Иван Сотиров: На терен останаха само политически брокери

Какво се случи на 10 ноември 1989 г.? Защо истината липсва и до днес в учебниците по история и в репортажите на големите медии? Падна ли наистина комунизмът? Или все още управлява България? И какви политици имаме днес благодарение на бившите комунистически елити?

За паметната дата и по тези горещи въпроси от национално значение разговаряхме с Иван Сотиров, председател на сдружение „Достойнство, отговорност и морал“, бивш народен представител от СДС в 37-ото и 40-ото Народно събрание и общински съветник в Столичен общински съвет от „Синя София“.

Новетика: Какво е 10-и ноември за Вас?

Иван Сотиров: На 10 ноември 1989 г. се осъществи смяната на режима на Тодор Живков по команда на Кремъл, с доверени лица на Михаил Горбачов, за да реализират новия курс на Перестройка. Комунистическият режим банкрутира и старите комунистически елити решиха да трансформират властта си. Това беше симетричен процес, който се случи в цяла Източна Европа.

Така на тази дата комунизмът дори не падна, а просто се постави началото на трансформацията на комунистическия режим в това, което наблюдаваме днес – едно олигархично възпроизводство на старата комунистическа номенклатура, на висшите кадри на партията, на висшите офицери от Държавна сигурност (ДС) и на висшата каста на АБпФК.

Старата номенклатура подготви нещата така, че да не поема отговорност за извършените престъпления преди 9 септември 1944 г. и за грабежа след 10 ноември 1989 г. Този грабеж беше стартирал много по-рано – парите по линия на разузнаването, ДС, външнотърговски и задгранични дружества, източване на държавните пари чрез раздаване на необезпечени кредити на доверени на БКП лица – всичко това беше схема, чрез която се създаде властващата днес червена олигархия. Неслучайно през целия преход, всички частни инвеститори, които дойдоха в България, бяха офшорни фирми, създадени предимно с изпраните пари по линия на каналите на КГБ и ДС. В България така и нямаме сериозни стратегически западни инвеститори. Дори ако погледнем кадрово, на всички високи позиции в бизнеса са хора, които са или потомствено свързани с тази номенклатура, или пряко с БКП, с ДС, с Комсомола и т.н.

Това съсловно възпроизводство видяхме и в контекста на изборите за кмет в София.

Новетика: Все пак на 10-и ноември започна изграждане на демократично общество?

Иван Сотиров: Да. Важно е да се каже, че при тази трансформация се отпуши огромна енергия. Тъй като режимът на Живков падна и това създаде много очаквания. Независимо от опитите днес да се говори, че едва ли не хората били живели добре при социализма и че има носталгични чувства към онова „прекрасно минало“, истината е, че не само седемте милиона българи, които не бяха свързани с комунистическата партия, но и в самата БКП, повечето членове бяха влезли от кариеризъм, но дълбоко в себе си не вярваха в партията и се сблъскваха с корумпираността на цялата система, с некадърността, с привилегиите. Така че имаше много сериозни брожения. Неслучайно тази система банкрутира – тя беше античовешка, противоестествена и насилствено наложена; в нея се усещаше силно напрежение.

Освен това комунистите не можаха да предвидят, че ще се отпуши такава огромна енергия и че стотици хиляди хора ще излязат по улиците. По едно време комунистите почти бяха изпуснали нещата от контрол, въпреки че от самото начало те активно работеха за създаването на контролирана опозиция. И Александър Лилов, и Андрей Луканов – които имаха различна визия за развитието на БСП – работеха много активно да има контрол върху СДС и цялата опозиция, и тя фактически да бъде използвана като агент за извършване на трансформацията, която те съзнаваха, че по линия на социалистическата партия не могат да извършат. БСП е съсловна, династична партия, със стогодишна престъпна комунистическа история и те много добре съзнаваха, че трудно ще могат да обърнат настроенията в ядрото на тази партия. Така перестроечният елит на БСП съзнаваше, че за да се извърши трансформацията, трябва да се използва една удобна опозиция. Истината е обаче, че понеже СДС възникна като много широка коалиция, в него освен внедрените от комунистите лица, влязоха и много истински демократи. Особено по времето на Филип Димитров средният ешелон и много хора в националните ръководства на партиите бяха убедени антикомунисти.

