Изборите и политическото блато

Пукна пролет, птичките запяха, дърветата напъпиха и българският електорат бодро се насочи към поредните парламентарни избори. Изборите се превърнаха в събитие редовно и традиционно, нещо като смяна на сезоните. Интересно, но и резултатите от последните 4-5 избори са еднообразни и почти еднакви…

На какво ли се дължат тия странни изборни резултати, без аналогия в съвременната европейска история?

Едно възможно обяснение може да бъде наличието в българското общество на една огромна, безлична маса – т.нар. „политическо блато“.

Това е инертна общност от обезверени хора, която периодично се люшка между различни политически утопии. Те не вярват в собствените си възможности. Всичките си житейски неуспехи приписват на външни враждебни сили, политици, институции, лоши хора, дори фатална липса на късмет, но никога на собствените си грешки. За сметка на това, силно вярват в Месията, който ще ги „оправи“ (т.е. ще ги води в Обетованата земя) и винаги са готови да тръгнат след него, който и да е Той. Разбира се, когато се провали в очите им, те чевръсто го разпват и си търсят нов.

Това е един друг, отделен и виртуален свят. Свят на крайности, на черното и бялото, свят без полусенки. Тук господстват Вярата и догмата, а не научното познание. Потресаващо, но тази маса демографски се обновява от млади хора, индоктринирани от „блатната идеология“ в семейството или от социалните медии. Затова в тази среда избуяват бурените на всякакви конспиративни и хейтърски теории. Тук процъфтяват също наивитетът, русофилството,примитивният шовинизъм и патриотарството (маскирани като лъжепатриотизъм с проруска окраска). Нивото на образованост не е много високо, но се срещат и лица дори с академично образование (!)…

Най-страшното е, че окончателното измъкване от тази виртуална реалност е изключително трудно, без външна помощ…

Самото „блато“ не е статична структура, а образувание намиращо се в относително динамично равновесие, съставено от сравнително твърдо ядро и периферия. Периферията непрекъсната взаимодейства с други обществени групи, обновява се, в нея влизат и излизат хора, проникват идеи…

Генезисът на този феномен, почти непознат в буржоазна България, се корени преди всичко във времето на първите десетилетия от победилия социализъм. Когато частната собственост върху земята и върху производствените и занаятчийски активи е забранена и хората вече започват да забравят, че могат да разчитат на собствения си труд и упоритост в живота.

Тогава една значителна част от населението се обезсърчава, че може да постигне нещо самостоятелно в живота извън волята на Партията-държава и се ориентира към пасивно оцеляване. Към едно тъжно, но пък предвидимо съществуване, където не е нужно да се бориш и да вземаш решения, защото винаги се намира кой да ти каже какво да правиш. Подобно на растение в парник, за което непрекъснато се грижат в познати и предвидими условия.

И тогава дойде Преходът. Парникът се счупи и тури край на безметежното еднообразво съществуване. Задухаха ветрове, излязоха бури и дъждове. Животът стана истински, но сложен, опасен и непредвидим. Човекът трябваше да се бори и сам да взема решения. Но много от хората бяха забравили как се прави това, а някои никога не са знаели. Мнозина така и не се научиха и изпаднаха в „блатото“.

В техните представи светът на Прехода беше нов, чужд и враждебен (а за мнозина действително се оказа такъв).

Сработи синдромът на дългогодишния затворник. Хората, прекарали няколко десетилетия в затвора, където ги хранят и се грижат някак си за тях, не могат да свикнат със свободата и свободната воля и правят всичко възможно да се върнат обратно в затвора или дори се самоубиват. По същия начин хората от групата, за която става въпрос, биха искали отново да се върнат към старото соцобщество, което навремето са ненавиждали и охулвали, подобно на дългогодишния затворник, който копнее за свобода, но когато я получи, не знае какво да прави с нея. Оттам и широко разпространената сред политическото „блато“ т.нар. „соцносталгия“.

Всъщност, мнозина от тези хора навремето възторжено приеха Демокрацията. Те масово ходеха по митингите на СДС, подкрепяха Прехода и се надяваха, че по някакво чудо животът ще стане прекрасен, „по-хубав от песен, дори“ и ще заживеят, както в мечтания Запад.

Но чудото не се случи. Затова тези хора намразиха Запада и Демокрацията и се записаха като жертви.

Единствената им надежда остана Месията, чиято роля си представяха различно. Едни се надяваха Той да ги върне в познатия им социализъм, чиито недъзи бяха отдавна избледнели в съзнанието им, а други – да ги заведе в Обетованата земя, където ще живеят богато, щастливо и безгрижно (защото там, както е известно, текат реки от бляко и мед).

Не бива да се забравя, че поколения наред тези хора, освен всичко друго, бяха подложени и на систематично промиване на мозъци от комунистическата пропагандна машина. Машината, която под модифициран, „капиталистически“ фасон, работи и до днес. Но вече под формата на „свободни“ медии и на образователни и хуманитарни институции, собственост на Внуците на АБпФК или под тяхно управление и/или влияние.

