Заслужава ли Китай блясъка на домакин на Зимните олимпийски игри?

През лятото на 2015 г. Международният олимпийски комитет (МОК) взе решение, Зимните олимпийски игри през 2022 г. да се проведат в Пекин.

След като редица други кандидати, като Стокхолм, Мюнхен и Осло, отпаднаха, главно заради липса на обществена подкрепа, Китай спечели надпреварата с единствения друг останал кандидат, при това със сходно тоталитарно управление: Казахстан.

Така МОК даде зелена светлина на комунистическия режим в Китай отново да „блесне“ на световната сцена. Да припомним, че източната държава беше домакин на Летните олимпийски игри през 2008 г. и тогава режимът понесе сериозни критики за нарушения на човешките права.

Затова въпросът дали Китай заслужава отново да бъде домакин на Олимпиада, остава актуален и днес, четиринадесет години по-късно.

Бойкот на Игрите

Европа остана разделена по отношение на Зимната олимпиада, започнала на 4 февруари 2022 г. Докато двете супер сили – Франция и Германия – предпочетоха да прехвърлят топката в двора на Евросъюза (който, по тяхно мнение трябвало да излезе с единна позиция), Литва, Белгия и Дания ясно заявиха, че няма да изпращат дипломати за Игрите в Пекин.

САЩ, Канада, Австралия и Великобритания също обявиха дипломатически бойкот, заради нарушения на човешките права.

И макар дипломатическият бойкот да няма пряко влияние върху провеждането на Игрите, той дава знак на Пекин, че лошото отношение на управляващата китайска комунистическа партия (ККП) към уйгурите – етническо мюсюлманско малцинство в северозападната провинция Синдзян – няма да бъде толерирано.

САЩ, Канада и Нидерландия обявиха преследването на уйгурите за геноцид през 2021 г. Франция също се нареди в този списък, с резолюция на парламента от 20 януари 2022 г.

Геноцид срещу Фалун Гонг

В Китай има една друга група – духовното движение Фалун Гонг (Фалун Дафа) – която също е системно преследвана от ККП от 1999 г. насам.

За преследването на нейните привърженици има дори повече доказатества за геноцид отколкото за уйгурите, смята Майлс Ю, бивш служител на Държавния департамент на САЩ и съветник по стратегии за Китай на предишния държавен секретар Майк Помпео.

„Учуден съм, че международните кампании срещу ККП не се фокусират именно около обвинение в геноцид срещу Фалун Гонг“, каза Ю в интервю за медията The Epoch Times на 9 август 2021 г.

Фалун Гонг е мирна духовна практика, основана на будистки и даоистки принципи. Популяризирана е в Китай в началото на 90-те години на 20-и век, като последователите ѝ достигат 70-100 милиона, почти два пъти повече от членовете на ККП по това време. Това се възприема като заплаха за властта и довежда до повсеместно преследване, целящо изкореняване на практиката, граничещо с геноцид.

Доказване на геноцид

За да бъде едно преследване признато за геноцид обаче, е необходимо намерението на извършителя да бъде правно доказано.

„Най-голямото предизвикателство за установяване извършването на геноцид е изискването за mens rea (психическо състояние) на извършителя, т.е. че извършителят не просто е възнамерявал да извърши съответното деяние, а че деянието е било извършено с намерението да унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група.“

Това пише международният правозащитен адвокат Бет Ван Шаак относно геноцида срещу уйгурите, на 27 януари 2022 г. в онлайн форума Just Security.

И добавя: „Намерението отличава геноцида от други международни престъпления, като военни престъпления и престъпления срещу човечеството“.

Доказването на намерение при преследването на Фалун Гонг би било по-лесно, отколкото при уйгурите, твърди Ю. Това е така, защото в случая с уйгурите, ККП се опитва да прикрие репресиите, докато при Фалун Гонг те са по-явни, системни и добре документирани.

Наличните доказателства подкрепят твърдението за геноцид срещу Фалун Гонг, смята и адвокат Тери Марш, изпълнителен директор на Human Rights Law Foundation.

В мейл до медията The Epoch Times от 9 август 2021 г., Марш посочва, че има голям брой документи, потвърждаващи „добре координираните планове и политики“ на Китай, за подлагане последователите на Фалун Гонг на масова репресивна кампания. Тя включва изтезания, изнасилвания, убийства без съдебни присъди и дори насилствено отнемане на органи с цел печалба.

Геноцидът срещу олимпизма

Когато пред Китай се повдигне въпросът за човешките права, отговорът на режима е винаги един и същ: това е вътрешен въпрос и не подлежи на обсъждане от чужди държави. Но такъв отговор е неприемлив, защото тук не става дума просто за човешки права на китайски граждани, а за геноцид. Нещо повече, тези нарушения засягат и чужди държави, тъй като Китай изнася гоненията срещу таргетираните групи извън своите граници, ползвайки своите дипломатически и културни представителства, като институтите „Конфуций“.

Така държавите, обявили дипломатически бойкот на Зимните олимпийски игри в Пекин, показаха политическа зрялост и заеха правилна позиция в защита на човешките права. Изглежда, че подобна зрялост все още липсва при МОК: в спортната организация явно не разбират, че комунистически Пекин повече не заслужава да бъде домакин на Олимпиада.

Остава надеждата, че „блясъкът“ от Олимпийските игри ще пробуди повече държави и политици, да обърнат сериозно внимание на случващото се в Китай. Ще очакваме те да заемат по-твърда позиция в бъдеще. А от МОК ще очакваме повече да не дава домакинството на Олимпийски игри на държави, нарушаващи човешките права и подлагащи на геноцид собствения си народ.