Японският подводен самолетоносач Sentoku

В началото на 20-и век страната на изгряващото слънце проявява невиждан апетит, виждайки от какви безкрайно богати на ресурси територии е заобиколена. Някои по-наблизо, други по-надалеч. Имперската държава в бъдеще е имала намерение да завладее цялата Азия и придвижвайки се на запад да завладее част от СССР (Сибир). За това на японците са били необходими силна армия, силна авиация и силен флот.

За реализиране на имперските си амбиции Япония се подготвя широкомащабно и много грижливо. Впрегнати са всички сили на науката, промишлеността и военното оперативно изкуство. В резултат се създават оръжия с много високи бойни качества. Като такива могат да се посочат модерни тежки самолетоносачи, линейни кораби, великолепни самолети изтребители, бомбардировачи със завидна далечина на действие, подводници, подводници-самолетоносачи, модерни торпеда и др.

Настоящата статия има за цел да покаже на читателя какво са представлявали японските подводници-самолетоносачи, чиито показатели са достигнати от атомните подводни лодки едва през 60-те години на миналия век.

През Втората световна война Япония е част от силите на Оста. На 7 декември 1941 г. японският флот под командването на вицеадмирал Тюити Нагумо нанася жестоки удари над американската военноморска база Пърл Харбър. Америка е в шок, не само защото флотът в най-модерната им база е почти напълно унищожен, а и защото за пръв път от много години някой се осмелява да ги нападне пръв. Авиационните удари по Пърл Харбър вкарва американците във войната.

След като е завладяла част от Китай и Маршаловите острови в Тихия океан Япония продължава да реализира имперските си планове за пълна доминация в азиатския регион. До края на войната Япония и САЩ се сражават ожесточено. Има една пречка пред японците обаче, за да бъдат реална заплаха за Щатите. Това е Тихият океан.

Все пак японците докъм 1942 г. имат сериозни успехи във войната както по въздух, така и по вода. След това обаче нещата вземат обрат и Япония започва да понася тежки загуби.

Имперска Япония решава да изнесе част от войната чрез терор (бомбардиране, заразяване с бактериологическо и химическо оръжие) на американска територия. Японците се опитват да измислят ефективен начин, чрез който да нанесат удари на американска земя.

Към 1941 г. Япония е успяла да построи голямо количество подводни лодки с различно предназначение и е продължила строителството им до края на войната. Забележителните успехи на японския подводен флот все пак бледнеят пред ефективността на американския надводен и подводен флот.
За реализиране на идеята за осъществяване на терор над Америка, на Япония липсва оръжие с много голяма далечина на действие, което да подходи скрито и да осъществи терористични актове.

Главнокомандващият на Военноморските сили на Япония Исороко Ямамото заповядва в най-строга секретност да се построят 18 подводни лодки, всяка от които да носи по 3 самолети, способни да носят по една бомба от 800 кг или контейнер със специален товар.

В кратки срокове е изработено техническото задание, а впоследствие в пълна тайна започва построяването на подводния самолетоносач.

Последният е наименуван I-400 Sentoku и е най голямата подводна лодка дизел-електрически тип, строена някога. Този тип гигантски подводни лодки се замислят и строят през 1942-1945 г. и имат за цел скрито да се доберат до крайбрежието на САЩ и да нанесат авиационни удари по населените места.

Тактико-технически характеристики на подводната лодка самолетоносач

– Водоизместване: надводно-3500 т (стандартно), подводно 6500 т;
– Размери, дължина 122 м, ширина 11.98 м;
– Газене 7 м;
– Енергетическа установка два дизелови двигатели и два електромотора с мощност 7700 hp, въртящи две гребни витла;
– Максимална скорост 18.7 възела (6.5 възела в подводно положение);
– Далечина на плаване 74 000 км;
– Брониране липсва;
– Въоръжение 8 броя 533 мм торпедни апарати (носови) и 20 торпеда, едно 140 мм оръдие, 10 броя 25 мм автоматични оръдия;
– 3 броя самолети тип Аичи M6A1 Seiran;
– Екипаж 144 души.

Подводните лодки I-400 са били снабдени с катапулти с хидравлически колички и цилиндричен хангар с диаметър 3.5 м и дължина 37.5 м. В бойни условия подводната лодка трябва да изплува, да пусне самолетите и пак да се потопи. След това да чака връщането на самолетите и да ги приеме на борда си. Лодката се потопява за 70 секунди. Трите самолета се разполагали в хангар един зад друг със свити крила и без поплавъци. Общото сглобяване на всеки самолет се е извършвало от 5 механици за 6 минути, разглобяването за 2 минути. Приемането на самолетите на борда се е осъществявало с 12-тонен подемен кран. За бързото запускане на двигателите на самолетите двигателното масло е било предварително подгрято до работна температура. За да остане незабелязана от радарите и сонарите на противника цялата подводна лодка е била покрита с каучукова смес.

