опитват да придадат свръхкачества на индоевропейците, твърдейки, че те са светли, големи, здрави, русокоси арийци, дошли на кон, създали германския народ и т.н. Но това не е вярно: например конят е опитомен доста по-късно – по време на синташката култура и Андроново културата, и първо се ползва за теглене на каруци и колесници, а не за езда. Също индоевропейците са изглеждали по-скоро така: мургави, набити, по-високи от неолитните земеделци, но нито синеоки, нито русоляви.

Нещо повече, индоевропеецът не се свързва нито с германците, нито с някое друго северно население. В интерес на истината, балтийските народи и славяните имат дори по-висок процент наследство от индоевропейците. Такова наследство имат дори хората в Иран и северна Индия, уточни лекторът.

В обобщение, тази псевдонаука е все повече деконструирана от модерната историография, особено след Втората световна война.

Общ европейки геном

В резултат на втората миграция към Европа се създава коренното население на континента.

„То не е фикция, а е доказано с конкретни генетични изследвания“, каза Шкварек.

Европейците като група се формират окончателно преди 6000 години – от гена на ловците-събирачи с най-малък компонент, от гена на дошлите след тях неолитни земеделци и с гена на дошлите след тях индоевропейци. Това генетично наследство е толкова еднакво и разпространено на нашия континент, че е потвърдено във всички основни изследвания, от които Шкварек цитира три.

„Навсякъде в Европа – който и народ да погледнете – притежават комбинация от три елемента – от трите основни предци в различно съотношение. При почти никой европейски народ няма значителен процент друг компонент – например източноазиатски, семитски, субсахарен и т.н.“

Едно от изследванията показа, че например сардинците са почти изцяло неолитни земеделци, а сами хората са почти изцяло индоевропейци. Още изследвания – сред които на лабораторията на д-р Дейвид Райх в Харвард – показват дори по-малки разлики в съотношенията между трите предци.

Според проучване от 2019 г. българите имат като предци около 50% неолитни земеделци, около 10% – ловци-събирачи и останалите около 40% – индоевропейци.“

А най-новото проучване на д-р Райх от 2023 г., за предоставянето на което Шкварек благодари на антрополога Светослав Стамов и което липсва в интернет – показва почти тотална липса на разлика в съотношенията. Т.е. ако погледнем например ирландците – те имат около две трети индоевропейски генетичен субстрат, една трета – неолитни земеделци и почти никакъв процент ловци-събирачи. При почти всички народи е така, дори при баските – макар те културно и езиково да са много по-древни от индоевропейците.

Българите и румънците имат една отличителна черта, подчерта историкът – те имат 11-12% кавказки компонент. Този компонент идва малко по-късно, при Великото преселение на народите, представено малко по-късно в лекцията. Така българите и румънците имат почти идентичен геном – въпреки че са в различни езикови групи.

Руснаците пък са близо до мордвините, финландците и останалите бивши съветски републики, защото имат 5-8% източноазиатски компонент. Такъв компонент останалите държави нямат.

„Подобни проучавания доказват, че има коренно население на Европа. То има ясни изражения в генетиката, в структурата на всеки от народите и е много близко.“

Протоиндоевропейският език

Какво се случва след двете големи миграционни вълни, всяка отдалечена от другата с по 3000 години?

След индоевропейското преселение, почти всички хора в Европа получават от своите индоевропейски бащи (защото индоевропейският ген идва именно по бащина, а не по майчина линия) – протоиндоевропейски език.

От протоиндоевропейския език се раждат като диалекти всички основни, големи езикови групи в Европа и не само, продължи блестящата си лекция Шкварек. Например иранската и индийската група езици също принадлежат на индоевропейския. Днес над 40% от населението на света говори индоевропейски език.

