Юристът Любомир Талев: Решението на Прокуратурата за Кирил Петков превръща България в неправова държава

По повод решенията от 16 декември 2021 г. на Специализираната прокуратура и на Софийска районна прокуратура – с които двете институции отказаха да образуват досъдебни производства срещу настоящия премиер и бивш служебен министър на икономиката Кирил Петков – разговаряхме с Любомир Талев, юрист, доктор по конституционно право и директор на дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерството на правосъдието от 2016 г. до 2021 г.

Новетика: Как ще коментирате решенията на Прокуратурата от 16 декември 2021 г. относно двойното на гражданство на премиера Кирил Петков?

Любомир Талев: Специализираната прокуратура е преценила – правилно според мен – че случаят не е от нейната компетентност. Тъй като тя разследва престъпления, извършени от лицата, намиращи се по високите етажи на властта: народни представители, министри, т.н.

В случая, Кирил Петков е попълнил декларация с невярно съдържание, докато е бил все още обикновен гражданин, т.е. преди да стане министър. И затова правилно от Специализираната прокуратура са препратили случая на Софийската районна прокуратура.

Но от Софийската районна прокуратура пък са казали, че според тях няма данни за престъпление, тъй като тази декларация имала единствено заявителско и уведомително качество – каквото и да значи това – а нямала доказателствена стойност.

С това решение на Софийската районна прокуратура, аз категорично не мога да се съглася, защото съставът на престъплението по чл. 313 от Наказателния кодекс е за потвърждаване на неистина и затаяване на неистина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на реда, за установяване на истинността на някакво обстоятелство.

По Конституция, има задължение министрите да нямат друго гражданство освен българско. В мотивите на Конституционния съд (КС) – за решението, с което за противоконституционен беше обявен указът на президента в частта му, с която назначава Кирил Петков за служебен министър на икономиката – изрично се казва, че президентът няма задължение да прави проверки на гражданството на министрите.

Т.е., единственият начин президентът да прецени налице ли са конституционните изисквания за назначаване на дадено лице за министър, е неговата декларация. Обстоятелството, че кандидатът за министър няма друго гражданство освен българското, се установява именно чрез тази декларация.

Така сега се получава параграф 22 – КС казва, че президентът не е длъжен да проверява по друг начин данните относно гражданството на кандидатите за министри, а Прокуратурата казва, че тези декларации, които подават кандидатите за министри, нямат доказателствена стойност.

Излиза, че конституционната норма се превръща в празни думи, с които всеки може да се съобразява или нарушава по своя преценка и съвсем безнаказано.

Новетика: С тези си решения, не обезсилват ли КС и Прокуратурата българския закон?

Любомир Талев: Обезсилват, и то основния закон! Обезсилват Конституцията, на която се основава целият правов ред в държавата. И по този начин тя се превръща от правова в неправова държава.

По отношение на мотивите в решението на КС – те също не са безспорни. Отново ще припомня становището на проф. д-р Пламен Киров, (ръководител на Катедра „Правни науки“ към Софийския университет), който беше посочил, че президентът има способи да провери истинността на декларираните обстоятества – например чрез справка от Министерство на правосъдието – и евентуално би могло да му се търси импийчмънт (отстраняване от длъжност).

Така и при КС също виждаме стремеж да не се отива докрай и да не се влиза в по-тежки политически конфликти. Но древните римляни са казали fiat iustitia, et pereat mundus, което в превод на български означава „да има справедливост, та ако ще целият свят да се срине“. В случая забелязваме отказ от тази философия и от страна на КС, и от страна на Прокуратурата.

Новетика: Защо КС и Прокуратурата вземат явно неправилни решения?

Любомир Талев: От една страна е очевиден мотивът на тези институции да не бъдат обвинявани в обостряне и задълбочаване на политическата криза.

От друга – специално по отношение на Прокуратурата – трябва да кажем, че тя от месеци насам е подложена на безпрецедентен политически натиск. Този натиск очевидно е дирижиран от Президентството и сега от доминираното от Президентството ново правителство, в което седем от министрите са назначения на Румен Радев. Спомняме си, че и премиерът Кирил Петков започна със заявка (това е заложено и в коалиционното споразумение) за търсене на предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор, както и цялостно преуреждане на структурата и функционирането на Прокуратурата.

