Иде ли световна ядрена война

На 21 септември 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация, първата мобилизация в Русия и Европа след Втората световна война. Освен това обяви незабавно насрочване на „референдуми“ за присъединяване на окупирани части от Украйна към Руската федерация.

Прогресивните анализатори в западния свят веднага обявиха Путин за луд.

Кой е Путин

Работата е там, че той изобщо не е луд, а пък решението му е съвсем закономерно, ако се познава руският начин на мислене и руската народопсихология въобще. Защото за чужденеца, особено западняка, Русия е друга планета, Terra incognita. Непознаването на руската народопсихология винаги е водела западните политици към груби грешки и дори провали.

Работата е там, че Путин си е съвсем нормален, в медицинския смисъл на думата. Това е студен и пресметлив ум, високоинтелигентен политически играч, изключително борбен и агресивен, със силна воля и ясно формулирани цели. Докато ирационалното в неговото поведение (от западна гледна точка) се дължи именно на руската народопсихология в поведението на управляващия елит (въпросът за връзката между руската народопсихология и войната, която разпали Путин в Украйна, ще разгледаме в отделна статия).

Целта на Путин

Вместо да следват левичарския метод за неглижиране и иронизиране на противника, западните анализатори не е зле да помислят. От началото на войната Путин е водещият фактор в събитията, а западните политици само реагират на действията му. Така е и в този случай. Целта е твърде ясна за всеки здравомислещ човек. Това е може би предпоследното оръжие-чудо на руския президент. И тук става въпрос не толкова за мобилизацията, колкото за „референдумите“. Логиката му е проста и е в унисон с руската управленска идеология и руската народопсихология. Обявяването на референдумите за успешни (което не представлява никакъв проблем), за огромното мнозинство от руския народ ще означава, че те стават част от Отечеството.

После следва, според вековните правила на руското мислене, че всяко продължаване на военните действия превръща войната в ОТЕЧЕСТВЕНА, народна война за защита на Отечеството.. Оттук нататък се разгръща постановката за „Отечествената война“, режисирана още през август 1941 г.: „Вставай страна огромная…“, „Родина – мать зовет“ и т.н.

Това е единственият инструмент, който според каноните на руската управляваща класа, може да мотивира „народа“, за да се жертва за нейната кауза. Инструмент, който е доказал своята безпогрешна ефективност два пъти в руската история. Няма никакво основание да се съмняваме, че това е целта на Путин: всенародна мобилизация и взрив на патриотични настроения, на чиито фон собствените му грешки ще бъдат забравени, предвид великата Цел – защита на майката-Родина, така както се е случвало и преди…

Защита с всички възможни средства и оръжия, включително и ядрени!

Дали обаче ще се получи? Историята някак си се повтаря, но често пъти, не буквално, а като фарс.

А иначе Путин допусна голяма грешка, когато реши, че Западът няма да подкрепи Украйна, когато започна „специалната операция“.

Да не забравяме обаче, че зад това решение стояха солидни доводи. Путин нямаше основания да има високо мнение за европейските политици, смятайки ги за нерешителни страхливци, които изобщо не са готови да пожертват дори част от своето благополучие, за да стъпят на пътеката на една отбранителна война. Още повече, че използвайки тяхната алчност, още СССР здраво ги беше впримчил с евтини енергийни доставки. Опитът на Роналд Рейгън, още през 80-те години да тури край на тази зависимост, чрез блокиране на новостроящия се нефтопровод (арогантно наречен „Дружба“), срещна единодушния отпор на европейските лидери, включително и от Маргарет Татчър. Оттогава примката се затегна още повече и превърна ЕС в суровинен заложник на Кремъл. По всичко личи, че мнението на президента Путин за западните лидери вероятно е било идентично с това на Хитлер, относно качествата на двамата главни западни лидери тогава, Даладие и Чембърлейн (когато се връща от конференцията в Мюнхен 1938 г., той споделя, че там бил видял „само нищожества“, визирайки преди всичко двамата споменати). Така че по принцип сметките на Путин за западна ненамеса са били твърде обосновани, още повече, че той вече имаше наблюдения и лични впечатления от поведението на новия американски президент Байдън.

