Проф. Антоанета Христова за кабинета Денков-Габриел: смъртоносна прегръдка или спасителен пояс?

Какво ще ни донесе потенциалният нов кабинет Денков-Габриел? Ще разреши ли проблема с преориентацията на България от Европа към Русия? Какви са мотивите на Борисов, Петков, Василев, Гешев и Радев? Чакат ли ни нови избори и ако да, какво ще е различното този път?

По тези горещи, жизненоважни и стратегически за бъдещето на България въпроси разговаряхме с политическия психолог проф. Антоанета Христова.

Новетика: Ще се разберат ли Денков и Габриел за правителство?

Проф. Антоанета Христова: Общото ми впечатление от процесите е, че тези преговори на практика засмукват ГЕРБ през втория мандат на ПП-ДБ. ДБ се опитва да се отграничи, защото разбира, че меропроятието е доста рисково и ще наруши имиджа на всички участващи в него. Това поставя ДБ на дъното на блатото. Ако си представим целия процес като едно доста мръсно блато, то ДБ е подобно на дънните риби, затаили се на дъното, които се опитват да оцелеят в мръсотията наоколо – създадена не без тяхно участие. А на повърността са тези, които в момента правят мътилката – ПП и ГЕРБ/СДС.

В момента, в който вторият мандат се даде на ПП, те добиха властова роля. Преди това ГЕРБ имаше тази роля – защото у тях беше мандатът и формалната победа на изборите. Естествено беше те да направят правителство и да задържат властовата позиция, т.е. процесите да бъдат управлявани от тях. В момента, в който те върнаха празен лист и преминаха към втория мандат, ПП придобиха властовата позиция. Така сега те имат много повече независимост да управляват правилата на играта. За съжаление. Но е факт. Формалната роля ти да формираш правителство вече те поставя с няколко крачки пред всички останали: особено от гледна точка на ролята да определяш форматите и правилата при преговаряне, попадайки задължително във вниманието на медиите. Докато държаха мандата ГЕРБ/СДС създадоха впечатление на лидираща, излязла от изолация, център-дясно коалиция.

Процесът на изземване на лидерската роля от ПП/ДБ постави ГЕРБ в позиция да следва и да преговоря, приемайки определени компромиси. Те обаче към днешна дата са до ниво на пълно засмукване постигнатото до този момент от ГЕРБ/СДС, подчинявайки ги и превръщайки ги в ляво-либерален придатък уж за даден период на ПП/ДБ. В случая единственото утешение на избирателите на ГЕРБ е, че в даден момент те могат да оттеглят подкрепата. Но, дали ще го направят зависи от войната и от други мотиви, които стоят в основата на взетото решение. Т.е. ръководствата на ГЕРБ/СДС все повече ще се чувстват зависими в запазване на формираното мнозинство. Беше поставена една много трудна задача: кой да бъде посредникът, кой да бъде лицето на ГЕРБ в новата формула. Това лице трябваше да бъде на практика лице на ПП, не на ГЕРБ. Затова моята убеденост е, че Мария Габриел е много повече ПП-автентичен политик, отколкото ГЕРБ такъв. Тя умишлено е избрана с такъв профил.

Така картината не е розова за ГЕРБ и аз твърдя, че случващото се в момента не решава проблема за представителността на лявото и дясното в България. Всички център-дясно избиратели може би си мислят, че целта е да се минимизира влиянието на президента Радев и да се предотврати преориентацията на страната. Преди да стигнем обаче до риска за „преориентация“, ми се струва, че ще преживеем още тежки битки, които накрая може да завършат с пълно дезангажиране на гражданите и много високи нива на недоволство, което не е свързано директно с темата за преориентацията.

Новетика: Значи не вярвате на твърденията на ГЕРБ и ПП-ДБ, че ако няма правителство, има риск за евроатлантическата ориентация на България?

Проф. Антоанета Христова: Не вярвам. Защо? Защото по-страшното е да биеш по основните демократични ценности на една държава. Очевидно е обаче, че българските граждани не са възпитани в тази посока – щом все още допускат на властова позиция политическа партия, чийто лидер е нарушил Конституцията и чийто друг лидер казва, че ще маха хора без съд, присъда и закон.

Напоследък много се говори, че има риск от фашизъм и риск за преориентация на България от Европа към Русия. Но, случващото се у нас е пряко доказателство за фашизъм или намерение за фашизъм именно от страна на тези, които в момента кичим с етикета „проевропейци“ – например, записите и финансовите потоци на кабинета Петков, които май бяха по посока на нарушение на европейските санкции. Чухме какви са намеренията и видяхме действията и на Кирил Петков, и на Асен Василев. На такова публично доказателство за нарушение на демократичните устои, до сега не сме били свидетели.

