Вървим ли към голяма изборна измама?

На 31 октомври 2021 г., Цветозар Томов, привърженик на ДБ, а иначе заместник-председател и Говорител на ЦИК, ни ощастливи с изявление пред БНР, на което може да повярват само хора с голям интелектуален дефицит.

Явно се е надявал, че констатацията на онзи червен професор за 80-те процента дебили е верна.

Да, ама не! Може и да не е верна.

Г-н Томов е направил изявление пред БНР, публикувано в няколко електронни сайтове. Вероятно материалът успешно би кандидатствал в Гинеса, раздел „Симплизми“…

Тезите, които се отстояват там, до една са несъстоятелни (да не кажем глуповати), неверни или представляват най-обикновена лъжа.

Цветозар Томов ни взе за глупаци

С една дума, Цветозар Томов или иска да ни прави нас, читателите, да изглеждаме на глупаци, или сам да се представи като такъв. Последното едва ли е вярно, след като познаваме г-н Томов като многоучен и интелигентен мъж, макар и левичар (партията се ръководи от Внуци и Близки роднини на АБпФК, а голяма част от членовете и симпатизантите имат такова генерично влияние в родословието).

Но все пак остава едно подозрение, че г-н Томов вече се е присъединил към хора на „Харвардските лъжци“ и пее в последния акт на трагедията „Подмяна на България“…

Какво имаме предвид?

Той твърди пред БНР, че бил твърдо против решението за броене на разписките от машините за гласуване. Било риск, видите ли, за изборния процес (каквото и да значи това).

Според него, тази процедура (т.е. евентуалната проверка чрез разписките) щяла да обезмисли машинното гласуване, защото щяла да вкара човешкия фактор, който трябвало да се избягва, бил ненадежден и манипулативен (изглежда, смята, че софтуерът се пише от машини, а не от хора)!?

Естествено, не подкрепя абсурдното си твърдение с никакви доказателства. Разчита да му поверваме.

Може и да му поверват някои от двете крила на Кастата на АБпФК (ЧервеноЛевите и ЧервеноРуските привърженици). Мнозинството разумни хора трудно ще се съгласят, че една проверка може да обезмисли каквато и да е процедура, пък била тя и изборна.

Всеизвестно е, че инструментът на проверката е един от основните философски и логически методи, приложим при всякакви процедури и обстоятелства. Дори другарят Ленин, Владимир Илич, ни учеше едно време, че „проверката е висша форма на доверие“!

Изглежда, според г-н Томов, е неприемливо, избирателният процес при гласуването с бюлетини да е в ръцете на хиляди хора. Става въпрос за членове на избирателни комисии, застъпници и представители на политическите партии, както и независими наблюдатели, при това всички ПУБЛИЧНО ИЗВЕСТНИ с името и длъжността си. Това, видите ли, било лошо (поради ненадеждния „човешки фактор“)!

А пък когато същият този процес, при машинното гласуване, е поверен в ръцете на няколко души, стоящи в сенките и НИКОМУ НЕИЗВЕСТНИ (творците на машинния софтуер, който би трябвало напълно да замести тези хиляди хора), това било добро!

Ха! Странна логика! Но дали пък не е така?

Редовият гражданин от малък е убеждаван да мисли, че машините (т.е. електронните – компютрите, де) не грешат.

Да, ама не! Машините не грешат, грешат хората, които ги управляват, или казано по-точно: машините грешат или не грешат точно толкова и точно тогава, когато им нареди човекът, който ги програмира (програмистът).

Разсъжденията на уважаемия Говорител на ЦИК обаче продължават. По-нататък той заявява съвсем сериозно (няма майтап): „Всички досегашни контролни проверки на разписките от машинното гласуване не са дали индикация за зловреден софтуер или грешки при машинното броене“. Шах!

Изникват обаче следните справедливи въпроси:

Първо: КЪДЕ е търсен този зловреден софтуер, КОГА и КАК? Какво разбира г-н Томов под термина „проверка“, какви документи удостоверяват тази дейност – протоколи за резултати от тези проверки, назначения на НЕЗАВИСИМИ комисии (в страната и в чужбина) и т.н и т.н. Къде са тези документи? Това никой не знай… А може би само г-н Томов ги знае и не казва?

