Бой с компромати и отмъщение дебне отвсякъде

Аз съм никой. Аз съм един обикновен гласоподавател, който е завършил туй-онуй, поработил е тук-там, попрочел е една-друга книга. Компетентността ми по въпроса за избори и компромати е на ниво личен емпиричен опит от наблюдение, т.е. субективна и нищожна. Но все пак реших да споделя впечатления от един от елементите на предизборната кампания – изтеклите записи, уличаващи ППДБ в незаконно финансиране, взимане на пари кеш, което значи и пране на пари. Записът бил отпреди две години. Е и? Това прави ли го невалиден? Бил незаконен. Така е. Но това заличава ли смисълa и съдържанието на намеренията?

И от тази си позиция на некомпетентност по въпросите за изборите и компроматите, всеки път се шашардисвам, когато чуя журналисти, коментатори, анализатори, а и самите партийци да задават въпроса: “Защо точно сега?“ И оправдателното обобщение: „Това е компромат“.

А отговорите са толкова прости и лесни.

Точно сега, защото сега му е дошло времето и точно този „компромат“, защото върши работа. И, да, това е компромат. Какво да бъде?

Всеки, който е чел поне веднъж „Цялото кралско войнство“ на Робърт Пен Уорън или поне е гледал филма с участието в главната роля на Шон Пен, е наясно с политическата игра и мръсните номера, която включва събиране, съхраняване и пускане на компромати. Който е чел книгата или гледал филма, сигурно ще си спомни култовата репликата: „Търси. Все ще изровиш нещо мръсно“.

Компроматите са точно затова – да компрометираш противника и да докажеш, че не е почтен, за какъвто се представя; че е лъжец и крадец, който просто иска власт. Това го правят всички играчи във всички времена и всички географски ширини. Мантрата за печелене на избори чрез позитивна кампания и програми е за наивници.

Затова буди недоумение, от какво точно са изненадани от ППДБ и какво точно ги възмущава, след като те също са прилагали тези хватки?

Записът бил направен преди две години. Защо точно сега се пуска? Е, кога? Когато минат изборите ли? Тогава няма да върши работа. Сега му е времето.

Оправданието: „Това е компромат“ – жалват се милите. Ами, да, компромат е и е бил в банка „компромати“, където вероятно има още.

Постъпват точно като вас, когато изгрявахте на политическия хоризонт и пуснахте снимки и записи срещу своя опонент. Искате да играете тази игра? Добре, но да знаете, че от този момент, мили политически аджамии, сте на мушката и отмъщение ви дебне отвсякъде. След като вие се въоръжавате с компромати, появяващи се в „подходящия“ момент, значи и другите правят същото. Къде е тук изненадата?

Дали ППДБ разбраха от личния си опит, че компроматната война не е нито нещо ново, нито нещо извънредно, нито непозволено. Най-малкото е позволена само за тях. Просто война. А на война като на война. „Който компромат вади, от компромат умира“, както е казал един класик!