Графични светоусещания върху хартия (фотогалерия)

Повеи от далечни спомени, скъпи моменти от младостта, усещане за преходност, причудливи пластики и красиви каменни калиграфии – тази запомняща се феерия от светоусещания и похвати представиха в 50 творби десетима графици в Художествената галерия в Добрич – под мотото „Хартията – следи и отпечатъци“, от 8 до 27 септември 2022 г.

С четирима от даровитите автори разговаряхме по време на тържественото откриване на изложбата-пленер. Ето какво ни споделиха те за вдъхновението и посланията на своето творчество.

С дъх на Изток

Петър Лазаров е график и един от последните хора, които използват гравюра на дърво като основен медиум. Но в случая – хартия. Картините, които представя в изложбата, са всъщност обложки за книги, които направил в Нидерландия. Тези обложки са двуслойни, като вторият (светлият слой) е с воден знак. Така това, което виждаме като изображение, е прозирането – през по-тънкия слой хартия – на долния слой.

Едната обложка се казва Rubbing roads – в превод и смисъл на „Печатайки пътя, по който пътуваш“, а другата се казва Shoji – наименованието на японските плъзгащи се врати. Те са феномен не само в архитектурата, но и в изкуството на Япония, споделя Лазаров, който през 2003 г. отива в страната на изгряващото слънце да изучава производството на хартия, и днес прави своя собствена с помощта на древни японски техники.

Вратите винаги са били хартиени, много леки и полуотворени, продължава увлекателния си разказ Лазаров. А полуотворените врати частично показват фигури, идеи и събития, случващи се в другата стая, както и частично сенките на хората, хвърлени върху тези врати.

„Винаги има нещо, което е видимо и нещо, което е загатнато… Така и при мен идеята беше да представя видими и полувидими неща.“

 

Любопитна е и историята зад йероглифа, изобразен в картината: на японски той значи „пепел“.

„Моето име е Петър Петков Лазаров, оттам – ПеПеЛ. Сметнах, че е малко иронично, смешно и като подпис.“

Все пак изборът има и по-дълбок смисъл.

„Накрая всичко става на пепел. Същото ще сполети и книгите, които съм направил. Исках да предам чувството на преходност и идеята, че нищо не е вечно.“

Лазаров има интересна съдба, която го отвежда и в далечен Китай. Там той преподава висок печат, дърворезба, гравюра на дърво, екслибрис и илюстрация в една от деветте големи художествени академии – тази в Чунцин, провинция Сичуан.

„Винаги съм изпитвал чувство на преклонение към хората, допринесли за развитието на цивилизацията, а китайците несъмнено са такава нация“, скромно отбелязва Лазаров, който през 2008 г. става единственият български художник в топ 10 най-добри специалисти по екслибрис в света.

„Затова, когато работих с китайците, никога не идвах с навирения нос на европеец, защото знаех, че в сравнение с Китай, Европа е по-като дете от детската градина, въоръжено до зъби.“

Лазаров високо цени уникалния характер на традиционното китайско изкуство и често съветва своите студенти, които смята за „най-великолепните“ в своята кариера: „Не се чувствайте несигурни в това, което правите, а вдигайте Китайската стена по-високо, за да не се европеизирате и глобализирате безмислено; запазете идентичността си“.

Любопитен факт за графика, притежаващ страница в Уикипедия, е, че през 2007 г. и 2008 г. прави хитови изложби в Шанхай и Пекин. Той е и един от малцината живи художници с картини в официалната колекция на държавния Райксмузеум в Амстердам, сред които е и „Нощна стража“ на Рембранд.

Търкулнати лимки

Със своите ярки цветове и необикновен дизайн, вниманието ни привлякоха „Мраморчетата“ на Гергана Рахнева, живописец и график от Велико Търново. Оказа се, че тези кръгчета са вдъхновени от стъклените топчета, с които играят децата – известни още като „лимки“ и „билюрчета“.

„Това са мои отпечатъци през годините… тук аз ги търкулвам към настоящето.“

Тези отпечатъци, младата търновска художничка избира сред свои стари графики от свидни спомени – като жълта снимка, направена от съпруга ѝ, докато тя се люлее на люлка, експериментални калиграфски рисунки и любим фотос на стена със скъсани плакати в Русе, откъдето е родом.

