Христо Ботев или Христо Ботйов?

Свобода-та е мила.
Истина-та е свята.

мото на в. „Дума на българските емигранти“, с издател някой
си Ботйов – хъш, а по съвместителство – вестникар и поет

Днес е Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. Преди това беше известен дълги години като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, обявен с Решение на Народната власт през 1953 г.

Но кой е Ботев?

Това е журналистът, поет и революционер Христо Ботйов, прогласен за национален герой в края на 19-и век и преименуван официално от Българската комунистическа партия (БКП) на „Христо Ботев“ през 1947 г.

Едновременно с това Партията създава митичния образ на Ботев-бореца за социална справедливост, антихрист и социалист, като го мумифицира в качеството на свой партиен герой. Цяла плеяда светли научни умове, стоящи на твърди марксистки позиции изследват, пишат студии и биографии, прикриват, заблуждават и изкривяват фактите от живота на Ботйов.

Изграждат образа на една мумия, пред която да коленичат поколенията, да забравят живия човек и неговите завети. С тази цел, прозата на журналиста Ботйов рядко се издаваше, освен в академични издания и никога в такива предназначени за ученици и широк читателски кръг. Дори и да станеше това, се правеше внимателен подбор на статиите, да не би да се просмучат към публиката неправилни идеи, водещи към свободомислие и съмнение в тогавашните кумири.

Особено пострада знаменитата биография на Христо Ботйов от Захарий Стоянов. Тя беше потопена за десетилетия. Защото беше опасна. Имаше реалната вероятност от нея читателят да разбере кой е Христо Ботйов – нещо твърде опасно от идеологическа гледна точка.

Захарий Стоянов. Вместо предисловие

Нашият герой, с името на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи.

Ние сме съвременници, слаб ни е гласецът за такава работа. Само тя, историята, трябва да каже като какво място ще да завземе Христо Ботйов между българските списатели, поети, патриоти и дейци; какво е било неговото влияние и ще да бъде в развитието на нашето политическо и нравствено възраждание.
Русе, 7 август 1888 г.

С неповторимото си перо Летописеца описва живота на Христо Ботев от неговото детство до героичната му смърт в Стара планина, без да спестява нищо – нито недостатъците на буйния и невъздържан борец за справедливост, нито неговите невероятни приключения из Русия и Румъния, нито най-тежките му мигове в емиграция. Авторът основава своя труд на разкази на очевидци и на документи и писма от самия Ботев, като се стреми възможно най-увлекателно, но и обективно да предаде духа на епохата и да опише страстите, борбите, идеите и тенденциите, определили мисленето на Ботйов и на българските революционери.

Захарий Стоянов издава „Христо Ботйов. Опит за биография“ само 12 години след смъртта на поета, когато много от неговите съратници, близки и приятели са били живи и са можели да дадат безценни сведения за живота му. В книгата са включени и някои от най-силните стихове и статии на самия Ботев, както и голяма част от писмата му.

Биографията на Христо Ботев, написана от Захарий Стоянов, е един от най-важните източници както за живота и делото на великия български поет, така и за духа и атмосферата в България и сред българската емиграция в навечерието на Априлското въстание.

Това е източник за живота не само на поета-революционер, а и за духа и атмосферата в България и сред българската емиграция в навечерието на Априлското въстание. С познатия хумор от „Записки по българските въстания” авторът описва детайлна картина на епохата.

Захарий Стоянов е този, който създава Ботйов като национален герой, той първи след Освободителната война пише за него и организира първото му честване.

През погледа на Захарий Стоянов Христо Ботев не е светецът, познат ни от по-късните писания за него – представен е с голяма симпатия, но като човек със силните и слабите му страни. Авторът не скрива и някои противоречиви черти от характера на своя герой, както и спорни негови решения.

Разказът на Захарий Стоянов се гради върху спомени на очевидци и близки приятели на Ботев. Поместена е и немалка част от личната кореспонденция на Ботев, някои от неговите ключови публицистични творби и стихове, както и документи, свързани с организацията на революцията и, разбира се, спомените на капитана на кораба „Радецки“.

Спомените на капитан Енглендер

И най-накрая, в книгата ще намерите уникални материали, излезли изпод перото на капитана на Радецки Дагоберт Енглендер, военен моряк от австро-унгарския флот. Това са документи лично предадени от капитана на Захарий Стоянов, между които отчетът пред компанията за инцидента и личните му спомени за събитието. Съдържат точните, ясни и единствени спомени на очевидец, при това военен със строг и педантичен стил. Това обаче не му пречи на моменти да изпада в лирични отклонения, защото е видно, че инцидентът му е направил потресаващо впечатление:

Във време на нашето пътуване до Козлодуй Ботев показваше в своите действия твърда енергия и прозорливост. Насърчаваше и поддържаше някои съвършено млади момчета… Той милваше едни като деца с двете си ръце по лицето, други прегръщаше, после им говореше силни и високи думи, като посочваше често с ръката си към българската земя и синьото слънчево небе. Впрочем навсякъде се въдвори такава решителност и спокойствие, като че параходът отиваше да направи една разходка за удоволствие, а не замислен високо политически удар, резултатът на който беше, поне за мен, повече от съмнителен.

Капитан Енглендер никога не забравил финалната сцена от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Той я описва в спомените си по следния начин:

Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си… Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, след това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: „Ура (да живей) България, ура, ура!“, толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си.

Но ако шансът на тая шепа хора, които дори не бяха успели да се обучат за борба с турското владичество, беше почти безнадежден и, ако, както чух, населението тогава не се присъединило към тях, а ги оставило на произвола на съдбата, те все пак бяха герои, достойни за верната памет, която отечеството им е запазило за тях. От това време произлиза високото уважение, което храня към българите.

