Жертва или хищник? Какво се крие зад кривото огледало?

Месеци наред нас, българите ни занимават с въпроса, дали бившият министър на икономиката в първото служебно правителство на президента Радев и сегашен лидер на 4П (ПППП – Политическа Партия Промяната Продължава) е бил или не двоен гражданин.

Кой би се интересувал от този факт, ако Кирил Петков не се беше озовал в креслото на министър в българско правителство? Но и това нямаше да има значение, ако българската Конституция изрично не поставяше условието, че определена категория длъжности, в това число и министър, не могат да се заемат от личности с двойно гражданство. А Кирил Петков е бил гражданин на Канада и България, когато е станал министър.

Голям дебат се разви в републиката – лъже или не лъжe Кирил Петков, че е бил гражданин само на България. Бил е, но само в сърцето си. Иначе си е имал двойно гражданство и това се доказа от Конституционния съд.

Значи ни е лъгал. Месеци наред. Съзнателно или несъзнателно. Ето това е добър въпрос. Ако е съзнателно, значи е кариерист, който върви към върха с всички средства, без значение какви щети ще нанесе на страната, закона и законността. При това с претенцията за почтеност.

Ако е несъзнателно, защото не е знаел, значи не му е там мястото. Ако пък е несъзнателно, защото има някакви липси, дупки или пробойни в съзнанието си, това означава, че е добре да се обърне към д-р Цветелина Гълъбова за помощ.

Но да оставим шегите и закачките. Въпросът на въпросите всъщност сега е: знаел ли е президентът Радев за двойното гражданство на Кирил Петков или не? Излъгал ли е или не?

Ако използваме лексиката на криминологията, всички улики водят към второто. Радев излъга. И още по-лошо, накарал е и друг човек да излъже. И сега се крие зад гърба на бившия си министър, който ще понесе цялата отговорност и вина. Но затова пък го възмездява с цяла партия, инспирирана от самия него. С вдигнат юмрук и призив за промяна.

Месеци наред ни се представяха фактите като в криво огледало, където нещата не са такива, каквито изглеждат.

На пръв поглед виждаме как президентът забелязва един млад, усмихнат човек, образован и ентусиазиран, готов да помогне на България. Дали го е забелязал или му е бил посочен, е въпрос, чийто отговор ще остане скрит. Но това сега няма значение. Има значение смисълът и съдържанието на разговора между двамата, който никога няма да чуем и да разберем кой всъщност лъже.

Уликите, макари косвени, показват, че Кирил Петков е бил честен и е обяснил фактическото състояние на своя граждански статут. Но Радев го убеждава,че този факт е незначителен в сравнение с целите, които стоят пред двама им. А и кой ще обърне внимание на този детайл?

Но и дори да го забележи, какво от това? Радев вече погази Конституцията, като вдигна юмрук срещу законно избрано правителство и нищо не последва. Сега за едно гражданство какво ще стане? Нищо! Важно е да се постигне целта. А целта е една – еднолична власт. Но проклетата Конституция не го позволява. Не може да си и президент, и лидер на партия, и министър-председател. Как да стане тогава?

Еднолична власт

„Новетика“ писа още през юни, че в репликата на Радев „Ако аз управлявах, нямаше да се краде“ ясно се вижда амбицията му ТОЙ да управлява. Тогава „Новетика“ писа, че скоро ще е интересен не двубоят Борисов-Радев, а Нинова-Радев.

Отново по косвени улики се налага изводът, че за да изпълни обещанието си, Радев ще трябва да стане министър председател. Само от тази позиция би имал инструментариума да спре кражбите.

Но за да стане министър-председател, ще трябва да създаде своя партия или да елиминира Нинова. И точно тук става интересно. Радев срещу Нинова, именно тази, която го изстреля в политиката да бъде убита, политически разбира се, от своята рожба.

Скрупули???? Явно има някакви, защото Радев избра втория начин – да си създаде партия. И ето я партията „Партията на промяната“. Тази партия, родена в кабинета на Радев ще продължи „промяната“, която Радев вече бил започнал.

И така. Какво значение има дали младият и амбициозен Кирил Петков е бил двоен гражданин? Той трябва да застане на достатъчно висока позиция, за да бъде забелязан и харесан. Да му бъде дадена достатъчно свобода, за да действа по начин, по който да предизвика аплодисментите на хората.

Създаването на 4П и влизането ѝ в парламента е онази необходима предпоставка, която ще даде възможност на Радев да управлява страната от отсрещната улица.

После? Какво става после, когато изтече и вторият мандат?

Конституцията забранява трети. Дали пак да я погази и по подобие на Путин да промени основния закон на Републиката, така че да се менкат, като на Путин и Медведев?

Радев министър-председател, Кирил Петков президент. После обратното. Отработена схема. Само че ще бъде малко трудно.

Българите разбраха какво значи да сме част от европейското семейство и България необратимо е поела своя европейски път.

Изкривени образи

И тук се сещаме за още един факт, който кривото огледало изкривява и превръща лъжата в истина, а истината в лъжа. Никому неизвестен летец става президент на България. Как? Какви обстоятелства се крият зад това?

Видимостта показа, че Нинова се е срещала и консултирала с ген. Решетников, и той одобрително е поклатил глава. А дали не е обратното? Дали ген. Решетников не е този, който е посочил ген. Радев, а Нинова е козирувала?

От изложеното до тук се виждат два изкривени образа. Първият: Не Нинова се консултира с ген. Решетников за Радев и той казва да. А точно обратното – ген. Решетников посочва на Нинова генерала и тя казва да. Защо, обаче, е избран точно Радев, засега остава неясно. Дали е случаен фаворит или дълго подготвян проект? Времето ще покаже.

Вторият изкривен образ: Радев е знаел за лъжата на Кирил Петков и сега го оставя сам да бере срама. Макар че се опита да го спаси, като се намеси в работата на КС с искане да се спре делото поради неактуалност. Това само по себе си е груба намеса в работата на съдебната власт.

Явно за Радев това Конституция, това разделение на властите, са понятия с неразбираемо за него съдържание. Явно генералът-летец- президент и кандидат президент живее в свой свят, където е абсолютен властник и желанията му са равни на закон. Но скоро, всички се надяваме, той да се сблъска с безмилостната, твърда и непреодолима стена на Истината.

Кой тогава ще бъде жертвата и кой хищникът? Кой почтен и кой непочтен?