Но как се случи така, че тези „нищожества“ изведнъж се превърнаха почти в „храбреци“?

Историята познава подобни паралели и понякога банално се повтаря, дори след хилядолетия.

• В 201 г. пр.Хр. завършва т.нар. Втора пуническа война, една от трите най-големи войни на древността (продължили близо 120 години). След 17 години военни действия, Картаген е разгромен, великият Ханибал е победен за пръв и последен път в живота си, а Рим налага на Картаген жесток мирен договор. Минават години, Картаген се възстановява отново като първостепенно търговско средище. Затова Рим решава да унищожи завинаги възраждащия се съперник. Под маловажен претекст Сенатът поставя тежък ултиматум. Градът трябва да се разоръжи напълно, като предаде всички оръжия, включително най-леките, всички бойни слонове и наличните кораби, а освен това, като заложници 300 синове на членовете от управляващите институции. Съобщено им било, че след изпълнение на ултиматума трябва да чакат окончателни нареждания от Сената. Когато исканията били напълно изпълнени, пристигнало последното разпореждане. Жителите трябвало да напуснат града и да се заселят на указано от Сената място, навътре в Африка, но не по-близо от 80 стадия от морето (около 15 км). За града, който живеел от морска търговия, това била истинска смъртна присъда. Само за един ден страхливите и мирни занаятчии и търговци се превърнали в храбреци… Градът отново се въоръжил за много кратко време. Сражавали се героично цели три години срещу огромни римски армии и флот…

В нашия съвременен случай логиката на събитията е същата. Случи се, защото Путин „преплаши“ западните лидери. Те с ужас констатираха липсата на всякакви гаранции, че могат да го спрат пак с отстъпки, както винаги досега бяха правили (включително и през 2014 г.). Единствената възможност беше да му се опълчат и те го направиха.

Обаче атавистичният страх от непредсказуемата Русия остана дълбоко в душите им и непрестанно ги терзае…

Капанът

Големият стратег Путин има обаче още един, последен коз – ядреното оръжие, за чието използване той не изпитва никакви морални угризения.

Наивно е да смятаме, че Путин е един елементарен злодей, ръководен от меркантилни съображения. Това е човек от опасното племе на фанатиците, подобно на Ленин, Сталин и най-вече на Адолф Хитлер. Като него, той е отдаден на една шовинистична идеология, на един блян – Велика Русия. Неговата Родина, унизена и повалена в праха от предателите и враговете, която Той трябва да възроди и да направи отново велика, за да изпълни Мисията, за пример на света.

За целта, с последните си действия отряза всички пътища за отстъпление, така че и дори след него, никой да не може и да си помисли да отстъпи от минималната цел – четирите региона от Украйна, които ще бъдат присъединени към Русия, вследствие на неизбежно успешните референдуми. Защото в историята на Руската империя, никаква част от територията не е била отстъпвана под външна заплаха. Така че при настоящата ситуация е немислима отстъпка пред натиска на Запада за напускане на всички окупирани територии. Никой, дори хипотетичен наследник на Путин, няма да се осмели да отстъпи част от територията на Русия, под военна заплаха.

Идеята е, „присъединените“ региони, да станат юридически (?) част от територията на Руската федерация, от което следва съгласно кремълската логика, че:

– Украйна вече ще води „завоевателна война“ срещу Руската федерация;
– подпомагайки Украйна, колективният Запад се включва в тази война срещу Русия, а самата война автоматично се превръща в „Отечествена“.

Тази налудничава логика е предназначена на 100% за вътрешна употреба, за да мобилизира народа в Отечествена война. И най-важното: да оправдае в неговите очи УПОТРЕБАТА НА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ, защото е било „застрашено самото съществуване на руската държава“.

