Градините „Мориками“: японски оазис в тропическа Флорида (фотогалерия)

Името на американския щат Флорида неминуемо извиква в съзнанието примамливата картина на безкрайни бели плажове, плискащи се топли океански вълни, преливащи от изумрудено зелено до сапфирено синьо, и студени напитки под натежали от плод кокосови палми.

Към това разбира се, трябва да прибавим горещите танци под звуците на салса и меренге, които в Маями звучат по всяко време на денонощието.

Безспорно, тази екзотична представа напълно отговаря на истината. Но в югоизточната част на щата, и по-точно в града Делрей Бийч, недалеч от границата с прочутия му съсед Бока Ратон, е сгушено съкровище от съвсем различно естество: японският музей и градини „Мориками“.

Уникалният живописен оазис предлага на посетителите 100-годишно съчетание на японски градински дизайн с буйната тропическа флора на южна Флорида.

Комплексът е не само природно и архитектурно богатство, но и център за японско изкуство и култура.

На площ от около 65 декара са разположени два музея, вдъхновените от известни японски стилове шест градини на Роджи-ен (Roji-en Gardens), в превод „градини на капките роса“; бонсай градина, експозиция от световна класа; библиотека и галерия; магазин за сувенири и японският ресторант „Корнел кафе“.

„Мориками“ е все още единственият музей в САЩ, посветен на японския начин на живот, а изяществото на градините е признато като едно от най-високите извън границите на Япония.

Към градините има 800 декара прилежаща паркова площ с естествени алеи, борови дървета и места за пикник.

„Мориками“ придоби световна слава, когато на 11 февруари 2017 г. първата дама на САЩ, Мелания Тръмп, обиколи музея и принадлежащите му градини в компанията на Акие Абе, съпругата на японския премиер Шиндзо Абе.

Тогава името „Мориками“ беше споменато от международните медии над 800 пъти.

Чудо на японския градински дизайн

Нашата разходка започва от центъра за посетители, построен по оригинален японски архитектурен дизайн. Ще се спрем тук на връщане, тъй като има куп неща за разглеждане.

Излизайки през стъклената врата, пред нас се открива очарователна гледка към живописно голямо езеро, в което кокетно позират малки островчета, покрити с трева, дървета и храсти. Съчетанието на неподвижна езерна вода, богата зеленина и топли слънчеви лъчи бързо ни потапя в медитативната атмосфера на спокойствие и вътрешно удовлетворение.

Ако сте късметлии, този уникален панорамен пейзаж може да стане фон на вашите сватбени фотографии, тъй като мястото позволява резервации на сватбени церемонии и други частни събития.

Поемаме около езерото в посока, обратна на часовниковата стрелка и едно от първите неща, които виждаме е „Чие но ва“, или „Пръстенът на мъдростта“. Той е копие на 500-годишен каменен фенер: символ на Миядзу, побратимения на Делрей Бийч град в страната на изгряващото слънце.

Минаваме по моста „Удруф мемориал“, за да прекосим езерото. Мостът символизира връзката между Япония и Флорида, която ще се убедим, че е успешно реализирана в „Мориками“.

Естествената пясъчно-чакълена алея, която символизира старата и забравена Флорида, ни повежда през шестте градини на Роджи-ен: градината „Шинден“, райската градина, ранната каменна градина, късната каменна градина „Каресансуи“, плоската градина „Хиранива“ и съвременната романтична градина.

Дизайнер на градините, завършени през 2001 г., е Хоичи Курису. Неговата цел е била да претвори основните периоди в японския градински дизайн, от 9-и до 20-и век.

Всяка градина пресъздава характера и идеите на прототип в Япония, но без да го копира. Градините се сливат хармонично в един огромен парк, осеян с бамбук, борове, цветя, потоци, водопади и алеи.

Пейки за наслаждаване на живописния пейзаж и беседка за съзерцание са сгушени сред буйната растителност. В красивите езера, които са част от едно голямо езеро, плуват известните бяло-червени японски шарани „кой“ и костенурки.

Не е изключено да зърнем дори алигатор, който мързеливо се носи по водата или просто се припича на слънце. Малки мостчета предлагат възможност за снимки и моменти за възхищение от гледката. Каменни фенери и бамбукова система за преливане на вода са част от изненадите, които ни очакват по време на разходката.

Притегателната сила и чарът на градините се крие в дзен спокойствието, с което ни изпълват. Тук са съчетани пространство, светлина и тъмнина, плътност, прозрачност и цвят, звуци от падащи струи на водопади, шумолене на листа и бълбукащи потоци, и скърцане на високи бамбукови стъбла. Тези пейзажи са проектирани да докоснат душата, а не само да насладят визуално окото.

Те ни понасят и на пътешествие през вековете.

Историческите градини

Градината „Шинден“ е вдъхновена от периода Хеян (9-12 век), когато японското благородничество е използвало китайски градински дизайн, включващ езера и острови.

