Кой стои зад забраната на X в Бразилия?

На 30 август 2024 г. правителството на Бразилия блокира приложението Х и заплаши, че ще глобява своите граждани дръзнали да го ползват през VPN, по 8900 долара (15 600 лв.) на ден.

Причината: отказ на Х да назначи местен представител и неподчинение на Мъск на заповед на съдия Александре де Мораеш, да блокира профили обвинени в разпространението на фалшиви новини, най-вече поддръжници на бившия, десен президент Жаир Болсонаро.

Върховнят съд на Бразилия блокира и местните банкови сметки на Starlink, сателитната компания на Мъск. Мярката е заради спор за неплатени глоби на стойност 3.6 млн. долара (6.3 млн. лв.), наложени заради неподадени документи.

„Ако това ви звучи авторитарно, да, такова е“, писа Washington Post за действията на де Мораеш, като посочи, че те са „за сметка на свободното изразяване“ и че „бразилците не бива да се примиряват с правителство потискащо политически възгледи“.

„Бразилия нарушава своите собствени закони чрез произволни и своенравни действия спрямо Х и Starlink“, посочи Брендан Кар, единият от петимата комисари във Федералната комисия по комуникации на САЩ (FCC) в писмо до бразилските си колеги.

„Този инцидент създава тревожен прецедент за свободата на словото и операциите на чуждестранни компании в суверенни държави“, писа Андрю Торба, директор на Gab, в бюлетин от 5 септември 2024 г.

Според Торба, чрез замразяването активите на Starlink с цел склоняване към подчинение, бразилското правителство демонстрира мощен инструмент, който други държави може да ползват като модел за упражняване контрол върху цифровите платформи и съдържание. Такива действия, според Торба, могат да окуражат правителствата по цял свят да използват финансов и оперативен натиск за налагане на цензура и така да задушат свободната реч и иновации. Това от своя страна може да доведе до фрагментирано интернет съдържание и да подкопае глобалната му роля в полза на авторитарни режими.

Какво следва? На 5 септември 2024 г. съдия Касио Нунеш Маркеш обяви, че целият Върховен съд трябва да вземе решение по иска заведен от консервативната политическа партия Partido Novo оспорваща затварянето на Х.

Настоящият, ляв президент Лула да Силва подкрепя решението на де Мораеш, а допитване сред бразилското население от 3 септември 2024 г. показва разделение: 50.9% не са съгласни с решението на де Мораеш да закрие Х; 49.7% обаче застават на страната на съдията в публичния му спор с Мъск, а 43.9% на страната на милиардера. Мнозинството са на мнение, че ходът с глобите за ползване на Х и блокиране сметките на Starlink е злоупотреба. Друго допитване от юли 2024 г. показва, че само 23% от бразилците имат доверие в изборните съдилища, а във Върховния съд вярват едва 15% от анкетираните.

Настъпващ тоталитаризъм?

И все пак: как стана така, че 6-ата най-многолюдна страна, 12-ата по големина икономика в света и лидерът на глобалния юг се присъедини към Северна Корея, Китай и Иран, където Х също е забранен?

Става дума за това, че по света настъпва тоталитаризъм, и все пак нито американският президент Джо Байдън, нито вицепрезидентът Камала Харис или някой в правителството на САЩ са осъдили цензурата.

Това вероятно е така, защото Байдън, Харис и други демократи не просто подкрепят цензурата, но пряко я финансират, коментира разследващият журналист Майкъл Шеленбергер в изданието Public на 31 август 2024 г.

По думите му, представители на ФБР са били в Бразилия и са съветвали Върховния съд на страната как да цензурира населението. Правителството на САЩ също финансирало подкрепящи цензурата НПО-та в Бразилия след избирането на популисткия президент Жаир Болсонаро през 2018 г.

Байдън, Харис, Уолц, Обама и демократични закони подкрепят цензурата

Камала Харис, Тим Уолц и Барак Обама подкрепят сериозна правителствена цензура като тази в Бразилия и Европа, включително забрана от платформите на недолюбвани личности, казва Шеленбергер.

„Президентският кандидат на демократите Камала Харис и нейният вицепрезидент Тим Уолц неколкократно одобриха трите тактики използвани от бразилското правителство: цензуриране на изборна ‘дезинформация’, изтриване профили на политически опоненти и забраната им в една, няколко или всички социални платформи.“

През 2019 г. по време на дебат по CNN Харис каза: „Twitter профилът на Тръмп трябва да бъде закрит“ и „Не може да има едни правила за Facebook и други за Twitter. Трябва да важат едни и същи правила. На тези социални медии трябва да бъде вменена отговорност… Те говорят директно на милиони и милиони хора без какъвто и да било контрол или регулация. Това трябва да спре“.

През 2022 г. Уолц призова за цензура на изборната дезинформация и невярно заяви, че Първата поправка от Конституцията на САЩ не защитава омразната реч и дезинформацията.

„Няма гаранция за свободното слово, когато е дезинформация или омразна реч, особено в нашата демокрация“, каза Уолц по MSNBC.

През 2021 г. и 2022 г. демократи в Камарата на представителите и Сената внесоха редица закони за регулиране на социалните медии: Закон за справедливост срещу зловредни алгоритми, Закон за справедливи алгоритми и Закон за намаляване пристрастяването към социалните медии.