С този ход Путин не просто „изгори мостовете“ за отстъпление след себе си, той „изгори корабите“! (защото има разлика: мостове можеш да намериш и други, но без кораби си обречен, не можеш да се измъкнеш)

• Така както постъпва Ернан Кортес на 16 август 1519 г., когато тръгва да завладява огромната империя на ацтеките само с няколкостотин войници. Той изгаря корабите, с които пристигат в Мексико, за да отхвърли всяка мисъл за отстъпление сред своите съмишленици.

Това е постъпка характерна за фанатиците. Означава ни повече, ни по-малко: „победа или смърт“!

В случая става съвсем ясно, че Путин е фанатик, който е готов на всичко, за да постигне целта си – Велика Русия. Дори това да означава гибелта на тази същата Русия. Колко близки паралели с поведението на Хитлер, от последните му седмици в бункера…

Според Путин съществуването на Света е безсмислено, когато в него няма да има Велика Русия. Тази мисъл неслучайно беше подхвърлена в руския ефир. Това е начин на мислене не само на президента, но и на широк кръг около него. Разбира се, тук мнението на останалия свят няма никакво значение, това е ултиматум към целия Свят. Става ясно, че руският лидер не се интересува как заради такива изявления могат да го изоставят и малкото му съюзници. Подобно на пристрастен играч на покер той играе „ва банк“, всичко или нищо…

Така че опасността от Трета световна (ядрена) война е съвсем реална и в значителна степен обоснована.

Разбира се и тук изглежда да има вратичка. Защото заплахата за ядрена война може да бъде и блъф, на който да се хванат западните политици, както често се е случвало в миналото. Затова Путин специално отбеляза, че заплахата му „не е блъф“ (нещо, което само със себе си не значи нищо).

А иначе ядреният блъф винаги е било едно плашило, което от 60 години насам безпогрешно сработва и плаши боязливите западни правителства, които в такива случаи почти винаги вземат погрешни решения и най-често отстъпват.

Путин сигурно е уверен, че новопоявилата се у западните лидери храброст ще се изпари веднага щом се приложи старият ядрен блъф на Никита Хрушчов.

• Той беше изобретен от последния по време на сблъсъка му с новоизбрания тогава президент на САЩ, Джон Ф. Кенеди, на историческата им среща във Виена, 3 и 4 юни 1961 г. Тогава Хрушчов буквално смазва в психологически план младия Кенеди и после го определя като незрял и поддаващ се на натиск. Това става в контекста на водените преговори по най-голямата тогава световна криза – Берлинската, прераснала година по-късно в Кубинска ракетна криза. Повечето изследователи са единодушни, че до ракетната криза въобще е нямало да се стигне, ако Хрушчов не е бил напълно уверен в слабостта и нерешителността на американския президент, а и на Запада като цяло. Парадоксът е, че тогава САЩ са имали абсолютно превъзходство над СССР в МКБР и ядрени бойни глави, и са можели необезпокоявано да нанесат непреодолим първи ядрен удар.

След тези заплахи остава неясен отговорът на въпроса, дали Путин ще се осмели да използва ядрено оръжие (дори тактическо), ако блъфът му не мине.

Разбира се, при ядрена заплаха от страна на Русия, от ключово значение е поведението най-вече на САЩ. Те оказаха огромна военна и гражданска помощ на Украйна и тя успя да устои на руския хаотичен натиск и дори да премине в контраофанзива.

Паралелно с това обаче, от Белия дом често излъчват към Кремъл послания, които там се разчитат като признак на страх. Така например САЩ цели ДВА пъти отлагат с месеци изпитанията на новата си стратегическа ракета, „за да не нагнетяват напрежение“. Грешка!

САЩ няколко пъти отказват да отпуснат на Украйна дългобойни ракети, защото можели да поразят обекти на руска територия (!), а тогава Русия можела да обвини САЩ, че се намесва във войната. Пак грешка! Излъчването на страх още повече ожесточава…

Западната дипломация и Държавният департамент в частност, за цели 100 години, така и не успяха да вникнат в психологията на управляващата класа в СССР и Русия. Не разбраха, че там уважават САМО СИЛАТА и нейните проявления. Всяка отстъпка се тълкува като слабост!