В Европа, протоиндоевропейската езикова група се разделя на три големи групи: славянска, германска и романска. Това според историка отново бие по гореспоменатата расистка псевдонаука от 19-и век, че има расови разлики между германци и славяни, или между романи и германци. Истината е, че трите групи – славянска, германска и романска – са просто диалекти на един общ протоиндоевропейски език. Такъв е и гръцкият, и албанският, и арменският. Българите категорично принадлежат на славянската езикова група. (Това няма нищо общо с произхода ни)

„Затова всички казваме ‚майка‘, ‚мута‘, ‚мама‘ – защото езиците ни имат общ корен. В санскрит, древния индийски език, цифрата за две се казва ‚два‘ – като на български.“

Всичко това се случва в периода от около 2000 г. пр. Хр. до Великото преселение на народите.

Великото преселение на народите. Трета миграция

Това е обикновено първото преселение, за което учим в учебниците, изясни Шкварек. А всъщност е третото и последно в демографската история на Европа.

Великото преселение на Европа се случва някъде в късната Античност и ранното Средновековие. Тогава големи групи хора започват да се местят от Евразия и Централна Европа. Но повечето от тези хора са вече индоевропейци. Те вече са коренно население. Т.е. става въпрос за вътрешноиндоевропейска миграция. И даде пример.

„В Англия, когато се говореше за миграцията на населението към страната и въобще какви са англичаните, веднага се появяваха едни либерални хора, които казваха: ‚Какви англичани? Ние тук сме отвсякъде. Тук са идвали и юти, и англи, и саксонци, и фризийци, и франки‘. С това те искат да покажат, че англичаните са мултикултурни хора. Прощавайте, но тези племена живеят на 20 км разстояние едно от друго. Те говорят един и същи език. Разликата между тях е толкова малка, че не се появява в генетичните изследвания. На бойно поле в Англия от късната Античност – за да разберат кой скелет на войник от кое племе принадлежи – на учените им се налага да използват по-старата и неточна наука археология, да видят какви доспехи носи. Защото ако изпозват по-новата наука – генетика – те не могат да различат кой е саксонецът и кой датчанинът. Ако това беше римска битка, можеше да различат кой е римски легионер от Сирия или Северна Африка – защото той веднага ‚светва‘ в генетичните изследвания. Но римският легионер от северна Италия и германецът – които са културно и цивилизационно тотално различни: германецът е варварин, а римлянинът е цивилизован човек – те не ‚светват‘ в генетичните изследвания, защото генетичният им субстрат е една и съща комбинация от трите гореспоменати групи предци.“

Шкварек предложи и аналогия с индианците в Северна Америка:

„Това е като да кажеш, че няма северноамерикански инидианци, защото чероките са се смесили със сиуксите, апачите и команчите, и това ги прави изключително разнообразни. Да, те са различни северноамерикански племена, но всички те са част от една и съща група – тази на коренните жители на Северна Америка.“

По същия начин във Великото преселение на народите в Европа се случва нещо подобно – смесват се изключително близки племена. Няма голяма миграция отвън – с изключение тук на Балканите, посочи историкът.

Четвъртият компонент. Християнството

И така, три пъти за последните 8000 години големи групи хора са се местили към Европа и вътре в Европа. Имало е три големи преселения. Първото е неолитното, второто е индоевропейското и третото е Великото преселение на народите. Тези три велики преселения формират биологично, генетично и демографски живеещите на този континент. Но това не е всичко.

„След като населението се формира генетично, то се оформя и религиозно.“

Преди 1500 години идва християнството. То е финалният компонент, който оформя тази цивилизация, нейните граници, култура и въобще това, което си представяме като Европа, каза Шкварек. И поясни, че съвременното понятие за думата „Европа“ значително се различава от оригиналното – възникнало в античния свят на Древна Гърция и Рим.

„В древния свят под ‚Европа‘ се има предвид района покрай Средиземноморието – по това време никой не е смятал Испания и Швеция за част от една и съща цивилизация.“

Кога се раждат „днешните“ граници на европа? Това става през Средновековието в един конкретен момент – по време на Ислямската експанзия, обясни лекторът. Християнският свят през 7-и век е напълно концентриран в Близкия изток и Северна Африка. Но по това време той губи рязко две трети от своята територия – вследствие на Ислямската експанзия. Християнският свят е притиснат от исляма до границите, които ние възприемаме днес като Европа и европейска цивилизация. Тези граници би трябвало да включват и Анадола. Анатолия е фундаментална част от нашата цивилизация и генетика, но ние днес не я смятаме за Европа. Защо? Защото и там ислямският свят изтласква християнството, а то се формира в следващите 1500 години като елементът, който напълно ражда това, което днес смятаме за Европа.

