Време е за грамада!

Помните ли поемата „Грамада“ на Иван Вазов? Разказва се за невъзможната поради социални различия любов между двама млади, които въпреки стереотипа на това клише, се обичат и девойката „пристава“ на любимия си. Те са Камен и Цена. Разбира се, и двамата са красиви, тя е нежна и с руси коси, а той здрав и работлив.

Бащата на Цена обаче е кметът на селото, богаташ (времето е Османска империя) и не дава дума да се издума да даде дъщеря си на безимотния ѝ избраник. Нещо повече – омъжва я за някакъв турски големец, от когото са пропищяли градове и села, понеже откъдето минел, оставял пепел и разруха, обезчестявал девойки, грабел и безчинствал. Омъжва я, защото успява да настигне двамата млади, докато заедно се опитват да избягат далече от родния си край. Описанието на раздялата на Камен със старата му майка и на двамата млади с родното село е образец за болката и страданието, което изпитва човек, отделяйки се от семейство, род и родина.

При срещата им в планината, докато бягат, Камен има възможност да убие Цеко, бащата кмет богаташ, но не го прави. Ясно е защо. Така Цена „станала туркиня“… И над селото се спуска проклятието на запустението. Суша години наред, изгоряла реколта, глад, болести… Попът и няколко съселяни се чудят как да вдигнат проклятието.

Един ден свещеникът отива накрай селото. Застава на пътя срещу посоката, от която изгрява слънцето и побива в земята прът. Навежда се, взима един камък и го хвърля на това място. Никой не знае молитва ли е отправил или проклятие, когато побива пръта. При хвърлянето на камъка изрича: „Проклет да си, Цеко!“… А в селото тръгва поверие, че който мине от там и не хвърли камък, проклятието ще стигне него.

Така отвсякъде започват да се стичат хора и дори от път да си носят камъни, за да ги хвърлят там. Става купчина, става могила, а хората все продължават да хвърлят и да изричат: „Проклет да е!“. Не закъснява и резултатът от страшната поличба на грамадата „от думи“. Бедите унищожават семейството и имота на Цеко. Тримата му синове умират от болести. В народната памет с погиването на синовете се прекъсва родът. Следва отмъщението на загубилия всичко Цеко. Той побягва, отива при зетя си и заедно пращат главорезите му към селото. А откъдето минат те, „сичко пепел става“. Но внезапно се разнася вест „Турците бегали“. Има описание как хората посрещат русите-спасители.

След около трийсет години Вазов ще напише своето проклятие за някогашните възхвалявани от него избавители от игото. Но това са вече други времена, в една свободна и възстановена България.

Да се върнем на поемата…

След като се разчува, че „турците бегали“, побягва и Цеко от надигналия се гняв на хората. Заканват му се, предлагат различни наказания. Докато в миг се чува гласът на Камен, който никой не е виждал, откакто са тръгнали с Цена: „Жив го оставете!“. Следва изненада и всеобща радост, защото пред всички стоят Камен и Цена. Хората свалят фереджето от главата на вече спасената хубавица. Той я представя като своя невяста и нарежда душманинът им да бъде оставен жив и „Нашта радост да го мъчи. Господ да го съди!“.

А грамадата продължава да расте и да напомня, че за някои постъпки и грехове прошка няма.

Защо ли да си спомним поемата на Вазов именно днес?

Кой ще забие прът, че да вдигнем грамада за премиера Кирил Петков и кликата около него? Кой ще поведе хората, че да отървем България от запустението и опустошението?

Нашите управници трябва да знаят, че „когото Бог накаже, светът не прощава, че кой много търпи, тегли, много отмъщава.“

Много, твърде много ви изтърпяхме. Време е за грамада!