В сегашния казус, донякъде може да се разчете и стремеж към нагаждане спрямо новата власт и търсене на диалог. Но не смятам, че ще се получи. Тук си имаме работа с хора, на които колкото повече отстъпки се правят, толкова повече те ги възприемат като признак на слабост и покана за безнаказаност.

Новетика: Кой има право да отстрани главния прокурор?

Любомир Талев: Единствено Висшият съдебен съвет (ВСС) може да отправи такова предложение към президента, който – убеден съм, че ако го получи – веднага и с радост ще издаде указ за освобождаване на главния прокурор от длъжност.

Поради това сега се говори и за преформатиране на ВСС или за избиране на следващ негов състав, който да бъде по-удобен за управляващите и би гласувал такова решение. Естествено, започва се и с покани за подаване на оставки.

Наблюдаваме една интересна повторяемост в начина на действие на служебното правителство, който се преля и в новото коалиционно правителство: когато знаят, че нямат достатъчни правни основания, се започва с политически и милиционерски натиск, и с призоваване на отсрещната страна да се откаже от работата си сама.

Тук визирам и действията на доскорошния министър на културата, Велислав Минеков, който, знаейки, че няма правни основания да извади ПП ГЕРБ от офисите ѝ в НДК, пусна до охраната на сградата (дори не в деловодството на ГЕРБ) писмо, в което призова партията доброволно да напусне.

При главния прокурор виждаме същия сценарий: тъй като няма правни основания за оставка на Иван Гешев, той беше призован – понеже новата власт не го харесва – да си подаде оставката сам.

Само че това – да не се спазва разделението на властите, да не се спазва независимостта на съдебната власт и да не се спазва времевото разделение на властите (мандатът на Гешев изтича през 2026 г. и не съвпада с мандата на новоизбраното правителство) – е характерно не за демократичния Запад, от който тези нови лица претендират да идват и да са учили там, а е характерно за комунистическия режим на управление.

Новетика: Приключен ли е въпросът с гражданството на Петков?

Любомир Талев: Юридически погледнато, въпросът е приключен, тъй като няма кой да оспори тези решения заради липса на пострадали лица. За пореден път виждаме как за най-големите престъпления хората се измъкват най-безнаказано.

Случаят с Петков е категорично прецедент, тъй като не мога да си спомня някога да е имало министър с двойно гражданство. Разказват се истории, че при служебното правителство на Росен Плевнелиев е имало кандидат, който в последния момент докладвал на президента, че има двойно гражданство и че тогава Плевнелиев веднага е започнал разговори с други кандидати.

За пръв път имаме някой, който е толкова нагъл, че в пълно съзнание, че е канадски гражданин, да подпише декларация в точно обратния смисъл. И след това да обяснява, че дори да му наложат глоба, ще я плати и ще продължава по същия начин.

Такава наглост от хора, претендиращи да монополизират думата „почтеност“ и да я патентоват за себе си, досега не беше имало.

Новетика: Какво послание отправя решението на Прокуратурата?

Любомир Талев: От една страна, виждаме какво ново съдържание ще влагат оттук нататък Кирил Петков и партията му, в понятията „депутат“, „министър“ и т.н.

След като вчера се нагледахме на комичния провал на 29-годишния депутат на ПП да изнесе своята реч от трибуната на НС, днес виждаме това ново съдържание по-ясно, а именно: че почтеността е за другите, но не и за тези, които говорят за почтеност.

От друга страна – това решение изпраща сигнал, че всеки български гражданин може да нарушава законите, стига да има мощен „гръб“, който да му помогне да си намери вратичка и тогава той ще бъдe освободен от отговорност.

Това ще има пагубно отражение върху правосъзнанието на българина.

Новетика: Решението на Прокуратурата как би повлияло на изхода от потенциални съдебни дела, оспорващи решения на Петков като служебен министър?

Любомир Талев: Не ми е известно дали уволнени от Петков лица са обжалвали своето отстраняване от длъжност. Решенията на Прокуратурата нямат пряко отношение към такива потенциални искове.

Кирил Петков все така продължава да не е бил никога служебен министър на икономиката и всичките му актове все така продължават да са нищожни. Фактът, че няма да му бъде търсена съдебна отговорност за това, не отменя решението на КС.