В случая от огромна важност е реакцията на САЩ по ядрения шантаж от страна на Путин. Чухме за някакви неясни и конфиденциални „предупреждения“ от страна на администрацията на Байдън относно „последствията“ от прилагане на ядрени оръжия в Украйна. Оръжия, за чието използване от Кремъл намекват съвсем открито. Отново грешка!

Докато САЩ открито и ясно не заявят, че използването на ядрено оръжие, където и да е от Русия, може да предизвика ответен удар, дотогава Путин ще смята, че „превантивен“ ядрен удар в Украйна е съвсем възможен, или най-малкото, че САЩ (и Европа) се поддават на ядрен шантаж.

Оказа се обаче, че дори след обявяването на мобилизация и „референдуми“, Запада, в лицето преди всичко на САЩ и Германия, не желае да променя досегашният си подход и да доставя тежко съвременно въоръжение (дългобойни ракети, танкове, хеликоптери и самолети), за които настоява Киев.

Огромна грешка!

С това отново беше подаден към Кремъл поредния страхов сигнал, който затвърждава увереността на Путин, че стратегията му е правилна и може за продължава с ядрения шантаж! Сякаш западните политици още не могат да свикнат с мисълта, че  фактически се  намират във война…

А всъщност със своите действия в последната седмица Путин вкара Запада в капан, като им остави само ДВА възможни изходи:

– капитулация, т.е признаване присъединяването към Русия на четирите региони (а също Крим) и прекратяване на помощта за Украйна, или
– рискуване на ядрена война с Русия, като тук Западът трябва да си отговори на хамлетовския въпрос, дали заплахата е реална или е блъф. С други думи, дали да капитулира или ТВЪРДО и ЯСНО да заплаши с адекватен отговор (ответен ядрен удар).

Подобни дебати са се водили и преди това в САЩ. През 60-те години прокомунистическите кръгове издигаха капитулантската теза „по-добре червени, отколкото мъртви“, във връзка с възможността за ядрена война“ настроения, за които е добре известно в Кремъл.

Да не забравяме също, че започването на войната в Украйна не е „заслуга“ само на Путин, а тук има пръст и престъпната слабост, демонстрирана от Запада още преди това (2014 г.).

Съучастието на Запада

По време на разпадането на Съветския съюз се оказва, че Украйна притежава третия по големина ядрен арсенал в света, включително около 1900 стратегически ядрени бойни глави. До 1994 г. се сключват поредица от споразумения, уреждащи изнасянето на ядрени оръжия от Украйна към Русия и присъединяването на Украйна към договорите за контрол на оръжията. В замяна на „денуклеаризацията“ Украйна получава гаранции за сигурност от Съединените щати и европейските съюзници, залегнали в Будапещенския меморандум, подписан в края на 1994 г. Меморандумът привидно дава на нацията уверения от две западни ядрени сили – САЩ и Обединеното кралство, че срещу нейния суверенитет и териториална цялост няма да бъда използвана никога сила. Договорът е нарушен за първи път от Русия през 2014 г., когато анексира Кримския полуостров, а САЩ и Великобритания остават в ролята на пасивни наблюдатели.

Тогава Путин никога не би нападнал, ако Западът беше демонстрирал повече воля и решителност.

Същото важи и сега, при заплахата от ядрена война.

Ако Западът (преди всичко САЩ) ясно и категорично не заяви какво би последвало след тактически ядрен удар в Украйна (ответен удар), дотогава в Кремъл ще смятат, че такъв ядрен удар ще бъде възможен.

Да напомним пак: в Кремъл имат респект само от СИЛАТА, а слабаците презират и при възможност (смятат да) прегазват.

Така че съдбата на света към момента е в ръцете на САЩ!

От друга страна, Путин много добре е запознат с редица военни и обществено-политически проблеми в Европа и най-вече в САЩ (главният противник, според кремълската терминология), което допълнително го стимулира.

