Кой ни е виновен? Сърбомакедонците или собствената ни външна политика (по-точно липсата на такава)

Вчера се вдигна много шум около изказването на министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски относно липсата на знамето на РСМ на снимката на президентите Румен Радев и Гордана Силяновска. Също се оказа, че тези дни италианският външен министър при посещение в Скопие официално изказал подкрепа за северномакедонските щения, относно промяна на споразумението по кандидатурата на Северна Македония в ЕС.

Голяма част от народонаселението (предимно т. нар. „политическо блато“) обаче гледа само натам, накъдето му указват големите медии (по един или друг начин всичките в ръцете на Внуци и Роднини на АБпФК). И изобщо не вижда главните причини за българската катастрофа по Македонския въпрос.

А тя е свързана с простия факт, че след 10 ноември 1989 г. политическата власт на Кастата АБпФК (а те всъщност бяха самата Партия) се трансформира в икономическа такава в ръцете на Децата, Внуците и Роднините им. Освен това те останаха НАВСЯКЪДЕ в държавните и общински институции, в Службите, в обществените организации, включително културните и научните и т.н. (така например, 100% от големите бизнесмени в страната са в генерична връзка с АБпФК или Роднините им).

В министерствата, общо взето те държат средните позиции, където са несменяеми и така определят политиките. Министрите идват и си отиват, а те остават.

Освен всичко друго, Внуците и Роднините държат ключовото МВнР (а също и другите министерства, преди всичко МО и МВР), а в ръцете им попаднаха и всички големи медии. Това им позволява да задават насоката на българската външна политика в направления, които не са от интерес за политиката на ЕС.

Такъв частен проблем е Македонският въпрос и по-точно българският интерес в този сложен възел от проблеми със 150-годишна история. А що се отнася до българските нещастия по този фундаментално важен морално-исторически проблем, то на почти 100% те са си българско дело.

Преди всичко на българските комунисти, проникнали във ВМРО, които пледират пред Коминтерна (Димитър Влахов) за създаване на „македонска нация, а по-късно „създават“ „тракийска и добруджанска“ нации.

След 10 ноември 1989 г. делото им, под друга коварна и потайна форма, беше продължена от Внуците и Роднините им, най-вече чрез Големите медии и чрез институцията на МВнР.

Как става това?

Чрез нищо неправене по-повод на северномакедонските действия и нападки срещу България.

Междувременно северномакедонските дипломати (на страна с население, колкото София) направиха пътеки (по-точно – магистрали) до всички важни страни по света, за да проповядват македонизма на държавно и обществено ниво. Издават се македонистки „исторически“ книги на съответниите езици, провеждат се публични мероприятия, създават се катедри по „македонски“ език (такава има дори в Австралия, респективно – по български език няма)… А ако се вгледате в етикетите на разни стоки за ширпотреба, указание на български може и да няма, но на „македонски“ – винаги.

Въпрос на политика.

Защото от страна на България (т.е. откъм българската политика) няма никакво противодействие, чуваме само едно ОГЛУШИТЕЛНО МЪЛЧАНИЕ.

Проблемът не се изучава в училище, официални чествания по важни събития се маргинализират от държавните институции и Медиите. Главното обаче е, че МВнР работи против българския национален интерес.

Това е видно за всеки наблюдател, който може да мисли независимо, извън мейнстрийма.

Какъв е резултатът?

Вече никой по света не помни истината за бурните събития по Македонския въпрос отпреди 100 години, когато те са били обсъждани по целия свят. В момента се знае най-вече македонистката фалшива интерпретация. А пък българското мълчание по въпроса съвсем логично се приема от световното обществено мнение като признак на гузна съвест. Нормално!

Така че тук не е виновен нещастният италиански министър, той просто знае само македонистката версия.

Не ни е виновна и сърбомакедонистката шайка, която управлява Северна Македония. Те просто нямат друг избор освен антибългаризъм или провал. Защото тези елити, продукт на титовизма, много добре знаят българските си корени и разбират, че „мирното съвместно съществуване“ с България е смъртоносно за македонистката кауза. Затова България им е нужна само като ВРАГ!

Главната причина за нашата, българската катастрофа по Македонския въпрос, както беше вече отбелязано, е дейността на просъветската комунистическата партия преди 9 ноември 1944 г., а респективно след 1957 г. – на Кастата АБпФК. Политика продължена след 10 ноември 1989 г. от генеричните им наследници в Медиите, МВнР, МОН и други институции, организации и т.н.

А защо беше продължена след 10 ноември и защо в МВнР?

Отговорът е тривиален.

МВнР се явява Главната хранилка за Деца, Внуци и Роднини на АБпФК. Това е „държава в държавата“ (подобно донякъде на МО). НИКОЙ не наднича там. Това е друга, автономна губерния, с вътрешни правила, които осигуряват възпроизвеждане на генеричната линия чрез вътрешни непрозрачни конкурси. А дипломатическата служба сама по себе си дава огромни привилегии и облаги и главната задача е тя да се запази от привилегированите чиновници на всяка цена, била тя и на цената на националния интерес.

