Конфликтът в Украйна: изместване на вниманието? Kой е на наша страна?

Когато в напрежението между Русия и САЩ все по-често се чува думата „война“, светът притаява дъх и страх сковава душите на хората. Защото другото име на войната е смърт…

В един исторически очерк се разказва за среща между Кемал Ататюрк, по това време военен аташе в София и генерал Ковачев – бивш министър на войната. Само година преди това те са противници от двете страни на фронта през Балканската война. „Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения.“

За съжаление, тази изстрадана истина не може да продава новини. Успешното тиражиране на информация – за вече реални, и очакване за още по-брутални военни действия – гарантира приковано внимание и почти пълна забрава на довчерашните беди и тревоги на публиката.

Медийното заливане с коментари около наближаващ апокалиптичен сценарий на няколкостотин морски мили от бреговете на България обяснимо и успешно взе връх над ужаса от числата за починали, заразени и непокорни сънародници.

Конфликтът между Украйна и Русия раздели българите по още един, пореден казус. Посоченият за президент от Решетников натовски генерал измъдри нещо като нищо за позиция на Президенството. А на 47-ото Народно събрание отне близо седем часа дебати, за да се обедини около декларация за осъждане агресивните действия на Руската федерация, в нарушение суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Добре е да се имат предвид ползите от отклоняване на вниманието от гафовете на администрацията на Байдън. А какво по-приковаващо вниманието събитие от ескалиране на конфликт? Допълнителна „екстра“ е, че е в Европа. Така Украйна е идеалният обект.

Ето какво каза Тръмп по казуса: „Ако се работеше правилно, нямаше абсолютно никаква причина да се случи всичко това в Украйна. Познавам Владимир Путин много добре и той никога не би направил това по време на администрацията на Тръмп, което прави сега! Русия стана много, много богата по време на администрацията на Байдън, като цените на петрола се удвоиха и скоро ще се утроят и очетворят. Слабите санкции са незначителни спрямо превземането на държава и масивна част от стратегически разположена земя. Сега се започва: цените на петрола вървят все по-нагоре и Путин не само получава това, което винаги е искал, но и става все по-богат и по-богат заради скок в цените на петрола и газа. САЩ бяха енергийно независими при администрацията на Тръмп, независимост, която никога преди не бяхме получавали, а цените на петрола щяха да останат ниски. Сега, в каква бъркотия е държавата ни!“

COVID и последвалото рязко забогатяване на някои фармацевтични компании, съсипаните национални икономики и безпрецедентната цензура, както и подмяната на цели дефиниции в медицината и фармацията, логично доведе до масови протести в цяла Европа, Австралия, Канада. От месеци, медиите игнорират невижданите брожения и недоволството на все по-нарастващия брой хора, във все повече държави и отказващи да разменят свобода срещу измамна сигурност.

Срещу такова мащабно надигане на недоволството, сценаристите на този черен спектакъл имат нужда от достойна по заряд на заплаха опасност. И коя да е тя? Разбира се, че ужасът от война в ерата на ядрените оръжия, е достоен фаворит.

Да се чуди човек: продължаващите масови убийства, мъчения и черната търговия с насилствено отнети органи от здрави хора, които се практикуват в комунистически Китай, незначителен проблем ли са, че на никого не му пука за това!

Нещо повече – в „удобното“ време на извънредна пандемична обстановка, все по-често се промъкват белезите за установяване на система за социално точково кредитиране – пак „безценен“ дар от комунистически Китай.

А Европа, подобно на митологичния сюжет, е похитена от нео либерален бесен болшевизъм, идейно близък до добре познатия ни съветски такъв. Затова е доста примитивно настояването, че Путин бил някакъв там комунист. Не, той е диктатор от феодален тип и дори не крие това. В речта си за обявяване признаването на части от Украйна за автономни руски републики, той нарече гордостта на СССР, Великата им социалистическа революция, „Октомврийски преврат“. Възпитан в тъмните подземия (не буквално) на КГБ, уменията му в конспиративни практики и хибридни похвати вероятно заблуждават при един незадълбочен поглед.

Вече стана ясно, че официалното включване на НАТО в конфликта на територия извън Съюза е неприложим вариант. Украйна не е член на блока, така че… Санкции! В ЕП намериха време да обсъждат и това. Иначе бяха заети с хуманното отношение по време на превоза на животни, с любимите си въглеродните емисии, ама и на това ще му дойде времето, спокойно! Санкции, докато политиката на Байдън осигурява многократно покачване на цените на основната суровина, с която търгува Русия дори в условията на ембарго и изолация.

Неочакван гарант на мира?

Странно защо някак вяло се коментира поведението и мнението за конфликта на държавата с втората по мощ армия в НАТО. Турция е черноморска държава и е леко наивно да си мислим, че военните кораби в Черно море не са обект на особено внимание.