През 1885 г. Енглендер е повишен в чин. Три години по-късно предава на Захарий Стоянов драматичните си спомени – изключително ценен извор за нашата историография (в друга страна щяха да се изучават в училищата).

Книгата на Захарий Стоянов

Книгата „Христо Ботйов. Опит за биография“ задължително трябва да се прочете от всеки, който се смята за българин!

Първата по-цялостна публикация за Ботйов излиза в Пловдив, във вестник „Южна България“ на 19 май (31-ви по нов стил) 1884 г. Дотогава той е бил неизвестен за широката общественост, с изключение на тесния кръг от хора, които са го познавали. Авторът е Захарий Стоянов, който никога не е познавал поета, но вече е събирал спомени и факти за него, и е предостатъчно заинтригуван, за да възкликне:

В разстояние на осем години за нашия херой не са ставали ни панихиди, парастаси, ни пък какво годе друго възпоменание, като че народът, за който се е той борил, не съществуваше!

Фактически Захарий Стоянов прави от Ботйов национален герой, както прокламира в писанията си.

Между другото, „Опитът за биография“ е последната книга на Захарий Стоянов. Тя излиза само 10 месеца преди загадъчната му смърт в един хотел в парижкия Латински квартал на 2 септември 1889 г.

Ето какво казва за книгата проф. Александър Балабанов:

Захарий Стоянов е създателят преди всичко на мита за Ботев. Вижте как. Ботевите стихове и работи разпилени бяха навсякъде, никой ги не знаеше, не виждаше. В опиянението на първата свобода никой се и не сещаше за него. Нямаше и къде да се прочете нещо от него или за него. А Захарий Стоянов – видял, че Ботев е Ботев, и с големи усилия събира каквото може от Ботева из разни вестници.

А проф. Николай Жечев пише:

Именно Захарий Стоянов допринесе най-много от съвременниците си, за да разкрие и покаже историческото величие на своя герой и неговия исполински талант и заложби, да издигне на недосегаем духовен пиедестал в съзнанието на нацията нейния истински гений – Христо Ботйов.

Стефан Каракостов пък се изказва:

Една книга обаче никога няма да бъде надмината – това е опитът на Захарий Стоянов да напише биографията на Ботйова. Въпреки всички недостатъци – тази книга все ще се чете… Колкото обаче да се стреми да бъде безпристрастен, той така се пристрастява в образа на Ботйова, че без това той не би могъл да напише книгата.

Тодор Ташев, един от най-добрите експерти за живота и делото на Захарий Стоянов, пише:

Този „Опит за биография“ е живял и носен близо дванадесет години в душата на Летописеца. И безпримерният подвиг на войводата, и огнената му публицистика, и недостижимата му поезия.

Проф. Пламен Павлов призовава за реализъм:

На учениците се натрапва някаква клиширана представа за Ботев, обагрена в патетични тонове. Това, което мога да кажа в защита на днешните учебници, е, че в тях тонът е умерен. Но именно от тях се получават тези клишета, които вършат добра работа на политиците, когато искат да се позоват на нечие дело. Иначе за Ботев може да се говори безкрайно. Но аз съм бил винаги против тези клишета, които го представят в една черно-бяла светлина и в патетични краски.

Кой уби Ботйов

Има дори версии, че е бил застрелян от свои!

Тези версии, които нямат никакво документално основание, са изключително грозни и се опират на едно такова четене на спомените на Никола Обретенов и на други съвременници, така както Нечестивия чете Евангелието. Авторите на подобни версии като че ли имат любима мечта да намерят данни убиецът на Ботев да е българин, въпреки че още непосредствено след инзицента е било ясно, че това е дело на черкезки стрелец. Черкезите са специално обучени. Те като съвременните снайперисти имат уменията да разпознават кой е лидерът и да застрелят него. Всъщност същите умения имат тогава и хора от нашите чети.

Кой уби Ботев?

Този въпрос е задаван от 150 години насам, правени са какви ли не внушения, включително и политизация на темата.

От последните 25 години има една книга на печално известния Стефан Влахов-Мицов, български философ, литературен критик, историк, който премина на македонистка позиция. Във времето, когато той беше българин, а не македонец, написа една книга през 90-те години, която беше написана доста професионално. Там има една предварителна нагласа, че Ботев трябва да е убит от българин. Може би това е част от генезиса на превръщането на Стефан Влахов-Мицов в македонец. Там той „върти и суче“, за да докаже, че Ботев е убит от българин.

Истината е, че в спомените за гибелта на Ботев в последните дни на четата се промъкват подобни неясноти, но голямата част от тях са писани много години след събитията. Паметта на хората е избледняла, има някакво желание на някои от тях да покажат по-голяма значимост. Това, което смятамe за истина е, че той е убит от черкезите.

През последните две-три години напълно се изясни документално кой и как убива Ботйов. Убиецът е бил черкезин-разузнавач, изпратен да установи в каква посока ще се изтегли четата. Той забелязва групата около Ботйов и намира удобно и скрито място на около 150-200 м. Избира за цел човека с най-внушителната униформа и го поразява с един изстрел.

Един българин присъства, когато радостният черкезин пристига и докладва на предводителя на черкезите за успешния изстрел срещу „вожда на комитите“. Спомените на българина са известни, както и на участниците в драмата. Черкезите са въоръжени със съвременни дългобойни пушки и били отлични стрелци (нишанджии), които непрекъснато се упражнявали в лов и по селски състезания. Четата търпи най-много загуби именно от черкезите, които употребявали своего рода „партизанска“ тактика, като умело се прикривали в местността и водели снайперска стрелба.