Избори безкрай

От три години в милата ни родина се настани удобно мантрата „Няма нищо лошо в избори, след избори. Това е демокрацията“. И това би било точно така, ако „избори след избори“ следва логиката на демократичното разбиране за смисъла на изборите и тяхната периодичност. Какво значи това? Това значи, че резултатите от едни избори са показали ясно кой да управлява, в какви пропорции да се разпредели властта и за колко време. Древните гърци са преценили, че този период трябва да бъде четири години. Преценили са, че това е най-добрият цикъл. Защо?

Първо: ограничението на времето отнема възможността тези, на които е поверена властта, да се „ояждат“ и да губят представа, че са временно на тези позиции.

Второ: четири години са достатъчни, за да се изпълнят поети ангажименти и обещания, и да се свършат значими за държавата неща.

Иначе казано, демократичната времева „доза“ за управление е четири години.

Какво се случва, ако „дозата“ се превиши?

Случва се това, което се случва в Русия – тотална концентрация на власт в ръцете на един или няколко души, налагане на всякакъв вид ограничения за обикновените хора, загуба на свобода във всичките ѝ измерения, загуба на право на живот и щастие за всеки човек.

Случва се това, което се случи след 1944 г., когато светът се раздели на свободни държави и държави в лагер. За държавите в т. нар. „социалистически лагер“ се настани фалшива демокрация, с фалшиви избори, в които участваше една партия, което доведе до тоталитарно управление в угода на една определена група от хора за неограничено време. Хората загубиха свободата си, загубиха правото си да бъдат каквито мечтаят, да мислят самостоятелно и да избират как да живеят. А управляващата каста стига до най-високи нива на морално разложение, което обхвана всички слоеве на обществото. Конформизмът, шпионирането, доносничеството бяха пътят към успеха и благоденствието.

Случва се това, което се е случвало и в древен Рим, и в Средновековието при абсолютните монархии. Безконтролната власт за неограничено време води до безконтролно унижение и отнемане на свободи и права на огромното мнозинство, и морален упадък на аристокрацията.

Случва се комунизъм, случва се фашизъм, случва се тоталитаризъм. Случва се убийство на демокрацията, която, както е казал Чърчил, не е най-доброто, но не е измислено по-добро, но ти дава право да избираш кой да бъдеш и да сменяш негодните управници.

До какво води другият вариант, в който времевата рамка е три или четири месеца, в какъвто режим живеем през последните три години? Когато се прилага формулата „избори безкрай“, защото било демократично. До същото.

Невъзможността да се съставят правителства, да се правят избори след избори, води до дискредитиране на демокрацията. Прекаленото и неумело използване на инструмента „избори“ не говори за демократични процеси, а за умисъл да се покаже и докаже, че, за да се свърши каквото и да е в държавата, е нужно концентриране на властта и отдаването ѝ на силната ръка. Нужен е диктат и страх от властта. В противен случай ще се въртим като хамстер в колело и ще затъваме във всички възможни кризи – икономически, политически, конституционни, морални, духовни и ще настъпи пълен разпад на държава и държавност.

Всъщност от три години наблюдаваме точно това – неспособност на политическите партии да организират управлението на държавата, да решават проблемите на хората, да управляват. И то в контекста на войни на север и на изток, в контекста на все по-налагащия се неолиберализъм, който допълнително чупи моралните и божии закони.

Вече съвсем открито, не просто се говори, а се действа за смяна на системата, за въвеждане на президентска република по подобие на руската.

Поддържането на режим на непрекъснати избори, които не водят до управление, а точно обратното налага изводът – нужна е твърда ръка или юмрук.

„Избори след избори“ е инструмент на демокрацията, но в определената „доза“ в противен случай тя започва да линее и накрая умира. Така както правилната доза лекува човека, а предозирането го убива.

Всеки, който от сутрин до вечер прокламира за „избори след избори“, „дотогава докогато“, е срещу демокрацията и иска нейната смърт.

И аргументи като „Вижте в Италия как е. Вижте в Белгия колко време са без правителство“ са абсолютно несъстоятелни. Защото в утвърдените демокрации, които са се изграждали столетия, е едно, а демокрация като нашата с плитки корени и липса на всякаква традиция и култура, е съвсем друго.

Не работи и аргументът в полза на президентска република от рода на: „Ами САЩ? Ами Франция?“ Защото не сме нито САЩ, нито Франция. Не работи по същите причини – времевата рамка на изграждане на демократични принципи, народопсихология, култура, манталитет, прекалено жив копнеж по татово време от огромната маса несвободни хора, които самият тоталитаризъм създаде. Не работи и поради краткото историческо време, което ни дели от тоталитарното блато.

И всеки, който тласка държавата в „лошата безкрайност“ от избори в избори, не просто не е демократ и не обича демокрацията, а е откровен анархист или тоталитарист.

Просто мнение!