Йордан Божилов: Европа и осмисляне на войната в Украйна

Какви са уроците за Европа от войните на 20-и век? Кои две парадигми се развиват след ВСВ? Как ядрената заплаха гарантира мира през последните 70 години? Каква е моралната оценка на войната според Кант и други философи? И как Европа да разбира войната в Украйа, за да гарантира мир в бъдеще?

Реч на Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност по време на националната научна конференция „Свободата на Украйна“, която се проведе на 14 април 2025 г. в Централния военен клуб по инициатива на Нов български университет (НБУ) и Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА) .

Речта публикуваме с любезното предоставяне и съгласие на господин Божилов.

* * *

Уважаеми госпожи и господа,

Европа винаги е била генератор на прогресивни идеи. Самата Европа е резултат на такива идеи. До голяма степен тя е резултат от преосмислянето на войната.

20-и век е век на войните. При това на най-унищожителните с най-много жертви: както на членовете на въоръжените сили, така и на населението.

След края на Втората световна война имаме две паралелни тенденции в Европа на осмисляне на войната.

От една страна имаме покаянието и осъждане на войната. Това най-вече е характерно за Германия, но и за много други нации, преживели и пострадали от войната. От друга страна, имаме глорификация на войната. За СССР тя е движещ идеал и държавна идеология.

Втората тенденция в осмислянето на войната е свързана с надпреварата във въоръжаването и натрупването на оръжия, най-вече ядрените. Осъзнаването, че войната във всяка форма между двата противостоящи блока ще доведе до ядрена война, която от своя страна ще доведе до гарантирано взаимно унищожение и да заличи човечеството, се превръща във водеща парадигма.

Краят на Студената война, към немислимостта за голяма война, добави убеждението, че основните противоречия са премахнати. Настъпил е краят на историята. Идва градивният период на човечеството.

Въпреки отделните конфликти, ограничени по своята природа, мисленето бе, че нова война не е възможна. Това се промени с войната на Русия срещу Украйна. Много важно за нас и за бъдещето на Европа е да дадем правилната оценка на тази война.

Жан-луи Дюфур и Морис Ваис започват своята книга „Войната през 20-и век“ със сентенцията, че „Войната е стара като света“. И наистина, войната, военното дело съпътства движението на човешката история. Парадоксално е, че именно прогресът на човечеството прави войните по-мащабни и по-унищожителни.

Морална оценка

Ние може да разсъждаваме за войната от различни гледни точки – политическа, икономическа, тактическа и т.н. Но може ли да дадем морална оценка, да осмислим войната?

Именно тази оценка е важна, защото хората имат нужда от разбиране.

Има много свидетелства на войната на Русия срещу Украйна. Всеки ден виждаме кадри на разрушения и убийства. Но ни трябва осмислянето на тази война и правилната оценка, защото Русия води война на наративите.

Войната е волеви акт. Тя не е резултат от действие на обществени закони, както би казал един марксист. Тя не е предопределена от развитието на държавите и отношенията между тях, както биха разсъждавали привържениците на теорията на реализма в международните отношения. Войната е резултат на волеви действия от групи хора. В този смисъл тя е предотвратима.

Как да разберем войната? Как да я обясним? И как да ѝ се противопоставим?

Имануел Кант, Един от великите умове на човечеството, разсъждава по въпроса за войната и мира. Едно от най-известните му есета е „Към вечния мир“.

Според Кант войната е провал на разума. Той казва че „Мирът не е естественото състояние между хората, а трябва да бъде създаден“.
Войната, според него, не е съдба. Тя не е предопределена.

Войната не е природен инстинкт, а тя е следствие от човешкия избор – избор, който отхвърля морала, разума и закона.

От това трябва да изведем, че нахлуването в Украйна е изборът на руското ръководство.

Днес сме свидетели не само на агресивната война, която Русия води срещу независима държава, но и на оправдаване на агресията. Едва ли не апологетика на войната. В днешния просветен свят това трябва да е немислимо.

Кант би казал, че войната нарушава моралния закон. Неговият категоричен императив е „Постъпвай така, че максимата на твоето поведение да може да стане универсален закон“ и „Постъпвай така, както искаш другите да постъпват спрямо теб“.

Въпросът тогава ще е: може ли насилието над суверенна държава да стане универсален закон? Може ли анексирането на земя, бомбардирането на градове, убиването на невинни да се приеме като норма?

Или да приемем войната като правило, а убийството, в случая организираното убийство, като морално приемливо?

Такъв подход ще противоречи на нашите основополагащи човешки принципи.

Политическа оценка

В есето си „Към вечния мир“ Кант разсъждава и по това, как да се подходи в политически план, отвъд осмислянето на войната.

Кант предлага практическа реализация на своята идея:

– Не бива държавите да анексират територии със сила.
– Не бива да се поддържат постоянни армии за агресия.
– Не бива да се нарушават договори и да се пренебрегва доверието между нации. И други.

Тези идеи са валидни и днес. Ще отбележа, че неговите идеи до голяма степен влизат в практическите основи на европейската архитектура на сигурност, формулирани като принципи в Хелзинкския документ от 1975 г.

А сега виждаме:

Крим. Донбас. Бахмут. Мариупол.

Виждаме разпад на международния правов ред. Разпад на европейската архитектура за сигурност, с нейните принципи, договори и организации.

Ако няма ред, идва ли хаос в отношенията?

Въпросът е, има ли алтернатива?

Разбира се.

Вечният мир не е празна идея. Той е задача. Това трябва да е интенцията на човечеството. Активно, целенасочено действие.

Мирът минава през международно право, през уважение към човешките права и през съюз на държави, които отхвърлят войната като политическо средство.

Защото, както предупреждава Кант: „Ако правото се загуби, тогава няма вече никаква стойност да живееш сред хората“.

Бъдещето на Европа

Несъмнено войната в Украйна има сериозно отражение върху Европа.
Ние днес разсъждаваме за бъдещето на Европа. Каква да бъде, как да се трансформира, как да се отбранява. Има различни виждания.
Но Европа трябва да се запази като гарант за етичното развитие на човечеството.

Европа трябва да отстоява принципите на международното право. Ние трябва да отстояваме идеята за свободата, правата, ценността на човека. Моралът не е слабост – той е сила.

Руската агресия срещу Украйна е не само политическо престъпление, а морален удар по цялото човечество.

И това трябва да бъде нашата оценка за тази война и нашето послание към младите хора.