Този стил градини по традиция се разглежда с лодка, но тук я обикаляме пеша. В „Мориками“, градината в стил Шинден се състои от два озеленени острова в езерото, около което са разположени останалите градини.

Райската градина е от периодите Камакура и ранния Муромачи (13-14 век). Този тип градини са проектирани за визуализация на будисткия рай „Чиста земя“ на земята.

В миналото те са били разположени в съседство с будистки храмове. Целта им е да осигурят утеха и надежда за хората, застрашени от несигурността на ежедневието. Предназначени са да бъдат обикаляни пеша. Криволичещи пътечки ни водят до различни кътчета, откъдето можем да се наслаждаваме на променящите се пейзажи.

В райската градина виждаме „Шиши одоши“, или „Преследвачът на елени“. Това е подвижно кухо бамбуково стъбло, което събира вода. Когато се напълни, пада надолу и се удря в каменното корито под нeго. Отчетливият звук на удрящ се в камък бамбук първоначално е бил предназначен да стряска блуждаещи из градините животни.

Ранната каменна градина също датира от ранния период Муромачи от 14-и век. Този стил градини е повлиян от китайските пейзажни, изписани с мастило картини, изобразяващи водни каскади, спускащи се от далечни върхове към море или езеро.

В „Мориками“, сухата каменна каскада е разположена в непосредствена близост до райската градина, което показва как будизмът е повлиял на японския градински дизайн. Дизайнерът е бил вдъхновен от известен храм в Киото, където съществува подобна съпоставка.

Късната каменна градина „Каресансуи“ е проектирана в истински дзен стил на каменните градини от периода Муромачи (15-16 век). Те не са предназначени за разходка.

Техният „сух пейзаж“ почти не включва растения, а набляга на камъни и чакъл. „Каресансуи“ означава „сух пейзаж“, при който камъните са подредени в легло от грапав чакъл.

Стилът е усъвършенстван в дзен будистките храмове. В „Мориками“, дизайнерът е проектирал суха пейзажна градина, без излишни елементи, с минимална форма и материал. Стремежът е бил да се улови същността на природата, събирайки я в малко и ограничено пространство.

Плоската градина „Хиранива“ е в стил от периода Едо (17-18 век). Този дизайн е известен със своите акценти, като пагоди, фенери и каменни стъпала.

Плоските градини използват растителни материали и често визуално включват външни елементи чрез дизайнерска техника, наречена „взети назаем пейзажи“ (shakkei).

Емблематичната каменна пагода на тази градина се вижда от терасата на музея. В „Мориками“, дизайнерът е направил отдалечената гледка към музея, фокус на градината. Покритата с керемиди сграда на музея служи като фон на зеленината на градината.

Последната историческа градина, представена в „Мориками“, е съвременната романтична градина. Този тип дизайн се появява през периода Мейджи в края на 19-и и началото на 20-и век.

В него е отразено западното влияние, което по онова време започва да прониква в Япония. Тук откриваме друга тенденция от този период: натурализма; тя е лека, отворена като усещане и освободена в избора на растителност.

Няколко стъпала ни отвеждат до Беседката за съзерцание, от която умишлено няма гледка, за разлика от другите пейки и места за отдих. Тя предлага усамотение, от което се възползваме, за да направим кратка медитация.

„Нан-мон“, или „Южната порта“ ни извежда от историческите градини. Малко след нея се внушително се разкрива паметната плоча на Джордж Мориками: японски имигрант в САЩ и патрон на градините и музея „Мориками“.

Плочата напомня на посетителите за неговата щедрост и любовта му към Япония. Монументът е подарък от жителите на Миядзу, родният град на Джордж Мориками.

Музеят „Ямато-кан“

Продължаваме към бамбуков мост, който води към първоначалната забележителност на „Мориками“: музеят „Ямато-кан“, разположен на остров Ямато. Точно преди да стигнем до него, ни изненадва полегналата каменна статуя на Хотей: богът на щастието на „Мориками“.

На остров Ямато първо ни посреща изложбата от бонсай дръвчета. Тук можем да разгледаме процеса на създаване на това необикновено изкуство.

След бонсай изложението имаме възможност да се порадваме на скачащите във водата шарани „кой“ и да направим живописни снимки на разкрилата се пред очите поредна впечатляваща гледка. Не пропускаме да „щракнем“ и бълбукащия „водопад на небесния дракон“.

Оригиналната сграда „Ямато-кан“ е създадена по модел на японска вила. Преминаваме през няколко изложбени помещения, заобикалящи открит вътрешен двор със суха градина от чакъл и дребни камъчета.

В „Ямато-кан“ най-после се запознаваме с интересната история на „Мориками“ и неговия създател.

Тук научаваме, че дипломиралият се в Нюйоркския университет японец Джо Сакай се завръща през 1904 г. в родния си град Миядзу. Младият мъж иска да организира и отведе група земеделци в днешния Бока Ратон, за да съживят земеделието в южна Флорида. С помощта на компанията Model Land Company, те образуват фермерската колония наречена „Ямато“, което е древното име на Япония.