Целта на тези закони е социалните медийни платформи да цензурират съдържание, което може да причини „емоционална вреда“; да забранят алгоритми водещи до „дискриминация и други подобни вреди“; и да наложат „ограничения върху създаването на профили и споделянето на съдържание“ от неодобрени личности. Макар някои от мерките да защитават личните данни, предотвратяват тормоз и повишават прозрачността, те все пак дават на правителството допълнителна власт да цензурира нежеланата реч.

През пролетта на 2022 г. Департаментът за вътрешна сигурност (DHS) на Байдън обяви създаването на Борд за управление на дезинформацията, който някои сравняват с Министерство на истината в антиутопията „1984“ на Джордж Оруел.

Седмица по-рано бившият президент Барак Обама изнесе реч в университета Станфорд, в която подкрепи правителствената цензура в социалните мрежи. По негови думи „социалните медии не искат да направят каквото и да било“, затова е „необходима умна регулаторна структура“ за „забавяне разпространението на вредно съдържание“. Обама също похвали агресивната социална цензура предлагана в ЕС чрез Закона за цифровите услуги (DSA).

„Речта на Обама даде ясна представа за цензурата, която бъдеща администрация Харис-Уолц може да наложи“, коментира Шеленбергер.

Финансиране от Сорос

Един от големите донори на Демократическата партия в САЩ налива милиони в Бразилия чрез финансиране на НПО-та, които разпространяват дезинформация и подкрепят цензурата, разкри журналистът Давид Агапе в изданието Public на 14 май 2024 г.

Става дума за Отворено общество на Джордж Сорос и сина му Александър, които са дарили 62 млн. долара (109 млн. лв.) за НПО-та в Бразилия през 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Instituto Vero

Еднa от тези НПО-та е Instituto Vero с основател журналистът Фелипе Нето. Организацията е посветена на „защита на демокрацията, поощряване на онлайн комуникацията и разработване на решения за борба с дезинформацията“.

На 23 април 2024 г. Нето пише в Х, че Отворено общество финансира Vero. Според сайта на Отворено общество, Vero е получила от тях 250 000 долара през 2021 г. за „борба с дезинформацията“. Нето също обявява, че си партнира с посолството на САЩ.

Нето е имал привилегирован достъп до Twitter, чрез който е нареждал цензура по време на ковид пандемията, разкрива част 2 на Twitter Files – Brazil с автори Давид Агапе и Майкъл Шеленбергер. Докладът, издаден през април 2024 г., изобличава нарушенията на свободата на словото под ръководството на върховния съдия Александре де Мораеш.

Instituto Vero работи пряко с Програмата за борба с дезинформацията към Върховния изборен съд (TSE) на Бразилия, председателстван от съдия де Мораеш. Президентът Лула назначава Нето в работна група в Министерството на човешките права и гражданството, създадена да се бори с омразната реч и екстремизма, особено в социалните медии. През 2023 г. Нето говори пред UNESCO в подкрепа регулация на социалните мрежи и заявява, че те са създали „среда на безредие“.

През 2020 г. Instituto Vero спонсорира събитие на TSE с Греъм Брук, висш чиновник в DFRLab, който обучава служители на съда как да идентифицират и борят дезинформацията. DFRLab е една от четирите организации на вътрешното министерство на САЩ (DHS), оторизирана да провежда цензура през 2019 г. и 2020 г. в рамките на Партньорство за изборна почтеност и Проект Virality. Двете инициативи действат под ръководството на Stanford Internet Observatory – програма, на която през 2020 г. и 2021 г. DHS поверява масовата цензура, свидетелства Шеленбергер на 7 май 2024 г. пред Комисията по външни работи на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ.

Intercept Brasil

Втора финансирана НПО е Intercept Brasil. Нейни създатели са милиардерът и основател на eBay Пиер Омидяр и Сорос. През 2022 г. Отворено общество дарява на Intercept Brasil 207 000 долара (365 000 лв.).

Sleeping Giants (SGBR)

Отворено общество финансира и Sleeping Giants (SGBR), която провежда кампания за демонетизиране на Х, след като Мъск критикува Мораеш. Дарението от Отворено общество и Ford Foundation е на обща стойност 470 000 долара (828 000 лв.) през 2022 г. и 2023 г.

През 2022 г. TSE одобрява препоръки от SGBR по време на предизборната кампания. През 2023 г. съоснователката на SGBR Маяра Стеле участва в семинар за борба с дезинформацията и защита на демокрацията, организиран от Върховния съд на Бразилия (STF). Там присъства и де Мораеш.

NetLab

Четвърта организация финансирана от Отворено общество е NetLab, тя получава един от най-големите грантове: 315 000 долара (555 000 лв.).

Схемата

Служител на правителството на САЩ разкрива пред Давид Агапе, че Отворено общество на Сорос подменя гражданските НПО-та с такива контролирани от американското правителство.

„Имат план и финансиране за всяка държава„, казал служителят.

И обяснил как работи схемата: след като са създадени, НПО-тата кандидатстват и получават финансиране от правителството на САЩ. И тъй като Сорос е донор на демократите, когато Сорос каже „правете каквото кажат НПО-тата“, те го правят. И тогава правителствата вадят хора от тези НПО-та и ги правят министри.

Ролята на Отворено общество на Сорос е да унищожи гражданското общество, обяснил служителят.

През 2023 г. Александър Сорос се срещна със служители на Администрацията на Байдън, председателя на Сената на САЩ Чък Шумър, също с бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва и с канадския премиер Джъстин Трюдо.