Политическото „блато“ е количествено преобладаващата електорална прослойка в страната. Тя редовно гласува на изборите. При нея се наблюдана висока електорална активност и така задава политическия дневен ред в обществото, сваля и качва правителства и с нея се съобразяват на първо място политиците. Това е и главната причина, в страната да не се извършват жизнено необходимите реформи и вече 34 години да търпим неработещи институции. По-точно, причината е в патологичния страх на политиците от негативната реакция на тази могъща обществена група…

Електорална тежест на „блатото“

Можем да опитаме да направим едно приблизително изчисление за относителната тежест на този електорат (в проценти от броя гласували) на базата на последните социологически проучвания (които ще приемем за верни в общи линии):

Герб-СДС – 26%; ДБПП – 26%; ДПС – 13%; Възраждане – 13%; БСП – 8%; БВ – 3%; Левицата – 3 %; ИТН – 3 %.

Вземаме предвид следните предпоставки и допускания.

Електорални елементи от „политическото блато“ са неравномерно разпределени почти във всички политически партии, като това разпределение е динамично и се мени във времето. Към настоящия момент разпределението има приблизително следния вид:

Електоратите на ИТН и ПП се преливаха един в друг и практически на 100% бяха съставени от електората на „политическото блато“, въз основа на изключително силни месиански очаквания. Можем също да допуснем понастоящем в ПП съществуването на около 2% твърдо ядро от внуци и роднини: на АБпФК, на клиентелата на АБпФК и на агентурата – мигрирали от ДБ. И около 17% съставни елементи на „политическото блато“.

В електоралния състав на ДБ смятаме не повече от 4% съставни елементи на „политическото блато“, заради силно изчерпани месианските надежди, при основен електорален състав 3% (твърдо ядро от т. нар. „умнокрасиви жълтопаветници““ + ЛГБТ, левичари и симпатизанти + дежурни „протестъри“).

В електоралния състав на Герб-СДС смятаме не повече от 5% съставни елементи на „политическото блато“, тъй като месианските надежди тук вече са силно изчерпани. Останалите 21% представляват твърдото ядро.

ДПС е предимно етническа партия с твърд електорат. В нея значителни съставни елементи от „политическото блато“ не биха могли да се очакват.

В електоралния състав на Възраждане смятаме 10% съставни елементи на „политическото блато“, при основен електорален състав 3% (твърдо ядро от внуци и роднини: на АБпФК, на клиентелата на АБпФК и на агентурата).

В електоралния състав на БСП смятаме 2% съставни елементи на „политическото блато“, поради силно изчерпани месиански очаквания и основен електорален състав 6 % (твърдо ядро от внуци и роднини: на АБпФК, на клиентелата на АБпФК и на агентурата).

В електоралния състав на БВ смятаме, че няма елементи на „политическото блато“, защото напълно липсват месиански надежди поради новия политически субект, при основен електорален състав 3% (твърдо ядро от внуци и роднини: на АБпФК, на клиентелата на АБпФК и на агентурата).

В електоралния състав на Левицата смятаме, че няма елементи на „политическото блато“, защото напълно липсват месиански надежди поради новия политически субект, при основен електорален състав 3% (твърдо ядро от внуци и роднини: на АБпФК, на клиентелата на АБпФК и на агентурата).

В електоралния състав на ИТН смятаме, че преобладават елементите на „политическото блато“, вследствие на останки от месиански надежди, общо 3% (твърдо ядро практически липсва).

В крайна сметка, на база на приетите допускания, за „политическото блато“ получаваме електорален дял от около 41% от всички гласували.

А при положение, че ако не се смятат гласовете на „блатото“:

Десните (Гер-бСДС) вземат около 21 ,
Левите (БСП, БВ, Възраждане, Левицата) – около 15,
Левичарите (ДБ, ПП) – около 5%
ДПС – 13%

Излиза, че останалите партии и партийни групи вземат общо около 54% от броя на гласувалите лица, извън „блатото“. Веднага се вижда, че никоя партия или коалиция не може да надмогне електората на „политическото блато“!

Всичко това означава, че съдбата на България до голяма степен е в ръцете на хората от посочената прослойка от населението. Който успее да ги мотивира, той обикновено печели изборната надпревара, както в случая с последните серии от избори за НС, където те подкрепиха популистите от ЧервеноЛевото крило на Кастата (ДБ и ПП).

Там се намира и коренът на всичките ни беди, през безкрайния Преход.

Там е причината за политическата турбуленция през всичките 34 години на прехода, за мятането от една крайност в друга, за скоротечното възникване, разцвет и упадък на политически партии, за мимолетното изгряване и изгаряне на нови и нови политически звезди.

Някои наричат тези люде „полезни идиоти“, „дебили“ и т.н., но не са прави.

Това са наши сънародници, кръв от кръвта и плът от плътта на нацията. Те отново ще определят бъдещето на страната и на тези избори, независимо дали това се харесва или не, на нас дясноконсервативните хора.