Красимир Каракачанов: На прага на времето

Кои геополитически фактори причиняват продължаващата над две години политическа криза у нас? Как Западът изгуби ценностите си, а неолиберализмът пое щафетата от комунизма? И какво е необходимо, за да се събуди българското общество и да поеме вярната посока, спасявайки се от Истанбулската конвенция и загуба на суверенитет и духовна вяра?

По тези горещи теми специално за „Новетика“ фундаментален анализ и коментар направи Красимир Каракачанов, почетен председател на ПП ВМРО.

Новетика: Защо партиите у нас не могат да се разберат? Какво се промени от 2017 г., когато управлявахте с ГЕРБ?

Красимир Каракачанов: Промени се това, че под формата на Промяна ни бяха инсталирани едни хора, които дойдоха да изпълняват чужди задачи. Само през 2022 г. САЩ са инвестирали 44 милиона щ.д. в т.нар. правилни свободни медии, а 1 милиард щ.д. са отделени за подкрепа на демократичните медии в Източна Европа. Само че демократичните медии обслужват този, който плаща. Давам пример. През последните 30 години САЩ са инвестирали у нас през различни програми и НПО-та като „Отворено общество“, „Америка за България“ и други общо около 400 милиона щ.д. Докато в областта на отбраната за съюзника си България, САЩ са вложили само около 100 милиона щ.д. Така разбираме къде са приоритетите. Целта е ясна: САЩ не искат силни съюзници, а общества в насипно състояние, които да управляват през медиите, които финансират.

Причината за сегашната политическа криза у нас е битката, която се очертаваше. Още през 2006 г. стана ясно, че конфликтът с Русия предстои. Първо го видяхме 2008 г. в Грузия, после през 2014 г. с Майдана и контра Майдана в Украйна. Тази битка предстоеше. Анализът сочеше, че в един момент конфликтът ще стане остър и горещ. И той стана. И тъй като България има изключително важно геостратегическо разположение – между Изтока и Запада – тук се инвестира в правилните хора, които трябва да изпълняват правилните задачи. И всякакви волности като национален интерес и суверенитет не се търпят.

Но през 2017 г. у нас все още липсваха креатурите на САЩ – по това време това беше ДБ, но беше в насипно състояние. А ПП още ги нямаше. Също САЩ бяха управлявани от Тръмп, а той поддържаше старата теория на Кисинджър, че не бива да се допуска Русия да се сближи с Китай. Тръмп разбираше, че главната заплаха за САЩ е Китай. Той много точно оценяваше, че Русия не може да бъде заплаха нито в икономическо, нито във военно отношение. Затова и не допусна ресурсите на Русия да отидат в Китай. Докато Байдън направи точно обратното – той събра огъня и водата на едно място. И успя да загуби съюзник като Саудитска Арабия.

Новетика: Как си обяснявате сближаването на ГЕРБ-СДС с ППДБ?

Красимир Каракачанов: В традиционните български семейства, дори дълго време след Освобождението, в нашето общество винаги е имало ролята на сватовника или сватовницата. Това е била обикновено някоя по-окумуш възрастна жена, която сватосва момите и ергените, и ходи при родителите на момичето, да го иска за еди-кое си момче. Така че на това се дължи: имаме си сватовник: новият американски посланик. А преди това имаше едно „любовно писмо“: под формата на списъка „Магнитски“. С него на Борисов беше подсказано, че в този списък – освен нищо друго интересно – „вкарваме дясната ти ръка, следващият си ти“.

Не вярвам хора – които довчера се плюха и наричаха с най-грозни имена, заклеваха се да се стържат и се арестуваха – да са се заобичали в името на България. Просто не са такива хора. Те обичат предимно себе си. Но истината е, че по-добре да има правителство, което поне да приеме бюджет. Дано само това правителство – за да угоди на сватовника – не ни вкара във войната, която тече съвсем близо до нас.

Новетика: Защо САЩ искат да имаме правителство?