Това създаде голям проблем за БСП, защото техният замисъл беше да не им бъде търсена отговорност за престъпленията, за да могат безпроблемно да направят трасформацията на еднопартийния авторитарен режим в олигархичен.

Превръщането на СДС в единна партия през 1997 г. спря процеса на еманципация на Съюза от БСП. Под благовидния предлог за създаване на единна и добре организирана партия на практика беше извършена мащабна подмяна. При трансформацията на коалицията в партия, апаратно бяха вкарани много нови хора, безразлични към демократичната идея и дошли с единствената амбиция да употребят СДС за власт – те изтласкаха встрани основната част от антикомунистическото ядро на СДС. Много от хората, които работеха безкористно и лоялно за Съюза в най-трудните времена на опозиция, буквално бяха отстранени.

Новетика: Какво трябва да знаят младите поколения за 10-и ноември?

Иван Сотиров: Хиперинфлацията през 1996-1997 г. беше организиран грабеж. Ние не бяхме в ситуация на обективна криза, независимо от пълния провал при управлението на Жан Виденов. Тази криза беше предизвикана от вътрешна битка между отделните кланове в БСП. Целта беше – през хиперинфлацията – да се занулят всички кражби извършени от началото на прехода, много от които бяха планирани и стартирали още преди 10-и ноември. В сравнение с мащаба на този грабеж, случилото се с КТБ е пионерска игра. Това беше гигантски грабеж! Но нито едно управление след 1997 г. не постави въпроса за разследване и търсене на отговорност за участниците в този грабеж. Това е и едно ярко потвърждение на факта, че организаторите на грабежа са победителите на прехода, защото както се казва в старата максима – историята се пише от победителите.

И тук идва въпросът за младите поколения. Откъде те могат да знаят за това, след като за него не се говори в големите медии? В България все още е табу да се напише в учебниците, че комунистическият режим ни го докара Червената армия с окупация и насилие, а не е самородно наше явление.

Истината у нас постоянно се подменя. Друг пример е митът, че ВИС и СИК са били фактор. А те бяха от Б- или дори В-отборът, който разчистваше терена. Т. нар. политически инженеринг и всички схеми се правеха на съвсем друго ниво. И тогава, и сега, големите фактори са олигарсите в енергетиката и банковите среди. Виждаме, че и сегашното управление прави всичко възможно да лобира за банките и за енергийните монополи, където пъпната връв с руската олигархия още не е скъсана. Затова руската гледна точка е силно застъпена навсякъде, включително в обществените медии, финансирани от държавата. Системните медии също са силно спонсорирани от държавата. Вижте как е във Великобритания: там частните медии почти не участват в предизборна кампания. Защото те работят на пазарен принцип и за тях е нерентабилно да се занимават с политика. Докато у нас всички големи медии или са спонсорирани от държавата, или олигарсите са им основни рекламодатели. Много от медиите са собственост на олигарси. Това изкривява целия политически процес.

Нашите олигарси са с комунистически генезис и манталитет. Крадат по съветски модел, а децата и парите си перат на Запад. Големите обществени поръчки на национално и общинско ниво се вземат от няколко доверени фирми. Фирмите, които не са „закачени“ към някоя партия, могат да се класират само като подизпълнители на доверените на властта фирми, срещу което получават колкото да оцелеят. Познавам много хора, които имаха добър бизнес, но се преориентираха към държавни служби. Тенденцията на разрастването на субсидирането на определени бизнеси също е една вредна комунистическа тенденция. Така се засилва корупцията и се убива имунната система на бизнеса, защото субсидиите са като антибиотиците: те трябва да се вземат само в краен случай, а не непрекъснато.

Новетика: Русия ли е основният източник на проблеми за България?

Иван Сотиров: Векове наред Русия – за да налага своята имперска политика у нас – системно работи за ликвидирането на националния ни политически елит и за създаването на доверен политически слугинаж. Големият ни проблем е, че този отгледан от Кремъл сервилен политически елит продължава да властва и днес. С него, ние не само пред Русия, но и в Европа, не можем да отстояваме своите интереси, защото сервилността е манталитет, тя е състояние на духа.

