Завесата се вдига, маските падат

Мъглата около намеренията на служебното правителство се разсея окончателно, завесата се вдига и маските на действащите лица падат…

Според нашето скромно мнение, президентът залага изключително много на това служебно правителство. За него, изглежда, то е основен инструмент за постигане на амбициозна цел за овладяване на властта. За да я разкрием, би трябвало да анализираме стратегията на служебното правителство и да се опитаме да разберем какви са задачите, поставени му от президента.

А иначе, вън от съмнение е, че президентът стои на проруски позиции.

В обществото битуват две хипотези по въпроса. Едната е, че президентът е просто приятел на руския народ и привърженик на дружбата между България и Русия… така бил възпитан в семейството. Другата, общо взето се върти около идеята, че ролята на президента е нещо по средата между проруски фактор за влияние и руски агент, вербуван още по времето, когато е бил млад летец във ВВС на БНА. Неслучайно, в такива среди се роди каламбура „резидент Радев“.

При всички положения е ясно, че основна задача пред служебното правителство е овладяване на цялата политическа власт в страната, за да се започне процедура за „реформиране“ на обществения живот (един шоумен-тарикат сполучливо я назова „изчегъртване“).

За целта се използва прост инструмент: овладяване на възлови позиции в институциите, чрез назначаване на предани кадри.

За всеки разумен член на обществото е видно, че служебното правителство не се занимава с това, което му е работа, съгласно Конституцията, а преди всичко „изчегъртва“ всички „бивши“ послушковци и назначава свои такива. Принципът е „гора секат, трески хвърчат“. Покрай бившите послушковци са изчегъртани и честни, достойни специалисти, които биха могли да попречат в бъдеще на амбициозните планове на служебното правителство.

Много притеснителен е генеричният произход на новите министри.

Злите езици твърдят, че повечето (ако не и всички?) са потомци на активните борци против фашизма и капитализма (АБпФК), техни Близки роднини или Клиентела (т. нар. Слуги). Това дава основание за хипотеза относно готвен политически преврат, облечен в законова форма. Нещо като Реставрация на политическата власт, в полза на Кастата на АБпФК, но този път в лицето на техните Внуци…

Доказателствата са реални. Министерските кресла са поделени сред „партиите на протеста“. Всички нови министри, по един или друг начин, са свързани лично с президента, или с БСП, а пък изглежда, всички имат генерична връзка с АБпФК (или с техни Близки роднини или Клиентела). Някои са учили в СССР, по-младите са изпращани да учат на Запад. Мнозина са участвали в служебни кабинети на Първанов и Радев.

Не по-малко притеснителен е и фактът, че в правителството има представители на „Демократична България“, левичарска коалиция (част от него е партията „Да България“, известна още като Модерна градска левица), ръководена от Внуци и Близки роднини на АБпФК (Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов, Борислав Сандов и други). Немалка част от членската маса и симпатизантите също са генерично свързани с АБпФК… Коалицията подкрепя, явно или неявно Истанбулската конвенция, македонизма, руското влияние в Република България, ранното сексуално възпитание на децата, ЛГБТ-идеологията и еднополовите бракове, или с други думи Неомарксистката идеология.

Твърди се, че те получават чрез НПО, значително финансиране от западни левичарска донори. Действията на това левичарско обединение е голяма заплаха за България.

Покрай другото, това служебно правителство постави рекорд по отношение на гафове и разни простащини, включително проруски, извършени за най-кратко време, в следдесетоноемврийската политическа история на България.

Острието Бойко Рашков

Така например, острието на служебното правителство, вътрешният министър Бойко Рашков, се прочу като най-богатият откъм имоти, член на правителство в посткомунистическа България. Той се оказа щастлив собственик на дванайсет тоалетни в един от софийските му имоти, което предизвика потрес в публиката. С дзержински блясък в очите, смразяващо изражение и непостижима наглост, той гори от неподправена омраза и хиперактивна ненормалност. В това няма нищо чудно, Рашков има семейна закалка, не само откъм АБпФК линия, баща му е бил офицер от КДС/КГБ…

Денонощно, по всички медии, той тръби за огромни и незнайни грабежи и престъпления от бившето правителство на омразния ГЕРБ, по всички етажи на властта. На това основание, той набързо уволни почти всички началници на управления в страната и взе мерки за осигуряване на „правилно“ протичане на предстоящите избори и контрол над „вредните“ елементи, каквото и да значи това.