А проблемите са фундаментални и тревожни.

Проблемите на американската армия: разлагане чрез неомарксистката идеология

В американската армия се провежда от няколко години операция по разложението ѝ, чрез внедряване на левичарските учения и практики на неомарксизма като основна идеологическа платформа на въоръжените сили.

Вече се изпълняват заповеди относно военната служба на транссексуалните лица и лицата с полова дисфория. Такива лица масово се приемат в армията, като за тях специално се занижават изискванията. Те масово нахлуват в армията, защото там имат несравнимата възможност да си направят скъпоструващата (стотици хиляди долари) операция за смяна на пола, а после като „ветерани“, до края на живота си да получават всекидневни лекарства за поддръжка на „новата си полова идентичност“…

В армията се внедряват инициативи за „многообразие, справедливост и приобщаване“, крилатите левичарски лозунги.

Впрочем армията на САЩ е изпълнила само 40% от целите си за набиране на персонал за 2022 г., а същевременно във въоръжените сили се препоръчва на войниците да четат „антирасистките“ теории на Ибрям X. Кенди. Той твърди, че цялата система на управление в САЩ, целият социален и политически ред и самата култура са расистки из основи. В резултат на това Кенди препоръчва радикални и открити расови предпочитания, както и дискриминация, за да се премахне тази коварна система на управление. С други думи, става въпрос за чистка сред и това оределия състав на армията.

В американската армия се внедрява КРТ (Критична расова теория) и като нейно следствие – политиката за „разнообразие и приобщаване“. Интензивно се преподава, че Конституцията на САЩ узаконява бялото превъзходство. Неотдавна говорител на министерството на отбраната, въпреки недостига на пилоти в армията, заяви, че има „твърде много бели пилоти“ във ВВС. Във връзка с това, неотдавна военновъздушните сили на САЩ изготвиха план за увеличаване „разнообразието“ сред пилотите, чрез премахване на ограниченията за жени и членове на малцинствата, като съответно бяха редуцирани и намалени изискванията…

Изискванията за жени и членове на малцинствата бяха редуцирани и намалени и в сухопътните сили и във ВМС. Така че не е за учудване да се види при товарене на пехотинци на транспортните самолети, как между тежко натоварените войници подтичват крехки момиченца с малки ранички, дълги коси, вързани на опашка и с маникюр на ноктите…

По този начин левичарите подронват основите на американската армия и рушат нейната боеготовност, по същия начин както болшевиките го правят с руската армия през 1916–1917 г., а френските комунисти – с френската армия през 1938-1939 г.

Съответно възниква въпросът каква е целта на това разложение на най-силната армия в света. Отговорът е елементарен и се крие в аналогичната цел на болшевиките през 1917 г. – революция за овладяването на властта.

САЩ са единствената страна в световната история, основана от емигранти, с уникална държавна система, създадена от Бащите-основатели и базирана на Конституцията. Има и една съществена особеност, следствие от Втората поправка в същата Конституция – населението на САЩ законно е въоръжено „до зъби“. И понеже Културната революция на неомарксистите в САЩ все още не е победила, те използват периода, когато са на власт (при президентствата на Обама и Байдън), за да овладеят армията (процедура неизбежно свързана с разлагането и понижаване на боеспособността ѝ), чрез инфилтрация на „малцинства“, които ще подкрепят в бъдеще левичарството, когато настане денят „Х“ (моментът на насилственото смазване съпротивата на въоръжения народ).

Проблемите на американската армия: криза в доставката на оръжия и муниции

Войната в Украйна се оказа твърде странна за военната мисъл на 21-и век. Тя е далеч от стандартите дори на ВСВ и неочаквано се оказа твърде подобна на методите от ПСВ: позиционни действия, редувани с пехотни атаки, никакво сериозно използване на бронетанкови механизирани съединения за пробиви на фронта (освен един-два плахи опити), нито един случай на сериозно обкръжаване на противникови части, всичко това на фона на масово използване на артилерия и ракети със среден обсег и т.н.

