Голямото разочарование
след състоялия се вчера КСНС
Както е известно, Консултативният съвет беше свикан от Президента, във връзка с напрежението между Русия и НАТО и действията, които следва да предприеме България, за да гарантира националната си сигурност.
Разочарование предизвика преди всичко, поведението на опозицията и най-вече на ГЕРБ…
Единственото, което отбелязаха те, като резултат след приключването на Съвета, беше смешката, пусната в медиите от Десислава Атанасова, в смисъл, че нямало спор „чий е Крим“ (голям смях, няма що!).
Да оставим настрана факта, че настоящият Консултативен съвет е безнадеждно закъснял, а и до голяма степен безполезен, предвид взетото вече решение от правителството как да гарантира националната сигурност…
По-важно беше, че не се постави основният въпрос, свързан с военното напрежение, непосредствено до нашите граници. А именно, да потвърдим нашата лоялност към съюзниците от НАТО и готовността да приемем техни военни части, предвид недостатъчната мощ на собствената ни армия. Състояние, следствие на систематичната политика, провеждана в последните 30 години от генералитета, управляващ МО.
Докато ГЕРБ, със своето мълчание, на практика легализираха проруската отбранителна политика на новото правителство, начертана от президента Радев и неговия подопечен министър Янев. Същевременно, по този начин фактически одобриха безумния и антибългарски проект за т. нар. „Батальон“.
Вместо това, на Съвета се предъвкваше баналният вече въпрос, как да се справим с тази военна немощ, чертаеха се планове и стратегии, изговориха все в общи и празни приказки (в които едва ли вече някой вярва).
В резултат, на днешния КСНС беше затвърдено впечатлението, че България се явява слабо звено във военната структура на НАТО и се намира под силно руско влияние.
Не беше поставен и друг важен въпрос, имащ пряко отношение към националната сигурност. А именно, защо съгласно новия бюджет, е необходимо старите съветски самолети да се ремонтират пак в Русия, която официално смята България, като член на НАТО, за противник. И това при положение, че в съюзническа Полша, същите ремонти се извършват повече от 40 години, при най-високо качество, както отбелязват специалистите. Защото Полша поддържа значително по-големи ВВС от нашите, комплектовани също от самолети МиГ-29. Подобни възможности притежават и украинските авиоремонтни заводи.
И какво излиза?
Военният министър, с одобрение на правителството (!), изпраща за ремонт наши бойни самолети в страна, която официално ни е обявила за противник, при това много добре знаейки, че тези ремонти, със същия успех могат да се извършат в съюзна страна (още повече, че вече има такъв прецедент).
Аналогичен е случаят с дешифрирането, пак в Русия, на прословутата „Черна кутия“ от падналия миналата година МиГ-29. При това съдържаща информация, която би трябвало да бъде засекретена и да не се споделя с потенциалния противник (!). Напротив, пак наскоро разбрахме, че за сметка на това се засекретява информацията за инциденти с ремонтирани в Русия самолети.
Цитираните случаи несъмнено представляват par excellence, пробив в националната сигурност! Няма никакво съмнение за това! В случая е интересно бездействието на Прокуратурата, та нали тя можела да се самосезира от материали, добивани дори през чичо Гугъл, както стана ясно тези дни (да не говорим за сериозни, документално установени факти).
А що се отнася до другата опозиционна партия, ДПС, то нейното мълчание по въпроса едва ли би учудило някого. За тях, националната сигурност е категория относителна, в зависимост от тясно партийните им интереси (а защо не и в зависимост от интересите на външни сили). В случая, въпросът за националната сигурност ги вълнува толкова, колкото и проблемът с времето на Марс…
За третата опозиционна партия няма и смисъл да се говори. Тяхното мнение по въпроса напълно съвпада с това на министър Янев и на ментора му, президента Радев.
Излиза, че с такива управляващи, България няма нужда от врагове.