Християнството до такава степен е определящият цивилизационен белег за това какво е европейско, че е записано дори договора за България от Берлинския конгрес отпреди 120 години, обяви Шкварек. В член първи от Берлинския договор европейските сили – Русия, Германия, Италия, Франция – записват, че България е „автономно и трибутарно княжество със сюзерен Султана, християнско правителство и народна милиция“.

„За европейците и европейските империи само преди 120 години това да те вкарат в Европа означава да имаш християнско правителство. Не либерално правителство, не хуманистично или друго правителство, а именно християнско.“

Това е в разрез с новите концепции, които се налагат напоследък за това какво е да си европеец и кое е европейско, уточни младият политолог.

„Днес в Европейския съюз 48% от европейското население са католици, 12% са протестанти, 8% са православни и около 20% са агностици или атеисти.“

Съвремие и прогнози

Стигаме до обобщения демографски облик на Европа, за който не само не се говори, но дори не се признава, че го има, заключи лекторът и отново припомни: коренното европейско население се оформя с три основни групи предци, три демографски миграции, три езикови групи и християнство.  

След това премина към оценка на демографското съвремие на континента.

„Докъде ни доведе всичко това? Доведе ни до днес. Между 1952 г. и 1971 г. границите на повечето западни европейски (бивши колониални) държави бяха отворени за легална миграция. През 1952 г. във Франция 1% от населението е ислямско; днес е 11-14%. Това е несравнимо с който и да било период от последните 1500 години и е по-скоро сравнимо с миграцията на индоевропейците преди 5000 години. Как се връзва това на фона на идеята, че ‚хората винаги са се движили‘? Генетиката не показва това. Данните сочат, че за последните 60 години масова миграция в Европа се е променил по-голям процент от населението, отколкото в Англия през Норманското нашествие, което за 200 години променя населението с 5%. Казахме вече, че само във Франция за последните 60 години населението се е променило с 11-14%.“

За да илюстрира надвисналата заплаха, Шкварек цитира проучване на Pew Research. То показва, че ако днес затворим напълно границите на Европа, през 2050 г. мюсюлманското (от Близкия изток) население във Франция ще е 13%, в Швеция 11% – подобно на сегашното положение. Ако не затворим границите, но ограничим силно миграцията към Европа, в Швеция мюсюлманското население ще стигне 20% – промяна невиждана от индоевропейците насам. Ако пък границите не се затворят и не се ограничи силно миграцията, този процент в Швеция ще стигне 30%. И тук не се включва субсахарният субстрат, който е християнски.

„Смяна на населението на Швеция или друга част на Европа не се е случвала от 5500 години насам, когато индоевропейците сменят 50% от населението. При това индоевропейците правят това за 1500 години, докато сега това ще се случи за 100 години.“

Какво значи всичко това? Означава, че сме свидетели на четвърта миграционна вълна в рамките на последните 9000 години. И тя се случва много по-бързо, алармира Шкварек и завърши лекцията с думи на загриженост и призив.

„Това води до само едно заключение: намираме се в извънредна ситуация, затова е редно тази тема да бъде на дневен ред. Редно е да се проведе на европейско и национално ниво сериозен дебат: какво правим? Искаме ли тази миграционна вълна? Може би я искаме, може би не. Но независимо от отговора трябва да знаем, че няма масова миграционна вълна в историята, която да не е била съпровождана от колапс на системи, хаос и насилие.“

Последва дискусия с публиката.

Да върнем значението на думата „либерализъм“?

Според студент, класическият либерализъм е проявление на християнската култура. Не трябва ли тогава съвременните европейски консерватори да си върнат думата „либерализъм“ като нещо добро, а не да позволяват на хора, които не са нито християни, нито истински либерали, да изкривяват нейното значение?