Второ: Каква е гаранцията, че такъв зловреден софтуер няма да бъде инсталиран в машини на предстоящите избори? Като имаме предвид как партиите на президента Радев водят борба на живот и смърт за преизбирането му, силно подкрепяни от всички проруски петколонници, не е трудно да се сетим, че гаранцията е… „Франция“, както казва една древна българска мъдрост… Няма гаранция.

Проверяват ли се машините за зловреден софтуер?

Какво обаче значи всичко това? И какво г-н Томов укрива от лековерния българин?

Оказа се, че търсенето в сайта на ЦИК дава интересни резултати. По-точно пълна липса на резултати.

В раздела „Решения на ЦИК“, търсенето от дата 20 януари 2021 г. до 30 октомври 2021 г. показва, че:

Ключовата дума „проверка“ се среща само по отношение на документи, НО НЕ и за софтуер.

Ключовата дума „проверка на машини за гласуване“ НЕ се среща.

Ключовата дума „проверка на софтуер“ НЕ се среща, както и „програмно обезпечение“.

С други думи, излиза, че такива проверки не са правени.

Всъщност, това е правилно. Защото законодателят, при последните промени в ИК, е прехвърлил цялата отговорност около машините за гласуване на трети лица, държавни институции:

Виж в ЗИД на Избирателния кодекс (ИК) от 45-о НС, 29 април 2021 г.; ЗИД на ИК от 44-о НС, 17 септември-8 октомври 2020 г.; както и ЗИД на ИК от 42-о НС, 21 февруари-4 март 2014 г.

както следва:

ЗИД на ИК от 45-о НС, 29 април 2021 г.:

Чл. 213а (нов) Удостоверяване на съответствието на техническите устройства за машинно гласуване
Чл. 213а (1) Централната избирателна комисия осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване.
(2) Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 3 и изискванията на техническата спецификация по методика , утвърдена от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, председателя на Българския институт по метрология и председателя на управителния съвет на Българския институт за стандартизация.
(3) Удостоверяването по ал. 2 се извършва в срок от 30 работни дни, считано от датата на предоставянето от Централната избирателна комисия на техническите устройства за машинно гласуване.“

Видно е, че топката е в полето на ТРИ държавни институции, по отношение сертификацията на самите машини за гласуване. Забележете, че за софтуер не става и дума. Единствено, някакво мъгляво и непряко отношение към машинния софтуер има в новия чл. 57, ал. 1 от ИК:

33 (нова) Определя изискванията към организацията и технологията на компютърната обработка на данните от гласуването и към издаването на бюлетин с резултатите от изборите, включително от машинното гласуване * , не по-късно от 55 дни преди изборния ден и възлага изпълнението на *“Информационно обслужване“ АД .

Но тук не става въпрос за организация и методика за защита и търсене на зловреден софтуер , както и на вградено апаратно (хардуерно) зловредно устройство за приемане/предаване на данни в машината за гласуване (което може да се постави от производителя, например). По-скоро става въпрос за общата обработка на информацията от изборите в различните нива на комисиите. (обяснение и подробности за зловреден софтуер и зловредно устройство, по-долу).

Единственото споменаване за системния софтуер, инсталиран в машината, е в променения член 271:

(7) (нова) В секциите за машинно гласуване на видно място в изборното помещение се поставя системна разписка от електронната система за машинно гласуване, която съдържа информация, в т.ч. криптографски идентификатор, за текущата версия на използвания софтуер . Системната разписка се разпечатва от електронната система за машинно гласуване в началото на изборния ден и преди започване на гласуването.

Тази разпечатана информация има само информационно значение и няма никаква стойност по отношение на зловредния софтуер.

Излиза, че липсват законови рамки за проверки и търсения относно зловреден софтуер и зловредни устройства в машините за гласуване. Откъдето пък следва, че никой не е задължен да ги търси…

Разбира се, всичко това е пределно ясно на г-н Томов. Той да не е глупак. Напротив.

Явно всякакви проверки по вота от машините, включително прословутото броене на разписките, силно пречи на някои хора. Защо ли?

Вероятно, защото на тези хора им се зловиди, че гласуването с бюлетини е под контрола на МНОГО и различни хора, при това публично известни с имената и длъжностите си, което значи, че изборни машинации в самия процес е много трудно, направо невъзможно, да се извършат. Затова се бориха и постигнаха своето.

