Художничката Люба Захова: Тук сме да осветим пътя на идващите след нас (фотогалерия)

В 35 маслени и акварелни платна с наситени, плътни краски, силен характер и мощна притегателна сила бяха обхванати ретроспективно важни периоди от живота на художничката Люба Захова – в първата ѝ самостоятелна изложба, открита тържествено на 15 юни 2023 г. в Художествената галерия – Добрич и която ще остане там до края на месеца.

Захова е член на Съюза на българските художници (СБХ), с многобройни участия в експозиции в страната и чужбина. Рисува пейзажи, натюрморти и композиции с маслени бои и акварел. Илюстратор, фотограф и аранжор. Пише поезия и проза. През 2005 г. издава книгата „До фар съм родена” с поезия и живопис. Почетен гражданин на Шабла, откъдето е родом.

Ето какво ни сподели авторката за своите картини и творчески търсения.

Новетика: Как се чувствате?

Люба Захова: Имам оптимизъм, вяра и сили. Щастлива съм, че Бог ми даде талант в тази ниша – изкуството, за да ми бъде възможно да се споделям и да бъде възможен изобщо животът ми. Виждате: накъдето и да тръгнеш, каквото и да правиш, нищо не се получава – и в личен, и в обществен план – всичко върви на провал. Аз искам да покажа, че съм тук и че живея ето така: вървя си по своя път – неподражаема и неподражаваща. Животът е труден и абсурден, какъвто ни го налагат, но изкуството е точно това – преодоляване, за да останеш верен на себе си.

Новетика: Бягство от реалността ли е изкуството?

Люба Захова: Изкуството е начинът ми на живот. Аз не бягам от действителността. Всъщност съм много активен човек. Животът е кратък. Човек трябва да остави следа и по Божията воля да изпълни своята мисия на Земята. Защо сме тук, ако не да осмислим първо себе си, осветявайки пътя на другите, които идват след нас.

Новетика: Това ли Ви провокира да създадете тази изложба?

Люба Захова: Аз рисувам цял живот. Създател съм на детска школа по изобразително изкуство и Художествена галерия в моя град Шабла. Член съм на Дружеството на художниците в Добрич и моята творческа биография започва именно тук – още от времето на Рада Въртунинска и Никола Богданов. Всяка година участвам в изложбите на художниците от Добрич. Участвам още в регионални, национални и международни изложби, докато стигна да членство в СБХ.

В настоящата изложба включих три знакови платна: „Бялата лястовица“, вдъхновена от „По жицата“ на Йовков, която подарявам на галерията в Добрич. Тази творба трябва да бъде тук, в Добруджа, и заради добруджанския писател Йордан Йовков.

„Бялата лястовица“ е много силно заредена, много истинска, изстрадана лично, заради драми в семейството ми. Тя илюстрира не само разказа на Йовков, но съвсем точно и стиха „По жицата“ на Георги Бакалов: 

Едно момиче може би умира.
Едно момиче може би съм аз.
Сред нивите на Дoбруджа се спира
Приведено като пшеничен клас.

По жицата, от птици натежала
То търси в синия небесен свод
онази, чудна лястовица бяла,
която казват носела живот.

Лястовице моя, моя бяла птица,
aз те чакам всеки ден!
Ти кога ще спреш на тази жица
Ти кога ще прелетиш над мен?

Едно момиче може би за сбогом
Pазмахва в здрача свoя шал червен,
a маковете шепнат: колко много
момичето приличало на мен.

И към света ръце простряло,
то тръгва със надежда и тъга
Да търси тази лястовица бяла –
Невиждана от никой до сега.

Държа текстът да се прочете целия, за да се съпостави с внушителната ми илюстрация. Силно съпреживяна, единствена. Една черна лястовица наблюдава картината. Тази реалност се подсилва от редицата черни лястовици, накацали по жицата. А от нивите, от класовете извира една миражна, бяла лястовица – тя е мечтата, блянът и надеждата – тази лястовица трябва да я има, за да може да продължи животът.

Друга знакова творба е „Разпятието“. Извисено с внушителна сила до космоса, с изпадналите, умиращи птици по него. То илюстрира живота и смъртта. Още войната! Но едно птиче остава винаги живо, за да разказва истината, продължаваща живота. Да, животът продължава!

Третата знакова творба е „По жътва“, която е точна илюстрация на текст на Михаил Белчев. Отново много истинска, горяща добруджанска жътва. Силно изстрадана и заради това, че моя баща беше земеделец – аз съм закърмена с неговата любов към земята и пословично му трудолюбие. Тази картина подарявам на Община Шабла, тъй като нейното място е тук.

Новетика: Рисувате в плътни, драматични краски. Защо?

Люба Захова: Това е огънят, в който горя. Творецът е много неспокоен. Понякога не мога да се спра, да се приземя, така че другите да ме приемат. По принцип съм отхвърляна и отричана, като всеки истински творец, който не се съобразява със статуквото. До скоро бях преследвана и репресирана.

Новетика: Вие също пишете поезия и проза?

Люба Захова: Да, за жалост не ми остава много време за това. Освен това когато пиша, ставам неспокойна, докато рисуването ми действа обратно. Но има много проблеми, които ме вълнуват и за които бих искала да пиша. Затова писането е мое второ амплоа.