Шкварек отвърна, че класическият либерализъм на Джон Лок е продължение на християнската мисъл и че до ден-днешен европейските консерватори са класически либерали. Но не е сигурно до каква степен това е положително за техните държави предвид какво се случва там.

„Класическите либерали в англосаксонския свят не успяха да проведат гореспоменатия дебат“, каза лекторът.

„Значи нещо не е наред в тяхното консервативно движение. Може би те трябва да погледнат към консервативното движение в континентална и още повече в Източна Европа.  Отколкото ние да гледаме към тях и да имитираме англосаксонския класически либерализъм.“

Заплаха от нови националистически движения?

Друг присъстващ на събитието повдигна въпроса: има ли опасност от появата на нови националистически и расистки движения, предвид, че днес вече има и научни методи за доказване на различията между хората?

Шкварек потвърди, че дори вече съществуващите такива движения са научни. Тъкмо Просвещението в Европа и обръщането максимално към науката и националното – в отговор на и против християнството – е родило през 19-и век фундаменталните просвещенски движения като национализъм, империализъм, расизъм, фашизъм, нацизъм и комунизъм (марксизъм). И продължи:

„Те всички са плодове на просвещенска, а не на християнска Европа. Т.е. ние вече веднъж сме си патили от това да следваме псевдонаучни движения, които обслужват собствената ни политическа страна. Затова на първо място посочих историческите митове и от ляво, и от дясно. Аз съм напълно наясно, че моята политическа линия е изпълнена с митове и лъжи. Но като историк не мога да не бъда на страната на истината. Лъжите вредят на всяка политическа линия, защото винаги биват разобличавани, и рано или късно ставате за резил.“

Защо Европа се обърна срещу Кадафи и Асад?

Студент по международни отношения попита защо Европа се е обърнала срещу лидери на държави, които са сдържали миграционния поток, като Кадафи, бащата на Башар Асад и други.

Шкварек уточни, че е така, но че тук става дума за масовата нелегална миграция, тъй като е по-фрапантно да видиш по медиите лодки в Средиземно море или хора пътуващи от Сирия. Но истината е, че нелегалната миграция, чиито основни вълни видяхме през последните 10 години и които бяха свързани с падането на Кадафи и със сирийската гражданска война, е много малък процент от масовата миграция към Европа. Основната миграция към Европа е напълно легална, обясни политологът. Тя се случва през 50-те години. Във Франция ежегодно и легално мигрират близо 110 000 души от Магреб (Северна Африка). Това са хора от средната класа, които си позволяват самолетен билет. В Англия всяка година идват 200 000 души от бившите колонии.

Така въпросът е добър: защо „бутнахме“ диктатори, които са лоши, но пазеха затворени границите? Отговорът е, че дори да бяха останали, проблемът е налице – Европа сама пуска легални мигранти на своя територия.

Защо националистите са евроскептици?

Ученик от гимназия обяви, че данните в лекцията отсъстват от учебниците за средно образование. Това е проблем, защото така се изкривява историческата истина; и у младите се формира представа, че европейци няма, а сме плод на „събирателство“, което не е така. След това попита защо сегашните националистически движения не се борят за оригиналната, християнска Европа, а прокарват наратив на евроскептицизъм.

Причината, по думите на Шкварек е, че национализмът е либерална идеология, която е постхристиянска и се основава на просвещенската мания човек да се отличава племенно, езиково и т.н.

Исторически погледнато, национализмът не е консервативен; вместо това националистите се борят срещу консервативния ред през 19-и век. В модерна Европа са се оформили две десни консервативни крила: едното е чисто националистическо и секуларно (по-либерално в социално отношение). Пример за това е движението на Марин Льо Пен. Тя например е за еднополовите двойки, не е за изучаване христиняството в училище, т.н. Но е много крайна в националистическия спектър, обясни Шкварек. Другото крило е по-консервативно в социално отношение, защото се основава по-скоро на християнството, отколкото на национализма.