България, единствена в Европа, да се насочи към машинното гласуване, след като Европа се отказа от него. По каква ли причина? Ясен отговор дава решението на Германския конституционен съд по въпроса.

На фона на горното, не е трудно да заподозрем един евентуален замисъл относно машинация за изборни измами, подобна на американската, миналата година.

Що е то зловреден софтуер и зловредно устройство, и имат ли почва у нас?

Основен принцип (тук и по-нататък ще смятаме, че машините НЕ СА СВЪРЗАНИ в интернет):
Манипулирането на изборните резултати в една машина може да стане САМО и ЕДИНСТВЕНО чрез манипулация (частична промяна) на основния, официално одобрен софтуер (програма) за обработка на резултатите от конкретен изборен вот. Този софтуер е наречен в член 271, (7) (нова): „използван софтуер“.

В резултат на тази манипулация, машината обработва влизащата в нея информация, не според изискванията на „официалния софтуер“, а по друг, удобен за злонамерения деятел (програмист, хакер) начин, посредством манипулирания вече „официален софтуер“ (вече частично променен от злонамерения софтуер, наричан понякога „бъг“).

Например, върви избирателен процес, за улеснение само от трима гласоподаватели:

Петко гласува за партия „Напредък“
След него Иван гласува за партия „Възход“
След него Драган гласува за партия „Прогрес“

Какви са възможностите?

Зловредният софтуер може, съобразно желанието на хакера, да присвои и трите постъпили гласа на една от партиите, например „Напредък“, а на останалите да даде 0 гласа. В този случай броенето на разписките не може да констатира измамата, защото при гласували трима, машината ще отпечата 3 разписки, а толкова гласа ще има и в протокола.

Броенето има смисъл само ако зловредният софтуер работи по най-примитивния сценарий – анулира гласове за дадена партия (той е и най-лесен и най-малко опасен да повреди „официалния софтуер“). В нашия случай: за „Напредък“ се отчита 1 глас, а за „Възход“ и „Прогрес“ – 0. Тогава машината разпечатва 1 разписка, толкова гласа има и в протокола, а са гласували трима души. Хоп! Измамата е засечена. Това е съгласно разпоредбата на:

Чл. 271 (2) При установяване на резултатите от гласуването броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване „които гласове са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки“ .

Ясно е, че посредством броене на разписките могат да се заловят най-примитивните форми на зловреден софтуер… Но все пак и това е нещо. Още повече, че всява смут сред някои партийни деятели. Което е многозначително…

Внимание: Важна особеност на качествения зловреден софтуер (можем да го наречем и „вирус“) е тази, че веднага след приключване на изборния процес (т.е. след отпечатване на изборния Протокол), зловредният софтуер (вирус) се самоунищожава без следа…

Оттук нататък начините за инсталиране на зловредния софтуер са САМО ДВА:

Първи начин: Софтуерен (програмен) метод, като тук има варианти:

1. Ако самият съставител на софтуера участва в измамата и ако смята, че никой няма да прави обстойна проверка (да не забравяме, че такава проверка коства време, усилия и специализиран софтуер), може директно да вмъкне „бъга“ в „официалния софтуер“. Там той „заспива и се събужда“ със стартирането на системата, започвайки да работи, като частично видоизменя „официалния софтуер“. При този метод могат да се „заразят“ всички машини, работещи с даден „официален софтуер“.

2. Ако обаче се правят проверки по софтуера за отделните машини, нещата се усложняват:

a. В този случай работата по инсталацията се върши от отделни лица, най-често техниците, обслужващи машините. Понеже обикновено софтуерът се зарежда от носители на флаш-памети („флашки“), тези лица използват този вход на машината (входа USB).

б. Тази задача, в краен случай, може да се възложи и на наети външни лица (например гласоподаватели в тази секция), които незабелязано (например в процес на гласуване) инсталират софтуера от флашка (процесът трае секунди).

При този метод могат да се заразят отделни машини (което обикновено е оправдано), но той е по-опасен и трудоемък.

Втори начин: Хардуерен (апаратен) метод.

