Катастрофата. 22 юни 1941 г. (част 1)

Навършват се 81 години от началото на най-голямата катастрофа във военната история, състояла се по време на Втората световна война (ВСВ). Първокласна армия, считаща се за най-силната в света, е разгромена за по-малко от 6 месеца. За това време губи около 8 500 000 войници и офицери – убити, ранени, пленени, и изчезнали (включително дезертирали), както и 6 300 000 единици стрелково оръжие, предостатъчно да се въоръжи цялата армия на врага. За периода са загубени още около 12 000 танкове и повече от 14 000 самолети, както и близо 40 000 оръдия и минохвъргачки. Врагът заграбва над 1 милиона тона боеприпаси и стотици хиляди тонове горива. Пленени са около 3 900 000 войници и офицери, включително повече от 100 генерали и 7 командващи армии. Изчезват безследно 20 генерали и над 180 000 офицери. Убити са 9 командващи армии.

За периода врагът губи аналогично 300 000 войници и офицери (!).

Въпреки това, тази армия накрая побеждава…

22 юни 1941 г., новата граница между Германия и СССР. Нощта преди разсъмване. Откъм германска страна кипи трескаво раздвижване, бучат мотори, скърцат танкови вериги, чуват се приглушени команди. Някъде по това време границата прекосява поредната влакова композиция, тежко натоварена със съветска пшеница за Германия. Сталин стриктно изпълнява задълженията на СССР по германо-съветското търговско споразумение. В 3 часа и 30 минути цялата германска артилерия открива огън и небето на изток се озарява в червеното зарево на пожарите, от Балтийско море до Карпатите. Германската армия навлиза в територията на Съветския съюз. Започва най-голямата сухопътна операция в световната военна история…

В това време германският посланик в Москва уведомява В. М. Молотов за акта за обявяване на войната и му връчва нота с три приложения, разясняващи решението на Германия. Същата нота е връчена на съветския посланик в Берлин, по същото време (СССР държа тези факти в тайна до самият си край).

Подготовка и военни планове

Пред двете страни в бъдещият конфликт и настоящи коварни съюзници, стоят специфични стратегически проблеми, които е трябвало да бъдат решени.

В СССР са проведени две оперативно-стратегически игри с участниците на декемврийското съвещание (1940 г.) на висшия команден състав на РККА („Рабоче-Крестьянская Красная Армия“ до 1946 г., след това – „Съветска армия“). Първата игра е проведена в интервала 2-6 януари (отработва настъпателни действия на северозападното направление през новата съветско-германска граница), а втората – от 8 до 11 януари 1941 г. (отработва настъпателни действия на югозападното направление през новата съветско-германска и румънската граници) под непосредствения надзор на Йосиф Сталин. Планът за игрите е утвърден от народния комисар по отбраната маршал Тимошенко [10]:

Утверждаю
Народный Комиссар
Обороны СССР
Маршал Советского Союза (Тимошенко)
Сов. секретно 11 октября 1940 года.
Двухсторонняя оперативно-стратегическая игра на картах под руководством Народного комиссара обороны СССР Тема: Наступательная операция фронта с прорывом УР.

След завършване на игрите, с решаващото участие на Сталин е взето решение главният удар да се нанесе по югозападното направление, където да се съсредоточат главните сили, а северозападното направление да бъде спомагателно. Издаден е секретен документ, който стана известен на независимите историци в Русия в последните години [10]. Там между другото е указано, че „в никакъв случай не бива да се дава инициатива на Германското главно командване, а да се изпревари противника в разгръщането и да се атакува германската армия в този момент, когато се намира в процес на разгръщане и още няма да успее да организира фронта и взаимодействието на родовете войски“. (т. I.). Документът представлява подробен и изчерпателен военностратегически план за действие, в който единствено не е указана конкретна дата за задействане на посочените операции:

Соображения по плану стратегиского
развертывания сил Советского союза
на случай войны с Германии и ее союзниками

май 1941 г.
Народный комиссар обороны СССР
Только лично.
Экземпляр единств.
Председателю Совета Народных Комиссаров СССР
Тов. Сталину

Народный Комиссар Обороны СССР
Маршал Совенского Союза С. Тимошенко
Начальник Генерального Штаба КА
Генерал армии Г. Жуков

През първата половина на 90-те години бяха разсекретени и още 6 други документи, имащи отношение към подготовката на СССР за бъдеща война с Германия, в т.ч. 4 меморандуми, една извадка от доклад на Генералния щаб и една директива [28].

Идеята е била, всички сили на Червената армия в Първия стратегически ешелон да се разгърнат едновременно на самата граница, а Вторият и Третият стратегически ешелони – в дълбочина на 50-100 и 200 км, за да се нанесе мощен и неотразим удар на германската армия, с многократно превъзходство в жива сила и особено в танкове, самолети и артилерия, преди тя да се е разгърнала. За тези намерения свидетелстват и редица изказвания на самия Сталин пред ограничен кръг от военни дейци.

Така на 5 май 1941 г. Сталин официално поема поста на ръководител на правителството на СССР (Молотов става негов заместник и запазва поста народен комисар по външните работи). На същия ден, 5 май 1941 г., в Големия Кремълски дворец се провежда тържествен прием в чест на завършилите военните академии на Червената армия. Сталин произнася забележителна реч пред публиката.

Значението на тази реч се засилва от факта, че тя никога и никъде не е публикувана. Сведенията за нея почиват единствено върху свидетелства на присъстващи на приема, на които тя прави незабравимо впечатление.

