Зад блясъка на Истанбул: тихата трагедия на бездомните животни

Богатата история и култура на Турция, разнообразните пейзажи, възхитителната кухня, дружелюбните местни жители и перфектното съотношение между цена и качество са привлекли забележителните 46.7 милиона чуждестранни туристи през 2023 г.

Българските пътешественици също обичат да посещават Турция. Географската ѝ близост до България я прави удобна дестинация. Страната предлага разнообразие от достъпни възможности за отдих и богати културно-исторически забележителности като Истанбул, Кападокия, Ефес и Памуккале.

С туристите идват и големите приходи за турската хазна. Но наистина ли си заслужава да посетим южната ни съседка и похарчим парите си в държава, която така добре прикрива „туристическата забележителност“, превърнала се в мрачен нюанс за любителите и защитници на животните?

Бездомните кучета

Стотици активисти за правата на животните се събраха в истанбулския квартал Кадъкьой на 9 януари 2024 г., за да протестират срещу неотдавнашната заповед на турското правителство за премахване от улиците на бездомните кучета, определени като „опасни“. Протестиращите, много от които държаха плакати с лозунги като „Къде са кучетата от нашия квартал?“ и „Свобода за бездомните животни“, изразиха опасения за отношението към кучетата и риска те да бъдат малтретирани в обществените приюти.

Заповедта на президента Реджеп Ердоган от декември 2023 г. предизвика възмущение сред групите за права на животните, които твърдят, че тя е нехуманна и ще доведе до смъртта на много кучета. Активистите посочват факта, че приютите в Турция често са пренаселени и недостатъчно финансирани, и че много кучета са евтаназирани скоро след пристигането си, вместо да получат необходимите грижи и лечение.

Протестиращите призоваха и за прекратяване практиката за тровене на бездомни кучета, все още разпространена в много части на Турция. Според защитниците на животните това е жесток и неефективен начин за контрол на популацията на бездомните кучета и води до страдание на невинни животни. Турското правителство защитава заповедта с аргумента, че е необходима за защита на населението от „опасни“ кучета.

Критици обаче твърдят, че правителството не прави достатъчно, за да се справи с корена на проблема: липсват програми за стерилизация и кастрация, както и контрол върху повсеместната практика на безотговорно изоставяне от гражданите на домашни кучета.

Котките на Истанбул

Ситуацията с уличните котки в Турция е още по-тежка и контрастна.

Турция има дълбока културна връзка с котките, датираща от времето на Османската империя. Те се разглеждат като носещи късмет и духовни пазители. В някои части на страната хората масово оставят храна и вода за „сокак кедилери“ (улични котки, турски).

В градове като Истанбул гражданите често поемат колективна отговорност за хуманното отношение към котките. Доброволци създават приюти, осигуряват медицински грижи и защитават благосъстоянието на котешките обитатели. В някои квартали се назначават специални „пазители на котки“.

Видеоклипове и снимки с добре гледаните улични котки в Истанбул привличат вниманието и създават положително впечатление за живота на мъркащите любимци.

Нещо повече, през 2021 г. Турция забрани евтаназията на здрави бездомни животни, със специален акцент – защита на уличните котки.

Въпреки всички грижи обаче положението не е розово.

Свръхпопулация

Липсата на масови програми за стерилизация води до бързо нарастване популацията на уличните котки. Грижещите се за тях често не ги кастрират заради финансови ограничения. Разходите за стерилизация/кастрация дори за няколко котки могат да бъдат значителни.

Местните жители продължават да не разбират ползите от стерилизацията: някои я разглеждат като намеса в естествения ход на нещата. Котките са плодовити животни, способни да се размножават още на 6-месечна възраст, давайки 2-3 котила годишно при добър източник на храна. Тези комбинирани фактори допринасят значително за проблема със свръхпопулацията.

Болести и недохранване

Докато много котки живеят добре, много други се сблъскват с недохранване и заболявания (влошени от суровото време през зимата), излагането на паразити и липсата на достъп до ветеринарни грижи.

Уличните котки страдат от редица заболявания: сред най-разпространените са котешкият перитонит (FIP), вирусът на котешката левкемия (FeLV), вирусът на котешкия имунодефицит/СПИН (FIV) и инфекциите на горните дихателни пътища (URI-нфекциите). Ако не се лекуват, тези болести причиняват агонизиращо страдание и бавна смрт у животните.

Има и много случаи на блъснати от превозни средства и изоставени от безотговорни собственици котки заради заболявания и по други причини.

Злоупотреба и пренебрегване

Случаите на малтретиране и пренебрегване на котки са чести сред хора с отрицателно отношение към бездомничетата. Липсата на възпитание сред подрастващите в дух на обич и уважение към животните може да доведе до изблици на агресия. Особено в селските райони, където липсата на образование и бедността са по-разпространени.

Протестът в Кадъкьой не е единствен. Активистите за правата на животните се надяват, че гласът им ще бъде чут и заповедта за премахване на уличните кучета – отменена. Мнозина се опасяват, че котките ще имат същата съдба.

Оскъдни средства за приюти

Общинските и обществените приюти често страдат от пренаселеност и недостатъчни ресурси, което води до незодоволителни условия за котките. В много случаи разходите за лечение се поемат от частни организации за спасяване на бездомни животни.

За хуманно отношение

Хуманното отношение към животните в Турция и нявсякъде другаде издава зрелостта на едно общество. Доброто отношение към котките и кучетата означава да се отнасяме към тях с доброта и състрадание. Това включва осигуряване на подходящи грижи, включително подходяща храна, вода, подслон и ветеринарно обслужване, гарантиране на безопасност и създаване на сигурна среда за живот. Също показване на обич, приятелско отношение, разбиране и зачитане на естественото им поведение и нужди, и предотвратяване на всяка форма на насилие и умишлено малтретиране. Т.е. третирането им като съзнателни същества и осигуряване на цялостното им благосъстояние.

И обратно: нехуманното отношение към бездомните животни по улиците говори негативно за обществото, защото показва липса на емпатия, състрадание и уважение към живите същества. Предполага недостатъци в моралните и етични стандарти.

В крайна сметка начинът, по който едно общество се отнася към своите животни, често отразява цялостната му човечност и етични ценности. Надявам се, че всички ще се обединим зад доброто и състраданието.

Вие също можете да покажете своята съпричастност, като подкрепите организации за правата на животните и разпространите информация в социалните мрежи.