Това се отнася преди всичко за руската армия, която в първите месеци на войната имаше активната роля и притежаваше огромно предимство в артилерия и ракети. Наблюдателите оставаха с впечатление, че руската армия не е научила нищо ново в последните повече от 70 години…

Внезапно обаче тази война извади наяве някои съществени проблеми в системата за оръжейни доставки на американската, съответно и на другите западни армии. Стана ясно, че армията (армиите) не е подготвена за продължителна сухопътна конвенционална война.

Такава форма на война не влизаше в стратегическите планове на Пентагона. Тя просто не се вписваше в представите, нямаше общо например с войните в Залива.

Между другото стана ясно, че запасите от снаряди за британската армия ще свършат за един месец (!), при интензивност на военните действия като при войната в Украйна.

Оказа се също, че резервът от тежки артилерийски системи 155 мм в западните армии е недостатъчен и затова Украйна получи съвсем ограничен брой.

Подобно е положението и с прочутите системи за артилерийските залпов огън HIMARS.

Досега в САЩ са произведени 500 броя такива установки, а на въоръжение в армията са малко повече от 400. До януари 2021 г. общо 118 установки HIMARS трябваше да бъдат доставени на редица международни партньори. В Украйна през 2022 г. са доставени 16 броя. Тези установки могат да изстрелват управляеми ракети GMLRS с обсег над 70 км.

Обаче тактически ракети TACMS с максимален обсег от 300 км не се доставят, защото както беше отбелязано преди, администрацията на президента Байдън се опасява, че може с тях да предизвика Русия (!).

Въпреки големите успехи при използване на HIMARS във войната, техният брой се оказа недостатъчен. Според украинските военни броят им би трябвало за бъде три–четири пъти по-голям.

В САЩ се вземат мерки за увеличаване на производството, но това ще отнеме време…

На този фон се оказа, че руската армия е по-подготвена за такъв тип конвенционална война. Артилерийските системи при руснаците са пропорционално два до три пъти повече, отколкото в западните армии, където се залага традиционно на авиацията (в обратното съотношение).

Освен това излязоха наяве и други проблеми в американската и съответно в другите натовски/западни армии.

На първо място, с веригата на доставки за блокове, детайли и специални материали за военното производство. Оказа се, че в последните десетилетия системата за снабдяване на армията с въоръжение, муниции и материали се е превърнала в чисто търговско дружество, където се гони изгодата от най-ниски цени, а пък грижите за боеспособността и боеготовността на армията са отстъпили на заден план.

Заради преследването на по-ниски разходи, веригата на кооперираните доставки се е разтегнала неимоверно. Докато тази верига преди десетилетия беше концентрирана преди всичко на територията на САЩ, сега тя се простира едва ли не по целия свят.

Например крилата за изтребителите F-16 се произвеждат в Израел, където в момента има задръжка поради поддоставчик (изглежда заради Ковид), което бави производството в САЩ (това се отнася и за българските изтребители!).

На всичкото отгоре често се оказва, че като поддоставчици са замесени и „вражески“ страни. Неотдавна гръмна скандал с електронни блокове за изтребителите F-35, произведени в Китай (!).
Друг проблем се оказват доставките на стратегически материали, на първо място ценни метали и редкоземни елементи.

В първата група спадат титан, алуминий и специални стомани, които масово се внасяха например от Русия (съвсем доскоро) и Китай. Що се отнася до редкоземните елементи, без които не може почти всяко високотехнологично военно изделие, те се внасяха предимно (и продължават да се внасят) от Китай. Това безумие е трудно обяснимо, като се има предвид, че ценните метали и редкоземните елементи могат да се произвеждат и добиват в САЩ и другите западни страни, но просто ще бъдат по-скъпи…

И не на последно място става въпрос за прекъсване веригите за стратегически доставки на интегрални схеми (интегрални схеми – ИС, „чипове“). Процесът започна още през 90-те години на миналия век, които се превърнаха в ера на глобализацията и технологичния бум. Това доведе до прехвърляне на производство от САЩ в чужбина, а неговото поевтиняване съответно създаде печеливша, но много крехка глобална верига за доставки, където националната сигурност загуби приоритет. След като запазиха мощна армия, САЩ демобилизираха производствената база, включително тази за ИС.