Военният министър и черната кутия

Служебният министър на отбраната се оказа много скромен откъм имоти, но се прочу не по-малко. Той нареди черната кутия на падналия български МИГ-29 да бъде изпратена за разчитане в Русия – страна, която ни е обявила за противник, като член на НАТО.

От Атлантическия съюз на България (АСБ) публично запитаха военния министър „… дали изпращането на черната кутия в Русия няма да доведе до компрометиране на класифицирана информация за учението? От страна на Министерството на отбраната вече беше обявено, че докладът на българските разследващи ще има явна и класифицирана част. Защо на Русия, която е обявила НАТО за враг, потенциално трябва да се разкрива класифицирана информация?!

Ако причината за инцидента се окаже грешка на командването, като отговорността върви към високите нива и засяга близки хора на президента Румен Радев, тогава може ли да се вярва на Кремъл да разкрие истината? И по този начин да засегне интересите на хора по командната верига във ВВС, включително и президента като върховен главнокомандващ, които са застъпници на идеята МиГ-29 да се използва възможно най-дълго, като така продължават да се наливат още стотици милиони в Русия?“
Никаква реакция не последва.

Излишно е да обясняваме как върви изчегъртването във военното министерство.

Здравният министър

В здравното министерство, изчегъртването също върви по план. Министър Стойчо Кацаров се прочу с това, че е първият и единствен министър на здравеопазването в Европа (а може би и в света?), който е бил активен антиваксър. Една от първите му работи беше да уволни шефа на болницата, където му спасиха живота, когато береше душа от Ковида. Железен боец на Революц…, пардон на Реформата…

Е, тия дни разбрахме, че д-р Стойчо Кацаров е изключен от Съюза на лекарите, заради неплащане на членски внос. От друга страна, членството в Съюза е задължително за всички практикуващи лекари в България. Но пак от Съюза уточниха, че това не важи за д-р Кацаров, защото той не е практикуващ лекар… Освен това, доколкото знаем, той няма научна степен или академична длъжност, повече се е подвизавал като политик.

Министърът на културата

В тази галерия от алекоконстантиновски образи се откроява с особена оригиналност карикатурният портрет на културния министър. Не, уважаеми читателю, не става въпрос за човешко качество, а за служебна принадлежност. Лицето Велислав Минеков е назначен от благодарния президент на длъжност „министър на Културата“. При това е професор! Наистина, грешка няма, професор е в Художествената академия! Иначе е известен на широката публика като „Яйцеметач“ и „Ковчежник“, в смисъл носач на ковчези. Носеше ги по време на протестите, когато мяташе и яйцата по фасадите на Институциите. Включително по институцията, в която влезе като министър. Прочу се и той, най-вече с правна безграмотност и пълно непознаване на междуинституционалните връзки.

Една от първите му задачи беше да се срещне с руския посланик Митрофанова… Иначе и той чегърта здраво, изпълнява заръката на президента.

Харвардците в правителството

Разбира се, не можем да отминем колоритния министър на икономиката Кирил Петков, както и значително по-скромния министър на финансите Aceн Bacилeв, двамата „харвардци“ в правителството.

Кирил Петков с право може да се състезава с Бойко Рашков в дисциплините „хиперактивност по изчегъртване“, „медийни изяви без покритие“ и „извънмерна наглост“. Един изключителен наглец без правна култура, притежаващ обаче младежко дръзновение, като това на едновремешните ремсисти. Първият и единствен (засега) министър, който си позволи неколкократно да напада не само съдебно решение, но и конкретен съдия, който го е издал!
Естествено, и той се прочу със съответна простотия.