Новетика: Тогава не е учудващо, че след 34 години преход в София балотажът за кмет беше между кандидат на БСП и наследник на ДС?

Иван Сотиров: Да, за 34 години не успяхме да извършим лустрация, а вече почти нямаме и обекти за нея. Но по-същественият проблем е, че не скъсахме с комунистическия манталитет и мислене. Той се изразява в това, че макар да се пишат „десни“ и „евроатлантици“, като дойдат на власт, всички се опитват да централизират властта, да преразпределят, да контролират, а това поражда огромната корупция. Защото корупцията е толкова по-голяма, колкото по-централизирана е държавата.

Важно е да се отбележи, че всички големи руски геополитически проекти у нас бяха реализирани по време на т. нар. десни, демократични, проевропейски и прозападни управления. Парадоксално, но по време на управления с комунисти, те не успяха да реализират нищо. Първанов се провали с Големия шлем, Станишев също не успя. От хора от елита на БСП бяха откраднати много пари покрай проектните компании, като тази за АЕЦ „Белене“, но те не успяха да реализират нито един голям руски проект. Обратно, правителството на Костов извърши приватизацията на „Нефтохим“, а ГЕРБ и ДПС обгрижваха „Лукойл“ години наред, последвани сега от ПП-ДБ, които продължават да се борят за интересите на руската компания.

Що се отнася до балотажа в София, то той беше сблъсък на два червени партийно олигархични кръга за ресурсите на Столичната община.

Новетика: На отстъплението на ГЕРБ ли се дължи олевяването на политическия терен?

Иван Сотиров: Самите ГЕРБ имат голям принос за всичко, което се случи, включително за олевяването на терена. Независимо от афиширането на ГЕРБ като дясна политическа сила, те имаха много леви политики, затвърдиха олигархичния модел на управление и засилиха централизацията на държавата.
Основният проблем с лидерите на парламентарните партии е, че те нямат чувството за мисия. Мисията на политика и лидера е не просто да търси някаква електорална ниша – както например Костадинов е „хванал“ русофилската ниша, защото евроатлантическият клон е препълнен. Подобна игра играят и останалите лидери в България. За тях политиката е чист пазар. Гледат какви очаквания има, какви са нагласите и се напасват по тях, отказвайки се от основната мисия на лидера. А тя е – да формира общественото мнение и да води хората. Лидерът трябва дори да има куража да каже неща, които в началото може и да не се харесат на хората, но все пак ще им даде визия. Днес може да не го оценят, но утре ще му повярват и ще го последват.

Лидерът не трябва просто да се опитва да се хареса на определни хора, за да заеме позиция и да я осребрява. Но за съжаление, на политическия терен останаха само такива: политически брокери. За тях няма ляво и дясно. Те са способни да гастролират от единия до другия край на политическия спектър само за да се класират във властта. Днес говорят дясно, утре ляво. Само и само да са на хранилката. А това безскрупулно поведение е дълбоко корупционно по своята същност. То е в духа на ленинските принципи – тактически ходове за добиране до властта на всяка цена.

Корупцията не е само да вземеш пари, за да лобираш за някого. Корупцията е злоупотреба с власт и с доверието на хората, които са гласували за теб. Ако ти, за да получиш даден пост, си готов да лъжеш, това също е корупция. А ние виждаме, че всички политици у нас, с много малки изключения, са именно такива.

Новетика: Какво да се направи?

Иван Сотиров: Нека хората чуят и осъзнаят тези неща. Средата е вече по-динамична. Има и свободни медии. Въпреки че тези хора държат огромния ресурс, контролират големите медии, правят в социалните мрежи групи посветени на добри каузи, но координаторът е техен човек и ако тръгнеш да ги критикуваш, дори с факти, веднага те „заличават“. Тази битката е тежка, но си заслужава, защото е за справедлива кауза. Виждаме олевяване и в световен мащаб: това е заплаха за цялата ни цивилизация и ни поставя в още по-лош контекст.

Но въпреки техния сценарий, България като цяло е на прав път. Днес ние сме част от една демократична и богата общност в света, и жизненият ни стандарт е по-висок отвсякога.

И независимо от техния сценарий, който все още не успяваме да разрушим, аз вярвам, че той е обречен, защото е противоестествен.