In Memoriam: Хенри Кисинджър (1923-2023 г.)
Краят на една епоха
Почина Хенри Кисинджър, човекът, който през 70-те години контролираше епохални събития, променили света. Два пъти държавен секретар при президентите републиканци Ричард Никсън и Джералд Форд, съветник на няколко президенти, той е архитектът на политиката за разведряване със Съветския съюз и дипломатическото отваряне към Китай. Една от най-влиятелните фигури в историята на американската външна политика. До последните си дни той беше активен, участваше в срещи в Белия дом, публикува книга за лидерството, посети Китай и свидетелства пред Сената за ядрената заплаха от Северна Корея.
Някои от неговите постижения имаха противоречив характер.
Разведряването със СССР, като едно от последствията си, доведе и до укрепването на комунизма, който рухна преди всичко благодарение усилията на президента Рейгън и неговия екип.
От друга страна пък подобряването на отношенията с Китай подрони силата на СССР, но постави основите на огромната и неконтролирана американска помощ за Китай.
Ловък дипломат, проницателен анализатор, изключителен психолог и познавач на човешкото поведение, същевременно голям специалист в дипломатическата история, Хенри Кисинджър притежаваше редкия нюх да напипва най-важните и ключови направления в междудържавните отношения.
Сега, когато четем след 40 години например неговия анализ за стратегията на Рейгъновата администрация при разгрома на СССР в Студената война, отново можем да разберем дълбочината на неговия анализ за тези съдбоносни световни проблеми.
Една противоречива личност със световен авторитет. Казват, че бил последният представител от школата на Виенския конгрес.
Обвиняват го и в безразличие към човешките съдби (например към огромното количество жертви на площад Тиенанмън) и към интересите на малките държави.
Но другояче не можеше и да бъде, той наблюдаваше играта на гигантската световна шахматна дъска, а там тези подробности не се виждат…
Често е обвиняван и в неясни и нестабилни морални принципи, в това, че е апологет на Метерних (аналогия, която самият Кисинджър отхвърляше) и че се старае да възвърне идеята за Свещения съюз, като основа на бъдещ световен ред, на база консервативни антидемократични ценности.
Други го обвиняват в стремеж за създаване на еднополярен свят, ръководен от Америка…
Напуснал националсоциалистическа Германия в тинейджърска възраст, изглежда той така и не можа докрай да разбере същността на тоталитарните идеологии (най-вече комунизма), както и същността на путиновата шовинистична диктатура, почиваща на руската народопсихология.
Така например няколко дни след окупацията на Крим от Русия, Хенри Кисинджър заяви, че това е недопустимо нарушение на съществуващия световен ред. Същевременно обаче, според него:
… Западът е длъжен да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде обикновена чужда държава. Руската история започва с Киевска Рус. Оттук идва и руското православие. Украйна влиза в състава ва Русия в продължение на столетия…
Даже такива прославени дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски държаха на това, че Украйна е неразделна част от руската история, а и от самата Русия.
Путин би трябвало да разбере, че въпреки неговите недоволства и жалби, политиката на военен натиск ще доведе само към начало на нова Студена война. Съединените щати от своя страна, не трябва да се отнасят с Русия като със страна, отклонила се от правия път, която би трябвало търпеливо да се поучава за правилата на поведение, установени от Вашингтон. Путин е сериозен стратег в полето на руската история. Разбирането на американските ценности и психология не се явява негова силна страна. А пък разбирането на руската история и психология никога не е била силна страна на американските политически лидери.
В международен план, те [украинските лидери] трябва да провеждат политика, съпоставима с политиката на Финландия…
(из интервю на Кисинджър пред Washington Post от 6 март 2014 г.)
След посещенията си в Китай и срещите си с китайските лидери, включително и с Мао Дзъдун, Кисинджър често задава в книгите си по това време, пророческия въпрос: дали Китай ще тръгне по пътя на Германия (т.е. на борбата за хегемония). В по-новите си произведения, той мълчи по въпроса, като поставя ударението върху политиката на сдържане и баланс на силите в духа на любимия му „Европейски концерт“.
Обаче в последните си трудове, преди няколко години, той ни завещава за размисъл същия проблем, но вече разгледан в много сериозна светлина (самият той твърди, че остава оптимист по въпроса).
Става въпрос за Меморандума „Кроу“ (1907 г.), блестящ анализ, който още тогава предсказва, че изгряващата мощ на Германия неизбежно ще се сблъска с европейското статукво, в лицето на Британската империя, вследствие обективни исторически и психологически причини, независимо от желанието на страните да избегнат конфронтацията. Паралелите с Китай и Америка са очевидни.
От друга страна Кисинджър дава за сведение китайския възглед по въпроса, демонстриран „неофициално“ (но съвсем ясно) в книгата на полковника от НОАК и професор в Националния университет по отбрана Лю Минфу „Мечтата на Китай“ (2010 г.). Тук се дефинира националната цел на Китай – да стане номер едно в света, като се отхвърля идеята за мирния възход, а се набляга върху необходимостта от натрупване на достатъчно военна мощ, за да се изместят САЩ като световен хегемон…
Така на 100-годишна възраст си отиде една легенда в дипломацията, а заедно с него и цяла епоха, започнала още от времето на Виенския конгрес.
От 20-те години на 21-и век започна една нова епоха, не само в европейската, но и в световната история. Тя поразително и зловещо наподобява състоянието на световните дела в навечерието на ПСВ.
Епоха за която той, в характерния си стил, ни остави едно предупреждение…