Любознателен гражданин публикува на 4 юли 2021 г. във Facebook твърдение (придружено със съответните скрийншотове), че Кирил Петков си е направил профил в Research Gate (мрежа, подобна на Facebook, свързваща хора на науката), където се е представил за експерт по микробиология, месторабота Kiril Petkov’s lab, Harvard University. Тази лаборатория, обаче се оказва не негова, а на негов съименник, който нито е биолог, нито е икономист, нито е министър, а е преподавател по средновековна история. Излиза, че ако го е направил по погрешка (?), би трябвало да я коригира и да коригира страницата си. Вместо обаче да се коментира тази информация, да се потвърди или отрече, министър Петков публично започна да си показа по медиите дипломата от Харвард (забележете, без никой да му я иска в случая, тази информация така или иначе се съдържа в страницата на университета). Така тази странна история засега се замете (от повечето медии).

Спазвайки традицията, другият „харвардец“, слyжeбният финaнcoв миниcтъp Aceн Bacилeв, също се отличи, макар и непряко. Той защити публично своето протеже, нoвия диpeĸтop нa Haциoнaлнaтa aгeнция по пpиxoдите (HAΠ) Pyмeн Cпeцoв, като го обрисува като „голям специалист“.

Последният, бивш културист, последно живял в Дубай 4 или 6 години, се оказа, че е продал собствената си фирма на безимотен гражданин, рецидивист с четири присъди и петдесет дела за кражба, Данаил Николов, който се явява собственик и/или управител на 25 фирми (!)… Интересното в случая е, че фирмата е натоварена с огромно задължение, което държавата не може да събере, като към март 2021 г. стойността му е над 1.1 милиона лв. Скоро медиите също загубиха интерес към случая…

Такива гафове около последното служебно правителство, дал Господ.

Обаче в никакъв случай не може да се отрече, че те работят здраво.

Една от първите работи, които свършиха, беше назначаване за военен аташе в Русия, на човек без допуск за достъп до класифицирана информация, при това заподозрян за връзки с руското разузнаване.

Почти веднага бяха уволнени и шефовете на ДАНС и разузнаването. Уволнените дадоха да се разбере, че ги наказват заради операциите срещу руските шпиони в България.

От друга страна, може би за баланс, тези дни се чу, че България светкавично се е присъединила към европейските и други държави, въвеждащи глобалния 15-процентов данък върху големите компании. С това отпада една от малкото ни предимства за чуждестранните инвеститори – ниските данъци…

Президентска република?

Веднага се забелязва високата самоувереност, граничеща с наглост, от страна на правителство с 3-месечен хоризонт на живот. Явно се предвижда това правителство да продължи, в почти същия състав и като редовно. Ясно е от кого се предвижда, от президента и неговите съветници. Със сигурност в Президентството са си поставили високи цели.

Наскоро президентът изплю камъчето. В прав текст заяви, че се подготвя нова Конституция. Веднага нещата започнаха да се изясняват.

Стратегията, изглежда, вече се разкрива. В президентството сигурно смятат, че ключът за успешното осъществяване на т.нар. „реформа“ (или „промяна“), наричана от другомислещите „политически преврат“ или „Реставрация“, е именно новата Конституция. С нея естествено ще се въведе институцията на президентска република. Това не само ще даде в ръцете на Румен Радев цялата политическа власт, но е възможно и да му осигури още два президентски мандата.

Забележете колко йезуитски е този план. С него наведнъж се постигат три резултата: първо, осигурява се главната стратегическа цел – цялата политическа власт е в ръцете на Румен Радев, второ, като следствие, вече спокойно може да се заздравят отношенията с Русия, старата му мечта. А дали ще последва излизане от НАТО, това едва ли може да се предвиди… засега.

Трето, но не последно по важност, премахване на проклетия Гешев, който виси като Дамоклев меч над главата на президента, заради започнатото и замразено (временно) дело заради изтичане на класифицирана информация през Президентството, незнайно накъде. Със сигурност в новата конституция Гешев няма да го има.