Красимир Каракачанов: Много е просто. Само преди седмица в Сената на САЩ беше вкаран законопроект за сигурността на Черно море. Обикновените българи сигурно си задават въпроса, нерде Ямбол, нерде Стамбул? Става въпрос за един глобален конфликт. Войната не е само между Русия и Украйна, а между САЩ и Русия. И тя не е за териториите на Крим и Донбас, а за статуквото в света.

След края на Съветския съюз, още в началото на 90-те години на миналия век светът стана еднополюсен. Дотогава имаше две световни системи, които по време на Студената война се боричкаха помежду си и си бяха разделили света на зони на влияние. И тогава ставаше въпрос за идеология: комунизъм срещу демокрация. Докато днес става въпрос за интереси. Борбата между двата блока – източния и западния, от комунизъм срещу демокрация – през последните 10 години стана борба за това кой ще контролира световните ресурси.

Нека си припомним войната в Ирак през 2003 г. Преди това войната в Кувейт. След това т.нар. арабски пролети. Къде се случиха те? Или в държави като Сирия и Либия (богати на природни ресурси), или в Йемен (важен от геостратегическа гледна точка). Какво се случи във всички тези държави? Навсякъде, където уж отидохме да прилагаме т.нар. евроатлантически ценности, стана още по-лошо – за местните народи, но и за Европа. Защото милиони хора от тези разбити държави тръгнаха и се разселиха тук.

На САЩ им хареса да бъдат единственият световен хегемон. Но да кажеш пред света, че става въпрос само за интереси, е много грозно. Затова те се опитаха да измислят отново някаква идеологическа мантра. И тя се нарича неолиберализъм. Под „неолиберализъм“ те разбират налагане на нов световен ред, в който да ни управляват – подобно на комунистическата система; чертите им са много общи. Защото при комунизма нациите и държавите нямаха значение; хората не се деляха на добри и лоши, а на пролетариат и експлоататори. Комунистите ни налагаха своя морал – говореше се за социалистически ценности и морал. Сега не е ли същото? Днес пак ни говорят, че няма да има държави и суверенитет. Подобно на комунизма, който беше обявил религиите за опиум на народите, сега новият либерален ред разрушава традиционната християнска религия на Западния свят.

Но тук те влязоха още по-надълбоко, като се опитаха да разрушат и традиционното семейство, което природно и биологично е съставено от мъж и жена. Няма друг вид семейство. Семейството се е наложило като форма на институция за продължение на рода и за да няма промискуитет, т.е. да се поддържа ред в обществото.

Новетика: Не е ли парадокс, че символът на демокрацията САЩ прокарват неолиберализъм?

Красимир Каракачанов: Живеем със стари представи. Както че Великобритания е люлка на парламентаризма: през 15-и, 16-и и 17-и век тя действително беше такъв пример, но наложи и колониалната система в света. Т.е. когато една напредничава държава стане едноличен хегемон, тя няма как да управлява по друг начин освен авторитарно. Така беше и със Съветския съюз и дори с царска Русия.

САЩ бяха пример за подражание допреди края на Втората световна война. След като станаха хегемон, лека-полека забравиха демократичните ценности, а когато след 1990 г. станаха едноличен световен хегемон, съвсем изоставиха демокрацията.

Тръмп се опита да върне Америка в традиционната ѝ роля на световна сила, но той много по-правилно беше формулирал интересите на САЩ, отколкото цялата групировка около него, която не се интересува от нищо друго освен от собствената си печалба. Тези хора са безмилостни. Какво се учудваме за войната в Украйна? Щом постъпиха така жестоко със собствения си президент Тръмп – когото отстраниха чрез фалшификация на изборите, а сега се опитват и да вкарат в затвора.