Йоахим Хофман [25], немски историк, работил в Изследователския център за военна история на Бундесвера от 1960 до 1995 г. и впоследствие станал научен директор на Центъра, в свое изследване дава множество примери за това как командири от различни възрасти и ранг, заловени в различно време и в различни участъци на фронта, с почти едни и същи думи предават изявленията на Сталин в посочената реч, че „Иска ли Германия или не, ще има война между Съветския съюз и Германия“. Не по-малко забележителна е информацията, публикувана в мемоарите на съветника на германското посолство в СССР Хилгер. Той цитира показанията на трима пленени съветски офицери, които съобщават как Сталин по време на банкет (събитие, което неизменно съпътства церемониалните срещи в дворците на Кремъл) заявява нещо подобно: „Ерата на мирната политика приключи и ерата на насилственото разширяване на социалистическият фронт дойде. Който не признава необходимостта от настъпателни действия, е или ограничен, или глупак“.

Що се отнася до германската подготовка за войната, планът „Барбароса“ е бил разработен първоначално в най-общ вид. Неговото активизиране и конкретно разработване става през втората половина на 1940 г. Когато Хитлер още воюва с Франция, Сталин се възползва и анексира балтийските републики, въпреки, че според тайният анекс към германо-съветския договор, една от тях – Литва, остава в сферата на Германия. Освен това Сталин се опитва да приложи балтийския сценарий и към България (известната „Соболева акция“). Малко по-късно, СССР дава 24-часов ултиматум на Румъния, да опразни Бесарабия, като по този начин плътно се доближава до румънските нефтени находища, които са жизнено важни за Германия. Тогава Хитлер осъзнава, че Сталин може да го удари в гръб, докато той се готви за дебаркиране във Британия. Става му ясно, че такова развитие е неизбежно и започва да се готви за отпор, макар че е закъснял.

В резултат, планът „Барбароса“ е разработен в екстрен порядък и стратегически се получава огледален на съветския, изложен в Соображения-та по-горе. Главният удар германците ще нанесат по спомагателната групировка съветски войски (северо-западното направление, съгл. съветските документи). Това се оказва важна причина за последвалите катастрофални последици за Червената армия. Въпреки това, германската недооценка на съветските възможности е огромна и след първите боеве, германското командвано е било потресено от гробищата на огромни количества военна техника, за които изобщо не са подозирали. Смята се, че Хитлер съзнателно е бил подведен от шефа на военното разузнаване адм. Канарис, който е бил таен противник на националсоциализма. Фюрерът обаче е знаел, че Сталин ще го нападне, въпреки че е недооценил силата му. Всички съображения на Германия относно нападението, под формата на три документи са приложени към акта, за обявяване война на СССР (документът беше укриван от СССР до разпадането му).

Индустриална и военна база на войната

През 1928 г. СССР стартира първият от поредицата петгодишни планове, които си поставят поредица от икономически цели за превръщане на предимно аграрната държава в първокласна индустриална сила.

Като главен орган за съгласуване на работите по това гигантско начинание се явява държавният комитет с извънредни пълномощия Госпроектстрой. Тази институция беше създадена през 1930 г. вследствие на споразумение между Саул Г. Брон, президент на Amtorg Trading Corporation и Висшия съвет на народното стопанствоа (ВСНХ) на СССР.

Една от първите инициативи е да се изгради капацитет за производство на трактори и товарни автомобили, и естествено, танкове. През 20-те години на миналия век в Съветския съюз имаше само няколко трактора и повечето бяха внесени от Съединените щати.

Само за 10 години (1930-1940 г.) американците създават в СССР модерни химическа, авиационна, електрическа, петролна, минна, въглищна, металургична и други индустрии, най-големите заводи в Европа за производство на автомобили, трактори, авиационни двигатели и други продукти, които съветските лидери смятат да използват преди всичко за военни цели – танкове, самолети, артилерия, комуникационно и електронно оборудване.

Например известният Сталинградски тракторен завод е изцяло построен в САЩ, демонтиран, транспортиран на 100 кораба и сглобен в СССР. Той ще се използва за производство на танкове. Днепрогес е построен от американската компания Cooper Engineering Company (и немската Siemens).

Автомобилният завод в Горки (GAZ) е построен от американската компания Austin и ще се използва за военно производство.

Известният АЗЛК е построен по проекта на Ford. А Магнитогорск е точно копие на металургичния завод в Гари, Индиана.

Построени са пет завода за радиолампи, заводи за резистори, електрически съединители и т.н., което създава база за модерна електронна и електротехническа индустрия.

Алберт Кан е индустриален архитект в Детройт. Причината съветските лидери да се обърнат към Кан е, че след като е проектирал всички заводи на Ford, той е разработил високопроизводителна технология за проектиране на промишлени предприятия. В Съединените щати неговата фирма от 400 души подготвя работни чертежи за една седмица и издига сгради на промишлени предприятия за пет месеца. Кан успява на практика да докаже, че е в състояние да направи същото в СССР: проектът СТЗ беше завършен за рекордно кратко време. Строителните конструкции за него са произведени в САЩ, транспортирани до СССР и сглобени в рамките на шест месеца.

Albert Kahn Inc проектира и построява 500 съветски предприятия!

Това са преди всичко тракторни заводи в Сталинград (СТЗ), Челябинск, Харков; автомобилни заводи в Москва и Нижни Новгород; ковашко-пресови заводи в Челябинск, Днепропетровск, Харков, Коломна, Люберци, Магнитогорск, Нижни Тагил, Сталинград; заводи за металорежещи машини в Калуга, Новосибирск, Верхняя Салда; валцовъчен завод в Москва; леярни заводи в Челябинск, Днепропетровск, Харков, Коломна, Люберци, Магнитогорск, Сормово, Сталинград; металообработващи заводи в Челябинск, Люберци, Подолск, Сталинград, Свердловск; стоманодобивни и валцовъчни заводи в Каменское, Коломна, Кузнецк, Магнитогорск, Нижни Тагил, Верхни Тагил, Сормово; завод за лагери в Москва, завод за алуминий във Волхов; Уралски азбестов завод и много други.