Той е най прогресивен и производителен. Тук е замесен производителят на машините или фирмата/лицето, извършваща/о техническото обслужване. Начинът е, като се инсталира в компютърната платка на машината специално миниатюрно устройство, трудно забележимо (най-често една или повече интегрални схеми – ИС, наричани разговорно „чипове“), което, използвайки ресурсите на машината, установява безжична връзка с външни мобилни устройства (телефон, лаптоп) или директно се свързва в интернет.

При първия начин се използва най-често връзка чрез системата BlueTooth, широко разпространена при телефони и лаптопи, която осигурява връзка до 20 метра. В този случай е необходим агент, който да се доближи до машината в рамките на обхвата и да инсталира безжично зловредния софтуер, чрез смартфон или лаптоп. Ясно е, че по този начин могат да се заразят отделни машини…

При втория начин се използва системата WiFi, която осигурява връзка на по-далечно разстояние, но изисква и по-голяма мощност. По този метод могат да се заразят ВСИЧКИ машини, работещи с даден „официален софтуер“. Той е най-прогресивен и производителен и най-трудно се залавя, почти е невъзможно. Единственият недостатък е, че оставя ясна следа – интегралната схема/схеми, „чипът“. Тя обаче успешно може да се маскира като друго устройство – ИС или пасивен компонент, понеже размерите са много малки (например 2х2 мм или 3х3 мм, като антената се прикрива като пасивен компонент).

Именно по този метод, но чрез използване на пряка връзка с интернет, са били заразени стотици американски военни (!) сървъри, чиито дънни платки са били изработени в Китай. Зловредните устройства са работили повече от 2 години и са предавали данните в Мрежата, а самият скандал излезе наяве преди около три години, но бързо беше заглушен.

В общи линии, това са основните принципи, по които биха били възможни изборни машинации в българския случай.

Изборната измама в САЩ през 2020 г.

Тук не бива да се правят аналогии с грандиозната измама на изборите в САЩ миналата година. Има прилики, има и разлики, наложени от исторически и културни традиции.

Големите разлики са:

1. В САЩ, за да гласуваш присъствено (с електронна машина), НЕ СЕ ИЗИСКВА документ за самоличност!! Във всички други дейности се изисква (обикновено шофьорска книжка).

2. В САЩ може да се гласува и „по пощата“. Получавате наистина по пощата плик и вътре, бюлетин. Пишете си името на плика, подписвате го, а на бюлетина отбелязвате съответната позиция (най-често са много). После има две възможности. Да пуснете плика по пощата. Вероятността да пристигне до секцията е голяма. Или го пускате в кутии (урни), разположени по кръстовищата. Понякога около кутиите имало хора, сътрудници на изборните комисии, които учтиво ви благодарят, че гласувате.

При броенето обаче, широка практика било, бюлетините да се отделят от пликовете и да се броят отделно, т.е. да не се сверяват имената с подписите. Имало такива машини, но не винаги се използвали. При това пликове, в повечето щати, могат да пристигат в секциите до 7 дни, след приключване на изборите, стига датата да е оттогава.

3. В много случаи, машините се свързвали към интернет, за по-бързо инсталиране на „официиалния софтуер“. Освен това се твърди, че по време на последните избори, около машините постоянно се навъртали хора с флашки…

Всичко това стана възможно, защото тогава бе извършена огромна мобилизация от страна на различни левичарски организации, всички обединени под знамето на неомарксизма.

Хиляди младежи-активисти, индоктринирани с идеологията, самоотвержено се бориха за победата на Байдън. Събираха се подписи от наркомани, скитници и обикновени негласуващи американци, посредством пари, измами, убеждаване и т.н. Генерираха се и фалшиви личности. Голяма част от изборните комисии бяха инфилтрирани от млади левичари, мнозина от които не се афишираха открито… Масово се е прилагал злонамерен софтуер – по интернет или чрез заразяване на отделни машини. Говори се, че е бил замесен и един крупен производител на машини за гласуване, със завод във Венецуела. В България се появи информация, че същият производител доставя машини и у нас.

В България има по-малко възможности за такива измами.

В изборните секции не може да се гласува без документ за самоличност. Машините не би трябвало да са свързани с интернет. Няма гласуване по пощата (слава Богу).

Естествено има и много прилики.