Та от една страна САЩ се стремят да задържат световната си хегемония. От друга страна обаче имаме един мощен военен, икономически и военен фактор – Китай. Около него гравитират и други държави като Индия и Русия. И какво излиза: ако слушаме нашата либерална пропаганда и гледаме българските медии, чуваме всеки ден как целият свят е на страната на САЩ. А това въобще не е вярно. Напротив: Китай и Русия имат повече съюзници като относителна тежест и в икономиката, и в човешкия ресурс, и като територия, в сравнение със САЩ. Какво представлява евроатлантическата коалиция? Това са САЩ, Канада, Австралия, Япония и ЕС. Латинска Америка не подкрепя САЩ. Близки съюзници на САЩ като Саудитска Арабия също не ги подкрепят. Редица африкански държави също. Защо? Защото им е омръзнало чичо Сам да ги поучава и да им прибира ресурсите. И те сега си го връщат. Т.е. светът се намира в преломен момент.

Затова въпросът тук не е демокрация срещу авторитаризъм. Защото политическият модел в САЩ е не по-малко авторитарен от този в Русия. А да кажеш, че Украйна е символът на демокрацията, това също не е вярно. Каква е разликата между моделите на Русия и Украйна? И двете са олигархични общества, с единствената разлика, че откакто Путин дойде на власт, подчини олигарсите. Докато в Украйна олигарсите подчиниха държавата. Иначе моделът е един и същ.

Новетика: В тези времена на загуба на ценности, каква е вярната посока за България?

Красимир Каракачанов: Наистина има загуба на ценности. Вземете лявото и дясното в политическия спектър. В европейски мащаб това са социалистите и т.нар. народни партии. Да погледнем идеологическата им скала на ценности. Няма никаква разлика. Нима социалистите защитават по-бедните и онеправдани работещи хора? Не. Нима т.нар. десни защитават средната класа и предприемачите? Не. И едните, и другите защитават един и същи набор от идеологически клишета като еднополовите бракове, ЛГБТ общността, зелената сделка… А либералите са флагманът на цялата джендър революция, която се случва сега в света.

Например във войната в Украйна, Полша защитава собствения си интерес, заставайки срещу Русия. Това е така, защото както ние, българите имаме три наум спрямо Турция с 500 години робство, така и Полша три пъти е била разделяна от Русия и Германия; и четири пъти е била прегазвана от руската и съветската армия. Логично е поляците и прибалтийците не само да имат недоверие, а три наум, като стане въпрос за руски ходове около тях.

България трябва да води прагматична политика. Ако погледнем Европа, държави като Полша и Унгария водят много по-правилна икономическа и идейна политика от българските правителства.

Новетика: Затова ли ВМРО не участва в изборите?

Красимир Каракачанов: Още като видяхме писмото за „парите“, т.е. списъка „Магнитски“ и гъненето на гръбнаците, беше ясно, че мачът е предварително нареден. Все пак за разлика от т.нар. „Промяна“ и други нови измислени герои, аз чета книги и наблюдавам със собствените си очи ситуацията през последните 30 години. И ми беше ясно за какво става дума.

Докато българското общество не се събуди и не види, че ту едни, ту други – едните наричащи себе си „либерали“, другите наричащи себе си „десни“ – го водят към една тотална пропаст, участието в избори е предварително решен мач.

За да се събуди българското общество, е необходимо хората съпротивляващи се срещу това, да бъдат много по-активни и да обясняват на останалите какво точно се случва – въпреки цялото медийно затъмнение.

Що се отнася до ВМРО, за да скочи отново на политическата сцена, ѝ трябва време да се реорганизира и подготви. Както се казва на военен жаргон, батареята да заеме нови позиции за обстрел на врага.

На първо време обаче е необходимо обществото да спре да се дели – поне тези, които наричат себе си патриоти и националисти – трябва да спрат да се делят на русофили, русофоби, американофили и американофоби. Защото е важно, когато наричаш себе си патриот, да знаеш на какво си патриот: патриот за Русия ли си или патриот за САЩ? Например аз не съм патриот нито за Русия, нито за САЩ. Патриотизъм идва от думата „патрия“, което означава отечество, родина. А национализъм идва от думата „нация“. Т.е. когато поставяш интересите на своя народ и на своето отечество над всичко, това е патриотизъм. Останалото е обикновено филство и фобство. Единият бил патриот, но обичал и Русия, понеже тя ни била освободила. Другият пък бил патриот, ама обичал и Америка, понеже комунизмът бил лош.