Albert Kahn Inc създава и училище за напреднала индустриална архитектура в СССР. Освен това, както по време на работа, така и в поредица от вечерни курсове, хиляди съветски инженери и техници са обучени в уникалните техники и процеси на фирмата.

За 10 години американските фирми построяват общо около 1500 завода в СССР!

Приблизително 200 000 американски инженери и техници пристигат в СССР и ръководят почти едномилионната армия затворници от Гулаг, плюс малкото предреволюционни кадри, останали в Русия.

Американски професори подготвят 300 000 квалифицирани специалисти в т. нар. работнически факултети – тоест всички кадри за съветската индустрия за много години напред!

Заедно с фабриките са създадени градове за работници. Ернст Май – немски архитект, участва в разработването на архитектурни проекти за около 20 съветски града!

Така материалната база на социализма беше изградена от американските капиталисти плюс евтиния труд на каторжниците.

Парите за това гигантско строителство, поставило основите на промишленото и военно могъщество на СССР, идват от няколко източника:

Нечовешката експлоатация на селяните в новосъздадените колхози. Огромни количества пшеница и храни заминават на Запад (най-вече в САЩ), за да финансират строителството, като обричат на гладна смърт милиони селяни.

Конфискувани са всички богатства на църквата, имуществата на аристокрацията и на кулаците. Заграбени са ценни художествени произведения. Всичко това заминава в Америка.

Времето е подбрано удачно. Западният свят е изпаднал в икономическа криза и съветските поръчки са добре дошли. От друга страна почти всички европейски страни бойкотират СССР и единственият източник на промишлено оборудване и ноу-хау остават САЩ, а също Германия, която иска да излезе от изолацията на версайската система.

Най-големият военно страгегически проблем на Германия през XX век е суровинният и най-вече нефтът, което дава отпечатък върху военната подготовка на страната. Минималната потребност на Германия от нефт през 1941 г. е около 20 милиона тона През 1941 г. тя получава 1.3 милиона тона от окупираните Австрия, Чехословакия, Франция и Полша, както и от Унгария. Същата година е произведено 4.1 милиона тона синтетично гориво. Главният доставчик, обаче е Румъния – 5 милиона тона нефт за 1941 г. Или общо 10.4 милиона тона, половината от минимално необходимото количество. До самият край на войната, германците не успяват да решат този проблем. Синтетичното гориво е седем пъти по-скъпо от нефта и е с ограничен добив. Особено дефицитно е дизеловото гориво, добивано само от нефт, затова то отива най-вече за подводниците и корабите. Същото важи и за авиационното гориво. Изобщо снабдяването с гориво-смазочни материали ще се превърне в едно от най-слабите звена във военния потенциал на Гепмания. Това например е причината широко да се използват в армията коне – около 2 милиона са зачислени в армията, като впрегатни животни, заместващи влекачи и товарни автомобили… Изобщо Червената армия е била „по-механизирана“ от Вермахта. Артилерийските влекачи, например във Вермахта са били в пъти по-малко от съветските, а леките оръдия масово са теглени от коне. Една от причините Вермахтът да има близо 6 пъти по-малко танкове от СССР, също е свързана с недостига на гориво.

Одобрявайки опертивния вариант на плана „Барбароса“, Хитлер разчита на стратегическа изненада (азбучна истина е във военната стратегия, че когато две боеготови армии са изправени една срещу друга, предимство има тази, която нападне първа). Той смятал, че ще разгроми Сталин за 3-4 месеца (изглежда е било възможно, но при друга стратегия) и това е една от причините да не се бърза със зимното обмундироване (ако войната със СССР е била отдавна планирана, не е имало начин да не се планира зимна екипировка), въпреки, че простата логика показва, че това е било необходимо – дори и да разгроми СССР до октомври, нали все пак германската армия е трябвало да остане там И ПРЕЗ ЗИМАТА на 1941-1942 г.

И се стига до НАЙ-ВАЖНОТО – германската индустрия просто не е имала възможност да осигури, освен другото и зимно оборудване в кратки срокове, защото не е била преминала НАПЪЛНО НА ВОЕННИ РЕЛСИ! Повече от половината индустриално производство е било ориентирано към гражданското стопанство (транспортна и селскостопанска техника, инструменти и оборудване, ширпотреба), гражданско строителство, услугите (работели магазини, театри, вариетета). На фронта не достигали камиони, но никой не посягал на гражданските. Германия произвеждала два пъти повече стомана от СССР, но по производство на военна техника (в съпоставим брой) отстъпвала два пъти (до края на 1943 г.). Положението се променя, едва когато Хитлер заповядва цялата индустрия да премине на военни релси (декретът за „тотална война“, началото на 1943 г.: затварят се 80% от театрите и увеселителните заведения, ограничава се производството на гражданска продукция, рязко се намалява броя на домашните прислужници, започва назначаване на жени в тиловите служби и във военното производство, изземва се част от гражданските транспортни машини и т.н., неща които Сталин е започнал още 1935 г. и е ожесточил до крайност още 1939 г.).

Реализацията на мерките обаче се затяга чак до началото на 1944 г., когато Германия е в състояние да произвежда повече военна техника от СССР. Но вече е късно съюзниците са отворили два нови фронта в Европа и започват грандиозни бомбардировки над Германия. Военното производството не се увеличава повече, а въпреки взетите извънредни мерки, в края на 1944 г. започва да намалява.

