Кой стои зад Путин?

Безмилостното нападение над Украйна е вече факт. Бежанската вълна се засилва. Хората търсят спасение от агресора. Пред очите ни се разиграва картина, която кара сърцата ни да спрат.

В отговор на безпардонното поведение на един самозабравил се от властта човек и армията му от слепи глашатаи с амбиции да върнат времето назад, светът се обедини. Последваха санкции срещу Русия.

Европейският съюз, САЩ, Австралия, Великобритания и други държави бързо обединиха усилия, да наложат на Русия най-строгите икономически и политически наказания, които сме виждали досега. Те вече имат ефект и водят до политическа и икономическа изолация на страната.

Жалко само за обикновените граждани на Русия, които ще понесат най-голямата тежест на санкциите. Каква е вината им, че са управлявани от авторитарен режим, който ги въвлече във война?

Но защо трябваше да чакаме избухването на кръвопролития, за да наложим „по-строгите“ санкции? Дали ни липсваше кураж да признаем, кой всъщност е Путин? Или политиците ни мислеха, че сме твърде зависими от природния газ и петрол на Русия, и е по-добре да си мълчим?

Какъвто и да е отговорът, нещо друго, по-значимо, прозира под повърхността. А именно: откъде Путин изведнъж набра смелост да започне този масиран военен конфликт?

Не може да е просто случайно. Нещо се случи точно преди Зимните олимпийски игри в Китай. Дали именно то не беше малкото камъче, което обърна каруцата?

Разширено сътрудничество

Като споменахме Олимпийските игри в Китай, да си припомним какво се случи точно преди откриването им, на 4 февруари 2022 г.

Именно в този ден лидерът на КНР и китайската комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин се срещна в Пекин с руския президент Владимир Путин. Двамата демонстрираха взаимна солидарност и разбирателство на фона на нарастващото напрежение откъм запад.

Натискът върху китайския режим идваше от САЩ, Канада, Австралия и Великобритания: те обявиха дипломатически бойкот на Игрите, заради нарушения на човешките права. А упреците към Русия бяха заради струпването на военни сили близо до границата с Украйна.

По време на срещата, Си и Путин разкриха нови сделки за газ и петрол на стойност близо 117.5 милиарда щ.д. (207 милиарда лв.).

Двамата излязоха със съвместно изявление, в което подчертаха противопоставянето си на „намесата във вътрешните работи“ от „други държави“, завоалирано визирайки Вашингтон и неговите съюзници.

В изявлението, Кремъл също потвърди подкрепата си към Пекин относно Тайван. Китайският комунистически режим разглежда самоуправляващия се, демократично управляван остров, като своя територия, която трябва да бъде превзета със сила, ако това се наложи.

Пак там, двете сили се обявиха за спиране разширяването на НАТО: въпрос, който е в основата на конфронтацията относно Украйна, между Москва и Вашингтон.

Нещо повече, Русия и Китай възроптаха срещу AUKUS: новосформиран съюз за сигурност между САЩ, Великобритания и Австралия. Съюз, създаден да противодейства на агресията на китайския режим в Индо-тихоокеанския регион.

Печеливша карта?

И така, тази среща се случи само часове преди Си да открие Зимните олимпийски игри.

Дали именно тя не е била трамплинът, който позволи на Путин да нахлуе в Украйна? И дали именно комунистически Пекин не се явява скритият гарант за безапелативните действия на Москва?

Ако е така, колкото и Западът да налага санкции на Русия, Китай винаги може да се яви като неин спасител. Дори Русия да бъде изолирана икономически и да бъде блокирано финансирането на военната ѝ машина, Пекин винаги може да се притече на помощ на своя брат в беда.

Проблемът е, че управлението в Русия все по-дълбоко се обвързва с най-големия комунистически режим в света: Китай. Дали залагането на тази карта ще е успешно за Русия, остава да видим.

Защото, ако корабът на ККП започне внезапно да потъва, и за руските пътници на борда ще е трудно да се спасят от удавяне.