В ерата след Студената война американските системи за иновации и производство, които поддържаха военните чрез общонационален подход към отбраната, започнаха да атрофират. През последните две години недостигът, подхранван от пандемията, разкри слабостите във веригата на доставки, а руската инвазия в Украйна подчерта опасностите от икономическата привързаност към авторитарни държави като Китай и Русия.

Стратегическите технологии като изкуствен интелект и квантови изчисления, да не говорим за военните технологии, където те вече се използват, са базирани на ИС от следващо поколение. Днес големи американски компании, включително Amazon, Apple и Google, купуват 90% от ИС в Тайван.

А пък Русия, изправена пред недостиг поради санкциите, използва чипове от домакински уреди, главно хладилници, за своите танкове. Освен това руснаците трябваше да извадят древни танкове Т-62 от дълбоките резерви, тъй като за остарелите модели не се изискват ИС.

В момента администрацията на Байдън се опитва да осигури финансиране по Закона за създаване на полезни стимули за производство на ИС в САЩ, който беше приет при Тръмп, но все още не е финансиран.

Изброените проблеми изискват спешно решаване, защото подриват боеготовността на целия Западен блок, на фона на заплахата от бъдеща продължителна конвенционална война или скоротечна термоядрена такава…

Виновен ли е руският народ

Българските „умерени“ русофили (предимно от ЧервеноЛевото крило на Кастата АБпФК), както и левите им събратя на Запад, изнамериха нова опорка:

За войната не бил виновен руският народ, а само Путин и обкръжението му. Злият Путин бил зомбирал добрия руски народ и го карал да върши престъпления…

Интересна теза.

Не мислеха така съюзниците след края на ВСВ и наказаха фактически целия германски народ, повече или по-малко справедливо (това е друг въпрос).

Ами, че кой извърши масовите зверства в Украйна над цивилно население, кой грабеше гражданско имущество, товареше го по танковете и го изпращаше по куриери в Русия? Кой? Вездесъщият Путин ли?

Не разбира се, това беше обикновеният руски народ, докарван до оскотяване в течение поне на ПЕТ ВЕКА!

Защото руската народопсихология не е създадена в последните 20-30 години.

Справка: същите жестокости са извършвани МАСОВО от руските хора в униформи и на територията на Германия 1945 г.

Явно в Украйна не става въпрос за „отмъщение“, защото за какво може да се отмъщава на мирните украинци, а за вековен манталитет. На първо място, омразата към „чуждия“, плод на патологична параноя насаждана с векове и наследена от татаро-монголския манталитет на създателите на Московията…

Що се отнася до поддръжката за войната, тя под една или друга форма се подкрепя фактически от ПРЕОБЛАДАВАЩАТА част от руския народ.

Само няколко процента решително не я одобряват, а тези, които излизат по улиците, са по-малко и от 1% от цялото 140-милионно население! На практика, преобладаващата част от интелигенцията също стои зад Путин или зад идеите му.

Дори в научните среди съотношението е подобно, така например близо 70% от академиците в РАН подкрепиха избирането на нов председател, посочен от Путин.

Истината е, че по-голямата част от интелигенцията има шовинистични възгледи относно „мисията“ на Русия. Дори и тези, които не харесват Путин и се борят за някаква форма на демокрация, са повече или по-малко убедени шовинисти (например Навални).

Истинските западни ценности:

Свободата на словото и базираните върху нея политическа свобода, демокрация и свободно пазарно стопанство, се изповядват от ограничен кръг лица… така е било винаги в руската история, дори повечето от големите писатели, философи и учени в руската история са били шовинисти… Затова руският народ трябва да бъде наказан за престъпленията на своята върхушка, престъпления които той подкрепя думи и дела…

Положението в България

Положението, общо взето, е плачевно. Войната още повече изостри противоречията и разделенията на нацията.