Друг проблем за германската армия е мобилизационния резерв. По време на войната значителни мобилизации не са правени. Изключение правят последните месеци, когато е мобилизирано опълчението – фолксщурма. Парадоксът е там, че в самата армия е имало извънредно много „безделници“. Във ВВС например, имало личен състав, който фактически не е носел бойна служба. Това са били 1.2 милиона войници и офицери. Във ВМС (където повечето надводни бойни кораби са били закотвени по пристанищата), „безделниците“ са били още повече – около 2 милиона. През 1943 г., във връзка с подготовката на планове за „тотална война“, се взема решение тези военослужещи да бъдат мобилизирани на фронта. Това обаче среща огромна съпротива от ведомствата на Гьоринг и Дьониц. Накрая Гьоринг се съгласява „да отпусне“ само 200 000 души, които обаче не се разпределят във вече придобилите боен опит съединения, а се изграждат нови т. нар. „авио-пехотни“ съединения, под командването на ВВС (OKL), съответно ВМС също се спазаряват с Върховното Командване (OKW) и извоюват да създават „морско-пехотни“ съединения, под командването на ВМС (OKM). В резултат сухопътните сили се оказват с ЧЕТИРИ щабове: на ВВС (OKL), на ВМС (OKM), собствено на Сухопътните сили (OKH) и на СС и фолксщурма (щабът на Химлер). А пък новосъздадените съединения, великолепно снабдени и въоръжени, но без всякакъв боен опит, били поголовно разгромени на фронта…

Много се спекулира също, как „наивният“ Сталин е бил излъган от Хитлер и как не обръщал внимание на сигналите за нападението. Нещата изобщо не стоят така, защото в разузнаването непрекъснато са текли различни дезинформации и било много трудно да се отсее истината от измамата. Сталин лично е получавал и от военното разузнаване факти, които са говорели за струпване на големи германски сили (например от небезизвестния подполковник Новобранец), на база на детайлен анализ на разузнавателна информация. Но какви са били аргументите той да отхвърля такива съображения? Просто Сталин е знаел факти, които са били неизвестни на другите, защото САМО в неговите ръце се събирали нишките и на трите разузнавания, включително и на това, което лично докладвало само на него. Той знаел, че Червената армия има на запад петкратно превъзходство в танкове, вкл. близо 2000 броя Т-34 и КВ, трикратно в артилерия и самолети и 1.5 пъти повече жива сила. В процес на формиране били Втори и Трети стратегически ешелони, вървяло гигантско, непознато във военната история прехвърляне на войски. Сталин е знаел, че през юли ще нанесе такъв удар на Германия, че за 2-3 месеца ще излезе на Ламанш и ще „освободи Европа“, затова не е допускал, че Хитлер ще се реши на такъв самоубийствен ход. Просто му е трябвало да удържи на всяка цена докъм средата на юли [28] и затова стриктно е изпълнявал, дори преизпълнявал задълженията си по германо-съветското търговско споразумение.

Между другото, един от главните аргументи срещу тезата за нападението на Хитлер над СССР, е било именно неокомплектоваността на германската армия със зимно облекло и оборудване (съветското разузнаване НЕ КОНСТАТИРАЛО никакви поръчки за зимно облекло – ватирано и кожуси, ботуши и зимни масла за машините и оръжията), този аргумент бил единственият, който дори често цитираният подполковник от Военното разузнаване Новобранец, не е можел да обори. Друг мит, с който често се спекулира, е тезата, за „унищожаването на командния състав на Червената армия“ от Сталин. Истината е съвсем друга – огромната част от репресираните са политически офицери и такива от специалните служби. А от армията са по-малко от 7-8% и това са предимно старите „ленински“ кадри, с никакво или ниско военно образование, но заемащи високи постове, благодарение на партийни позиции (всъщност от тях оцеляват само Будьони и Ворошилов). В резултат на тези репресии, към 1940 г., процентът на командирите от РККА на високи длъжности, които имат висше военно образование почти се удвоява, а при средните и младши командири положението е още по-добро…

Разпределение на силите

Разпределение на силите по фронтовата линия към 22.06.1941 [1] – Таблица 1

*съюзници на Германия: Финландия, Унгария, Румъния 

Втората световна война с право може да се нарече танкова война. Именно тогава мощни, оперативно независими танкови формирования стананат основен инструмент в големи настъпателни операции. Германците първи създават идеята за независими бронетанкови съединения, съставени от всички родове войски, на базата на опита от използване на своите щурмови групи през ПСВ. Във Вермахта през лятото на 1941 г. те са наречени „танкова група“, в Червената армия – „механизиран корпус“ (мехкорпус). Въоръжението на механизирания корпус било определено на 1031 танка. По такъв начин една съветска танкова дивизия имала в състава си 500 танка (!), при положение, че германската танкова дивизия имала само 200 (които в хода на войната били намалени).

Тази мегаломания продължава. През февруари 1941 г. съветското военно ръководство решава да се формират ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ такива мехкорпуси (т.е. още 21 към съществуващите 8), което означава разполагане на танкови войски, наброяващи тридесет хиляди танка: два пъти повече, отколкото в армиите на Германия, Англия, Италия и Съединените щати, взети заедно (!). Този план се оказва обаче чиста фантазия, към към 1 юни 1941 г. в цялата РККА има само19 540 танка (все пак повече отколкото в целия свят).

Създадените мехкорпуси били огромни, трудно подвижни монстри, които създавали проблеми сами на себе си и ставали лесна плячка на врага. За сведение, един мехкорпус в походно положение (две колони) се разтягал на разстояние над 180 км. Характерен пример е 6-ти механизиран корпус на Западния фронт, който е най-добре окомплектован с военна техника и с опитен команден състав: 1130 танка, 4779 автомобили, 1042 мотоциклета и 294 влекачи. 6-ти МК не изпълнява нито една от поставените му задачи и е напълно унищожен за по-малко от седмица. Почти няма документи, които биха могли да бъдат използвани за пресъздаване на това невероятно поражение. Командирът на 6-ти МК генерал-майор Хатскевич загива заедно с механизирания си корпус на 25 юни 1941 г. [27]

Със същата цел, нанасяне на изненадващ първи удар, командването на РККА разполага летищата (стотици на брой) в близост до границата – изтребителните не по-далече от 20-30 км, а бомбардировъчните – 50-60 км.