Най-общо казано, в тази служба има три категории служители (началници на отдели, специалисти, „дипломати от кариерата“ и т.н., та до най-ниско ниво):

– най-безобидни са нищо неправещите наследници (може би това са мнозинството). Те общо взето бездействат, винаги когато е възможно, мотаят и отлагат, за да не сбъркат, за да стане гаф и да се простят със сладката служба, за която ламтят и други от Кастата. По Македонския въпрос те саботират пасивно с бездействие, защото на всичко отгоре са и некомпетентни.

– активни наследници на АБпФК, които саботират активно по Македонския въпрос, защото Дедите/Роднините им са били пряко/косвено свързани с „борбите“ преди 9 септември 1944 г., както и с „македонизацията“ на Пиринско след това – с убийства, безчинства, терор, антибългарска пропаганда, пренаписване на историята и други престъпления.

Естествено е, че раздухването на Македонския въпрос и поставянето му открито и с нелицеприятни подробности пред обществото означава, че по един или друг начин имената на дедите им ще изплуват заедно с престъпните им деяния (в Скопие всичко се пази). Затова те с всички сили и средства се стараят да саботират всяка такава възможност. За тях е най-важно по въпроса да цари тишина и спокойствие.

На действията им влияе също и вродената семейна русофилия, изразяваща се в негласна подкрепа и на сръбската политика, тясно свързана с македонизма.

– оперативни агенти и агенти за влияние на почти всички балкански държави, както и на Русия. Оперативни агенти, изглежда са вербуван още по време на соца, като двойна агентура при работа в посолствата на съответните страни, а понастоящем се възпроизвеждат. Както отбелязахме, изглежда са налични и агенти за влияние, които не събират оперативна информация, а съдействат за осъществяване интересите на дадена страна, често и в ущърб на българските национални интереси. Преди години имаше случай, когато в Гърция, българи бяха създали организация, за защита интересите на българското малцинство, а от МВнР бяха изпратили емисар, който да ги убеди да го разтурят.

И пак да повторим:

Главната причина за продължаване на българската катастрофална политика по Македонския въпрос след 10 ноември 1989 г. е антинационалната политика на МВнР, ВСЛЕДСТВИЕ на това, че институцията е извън всякакъв контрол:

Парламентарен.

От Службите (самите те се смятат за проблематични).

От обществото.

В общи линии, МВнР това е една институционална Черна дупка!

А иначе, двата скандала – с Николоски и с италианския външен министър – за една кадърна и национално отговорна дипломатическа служба биха били златен шанс за неотразим публичен и дипломатически демарш с непредвидими последици.

Най-малкото северномакедонците ще може бъдат дълбоко дискредитирани пред европейските институции, които се изразяват предимно политкоректно и такъв изказ ще им се види скандален. Но това може да стане единствено и само, ако нашата дипломация вдигне голям шум. САМО тогава. Ако ние си затраем, както винаги, това ще има ефектът на бумеранг върху позицията на България, в Европа ще решат, че ние сме гузни и тогава такива мнения, като на италианския външен министър, ще се умножат в Европа.

Съзнателна провокация?

Прочее, ние смятаме, че от северномакедонска страна това може да е СЪЗНАТЕЛНО замислена провокация. Трябва да имаме предвид, че северномакедонската дипломатическа служба е възпитана в школата на сръбската дипломация и има 200 годишен опит зад гърба си.

Случаят прилича като две капки вода на провокацията, замислена и осъществена блестящо навремето от канцлера Бисмарк с обидната телеграма до Наполеон III. С тази разлика, че тогава Бисмарк е очаквал действие (война), а сега северномакедонците очакват от нас бездействие (гузно мълчание), което да ни дискредитира в очите на Европа!

Има голяма вероятност, те да очакват точно това от нас!

На всичко отгоре, македонизмът се оказа идеология, сходна с националните политики на неоМарксизма, свързани със стремежа за „атомизация“ (раздробяване) на нациите, за да могат те да изчезнат по-скоро и да дадат простор на глобализацията и създаване на Новите хора: еднакви, безполови и безнационални.

С този процес е свързано и неомарксисткото пренаписване на Историята (според Хeрберт Маркузе тя е „вредна със своята фактичност“).

Неслучайно македонистите често дъвчат тезата „за мултилатералния подход към историята“. Защото според неоМарксистката теория, няма Истина, особено в историята, има значение само какво сме се уговорили, че трябва да бъде „Истина“. В нашия случай например, Самуил може да бъде и цар на българите и цар на македонците. Тази теза се поддържа също и от неколцина български историци на левичарски хранилки, а се отчита и от българската дипломация, която отдавна се е ориентирала според левичарския, неоМарксистки вятър който духа из ЕС.

Да не забравяме, че в страната има вече партийна коалиция (ППДБ), която защитава неоМарксистките левичарски движения, финансира се от левичарски чуждестранни донори и негласно подкрепя някои тези на македонизма. Същите бяха готови да отстъпят пред македонските искания относно присъединителната процедура. Тогава ни спаси, т. нар. „френско предложение“ (за първи път след 400 години Франция направи стъпка в подкрепа на България).

Всички тези фактори солидарно работят срещу България и задълбочават разпада на нацията.