„Но и двете крила не дават отговор на днешния въпрос и са причина да започнем днешния разговор.“

Три възражения. Изход от демографска криза?

Антрополог-демограф възрази, че генетичният произход не гарантира културна принаделжност. Също добави, че наред с християнството, това, което окончателно оформя европейската цивилизация, е Наполеоновият кодекс. Там християнството не присъства. Третото възражение на експерта беше на ниво политика. По негови думи, няма страна в Европа, която сама да се е измъкнала от демографска криза. Това винаги става с внос на друго население. Големият проблем е, че след ВСВ и особено през последните години политиките спрямо миграцията в европа са внос – най-вече мултикултурализъм идващ от традиционно емигрантски държави като САЩ, Канада, Австралия, т.н. Опитът това да бъде копирано в Европа е довело до пълен крах на политиката за миграция и до отказ на миграция. Само че вратата вече е била отворена. И попита: дебатът за миграцията не трябва ли да започне от въпроса дали Европа може да изработи своя собствена политика, а не да внася политики отвън?

Шкварек отговори, че това би било трудно, тъй като в момента няма обща миграционна политика, която да адресира толкова дълбоко този въпрос. По отношение на демографската криза политологът отвърна, че в историята няма примери отпреди Индустриалната революция за такива демографски кризи, за каквито говорим в момента. След урбанизацията на всяко общество демографията се срива моментално бързо; раждаемостта от 4.5 на 1.5 и остава там. Тази демографска зима в момента е сполетяла цялата планета. Индия вече е паднала на 2.5 раждаемост. Китай вече е в демографска криза. Светът е в качествено нова ситуация. Ние, българите, и Източна Европа, сме на върха на този влак – ние се индустриализирахме първи с източноазиатците и затова тук кризата е най-тежка. Гарантирано е, че в един момент и в Африка ще има раждаемост под 2.1 – вероятно след 100-150 години. Разликата е обаче, че според демографския доклад на ООН от 2015 г. – вземайки предвид спада на раждаемостта – Африка до 2100 г. ще се учетвори като население, до 4 милиарда души, преди да започне да стагнира. Европа има 0.5 милиарда население. И тук въпросът е: ако продължава този процес с този процент на изместване на население от Африка към Европа – дали няма да получим четвърто масово заменяне на населението в Европа?

Антитеза на европейската цивилизация?

Студент попита дали от гледна точка на християнството има оправдание за  етно екслузивизма, т.е. за защита на вече секуларната и либерална бяла Европа срещу хора, които казват: „Е, може да имат различни култури и порядки, но пък са консервативни християни“ и в този смисъл са по-близки до средновековния европеец, отколкото сегашния му генетичен наследник. Става дума за факта, че след колониалната експанзия християнството вече не е „запазена марка“ на Европа, а се е разнесло по цял свят, включително в Африка и Латинска Америка.

Шкварек уточни, че дори през Средновековието една от най-старите християнски държави е Абисиния, днешна Етиопия. Там са били християни много преди по-голямата част от Европа. И се съгласи относно секуларизацията на Европа.

„През последните 200 години Европа разви нещо като антитеза на собствената си цивилизация – под формата на секуларизъм, атеизъм, отворени граници, т.н. Тази антитеза има своето политическо отражение. При всички случаи аз съм от страната, противна на антитезата.“

Миграция = гласове за европейските лидери?

На въпрос на журналист какви мерки вземат европейските лидери в отговор на нарастващата заплаха от подмяна на населението, Шкварек отначало не пожела да навлезе в политическия наратив. Но после го направи, след като му зададоха въпроса повторно.

И обясни: в Европа след 50-те години границите за масова миграция не бяха отворени от левите и либералните политици. Вместо това ги отвориха десните. Десните пропазарни политици от Франция лобираха с пари на големите корпорации да се отворят границите. Лявото/социалистите бяха категорично против това, защото левицата по онова време – все още силно марксистка и антикапиталистическа – предупреждаваше, че ако вкарат големи групи хора от извън Европа, ще се разбие единението на пролетариата (работническата класа) и той по-лесно после може да бъде контролиран от капиталистите.