Естествено, ако ВВС са поставени в ситуацията на отбрана (внезапно нападение на противника), това води до неминуема катастрофа – ако на летището се разполагат по 120 – 150 самолети, това значи, че в идеалния случай, за операцията по излитането ще е необходимо време повече от 1-2 часа. Обаче противникът ще пристигне след 30-40 минути, когато във въздуха ще има малко излетели самолети. В действителност събитията се развиват точно по този начин.

По-голямата част от съветските загуби по летищата на 22, 23 и 24 юни 1941 г. са причинени от германските сухопътни части и артилерията, а не във въздуха, поради голямата близост до границата. Просто танковете прегазват самолетите преди да могат да излетят…

По германски данни съветската авиация на 22 юни, във въздуха и на аеродромите губи 1 000 самолети, а за първите 2 седмици – 3500. Германската авиация завоюва пълно превъзходство във въздуха и го запазва до 1943 г., въпреки че след първите две седици от войната на съветската армия остават не по-малко от 6 500 самолети. Да не забравяме, че Германия напада с 4000 самолети и след две седмици й остават по-малко (не повече от 3000 – 3200).

Една от причините за съветската слабост във въздуха е радиовръзката. Дори през 1942 г., 75% от полетите на съветската авиация се изършват без радиостанции, а където ги имало, приемопредаватели били монтирани само на командирски машини, а на останалите – само приемници.

Докато всички германски самолети били оборудвани с приемопредаватели, също така към ВВС се числили 16 полка и 59 батальона свързочници, т.е. 15 свързочници на един самолет (!).

Как тогава се информирали текущо съветските военовъздушни сили? Прелитащите линията на фронта германски самолети се фиксирали визуално от съветските станции ВНОС (Воздушное наблюдение оповещение и связь) и по телефонни линии се информирало командването на ВВС. Оттам се изпращала команда към съответните аеродруми. Самолетите излитат… и се насочват към определен пост на ВНОС. А там, на земята са простряни огромни бели широки платнища, които показвали направлението на полета на германските самолети, а напреки, с тесни бели платнища се указвала височината на полета на врага (например, с три напречни платнища се означава височина 3000 м). Съветските самолети се насочвали по направлението и указаната височина, но вай-често германските самолети вече били на стотина и повече км оттам. Освен това германците били запознати с тази екзотична система (подходяща за някоя средновековна армия) и затова пресичали фронта на лъжлив курс, а след това, когато ВНОС вече не ги виждал, поемали по бойния курс.[23][29]

Въпреки всичко артилерията си остава главното оръжие на ВСВ, на нейният огън се дължи най-големият процент загуби на жива сила във войната.

Разработвайки тактиката на артилерията при условията на манервената война, германците се отказват от тактиката за стрелба по площи, т.е. от артилерийската тактика на ПСВ. В условията на пробив дълбоко в отбраната на противника (наречена тогава от журналистите „блицкриг“), артилерията се движи заедно с танковите съединения и е принудена да води стрелба по точкови цели (укрепени позиции, картечни гнезда и други огневи точки на противника, които са разпръснати по терена). Освен това повечето заряди на германските оръдия били с разделно пълнене, а не само унитарни, както при съветските. Това позволявало многа бърза промяна на параболата на стрелба по пряко невидими цели. За разлика от това съветската артилерия до края на войната използва тактиката на ПСВ и бие по площи. От горното произлизат няколко следствия. В германските батареи броят на личния състав свързан с наблюдение, разузнаване и целеуказване е бил два пъти по-голям от съветския, оттам и точността на огъня е била много висока. Затова съгласно германските устави, за унищожение на пряко невидима и на закрити позиции вражеска батарея, са били необходими до 180 снаряда за 150 мм оръдие, а по съветските устави, за аналогично действие са били необходими 400 до 700 снаряди за 152 мм оръдие. Може де се каже, че усреднено през 1942 г., на всеки три съветски снаряди, всеки с тегло 15 кг, германците отвръщали с четири, всеки по 21 кг. Затова на германците били достатъчни 10 до 40 оръдейни ствола на километър от фронта, докато при съветското настъпление се стигало дори до 900 – 1000 ствола на км от фронта (!) По съветски данни, на Източния фронт германците изразходвали общо 5.6 млн. т. снаряди против 8 млн т съветски, при това по-ефективно. [22]

Крушението

Разположената максимално близо до границата Червена армия, очакваща след броени дни или седмици заповед за атака, е била в процес на досъсредоточаване по границата на редица съединения и части от тях. Всички жп възли са били задръстени от стотици композиции с въоръжение и бойна техника, които на всичко отгоре трябвало да спазват маскировка и се придвижвали предимно нощем. Съгласно съветските планове (важни документи излязоха в Русия за последното десетилетие) главният удар трябвало да се нанесе в Югозападното направление, с цел овладяване на румънският нефт (единственият сериозен източник на гориво за немската армия) и отрязването на Германия от Балканите и Унгария. По това направление била струпана армейска група превъзхождаща близо 2 пъти противостоящите германски съединения. На 22 юни, най-силната германска група армии „Център“ нанася удар по съветските армии, съсредоточени в т. нар. Бялостокска дъга, северно от Припятските блата. В състава на германската групировка са половината от бронетанковите сили на Германия, обединени в две танкови групи – 2-ра и 3-та. Съветските сили са групирани в три ешелони, но Втори и Трети стратегически ешелони са в процес на съсредоточаване, за да нанесат заедно с Първи ешелон удар от Бялостокската дъга в сърцето на Германия, през Източна Прусия. Този удар е бил замислен от съветското командване, като спомагателен, докато главните сили били съсредоточени в най-мощния съветски фронт – Юго-Западния (на територията на Киевския военен окръг). Но германците изпреварват, и съветските армии, готвещи се за нападение, са изненадани и изпадат в катастрофално положение. В резултат на мощния удар на Вермахта още в първите минути на войната е нарушена връзката на Генералният щаб на Червената армия с фронтовете. Изхождайки от настъпателната стратегия, командването не взема мерки за създаване на устойчива връзка и за създаване на постоянни командни пунктове за големите съединения. Така например, в първите дни на войната Оперативното управление на самия Генерален щаб всяка нощ се прехвърляло в залата на метростанция „Белорусская“.