Поради недостиг на ресурси от всичко запланирани 18 подводни лодки били построени само 3 броя. I-400, т.е. I-400, I-401, I-402. Първата е била готова през 1944 г., втората и третата са влезли на въоръжение през 1945 г.

Операция „Хикари“: план за разрушаване на Панамския канал

Друга цел на подводните лодки I-400 е Панамският канал. Предполагало се е подводните лодки самолетоносачи да се съпровождат от по-малки подводни лодки тип АМ, носещи самолети разузнавачи.

Планът за разрушаване на Панамския канал е бил такъв: флотилията подводни лодки (I-400 и други типове) да отплава на юг от Японските острови, минавайки през Индийския океан, да влезе в Атлантика, след това движейки се на север към Карибско море, и да нанесе удар по Панамския канал от неочаквана от американците страна.

Операция „Хикари“ не е предполагала завръщане на самолетите Аичи Seiran. Всички пилоти е трябвало да станат камикадзе, за да нанесат максимален ущърб на САЩ. За това самолетите са стартирали без поплавъци, за да не могат да се върнат обратно при каквито и да е обстоятелства. Към есента на 1944 г. са събрани оцелели пилоти на хидроплани от целия подводен флот, в това число и знаменитият летец Нобуо Фудзита, имащ опит в атаката на крайбрежието на САЩ. Пристъпило се към усвояването на самолетите Аичи Seiran.

В планините около остров Хоншу японците построили макети, изобразяващи панамските шлюзове, по които пилотите отработвали бомбомятане. Учебното катапултиране се осъществявало директно от лодките I-400, като всеки път е трябвало да се снема маскировката, поставяна заради опасност от бомбардировки на американската авиация, господстваща във въздуха над Япония. Тренировките вървели трудно поради недостиг на гориво.

Към юли 1945 г. ударната флотилия достигнала желаната степен на готовност (загубвайки при тренировките два самолета с екипажите им) и бил утвърден планът за удар по Панамския канал. Шест от 10-те самолета на флотилията трябвало да атакуват вратите на шлюзовете с торпеда, а 4 да бомбардират чрез пикиране.

Летецът от подводна лодка I-400 Казуо Такаши си спомня, че два дни преди похода на всеки пилот е връчен самурайски меч с гравиран надпис от командващия обединения флот адмирал Тойеда в знак на това, че те стават забележителни пилоти камикадзе.

В последният момент обаче операцията е преразгледана и флотилията била насочена за унищожаването на американските самолетоносачи, намиращи се при атола Улити.

За осигуряване на операцията „Хикари“ подводни лодки I-13и I-14, носещи разузнавателни самолети C6N1 са насочени към атола Трук за уточняване на дислокацията на американските самолетоносачи. Обаче подводната лодка I-13 е потопена от самолетите на американския самолетоносач Anzio.

На 27 юли 1945 г. основните сили, състоящи се от подводните лодки I-400 и I-401 се насочили към атола Трук. Атаката върху американските самолетоносачи е трябвало да се осъществи на 17 август, но на 15 август Япония капитулира. На подводните лодки е дадена заповед да вдигнат черен флаг и да се приберат в най-близкото японско пристанище, като унищожат цялата документация, а самолетите да бъдат изхвърлени в океана.

По такъв начин единствената бойна операция, в която са участвали гигантските подводни лодки-самолетоносачи и техните бомбардировачи, завършва преди да е започнала.

На 25 август 1945 г. I-400 е прехваната и пленена от американците. Същата участ на 31 август постига и подводната лодка I-401.

През септември 1945 г. I-400 и I-401 са закарани в американската военноморска база на остров Гуам (по други данни на Хавайските острови), където са подложени на щателно изучаване от американски военни специалисти.

На 31 май 1946 г. I-400 и I-401 са потопени от американците около остров Оаху.

I-402 след завършването на войната, заедно с още други пленени японски подводни лодки (I-47, I-14, I-58, I-156, I-158 и други) са закарани на буксир в залива Сасебо, за да бъде изучено подробно устройството им.

На 1 април 1946 г. I-402 заедно с още 23 трофейни японски подводни лодки са потопени около остров Гото.

Такова бързане от страна на американците при потопяването на японските подводни лодки е било свързано с факта, че СССР е имал претенции за част от японския флот, а американците не са искали да поделят тайните за подводните самолетоносачи с никого.

Вече през 1960 г. става ясно защо американците са потопили всички японски подводни лодки от типа I-400. Това е, защото атомните им подводници, способни да запускат ракети с ядрени заряди, са били разработени на основата на японските гигантски подводни лодки I-400.