Руската пета колона, в лицето на двете крила на Кастата АБпФК (ЧервеноРуското и ЧервеноЛевото) и техните присъдружни общности, здраво са овладели всички институции на държавата и общините, включително най-важните: Президентство, НС, МВнР, МО, МОН, МК, МВР.

Те държат и по-голямата част от:

Медиите (радио, телевизия, електронни), журналистиката, адвокатурата, съдебната власт, специалните служби, полицейските служби, културните и научните институти и т.н.

Затова години наред се укриваха от европейската общност фактите относно българската позиция по Македонския въпрос; допреди две години беше забранено изучаването на комунизма в училищата; укриват се важни факти от българската история; обгрижват се идоли от комунистическото време, поддържат се и се ремонтират паметници на окупатори и на комунистическата власт, както и на национални предатели; за сметка на това гробовете и/или паметниците на национални герои тънат в забвение или са унищожени (както костите на Хаджи Димитър и другарите му са затиснати от Дома паметник на БКП); институциите са превърнати на хранилки за Внуци и Близки роднини на АБпФК; службите са разграден двор за руското разузнаване; институциите са инфилтрирани с руски оперативни агенти, а пък руските агенти за влияние, особено сред политиците и в обществените организации, изобщо не се крият, а се афишират; армията десетилетия наред е недовъоръжена и недофинансирана, за да бъде негодна като военна сила; преобладаващата част от медиите денонощно облъчват заблудения народ с проруска и антизападна пропаганда, както са правили 70 години досега, с цел да го докарат до пълна духовна нищета; червената истпрофесура здраво пази Гроба на историята и чевръсто пренаписва учебниците, пълни с проруски фалшификации; мощни поземлени икономически групировки (т.нар. „житари“) са се превърнали на държава в държавата, като са блокирали добива на нефт и газ, поддържат ниски арендни цени на земята и ограничават развитието на другите земеделски отрасли; … и т.н.

С една дума, България вместо да се отдалечава от руското влияние, все повече са сближава с Русия и евразийството. Последното червеноляво правителство например отказа да предостави оръжие на Украйна. Но същевременно, вместо да демонтира МОЧА/ПСА (който е държавна собственост), грижливо го охраняваше от „народната любов“ (при това в съдружие с паравоенни формации на „Възраждане“). Малко преди да падне от власт, това правителство отпусна 400 000 лв. за ремонт на Дома на БКП (известен като „Чинията“), който затиска с всичка сила костите на Хаджи Димитър и другарите му“ героите, които загинаха за нашата свобода. Познайте дали от това правителство дадоха нещо за ремонт на паметници на национални герои.

Така проруската политика тържествува в България.

Най-новата опорка на „прогресивната“ част от русофилите в България беше изказана от новоизпечения политик ген. Янев:

„Агресорът е Путин, агресорът е Кремъл, а не руският народ. Това трябва да бъде много ясно като разграничение. А ние подлагаме под санкции всичко – и агресора Кремъл, и руския народ, и руската култура.“

В това време облаците на войната се сгъстяват над света. Война, която се води само на 300 км от нас. В това време политиците нехаят и продължават да се замерят с компромати, като избягват да говорят за Войната, за да не би да загубят гласове.

Но не бива да се заблуждаваме.

Политиците не са паднали от Марс и не са назначени от някаква Партия. Те са избрани от нас и са ПРЕДСТАВИТЕЛНА ИЗВАДКА от избирателното тяло, т.е. ОТ НАРОДА.

С други думи, КАКВИТО ПОЛИТИЦИТЕ, ТАКЪВ И НАРОДЪТ. Факт неоспорим!

***

Така че дали ни се харесва или не, над света вече витае призракът на нова Световна война, която вероятно може да прерасне и в ядрена.

В момента ситуацията много наподобява 1911-1913 г., с предварителните локални войни и групиране на Силите около ДВА центъра, преди да избухне Голямата война (ПСВ).

Не забравяйте Август 1914!