Сталинската стратегия за победоносна настъпателна война „малой кровью на чужой земле“, се превръща в най-голямото поражение в световната военна история. Загубено е управлението в голяма част от военните формирования.

Въпреки фанатичната съпротива на убедените комунисти, масата, вследствие на паниката масово бяга и/или се предава.

Оказва се, че в своето мнозинство, руският войник не желае да се сражава за Сталин. За описания период са осъдени от военно-полеви съдилища близо 1 000 000 войници и офицери, като 160 000 са разстреляни. Германските части навлизат устремно на съветска територия. Крайграничните новоизградени летища в голямата си част са унищожени от артилерията и мотопехотата.

В първите дни на войната са унищожени 6-ти и 11-ти механизирани корпуси на Червената армия. Към 25 юни германските бронетанкови съединения навлизат на 250 км в съветска територия.

На 27 юни 1941 г. двете германски танкови групи се съединяват при Минск. В обкръжение попадат 3-та, 10-та и 13-та съветски армии.
Минск пада. Пленени са 300 000 войници и офицери, германците вземат, като трофеи 2500 танкове, 1500 оръдия, 240 самолети. Съветският Западен фронт се разпада.

На 22 юни сравнително слабата германска 1-ва танкова група отсича Лвовската дъга (където са разположени главните съветски сили за настъпление) и заплашва три съветски армии с обкръжение – 12-та, 6-та и 26-та.

Захвърляйки тежкото оръжие, те побягват на изток. 12 съветски дивизии са унищожени.

На 7 август Югозападният фронт рухва. Под угроза е поставен целият Южен фронт.

Съдбата му е решена на 20 септември, когато завършва битката за Киев и е обкръжена и унищожена огромна съветска групировка.

Загубите на СССР в жива сила са 1 000 000 войници и офицери. Само пленниците са 660 000, а германците вземат като трофеи 3700 оръдия и 880 танка.

Смята се, че операцията е най-голямото еднократно обкръжение във военната история и с най-много пленници.

Битката за Прибалтика в първите 10 дни на юли 1941 г., в която вземат участие 40 съветски дивизии, РККА губи напълно. Загубите са почти 90 000 войници и офицери, 2500 танка, 3600 оръдия и минохвъргачки, 990 самолети. Съветските войски отстъпват 400-450 км, а военните кораби са принудени да се пребазират от Либава и Вентспилса в Талин.

На североизточното направление танковата група на Хьопнер на 9 юли завзема Псков. Изминавайки над 170 км бронетанковите части на 16 юли оформят позиция на 100 км от Ленинград, при река Луга за скок към града. Обаче Главното Командване (OKW) задържа танковете на Хьопнер за три седмици при р. Луга. Това позволява на съветското командване да се съвземе и да съсредоточи сили за защита на Ленинград, превръщайки го в мощна крепост. Започва битката за Ленинград.

Тази битка е уникална по рода си, една непрекъсната, немислимо кървава, неуспешна и често безсмислена. Участващите в тези сражения войски на съветските Ленинградски и Волховски фронт никога не са се защитавали. Те вепрекъснато атакуват, а германците по-често водят отбранителни сражения. Съветските армии атакуват по едни и същи направления и с едни и същи тактики в продължение на месеци. Винаги превъзхождат противника и дават огромно количество жертви. Тези загуби са ужасяващи, поради слабото обучение на съветските войски, лошата професионална подготовка на старшите и младши командири, както и крайното пренебрежението към човешкия живот. Тази стратегия, за три години струва три милиона невъзстановими загуби за съветската армия и още един милион цивилни жертви.

През юли и септември германската армия продължава успешно да напредва дълбоко в съветска територия.

Червената армия търпи поредица от катастрофи.

Най-голямата е при Киев на 19 септември, където е разгромен целият съветски Юго-Западен фронт.

Следва двойният чувал при Вязма – Брянск на 7 октомври, където са обкръжени и унищожени 9 армии, общо 70 до 80 дивизии и бригади. Пленени са 650 000 войници и офицери, унищожени са или взети, като трофеи 1200 танка и 5400 оръдия.

Обаче германската армия не смогва да разгромява новосформираните, зле обучени и набързо окомплектовани стрелкови дивизии, докато съветското командване изважда нови и нови, като пушечно месо.

Значителна роля в обстановката играе и фактът, че Главното командване (OKW), често отстъпва от принципите на „блицкриг“-а, проявява мудност и предпазливост, които в тази обстановка помагат на съветския план за „тотална мобилизация“. Това и довежда до загубата на битката за Москва от германската армия.