Когато през 1885 г. княз Александър Батенберг обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Русия и Великите сили се противопоставят остро на този (ф)акт. Само Турция признава новата българска държава. След почти пет вековно владение на територията, населена с българи, Османската империя добре познава характера на бившите си подчинени.

Българите никога не са ламтяли за чужди територии, но и след пет века отсъствие на собствена държавност, бранят и милеят за своята земя. Предпочитаните съседи винаги са неагресивните. Точно обратното на това, което и тогава, после като СССР, че и до ден днешен, представлява Русия. Неосъщественият, но все още неотменен великоруски стремеж за излаз до проливите, прави държавата на Путин нежелан съсед за Турция. Украйна е далеч по-предпочитана като държава с излаз на обща морска територия.

Е, проточи се руското присъствие в Крим, но пък междувременно имаше други, по-належащи проблеми за решаване. Като кризата в южната им съседка Сирия, например.

Ако някой си мисли, че Путин може да се държи арогантно с Ердоган, доста се е объркал. Това не му е дементният Байдън. Нито пък оплелите се като пилета в калчища европейски нео либерални първенци.

Изобщо целият грандиозен батален спектакъл сякаш има за цел да прикрие или, защо не, да легитимира нещо, което вече чука на вратата. Да речем обявяването на някоя добре развита икономически азиатска държава за китайска територия. Без санкции, без чудеса. Защото кой слага санкции на място, където има лични или семейни бизнес интереси?

От друга страна, Путин демонстрира решителност, за да предотврати разширяване на НАТО на изток. И ще го получи. Това предстои да го разберем. Разбира се, жалко за Украйна. Но докато Русия има поведение на ненаситна империя, това ще бъде тъжната съдба на по-отдалечените от западната граница на Европа руски съседи.

Никак не беше случайно споменаването на България и Румъния като държави, „свободни“ от натовско присъствие. Не че българската държавна реакция беше еквивалентно остра на лишената от всякаква дипломатичност руска декларативност. Но извън очевидната неадекватност на военния министър, поне не се извинихме на Русия, че сме част от военния съюз НАТО и това е суверенно решение на суверенната ни държава.

Притесненията, че България може да се окаже мишена за Путинови териториални амбиции, въпреки всичко, остават доста безпочвени. Колкото и скандално да изглежда за носталгичните русофили у нас, това точно Турция няма да допусне. Поради същите причини, заради които им е било изгодно да признаят и Съединението през 1885 г.

Но фаталната липса на исторически знания и доминиращата досега съветска школа при огромна част от историците ни, дори в академичните среди, не позволява популяризацията на нередактираната от Москва българска история. Възмущаваме се, при това основателно, на фалшификациите в РСМ, но все още не сме изчистили собствените си учебници от лъжите и манипулациите, писани от руснаците.

Все още на никого не му стиска да изкаже докрая истината. Имаме тежък сблъсък между марксистката глобалистична Америка на Байдън и Европа с диктатора от феодален тип Путин. Връзката между двете глави на звяра е много надълбоко, в дълбоката държава.

Путин не е комунист. Той е жесток едноличен диктатор, притиснал до стената подчинените си феодали (олигарси).

Днес е Украйна, утре, като нищо ще обяви част от България за губерния. Ако сега оправданието е, че Украйна, като ненатовска държава, не може да разчита на войски от НАТО, влезе ли в полезрението на Путин нашата натовска държава, и САЩ на Байдън, и либерално доминираният ЕС пак само ще си останат на ниво „плямпане“ и закани за санкции. И тук-таме ориз, брашно и спагети за бедстващото население.

Така че, колкото и еретично да звучи за някого това, Турция в момента е най-сигурната ни защита от руската агресивна военщина. Турция не иска толкова близо до Босфора Русия. Добре че сме в един военен съюз и с Гърция. Иначе отново историята свидетелства, че те биха ни прегазили със същата православна „любов“, с която се готви да ни навести заместникът в църковната йерархия на Гундяев. Вече се е случвало през 10-и век. Но да не задълбаваме в история.

И пак благодарение на Турция вероятно няма да се стигне до официално обявяване на война между Русия и Украйна, въпреки военните действия. Което е чист цинизъм, защото какво друго може да бъде използването на оръжие. Но официално никой няма да нарече събитията война поради същите причини – Украйна е по-удобният съсед от Русия.

Днес вече се тиражират сведения за цивилни жертви. Сред тях има и дете. Не съществува оправдание за отнемане на човешки живот.

Сила и кураж за украинския народ, превърнат в мишена в една мръсна и недостойна игра!

И Бог да пази България!

П.С. По време на завършване на статията излезе новината, че е ударен турски кораб в Черно море. И това вече е много лош знак!