Но през 90-те години се случи нещо – работническата класа се обърна към десницата, а средната класа и буржоазията се обърнаха към левицата. Оттогава насам в Европа левите политически лидери насърчават масовата миграция, защото тя им носи гласове. Например кметът на Брюксел бива избиран само и единствено благодарение на гласовете от няколко големи „близкоизточни“ квартала и това продължава 20 години.

„Хората от Близкия изток в Западна Европа гласуват ‚ан блок‘ за социалисти, леви и либерали – макар да са най-консервативното население в Западна Европа. Това е аномалия! Защо става така? Защото не ги е грижа. Тях ги е грижа единствено границите да продължат да бъдат отворени. За да идват повече хора като тях и да станат мнозинство.“

Нужда от работна ръка?

На въпрос относно необходимостта на Европа от работна ръка в сектори като строителство и промишленост, Шкварек потвърди, че Европа има и ще има все по-голяма нужда от работна ръка, в резултат на засилващата се индустриализация.

„Навсякъде по света демографската зима започва да преобръща структурната пирамида на населението – на върха хората в напреднала възраст се увеличават, докато младите в основата постепенно намаляват.“

Кой ще даде тази работна ръка? За момента може да я даде Африка, обясни историкът. Но цялата планета рано или късно ще навлезе в демографска зима, затова имаме нужда от дългосрочно решение и икономически план. Страни като Япония са намерили решението в това, вместо да внасят масово хора от по-бедните страни в източна Азия, да се роботизират и автоматизират максимално бързо.

„Аз съм привъженик на този път. Япония няма никакви проблеми с масовата миграция, с гетоизацията или с културната и религиозна конфликтност.“

Европа обаче е решила друго: през 50-те и 60-те години Европа решава, че ще разглежда хората като икономически единици за производство на БВП. И понеже Европа не произвежда достатъчно икономически единици, ги внася отвън – засега от Близкия изток и Африка. Първият проблем е, че това нещо е до време. Вторият проблем е редуцирането на хората до икономически единици при условие, че те представят сложносъставни културни, религиозни и племенни общности. И когато се вкарат масово милиони „икономически единици“ от друг континент, за да се помогне на икономиката, неизбежно се причиняват страничните ефекти на масовите миграционни вълни в историята – конфликти, насилие, т.н.

Възниква и въпросът за реформа в пенсионната система, изтъкна лекторът. Пенсионната система във всяка европейска държава е създадена още от времето на Бисмарк с идеята за пирамидата, на чийто връх има 2-3% възрастни хора, които се нуждаят от пенсия, а отдолу са огромно количество млади хора, които да ги изхранват. Като се обърне пирамидата, как 10% работещи ще издържат 90% пенсионери?

„Това са дългосрочни въпроси, а Европа гледа само краткосрочно как да си вкара работна ръка, за да рареши текущи икономически проблеми.“

Ако мигрантите бяха от друга религия?

Какво, ако мигрантите бяха не мюсюлмани, а от друга религия – например индуисти или будисти? Дали на тях щеше да се гледа като заплаха за Европа? Ако мигрантите – вместо от арабски – бяха от друг произход, например китайски или виетнамски, дали това щеше да се разглежда като нещо позитивно?

Шкварек обърна внимание, че огромният процент мигранти от субсахарна Африка не са мюсюлмани, а християни. И въпреки това на тези хора се гледа като на заплаха – от някои. В Европа няма консенсус по този въпрос. По-голямата част от политическия елит не ги разглеждат като заплаха.

„И да, аз смятам, че ако повечето хора идваха от Източна Азия, щеше да се разглежда като по-малък проблем – поради това, което се случва в Америка.“

В Америка на общностите идващи масово от Източна Азия (Корея, Китай, Япония) се гледа като образцови. Те са с най-висок статут в обществото, най-високи доходи и най-бърза интеграция. И обратно – като на необразцови общности се гледа на общностите, които идват от Азия и Африка.