В края на декември 1941 г. германската армия под Москва губи повече от 50% боеспособност, поради големите материални и човешки загуби, пробивите в логистиката, вследствие на големите студове, както и заради стратегически грешки на командването. Вермахтът се задъхва в самите покрайнини на Москва, на 20-на км от Кремъл. Страшните студове правят 70-80% от въоръжението и транспортните средства негодни, няма резерви, ранените не могат да бъдат евакуирани. В това време руснаците непрекъснато изваждат нови и нови резерви – набързо обучени, слабо боеспособни, но топло облечени и подходящо въоръжени за зимните условия. Настъплението спира още преди прословутото контранастъпление на Червената армия. Това контранастъпление, така успешно започнало в последните дни на 1941 г., в началото на 1942 г. завършва със серии от катастрофи, довели до унищожаване на цели съветски армии, в гигантски чували (Харков, Сичовка, Ржев). Съотношението на силите на южния фланг на фронта рязко се променя – германската армия започва голяма офанзива на юг, към единствените тогава нефтени находища на СССР…

А иначе, падането на Москва би предрешило изхода на войната. СССР е бил в колапс, поради липса на командни и обучени военни кадри, защото цялата кадрова Червена армия е била унищожена, загубени били огромни промишлени мощности, моралният дух на армията бил паднал близо до нулата (цели войскови поделения организирано се предавали), армията се крепяла единствено на непрекъснатата „тотална“ мобилизация, който метод и решава хода на войната – германската армия била изтощавана и деморализирана от неспирното масово избиване на съветска жива сила (имало масови случаи на умопобъркване при германски картечари)

Загубите

Разгромът на Червената армия през лятото и есента на 1941 г. е най-голямата военна катастрофа в световната военна история. Фактически, Вермахтът разгромява за 6 месеца НАПЪЛНО, близо 2 Червени армии.

Още през първите 18 дни на войната Червената армия търпи загуби в жива сила от 600-650 000 войници и офицери (убити, ранени, пленени). Съответно германските загуби за същия период са 30-35 000.

А през 1941 г. (юни-август), практически цялата довоенна Червена армия е унищожена. Тя губи до декември 1941 г. 8 500 000 войници и офицери – убити, ранени, пленени, и изчезнали (включително дезертирали).

Оттогава, до края на войната, срещу германците воюват не кадрови военни, а запасняци и опълченци. Същата година армията загубва 6 300 000 единици стрелково оръжие, предостатъчно да се въоръжи целия Вермахт. За периода Червената армия губи и над 12 000 танкове и повече от 14 000 самолети (в т.ч. само от 22 до 30 юни: около 3 400), както и близо 40 000 оръдия и минохвъргачки. Врагът заграбва над 1 милион тона боеприпаси и стотици хиляди тонове горива.

Пленени са общо 3 900 000 войници и офицери, включително повече от 100 генерали и 7 командващи армии. Изчезват безследно 20 генерали и над 180 000 офицери. Убити са 9 командващи армии. По този начин загубите сред ВИСШИЯ команден състав достигат 1/3, а сред средния и младшия команден състав – 1/2 (!), с други думи армията до голяма степен е обезглавена.

Истината е жестока – през 1941 г. загиват най-подготвените съединения на Червената армия. Към август/септември 1941 г., Червената армия губи фактически ЦЕЛИЯ т. нар. Първи стратегически ешелон – най добрата кадрова част на армията. Затова и тоталната мобилизация хвърля в боя зле обучени, не сплотени, ръководени от запасни офицери и въоръжени с евтино мобилизационно оръжие дивизии, въпреки, че в началото на септември Червената армия има превес по жива сила в съотношение 2:1 спрямо германците.

Дезертират близо 1 000 000 военослужещи, а 3 900 000 се предават в плен, над 1 милион войници и офицери преминават с оръжие на страната на Германия (по други данни – 1.5 милиона). Има случаи цели съединения да преминават на германска страна.

 Невъзстановими* загуби  на страните   [26] – Таблица 2

* убити, безследно изчезнали, починали от рани, пленени

Тук следва да се отбележи, че съветските пленници не са унищожавани целенасочено, както е прието да се смята в съветската историография, а ако има такива случаи, те са единични и изолирани. Голямата смъртност се дължи на два фактори:

– към декември 1941 г., в ръцете на германците попадат 3.5-4 милиона съветски военнопленници.

Това е ПОВЕЧЕ от действащата германска армия и представлява огромен логистичен удар за тиловите служби – настаняването, охраната, обслужването и изхранването на тази ВНЕЗАПНО появила се човешка маса. Никой в тиловите служби на германската армия не е предвидил такова развитие, а впрочем и световната военна история не знае такъв случай. Така че главната причина за високата смъртност 1941/42 г. в германските военнопленнически лагери е недохранването.

– това развитие е можело да бъде до голяма степен избягнато, ако СССР беше подписал Конвенцията на ОН за военнопленниците. Тогава Международният Червен кръст е можел да подпомага съветските военнопленници (както става с англо-американските военнопленници в германските лагери). Същата е била съдбата и на германските военнопленници в СССР, въпреки, че има някои немаловажни нюанси.

Обяснявайки огромните съветски жертви, германските генерали обикновено посочват пренебрежението към живота на войниците от страна на висшето командване, лошата тактическа подготовка на средния и младшия команден състав, еднотипните методи, използвани по време на настъплението, неспособността и страха, както на командирите, така и на войниците да вземат независими решения.

Тук трябва да се отбележи и безполезната артилерийска подготовка върху германските позиции, и атаката на непрестанно следващи вълни, умиращи под огъня на германските картечници. Подобни атаки на маловажни позиции понякага продължават дни наред, без резултат, оставяйки планини от трупове. Германските войници са поразени от факта, че когато цялата вълна загива, единични оцелели войници все още продължават да бягат напред като сомнамбули (германците не са способни на такива безсмислени действия).

Подобни неуспешни атаки все пак изтощават психологически германците. Не са били редки случаи на психически разстройства. Между другото, маршал Ерьоменко така характеризира военното изкуство на известния „Маршал на победата“ Г.К. Жуков: „Трябва да се каже, че жуковското оперативното изкуство се основава на 5-6 кратно превъзходство в силите, в противен случай няма да се хване с такава работа, той не знае как да воюва, освен с количество и гради кариерата си върху кръв“ (въпреки, че и самият Ерьоменко е от същото сталинско поколение военачалници, за които животът на войника не значи нищо).