Ние обаче сме в съвсем друга хипотеза. От края на комунизма минаха 33 години. Докато преди демокрацията изискваше борба за нейното утвърждаване, сега демокрация означава върховенство на мнението на мнозинството вместо налагането на интересите на една малка, било олигархична, било политическа група – над останалите. Това налагане се нарича диктактура. Къде виждате демокрация сега в света? Демокрация ли е да ти кажат, че ако не приемеш Истанбулската конвенция – която на практика регламентира разбиването на традиционното семейство и отрича биологичния пол за сметка на прищявката днес да се един, утре друг – ще ти наложат санкции и ще ти отрежат парите по разни фондове? Това е диктатура. Извинете, но аз мислех, че когато влизахме в Европейския съюз, влизаме не в Съветския съюз…

Новетика: Какво следва от това и как да се справим?

Красимир Каракачанов: Следва битка за всеки окоп. И как? С борба.

Все пак ВМРО е възникнала като революционна организация. Един от великите ѝ лидери, Тодор Александров, е казал нещо почти пророческо: „Винаги една справедлива кауза побеждава. Но тя побеждава по-бързо, ако за нея се води борба“.

Естествено, че утопията на комунизма беше изживяна, но трябваше да минат 30 години, преди да започне сериозната му ерозия и още 45 години, преди да изчезне от Източна Европа. Идеологическата глупост наречена „ултралиберализъм“ – и тя ще изчезне с времето, но защо трябва да чакаме още 45 години?

Преди четири години започнахме битката срещу Истанбулската конвенция и слава Богу, тя се увенча с две решения на Конституционния съд, които много ясно показват, че тази политика е противоконституционна. Това обаче не означава, че привържениците на тази идеология са се отказали. Опитват се да атакуват през различни програми в Министерството на образованието, през социалното министерство, подлагайки най-уязвимите хора – децата и младежите – на подобна пропаганда. Това те също правят през медиите, през т.нар. култура, кино и т.н. Опитват се да внедряват тази идеология въпреки забраната на Конституционния съд.

Последният им опит е чрез т.нар. закон за защита от домашното насилие. Естествено, че има домашно насилие, макар че в нашето еманципирано общество знам случаи на домашно насилие и спрямо мъже.

Новетика: Какво Ви притеснява в исканата от ДБ промяна на закона за защита от домашното насилие?

Красимир Каракачанов: Две неща. Първо, трима от подписалите законопроекта подкрепиха декларация и поеха ангажимент пред София Прайд, да се борят за техните ценности. Второ, те предлагат национален съвет – който ще бъде под шапката на някоя от държавните институции – но той ще бъде съставен освен от двама-трима чиновници, предимно от представители на т.нар. граждански сектор. Т.е. на НПО-та. И забележете: този национален съвет не само ще обсъжда, изработва политики и стратегии, но и ще провежда и контролира тяхното изпълнение. Т.е. те едновременно ще е законотворец, полицай, прокурор и съдия.

И какво се получава: в Конституцията на Република България пише ясно: политиката в РБ се провежда от Министерския съвет (МС). Как се избира МС? Избира се от Парламента. А кой избира Парламента? Народът. Докато в случая вкарваме – в един национален съвет, който ще изработва, провежда и контролира политики – едни НПО-та, които никой не ги е избирал за нищо. Събрали се едни хора, получили грант от г-н Сорос и провеждат политиката на г-н Сорос – и така вече 30 години.

По подобен начин през 2017 г. се опитаха да вкарат и Истанбулската конвенция – която покрай правата на жените тихомълком прокарва темата за половете – че полът не е биологично състояние, а социална роля и въпрос на личен избор. Тогава аз вдигнах скандал в МС, тъй като имаше няколко родителски и християнски протестантски организации, които ми сигнализираха за този законопроект. Поставих въпроса, че не може да се приема нещо подобно без обществено обсъждане. Тогавашният министър на правосъдието ми отговори: как да не е имало? Казах, дайте да видим списъка с участниците, а в него: „Отворено общество“, „Български хелзинкски комитет“, ЛГБТ и джендър организации – седем или осем организации все с еднаква насоченост. Възразих, че това е една съвсем малка част от обществото. Т.е. още тогава общественото обсъждане, което да легитимира тази антиприродна конвенция беше направено с удобните НПО-та.