Студент в публиката добави, че за възприятието на мигрантите в Европа голяма роля играе и т. нар. „исторически детерминизъм“, т.е. ислямското нашествие от 6-и век.

Климатични бежанци?

Девойка даде пример как на Малдивските острови нивото на водата се покачва и държавата иска да закупи земи в Шри Ланка; в други части на света се случват други климатични промени, затова не е ли естествена и приемлива миграцията към Европа?

Шкварек разказа за инициатива в Европейския парламент, да се създаде категория „климатичен бежанец“. Ако тя се наложи, ще стане неизбежно всяка страна-членка да приема практически всички хора идващи от глобалния Юг, защото те ще попадат в тази категория. Относно неизбежността – историкът изрази съмнение, заради невъзможността 4 милиарда души да бъдат преместени от Африка в Европа. Т.е. това, че климатът в глобалния Юг се променя, не прави неизбежно преместването на глобалния Юг на север, защото това е невъзможно. Също не е приемливо – по същата причина.

Сега в глобалния мейнстрийм се възприема, че коренните населения имат права, поясни политологът. Според ООН, коренното население има екслузивни права. Единственото място, където липсва такова възприятие, е Европа. И все пак – дори съгласно либералните разбирания за правата на коренното население – не е приемливо да замениш и отнемеш дома на коренните европейци. Без значение какво се случва някъде по света. Или ако ще го правиш, първо трябва да ги попиташ.

Цивилизационни различия. Похвала за България

Социолог и бивш председател на Държавната агенция за бежанците подчерта, че трябва да се прави разлика между миграция и бежанска вълна – каквато сме имали у нас след ударите по Сирия през 2015 г. Проблемът е, че в България идват 97% неграмотни хора, с които имаме цивилизационни различия. Затова и интеграция не може да се случи. България им е предлагала всякакви възможности за ограмотяване, но те просто отказали. Единственото им желание било да идат на Запад и да точат социални помощи. Тамошните програми пък са направени така, че мигрантите първите 3-5 години учат езика, след това учат за професионална квалификация. Накрая започват работа в най-ниското ниво на социалната система.

„Преди месец бях в Нидерландия“, разказа още дошлият на лекцията експерт. „Там през декември 2023 г. излезе проучване, което показва, че над 50% от населението се самоопределя като гей. Риторичният въпрос е дали онези първи заселници в Европа са се определяли като родител 1 и 2. Защото сега в Нидерландия е обидно е да кажеш ‚мама‘ и ‚татко‘.“

Също посочи, че по време на работата му в агенцията за бежанците, на висок форум на ООН България е заела следната позиция: ние сме за премахване на Дъблинския регламент, защото е антихуманен и е пар екселанс в конфликт с Хартата за правата на човека, за свободата на придвижването. Заявили сме също, че не може всички бежанци,минаващи през страни на външна граница на ЕС, да останат в тях. Това са България, Кипър, Италия и Испания. Тогава Германия и Франция признали, че Дъблинският регламент трябва да се промени. Но за жалост нищо не се променило.

Израел. Въпрос на манталитет?

На въпрос дали убеждението, че дадена земя трябва да бъде населявана от даден народ, не идва и от манталитета – както това е специфично при Израел, Шкварек посочи: Израел е единствената държава сред най-богатите страни с коефициент за раждаемост над 3, и това се отдава на абсолютната аномалия – наличието на голямо, ортодоксално население, което има за цел да насели земята, да създаде кибуци и да създаде общност на Западния бряг. Това е изключение от правилото.

В Норвегия, Дания и Швеция например населението е богато и спокойно, и същевременно има по-ниска раждаемост – в сравнение с българите, молдовците или албанците.

„Когато някой каже, че ние в България не раждаме деца, защото сме бедни, статистиката показва обратното. Колкото по-богат ставаш, толкова по-малко деца имаш. Не е до парите. По-скоро е до манталитет, култура и религия. Израел е също едно от най-религиозните общества.“

Суша на истински европейски лидери?