Обаче от юли 1944 г. се наблюдава рязко увеличение на безвъзвратните загуби на германската армия, предимно пленници. През юни безвъзвратните загуби на сухопътните войски възлизат на 58 хиляди души, а през юли – 369 хиляди и остават на такова високо ниво до края на войната. Това се дължи на факта, че Германия е принудена да изтегли значителни сили от сухопътните сили и Луфтвафе от Източния фронт, поради което съветското числено превъзходство се увеличи до седем или дори до осем пъти, което направи невъзможно за ефективна защита.

Очаквайте скоро част 2.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Б. Мюллер-Гиллдебрандт. Сухопутная армия Германии 1933 – 1945 г.. Москва:“Изошрафус“, „ЭКСМО“, 2002.
2. История Второй мировой войны 1939 – 1945. Том третий. Начало войны. Подготовка агрессии против СССР. Москва. Военное изд. Мин. Обороны СССР. 1974.
3. История Второй мировой войны 1939 – 1945. Том четвертый. Фашистская агрессия против СССР. Крах стратегии „ молниеносной войны“. Москва. Военное изд. Мин. Обороны СССР. 1975.
4. Андрей Лобанов. Танковые войска Гитлера. Первая энциклопедия Панцерваффе. Москва. „Яуза“, „Ексмо“ 2010.
5. Михаил Барятинский. Танковый блицкриг „Победа идет по следам танков“. Москва. „Яуза“, „Ексмо“ 2012.
6. Е.Г. Горбачева, Л.Н. Смирнова. Всемирная история бронетехники. Москва. „Вече“. 2002.
7. Энтони Такер-Джонс. Великий танковый грабеж. Трофейная броня Гитлера. Москва. „Яуза“, „Ексмо“ 2008.
8. Хайнц Гудериан. Внимание танкове. Спомени на войника. Книга първа. София. Прозорец 2016.
9. Ерих фон Манщайн. Проиграни победи. Книга първа. София. Атика. 2008.
10. Карл Дьониц. 10 години и двадесет дни. Книга първа. София. Атика. 2010.
11. Владислав Савин. Разгадка 1941. Причины катастрофы. Москва. „Яуза“, „Ексмо“ 2010.
12. А.Гогун, И. Дерейко. Пещерный сталинизм. Запретная правда В. Суворова (сборник). Москва. „Яуза – Пресс“ 2011.
13. В. Суворов, А. Исаев, М. Барятинский, М. Мелтюхов, С. Кремлев, В. Бешанов, А. Буровский, В. Савин, В Рунов, Д. Хмельницкий. 1941 Совсем другая война (сборник). Москва. „Яуза“, „Ексмо“ 2011.
14. В. Суворов, Д. Хмельницкий, Дж. Наджафов, М. Солонин, Р. Ч. Раак, Дж. МакДауэлл и М. Ловенталь, К. Закорецкий, А. Гогун, М. Шаули, Д. Хвостенко. Правда В. Суворова. Новые доказательства (сборник). Москва. „Яуза – Пресс“. 2008.
15.Виктор Суворов. Последната република. Част първа и втора. София. Факел експрес. 1996.
16. Василий Новобранец. Я предупреждал о войне Сталина. Записки военного разведчика. Москва. „Яуза“, „Ексмо“ 2009
17. Игор Бунич. Операция „Буря“. София. Прозорец. 2004.
18. С. Веревкин. Самая запретная книга о второй мировой. Была ли альтернатива Сталину? Москва. „Яуза – Пресс“ 2011.
19. Карел Паул. Непознатата операция „Барбароса“. Руската кампания през погледа на немските войници. Книга първа. София. Прозорец 2014.
20. Ганс Шойфлер. Танковые асы Вермахта. Воспоминания офицеров 35-ого танкового полка 1939 – 1945. Москва. Центрполиграф. 2015.
21. Асовете на Луфтвафе (превод от: Асы люфтваффе на восточном фронте ©Война в воздухе, 2001). София. Атика. 2010.
22. Хелмут Липферт. Хоридо. Бойният дневник на капитана от Луфтваффе Хелмут Липферт. София. Атика. 2010.
23. Юрий Мухин. Жертвы блицкрига. Как избежать трагедии 1941 года. Яуза-каталог. Москва. 2014.
24. Юрий Мухин. Блицкриг. Как это делается? Разгадка молниеносной войны. Москва. Яуза-пресс.2014.
25. В. Бешанов. Великая Отечественная: Неизвестная война. Ленинградская бойня. Страшная правда о Блокаде. Москва. Яуза. 2010.
26. Иоахим Гофман. Сталинская истребительная война (1941 – 1945 годы). Планирование, осуществление, документы. royallib.ru Превод от: Превод от: Joachim Hoffmann. Stalin’s war of extermination 1941-1945. Planning, Realization and Documentation. Theses & Dissertations Press Capshaw 2001.
27. Борис Соколов. Кто воевал числом, а кто – умением. Чудовищная правда о потерях СССР во Второй Мировой. Москва. Яуза. 2013.
28. Марк Солонин. 22 июня, или Когда началась Великая Отечественная война. Москва. Яуза.
29. Марк Солонин. 23 июня – «день М» (Великая Отечественная война. Особое мнение) Москва.Яуза. 2009.
30. Марк Солонин. На мирно спящих аэродромах…Разгром 1941 года. Москва. Яуза. 2019.
31. Марк Солонин. Как Советский Союз победил в войне. Москва. Яуза. 2019.
32. Никита Хрушчов. Хора. Години. Власт. Мемоари. том 3. София. ИК Прозорец. 2011.
33. Б. Ю. Тарасов. Россия крепостная. История народного рабства. Москва. Вече. 2011.
34. Ukraine Interactive map https://liveuamap.com/
35. DeepStateMAP https://deepstatemap.live/#6/49.438/32.053
36. Institute for study of War https://www.understandingwar.org/
37. The Moskow Times https://www.moscowtimes.ru/news
38. Defense News https://www.defensenews.com/