Етикетите са разменени. Моята лична ценностна ориентация е категорично проевропейска. Искам в анализа си да харесам и подкрепя онези с проевропейски ценности. Но не мога, защото в тази роля са именно хора, които са нарушили закона и проевропейските ценности. При това на тях им беше отстъпена лидерската роля. Затова по-горе казах, че ГЕРБ/СДС вече не е лидерът, а е засмукан от ПП. В тази картина вече няма „добрите“ и „лошите“. Вече няма „проевропейци“ и „проруски ориентирани“. Няма такива разделения. В момента публичната игра стои така: „лошо срещу лошо“, без ценностни ориентири, с единствения аргумент – пълноценно включване в подкрепата за Украйна. Внушението в широкото обществено мнение е, че и едните, и другите са един дол дренки, и са „лошо“. Всички нарушават закона. Щом ти можеш да дадеш с огромна лекота властта на нарушител на закона и на такъв, който е бил готов на преврат, този етикет на нарушител на закона се лепва и на теб.

До 2020 г. имаше системно развитие под управлението на ГЕРБ-СДС. Но в момента, в който всичко се срина и те попаднаха в хаоса и в защитна позиция, забравиха цялото развитие – а не биваше. Затова казвам, че сега ГЕРБ трябваше да задържи лидерската позиция и да направи правителство с първия мандат – дори с риск да не се справи в управлението – и трябваше да преговаря с всички партии освен с ПП. Защо? Защото ПП създадоха примерен модел за нарушение законите на държавата. Може на някои твърди ГЕРБ-симпатизанти да се е сторило хитро „лепването“ на Борисов за ПП и даването им на властта, но не е – такова поведение не е политическо.

Новетика: Защо Борисов даде властта на ПП?

Проф. Антоанета Христова: Това, че го направи, повдига много въпроси. Резултатът е, че Борисов превърна ГЕРБ/СДС в неолиберална партия. Единственото консервативно в момента е искането за строг контрол върху финансите и достигане на дефицит от 3% – което е невъзможно в близката година. Това е дългосрочна задача. И ако политиките за достигане на 3% се реализират, ще означава, че народът ще закъса сериозно по отношение на всякакви социални и компенсаторни финансови механизми.

Разкриването на истината за всички мотиви около създаването на правителството е работа на други експерти. Но при всички случаи е изключително съмнителен отказът на Борисов от лидиране на процесите и отказът му от отговорност за бъдещето на България. Вероятно Борисов допуска, че утре ПП ще имат проблеми и ГЕРБ/СДС ще излязат сухи от блатото, което не е така. Процесите никога не са възвръщаеми след подобно базисно предаване на основни ценности. Затова аз смятам, че той постави партията си в поза партер като изпусна много други достойни варианти за справяне.

Вече почти не познавам хора около мен – при това говоря за широк кръг от хора – които искат да гласуват. Тези, които са дясноориентирани, казват, че няма да гласуват. Тези, които са лявоориентирани, се колебаят между Възраждане и БСП, с предпочитание към Възраждане. Тази картина е много лоша. Но е и показателна за нивото на център-дясно – то липсва. Няма го. Приключи. В момента се чака дали ще се появи нов лидер, който да завземе изпразненото пространство в център-дясно. Защото се съмнявам, че дори да се сформира кабинет, той ще управлява дълго, а субекта на дясното за сега го няма. Дори предполагам, че Радев няма да се даде така лесно и че в следващите дни ни чакат тежки турбуленции. А в по-далечна перспектива се притеснявам от войната. Но, затова по-нататък.

Новетика: Защо ГЕРБ и ПП-ДБ искат да направят правителство?

Проф. Антоанета Христова: Най-вече искат да отговорят на външните фактори и да позиционират България много по-категорично спрямо Украйна, да контролират финансови ресурси и да елиминират управлението на Радев със служебното му правителство. Първото и третото са част от евро-атлантическия ПР.

Основата за разбиването на държавата е разделянето на нацията. Цялата медийна машина се впрегна да докаже, че законът е нарушен там, където той не е нарушен. А този, който е бил под съмнение за нарушение на закона, да остане невинен. Ето това е първичното разбиване на демокрацията – медийните внушения (разбиване на доверието в медиите като достоверен източник на информация) и разделението на обществото без предлагане на смислена алтернатива. Радев обяви война на всички с цел да има президентска република. Защото като обявиш война на всички – ако ти си харесваният – е лесно да кажеш „аз ще ви управлявам и вие ще избирате президента си мажоритарно“.

Новетика: Радев иска президентска република?

