Юристът Любомир Талев: Ще въведе ли новото правителство Истанбулската конвенция?

Какъв е шансът коалиционното правителство на Кирил Петков да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна още като Истанбулска конвенция?

Доколко тази Конвенция съответства на българската Конституция? Опасна ли е Конвенцията за България и ако да, по какъв начин? Как българското общество може да спре приемането на тази Конвенция? Какво е общото между казуса с Истанбулската конвенция и Република Северна Македония?

По тези важни въпроси разговаряхме с Любомир Талев, юрист, доктор по конституционно право и директор на дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерството на правосъдието от 2016 г. до 2021 г.

Новетика: Ще въведе ли новото правителство Истанбулската конвенция?

Любомир Талев: В раздела „Европейски въпроси и НАТО“ на коалиционното споразумение на новото правителство има една последна, пета точка, коато гласи: „да се въведат в националното законодателство елементи от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, свързани с насилието на жени и домашното насилие“.

Като се абстрахираме от явната тавтология в тази мярка, тя е малко неясна. Какво са искали да кажат с нея и докъде ще стигнат?

Да се върнем към основата, а именно, че има решение №13/27 юли 2018 г. на Конституционния съд (КС), с което е обявено, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (известна популярно като Истанбулската конвенция заради мястото на подписването ѝ) не съответства на Конституцията на Република България.

Тук, разбира се, трябва да се чете не само диспозитива на решението на КС, а и неговите мотиви. В мотивите, КС казва две неща. Едното е, че основната прокламирана цел на Конвенцията – да се бори срещу насилието над жени и домашното насилие – е в пълно съответствие с Конституцията на Република България.

Но другата част от Конвенцията – с която налага т.нар. джендър идеология и с която се размиват понятията за биологичен пол и социален пол, използват се като взаимно-заменими в редица текстове на Конвенцията, а всъщност си противоречат взаимно – именно тази част противоречи на българската Конституция, в която е залегнала биологичната концепция за пола.

Така КС казва, че ако в крайна сметка се размият границите между половете, как точно ще се постигне легитимната цел за защита на жените? След като всеки ще може да се обяви за жена в зависимост от това как се чувства.

Новетика: Как нашето законодателство предпазва от домашно насилие?

Любомир Талев: Българската позиция винаги е била, че с насилието над жените и с домашното насилие изобщо, ще се борим и ще го криминализираме.

В тази връзка, още през 2019 г. се приеха изменения в Наказателния кодекс (НК), с които в българското законодатество бяха въведени именно тези легитимни мерки за превенция на насилието над жени и домашното насилие.

В редица състави в НК като убийство, причиняване на различен вид телесни повреди, противозаконно лишаване от свобода и други, се създадоха квалифицирани, т.е. по-тежко наказуеми състави на престъпления, когато са извършени в условията на домашно насилие. В НК беше въведена и дефиниция кога едно престъпление е било извършено в условията на домашно насилие.

Ако това се има предвид в коалиционното споразумение, то вече е направено. И тук разчитам опит за приписване на чужди заслуги, които да се отчетат после пред обществеността и пред европейските ни партньори.

В същото време обаче мярката е толкова неясно формулирана, че може да се отиде и по-далеч, т.е. въвеждане на други мерки от Конвенцията, като например обучение на децата от най-ранна възраст по полови и джендър въпроси. При така написаната мярка, това не е изключено.

Това, разбира се, би противоречило, на решението на КС. Но тези хора вече са доказали, че Конституцията и законите за нищо ги нямат.

Новетика: Защо тогава изобщо е включена тази точка?

Любомир Талев: Новата политическа сила се старае да се хареса на западните ни партньори. Очевидно се готви и отстъпление от българската позиция по отношение на Република Северна Македония (РСМ), та дори се наложи президентът Радев да „дърпа ушите“ на Кирил Петков, че прекалено рано се издаде, че до 6 месеца ще пусне РСМ в Европейския съюз (ЕС), независимо дали и как се спазва договорът за добросъседство. Това, въпреки социологическите проучвания, че над 70% от българските граждани продължават да смятат, че най-важното е да се разрешат историческите и езиковите спорове, и да бъдат защитени правата на северномакедонските граждани с българско самосъзнание. И едва след това РСМ да бъде „пусната“ в ЕС.

По същия начин, с Истанбулската конвенция, от една страна е налице стремеж към омилостивяване на партньорите ни в ЕС. От друга – евентуална подготовка за поредното нарушение на Конституцията.

Новетика: Корнелия Нинова не беше ли против Истанбулската конвенция?

Любомир Талев: Аз си спомням, че и лидерът на ИТН щеше да си татуира на гърба, че няма да се коалира с Корнелия Нинова. Спомням си и как „Демократична България“ (ДБ) нямаше да участват в правителство с БСП под никаква форма. Очевидно принципността не е сред фундаментите, на които се гради тази коалиция.

Корнелия Нинова претърпя исторически разгром на последните парламентарни избори. БСП никога не е имала толкова нисък резултат като абсолютна стойност на получените гласове и като проценти.

Така че единственият шанс на Нинова да се спаси и от вътрешната опозиция (която е неприкрито подкрепяна от президента Радев и неслучайно основният претендент за нов лидер на БСП, Крум Зарков, обвини Нинова, че не е подкрепила достатъчно Радев за втория мандат), беше да бъде в правителството. За да може да каже пред избирателите и пред партийния актив на БСП, че „какъвто и да е резултатът, аз ви върнах в управлението“. Което не се беше случвало от времето на Пламен Орешарски.

Затова съм убеден, че Нинова ще преглътне и това, и много други неща, включително отстъпление относно позицията за РСМ – в името на властта и в името на собственото си политическо оцеляване.

Новетика: Защо опозиционните партии мълчат за Истанбулската конвенция?

Любомир Талев: Тепърва предстои да видим какви намерения се крият зад неясната формулировка на текста, тъй като той може да се тълкува като желание за въвеждане на допълнителни мерки, свързани с насилието над жени и домашното насилие. А от друга страна, може да се разчита като стъпка към пълното въвеждане на т.нар. Истанбулска конвенция под една или друга форма.

В момента, в който се види по-голяма конкретика, съм убеден, че политическите реакции няма да закъснеят. Също в България има установен процес за обществени консултации за всички нормативни актове, което се приемат. Така че когато новото правителство излезе със законопроект, ще може да се реагира.

По закон, всеки законопроект, подготвен от изпълнителната власт (правителството) подлежи на 30-дневни обществени консултации, освен в извънредни ситуации, когато срокът е не по-малко от 14 дни.

Ако мерки за въвеждане на т.нар. Истанбулска конвенция бъдат внесени отново от народни представители, отзвукът ще бъде огромен и ще има време да се реагира. Също както стана при предишния опит за нейното ратифициране.