Съветникът Милушев, президентът Радев и папката

По-паметливите помнят, че всичко започна миналата година, когато прокуратурата откри в касата на съветника на президента, Милушев, папка със секретна информация, която той няма право да съхранява. При разпита, последният призна, че е уведомил  президента, но  по-късно промени показанията  си, като заяви, че не помни как се е появила  там. Този човек, предвид замразяването на разследването (докато е в сила президентският имунитет) е на свобода и продължава да е съветник (!).

По-съобразителните читатели ще си спомнят, че колегата на този съветник, Узунов, беше показан „случайно“, как е заснет в заведение, където беше разменен някакъв плик с един бивш началник на  митниците. Впоследствие се твърдеше, че роднина на Узунов е назначен за началник  в една митническа служба (разбира се, било случайно съвпадение). Най-интересното е, че президентът публично застана пред съветника си, като един Матросов и публично го защити. Наивните наблюдатели, с къса памет, много и продължително се чудеха, защо президентът жертва имиджа си в такава криминална история.

Много е просто, съветникът Узунов е алибито на президента. А освен това е обвиняем и по друго престъпление. Той е пешката, която евентуално е готова да се пожертва за царя. Разбира  се, не безвъзмездно, защото ако нещата се объркат и Радев загуби изборите, той губи имунитет и попада в лапите  на Гешев, който намекна преди време, че върви следствие срещу самия президент. Тогава, ако Узунов „пропее“, с Румен Радев е свършено.

Иженарицаемата секретна папка няма откъде да се пръкне, без знание от самия президент (както в първоначалната си уплаха, Милушев признава). Защото президентът е един от неколцината държавници, които имат неограничено право на достъп до всякаква секретна информация. В президентството той е единствен с тези пълномощия. Така че произходът на папката е пределно ясен. Ясно е също, че при загуба на президентските избори, Узунов, като  замесен, става ключова фигура, която може  да се самопожертва, за да запази Радев… А ако не  поиска?

Затова трябва да получи съответната компенсация. И изглежда, че я получава.

Но също стана ясно, че Узунов е под наблюдение, изглежда перманентно… което не може да не  изнервя самия Радев. Още повече, че по този начин изтичането на класифицирана информация през президентството е преустановено (засега). Това сигурно още повече изнервя обстановката там…

Разбира се, същата папка беше „искрата“, която запали „протестите“. А подпалвачът беше самият Румен Радев, с помощта на други сили, по-късно условно наречени „партии на протеста“. Той няма друг полезен ход, освен да се бори с всички възможни средства за извънредна смяна на Главния прокурор. Всичко дотук изяснява, защо победата на президентските избори е въпрос на живот и смърт за лицето Радев.

Но да не забравяме, че тази победа може да се осигури най-вече от победа на извънредните парламентарни избори. По-точно, при съставяне на правителство и действащ парламент, доминиран от съюзниците на президента, реваншистите от „партиите на протеста“. Правителството трябва да довърши „изчегъртването“, да овладее напълно институциите и да осигури победата на президентските избори. Това трябва да доведе до нова Конституция, президентска република, нови мандати за Радев и т.н. С една дума „вся власть Радева“.

Разбира се, има и известни рискове по отношение на някои играчи в постановката, например, така наречените „чалгари“, които се представят за „независими“ съучастници (!). Но проблемът, изглежда, е решим… Раздадени са най-примамливи обещания за подялба на плячката.

Да внимаваме, българи, да внимаваме за кого гласуваме на 11 юли 2021 г.!

Българският държавен кораб се е насочил към Сцила и Харибда, между руската заплаха от Север и левичарския неомарксизъм от Запад, които си имат политически представители в страната. Лошата новина е, че тези две шайки (иначе непримирими врагове) са сключили нечестив съюз, с цел да се докопат до капитанския мостик и да поставят начело своя предводител.

Не ни напуска обаче тягостното съмнение, че създаването и осигуряването на този перфиден план не е по силите само на президентските съветници… Тогава на КОГО ли?

Дано Бог да опази България!