Повярвайте ми, същите тези НПО-та ще влязат и в този национален съвет – правилните, демократични, жълтопаветни НПО-та. В него няма да са нито Българската православна църква, нито Главното мюфтийство, нито арменският поп. Подобен абсурд няма в нито едно демократично общество!

И нека сега да не лъжат, че били безпристрастни. От седмина подписали законпроекта, трима се ангажираха с промяна на Конституцията, отмяна на традиционното семейство, административно облекчение за промяна на пола и легализиране на еднополовите бракове. Вие тримата сте се ангажирали с тази кауза, вкарвате определени НПО-та в държавния орган национален съвет и твърдите, че сте безпристрастни. Не сте безпристрастни! Просто се опитвате през задната врата да прокарвате същата джендър идеология.

А когато започнеш да атакуваш семейството… Какво е домашно насилие? Ако някой се скара на детето си, според тези джендър организации това е семейно насилие. И тогава какво ще правим – като в Норвегия ще отнемаме децата от семействата им ли? Грижата за възпитанието на едно дете е на първо място на семейството и на второ – на държавата през образователната система. После следват религиозни организации и едва тогава идва т.нар. граждански сектор. Ще бъда още по-краен и ще кажа: хора, които не могат да създадат нормално биологично семейство, а се борят за еднополови бракове, които по чисто природни закони не могат да създадат свои деца – ще се грижат за моите деца! В това няма логика! И не трябва да се допуска!

Новетика: Как да обясним на хората последствията от Истанбулската конвенция?

Красимир Каракачанов: С прости примери. Попитайте ги: вие съгласни ли сте вашите деца и внуци да бъдат подложени на джендър еднополовата пропаганда през учебната система? Училището, за което ние плащаме да съществува, да провежда политика, която е против здравия морал, традиции и религии?

И забележете: тук никой не говори, че ще отнеме правата на различните. Все пак в Европа сме достатъчно демократични като общество. Но ние имаме против това, т.нар. различни да се опитват да налагат силово и брутално своя начин на живот на останалите. Едно малцинство – колкото и да е оправдано, няма правото – по елементарния принцип на демокрацията, че мнозинството решава и определя – да налага и определя своите виждания на мнозинството.

Както по времето на комунизма това малцинство беше пролетариатът, сега това са т.нар. различни. Принципът е същият.

Новетика: Каква е целта на въвеждането на Истанбулската конвенция?

Красимир Каракачанов: Джендър идеологията е само едно от направленията. Друго е разбиването на държавния суверенитет чрез отнемане правомощията на институциите – чрез опитите на ЕС да наложи своето законодателство над националното или да прокарва политики от никого неизбрани хора (като Европейската комисия) на националните държави. Това става чрез натиска на финансовите облаги от ЕС.

Трето направление е заличаването на ценностната система на нормалния европеец, която се основава на националност, история и християнска религия. Не могат да ме убедят, че са добронамерени към човека хора, които от години в Европа налагат политика на изтриване на християнството във всичките му форми.

Освен това гръбнакът на демокрацията изначално са били буржоазията и средната класа. Затова когато се опитваш да унищожиш гръбнака на съществуващия свят – т.е. когато нямаш средна класа, независимо мислещи интелектуалци, суверенитет, когато разбиеш традиционното семейство и децата се отчуждят от родителите – светът става една аморфна маса, която лесно ще бъде управлявана. Само че това е утопия и като всяка утопия, тя ще мине, ще замине и ще получи заслуженото място на бунището на историята.

Всички тези действия се движат от идеологията на неомарксизма. Другарите Ленин и Сталин наложиха един вид марксизъм – военен, диктаторски комунизъм. Сега се въвежда един друг вид марксизъм – неомарксизъм, създаден от последователите на т.нар. Франкфуртска школа.