Рахнева ни обясни и техниката на изработка на едно от кръгчетата в шарения графичен пъзел: това е редуционна гравюра, където от една дъска се вадят всички цветове. В случая тя използвала черна хартия; следващият цвят е жълто, след това червено. Така се получават наслагване и нюанси.

Докато разговаряме, на Рахнева хрумва идея за следващ епизод на творбата.

„Тук съм търкулнала лимките към настоящето. А може би сега трябва да обърна процеса обратно към себе си, и да ги търкулна към миналото?“

Съкровищница от детски спомени

Не по-малко интригуващи бяха графиките на Николина Джановска, преподавател във Великотърновския университет, факултета по изобразително изкуство.

Цикълът със заглавие „Моите кутии за спомени“ се заражда преди две-три години и постепенно се развива – от съвсем малки по размер, докато постепенно превземат, изпълват и дори напускат формата. В хода на творене, „кутиите“ изгубват своята „приказност“, а нейно място заема „чисто графичната форма“.

Ексцентричната художничка сподели, че цикълът е провокиран от нейни сантиментални детски спомени – някои реални, а други – за които не е сигурна дали са се случили или сама доизмисля.

„Това бяха едни дълги срещи в семейството ми… Малките деца най-накрая заспиваха в скута на родителите или на лелите, и оттам започна всичко.“

И продължи да разкрива кода на привидните цветя и линии в рисунките.

„Това е приказка за безкрайните спомени и срещи, които са скрити като съкровищница в съзнанието на всеки. И когато тази съкровищница се препълни, спомените започват да се поомесват и объркват. По същия начин и кутиите като пъзел се наместват и преподреждат сами.“

Мелница за мукава

Един от най-интересните автори в експозицията, когото открихме пред екзотични арабски калиграфии, е Недко Недков, директор на Художествената галерия в Добрич и един от организаторите на пленера.

„Тук виждате следи от действителен камък, от релефи с арабски надписи… такива има по селските чешми в района на Добрич. И макар да не знам точно какво пише, ги считам за достатъчно красиви, затова ги използвам като калиграфия, знаци и историческа следа.“

Освен график, Недков е човек с мисия – от дипломирането си през 1993 г. насам той търси връзката между хартията и графиката. Накрая я открива, и тя се оказва основополагаща.

Първо се заема да изучи историята на хартията – тя пристига от Китай в Европа през 10-и век, но дори през целия период на османското иго, в Империята я внасят от Италия. Ценната суровина идва в България едва в края на 19-и век, с появата на първите работилници за хартия. Те се казвали „мелници за мукава и хартия“. Името идва оттам, че в Средновековието, мелници и дараци за текстил постепенно се превръщали в такива за производство на хартия, с помощта на водна тяга.

Така у Недков се заражда желанието сам да създава хартия.

„Бавно и постепенно, започнах да правя опити, и се оказа, че просто откривам топлата вода – технологиите и начините за направа на хартия отдавна съществуваха… Но целта ми беше да стигна сам до тях.“

Това се случва и платната на картините му в експозицията е изготвена от самия него – от стара, рециклирана хартия. Но това не е просто самоцел, обяснява авторът. Чрез самата преработка на хартията той цели да променя физичните ѝ свойства.

„Например фабричната хартия е изпечена, пресована, т.е. това е търсен ефект. Докато когато тя се смели на каша и отново се излее, всички нейни физични качества се променят: става пухкава, ‘девствена’, по друг начин приема релефа, водата, мастилата… Така още с изсъхването си, тази уникална по своя характер хартия вече е произведение на изкуството и е част от творчеството на художника.“

Експериментите на Недков с хартията стигат връхна точка през 2002 г., когато той инициира собствен творчески проект под надслов „Хартия и графика заедно“. По него, той произвежда много листи хартия, които изпраща на колеги художници от цял свят. Целта е те да експериментират върху тази хартия и след това да му върнат крайния резултат, като му дадат обратна връзка, за подобрение.

„Покрай този проект се създаде една мини колекция с прекрасни графики, които аз съм много горд, че притежавам… Това са картини на художници от 15 държави, включително САЩ, Япония, Аржентина и разбира се, България.“