Проф. Антоанета Христова: Да, това е близко до логиката, защото той си позиционира два изхода: единият е президентска република – там при промяна на Конституцията, мандатът може да започне да се брои от нулата. Другият е политическа партия под негово влияние – той опита с една, две, може да опита и с още. Т.е. Радев действа за бъдещо политическо развитие и по президентска, и по парламентарна линия. Отдавна е налице процесът, при който се привличат харесвани кметове и че в един момент – след като тези кметове се представят на ниво местна власт – може да се обединят около определено партийно формирование. Изглежда, че навлизането във властта е тактически помислено да е през местните избори.

Не мога да се сърдя на този, който мисли за бъдещата си политическа перспектива. Но, мога да се сърдя на този, който нарушава демократичните принципи.

Новетика: Саботаж на правителство ли са думите на Радев за „целувката между Борисов и Петков“?

Проф. Антоанета Христова: Човек винаги прави нещата по няколко причини, съчетавайки вътрешна с външна мотивация. Показването на политическите партии като слаби е условие за недоверието в тях. В същото време президента – за да тръгне толкова смело – значи някъде дълбоко в себе си вярва, че това, което прави, е добро. Т.е. ние не можем да смятаме, че той е образът на гениалното зло.

Затова се притеснявам, че никой от включените в конфликта – Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Румен Радев, Иван Гешев – няма да отстъпят. И това, което следва не е добро за държавата.

Новетика: Какъв хоризонт ще има потенциален кабинет Денков-Габриел?

Проф. Антоанета Христова: Фактът, че са избрали тези две лица – Денков и Габриел – говори, че те са инструмент, а не мозъкът, и че друг стои зад тях. И това е естествено, тъй като в такива ситуации поставяш хора с меко и обтекаемо излъчване.

Цялата ситуация е прикриване на нещо много неприемливо, което се случва: личните мотиви на участниците в този неестествен съюз и усилията по преориентиране на цяла една голяма партия със силен лидер в посока неолиберализъм. Важно е обществото да узнае и разбере тези неща. И най-важното: този кабинет не ни решава проблема за преориентацията. Не ни поставя и в ситуация да разбираме процесите – живеем в пълна дезинформация. Голяма част от министрите в този кабинет ще бъдат жертви. Този кабинет изисква амбициозни добри изпълнители, а не толкова експерти.

Новетика: Към нови избори ли вървим? А после?

Проф. Антоанета Христова: Да. Резултатът вероятно ще е много голям срив на активността. Трябва да видим истината в очите.

Тук трябва да споменем и тоталният срив на доверието в изборния резултат. Всякакви форми на машини, ала-бала, корпоративен вот, липсата на контрол върху тези процеси – в Изборния кодекс не се работи върху контрола, а върху варианти за ала-бала. Тези процеси са другата причина да смятам, че устоите на демокрацията в България са разрушени. Не стъпваме на стабилна основа.

Затова са необходими нови избори. Но кой контролира изборния резултат? Единственото нещо, което очаквам да се случи на тези избори, не е да знам кой е първи, втори, трети. А да знам колко няма да отидат да гласуват. Защото когато 80% не отидат да гласуват, това означава, че тази система е приключила и всички в политиката са абсолютно нелегитимни.

Трябва да се въведе нова технология за овластяване и за влизане в Парламента. Колеги, и аз включително предлагат това да стане със сигурност чрез Кръгла маса като през 90-те години на 20-и век. Това е наложително, тъй като трябва да има публичен дебат. Защото в момента всичко става зад гърба на избирателите. За да можеш да се ориентираш кое е полезно и правилно за теб, трябва да има дебати и то на ниво публичност, която е в по-висока степен независима от интересите в медиите. Кръглата маса не предполага възможност медиите да са посредник. Те са задължени да отразят всичко. В Кръглата маса участват парламентарно представените партии. Освен това има огромно пространство за гражданска квота.

Кръгла маса обикновено се организира за спасяване на посоката и очертаването на нова. Когато партиите видят, че номерът им престава минава. През 90-те това стана, когато номерът на БСП престана да минава. Те се уплашиха; имаше хора на улицата въпреки манипулациите на изборния резултат.

За усещането на енергия обаче е необходим и втори фактор: лидер и формация. Този човек трябва да внушава сила и категоричност, познаване на механизмите и разум. Познавам много хора в дясното пространство, но не виждам такива с капацитет. Интелектуализмът пречи. Но историята на политическите процеси е такава: винаги, когато е имало превъртане на политическата система, е ставало чрез автентично недоволство. Трябва обществото да иска, да има усещането за енергия. Енергията идва от лидера, а желанието за справяне, идва от хората, които осъзнават, че цялата система е срещу тях, срещу джоба им, срещу семейството и децата им.

Въпросът към новото евентуално правителство е: може ли да гарантира на българските граждани и техните семейства сигурност – вътрешна, икономическа, и външна в международен план? Аз не мисля, че те могат да се справят с това.