На въпрос защо вече няма истински европейски лидери от нивата на дьо Гол, Шкварек отвърна, че причината за това е, че няма световни войни. Но уточни, че това ще е до време – тъй като въпроси като този за миграцията ще породи нови лидери. Единствената надежда е, че те ще адресират въпроса в сърцевина, а няма да го употребят за бързи популистки цели и кариерна облага.

Интеграцията невъзможна? Скрит либерален расизъм

Студент сподели за възникнала в Юридичексия факултет полемика, дали интеграцията изобщо е възможна. Дали трябва да се приложи „цедка“ на границите? Как да бъдат подбрани годните за интеграция мигранти?

Шкварек заяви, че интеграцията на всекиго е възможна, ако мигрантите са малко на брой. Важно е математическото съотношение между притока и местното население. Когато една общност стане достатъчно голяма в дадена държава, тя вече не вижда смисъл да се интегрира и асимилира. Каква е причината? Например ти си роден в източен Париж. Ти си арабин трето поколение. Живееш в напълно арабска среда. Интегриран си – работиш, плащаш данъци, т.н. Но защо да се асимилираш? Защо да престанеш да бъдеш арабин?

Става дума за латентен либерален расизъм, поясни лекторът. Този расизъм предпоставя, че когато тези хора дойдат в Европа – колкото и да са на брой – те неизбежно ще станат либерални европейци.

„Толкова е велика европейската цивилизация, толкова чудесно е да си френски градски човек, че дори да вкараме 100 милиона араби, техните деца или внуци ще станат такива. Това предпоставя, че ти смяташ, че те идват от една по-нисша цивилизация, която неизбежно ще бъде асимилирана от европейската.“

А нещата не стоят така, защото класическата арабска цивилизация се е доказала като по-силна, устойчива и смислена от модерната либерална европейска цивилизация, каза Шкварек. Така ако ти си арабин, който се е родил в Европа, за какво да престанеш да бъдеш част от арабската цивилизация, когато тя е не по-малко от местната?

„Арабите са държавотворен народ; те не са туземци; това са хора, създали империи, които имат култура и история.“

Също Европа не бива да вкарва дългосрочно голям брой хора откъдето и да било, защото това не е дългосрочно решение, обобщи компетентният панелист.

Източноевропейска памет

Студент предположи, че може би в Западна Европа хората няма да усетят проблема с миграцията, преди да е станало прекалено късно. И дори може да не признаят, че има проблем – въпреки че в Източна Европа нещата изглеждат доста ясни.

Шкварек потвърди, като добави, че в Източна Европа има и още един фактор: паметта от големи преселения на хора и етнически сблъсъци. И даде пример от книгата „Странната смърт на Европа“, където Дъглас Мъри описва явление, подобно на изнежване – привилегията на западния свят да бъде успешен, мирен, богат и устойчив прекалено много време, за да може да забрави, че колапсът, кризата и войната са на една ръка разстояние.

Миграция обратно към България?

Присътваща в публиката информира за проблем в Германия: в образователния сектор има недостиг на почти 100 000 души персонал. В резултат за 10 места в детска градина се борят 500 деца. Учениците пък стават част от смесени паралелки, където учителите се опитват да ги направят част от едно общество – което е почти невъзможно. Очкванията са, че може да има мигрантски вълни обратно към България. Защото тези хора не могат да пуснат децата си на училище.

Решението?

Студент, живял в Брюксел и станал свидетел на всичко изказано от участниците, попита какво е решението на проблема.

Шкварек повтори, че Европа не бива да продължава модела възприет през 50-те и 60-те години.

„Аз съм фен на австралийската миграционна система, която е точкова и квотна, и не позволява абсолютно никаква масова миграция – въпреки натиска от 200 милиона души от държавите в Тихия океан. А след справянето с миграцията по австралийския модел, съм фен на японския модел, който е за пълна, бърза и рязка автоматизация на икономиката. Докато намерим дългосрочно цивилизационно решение на демографската криза, която ще дойде на цялата планета. И докато дойде този момент, аз предпочитам да възприемем тези два модела, за да не бъде заменено коренното население на Европа.“