Инициативата се оказва неуспешна и колонията „Ямато“ не успява да постигне целта си. До 1920 г. нейните членове постепенно се оттеглят в други части на САЩ или се връщат в Япония.

Остава само един смел заселник на име Джордж Сукеджи Мориками. Той пристига в колонията „Ямато“ 19-годишен и остава да обработва земята, след като всички останали напускат. Освен със земеделие, Мориками се занимава с търговия на едро на плодове и зеленчуци, и в крайна сметка забогатява.

В средата на 70-те години на 20-век, 80-годишният Мориками дарява голяма част от земята си на окръг Палм Бийч, където се намира градът Делрей Бийч. Волята му е земята да бъде превърната в парк, който да запази наследството на първоначалните заселници от колонията „Ямато“.

Днес музеят и градините са публично-частно дружество с нестопанска цел, и действа в сътрудничество с окръжната паркова администрация.

Изложбата „Япония през очите на детето“

Еднакво забавна за деца и възрастни е изложбата „Япония през очите на детето“ в „Ямато-кан“. Тя ни позволява да седнем на седалките на прочутия влак-стрела „Шинкансен“ и да се пренесем в далечния остров на изгряващото слънце.

Тук се потапяме в живота на съвременното японско семейство. Имаме възможност да разгледаме типично японско жилище: от направени в реален размер всекидневна и спалня, до кухня и компютъризирана японска тоалетна. Можем любопитно да отворим хладилника и да видим какво държат в него японците.

Имаме шанса дори да си представим, че сме японски ученици, като разгледаме тяхната класна стая, чиновете и програмата за изучаване на японски език. Успяваме да надникнем в техните бенто кутии, където вместо сандвичи има апетитно суши, ориз, зеленчуци и изписани с йероглифи бутилки с напитки.

Излизаме от „Ямато-кан“, развеселени от преживяването, което, макар и дистанционно, все пак мимолетно ни „телепортира“ в ежедневието на източната държава.

Продължаваме да вървим покрай езерото и неговите чудни пейзажи, за да се върнем отново в голямата музейна сграда, където е центърът за посетители. Сградата отваря врати през 1993 г., над 20 години, след като Мориками дарява земя за построяването на „Ямато-кан“.

Още атракции в „Мориками“

Преди да влезем в сградата, спираме за снимки пред водите на живописните водопади „Мориками“, обградени с красиви цветя и буйна тропическа растителност. Каскадата съчетава масивни камъни с падащи водни струи, които създават впечатляващ динамичен ефект.

В центъра за посетители се намират библиотеката, театърът с 225 места, галерията с постоянна колекция от над 7000 японски предмети на изкуството и артефакти, и класни стаи.

Те са предназначени за желаещите да се включат в уроци по отглеждане на бонсай, калиграфия, приготвяне на суши, изработване на оригами, градинарство и какво ли още не. Тук се провеждат също лекции, филмови прожекции и разнообразни забавни и културни събития.

В чайната „Сейшин-ан“ можем да видим демонстрации на японската чайна церемония „садо“.

Ежегодно в „Мориками“ се организират и японски фестивали.

Особено популярен е Фестивалът на фенерите, който е следобедно събитие в средата на октомври. Екзотичната привечер е изпълнена с японски народни танци, звуците на ритмични барабани „тайко“ и атмосферата на весел уличен панаир с игри и забавления.

Кулминация на празненството е емблематичната церемония с плаващи фенери в чест на есенния фестивал в духа на Обон. Това е японски ритуал за почит към предците, които идват на кратко посещение при живите. Пускането на фенерите във водата е съпътствано от искрящи фойерверки. Автентичното преживяване на празника не е цялостно, ако не опитаме японските улични лакомства и напитки.

Съблазнени сме да спрем и в кокетното магазинче за подаръци, за да си купим сувенир, който завинаги ще ни напомня за това невероятно място. Изборът е богат: от вносни копринени кимона и бамбукови дамски чанти, до порцеланови вази, паници и комплекти за чай и саке, вятърни звънци, ветрила и красиви бижута.

Невъзможно е да си тръгнем, преди да сме седнали в уютното ресторантче „Корнел кафе“ и опитаме вкусното суши, терияки или уакаме, и вдигнем „канпай“ (наздраве) с чаша саке или ароматен чай. Заведението бе представено в кулинарния телвизионен канал Food Network. Автентичното японско меню и панорамната гледка към езерото са прекрасен завършек на това неповторимо преживяване.

Тръгваме си от „Мориками“, изпълнени със спокойствие, удовлетворение от видяното и заредени с енергията на красивия природен дизайн, въплъщаващ изкусното наследство на древните японски майстори.

Преди да се завърнем към забързаното ежедневие, хвърляме още един поглед към замечтания унес на японския оазис и се разделяме с думите „деуа мата не“ (доскоро). Това е обещание да се върнем отново: знаем, че ще го направим.

P.S. В момента „Ямато-кан“ е затворен за освежителен ремонт и в съответствие с COVID-19 мерките за безопасност.