Левичарите и у нас ще се мобилизират, особено в чуждестранните секции, които са любимите на радевите поддръжници. Там ще се мобилизират много от младите левичари, както индоктринираните на място, така и такива от ЧервеноЛевото крило на Кастата (най-вече Внуци и Близки роднини на АБпФК). Те до голяма степен са овладели секционните комисии в Западна Европа и САЩ. Там има голяма вероятност да се прилага нашироко зловреден софтуер.

Как може да се противодейства на зловредния софтуер?

Всичко казано дотук упорито навежда на хипотезата за готвена изборна измама чрез някаква форма на зловреден софтуер. Включително изказванията на политиците от левичарския сектор на радевите поддръжници Цветозар Томов, Христо Иванов и Мартин Димитров (човекът, известен с динамичния си морален статус – предвид днешното му изказване, че ще съди ЦИК заради броенето, и във връзка с политическото му номадство).

Политическата обстановка е толкова напрегната, че създава впечатлението за борба на живот и смърт. Обединените привърженици на Румен Радев, включително и всички проруски петколонници, са се мобилизирали до краен предел, защото икономическата и пандемичната обстановка работят срещу тях и преизбирането започна да изглежда проблематично.

Затова няма да е учудващо, ако се действа и по линия на зловредния софтуер. Още повече, на фона на нездравия интерес на хора като прословутата Мая Манолова, която беше направила машинното гласуване своя цел в живота. Всичко това при положение, че в Европа ще бъдем самотници в областта на машинното гласуване…

И тук възниква с пълна сила проблемът със защитата. До колко е възможна и как може да се реализира?

Първата линия на отбрана е, разбира се, броенето на разписките. Обаче то е ефективно само при определен тип зловреден софтуер, както вече беше отбелязано. Обаче, съдейки по нервната реакция на някои видни радевисти, може да се окаже, че тази защита има смисъл. Така или иначе, тя е факт.

На второ място е необходимо да се изиска официална и публична информация за фактите около:

1. Производителите на машините, имена, адрес на компаниите
2. Вносителите, имена, адрес на компаниите
3. Лицата, осъществяващи поддръжката – имена, адрес на компаниите
4. Лицата, извършили сертификацията, включително имена на ръководството, както и документацията по сертификацията
5. Авторите на софтуера, предназначен специално за предстоящите избори (включително целия колектив, имена, месторабота)
6. Разписаната процедура по съхранение на машините
7. Разписаната процедура по въвеждане на машините в експлоатация, от момента на монтирането в залата на избирателната секция, до момента на демонтирането.
8. Взети мерки и какви, за защита на машините от външна инсталация на злонамерен софтуер.

И най-важното, което може да се направи (стига да е възможно, обаче):

Внезапни проверки по време на изборния процес, от Независими граждански комисии в състав от експерти и граждански наблюдатели. Комисията може да провери работеща машина (естествено, само там, където има две машини) с помощта на специализиран софтуер, за наличие на злонамерен софтуер (вирус). Това е единственият момент във времето, когато злонамереният софтуер (стига да е инсталиран) е наличен и може да бъде регистриран. Защото преди старта на изборния процес и след края му, най-вероятно е да не съществува.

Ето накрая една извадка от (споменатото по-горе) Решение на Германския конституционен съд от 2009 г., по въпроса за машинното гласуване, което доведе до отказ от такъв начин за организиране на вота. Тя прекрасно илюстрира казаното дотук:

„Изпoлзвaнeтo нa мaшини зa глacyвaнe, ĸoитo зaпиcвaт пo eлeĸтpoнeн път глacoвeтe нa избиpaтeлитe и oпpeдeлят пo eлeĸтpoнeн път peзyлтaтa oт избopитe, oтгoвapя нa ĸoнcтитyциoннитe изиcĸвaния caмo тoгaвa, ĸoгaтo ocнoвнитe eтaпи нa избopния пpoцec и ycтaнoвявaнe нa peзyлтaтитe мoгaт дa бъдaт пpoвepeни нaдeжднo и бeз cпeциaлни пoзнaния.

Дoĸaтo пpи ĸoнвeнциoнaлнoтo глacyвaнe c бюлeтини мaнипyлaции или фaлшифиĸaции нa избopитe пpи дeйcтвaщитe paзпopeдби e възмoжнo caмo cъc знaчитeлни ycилия и пpи пpeвaнтивнo дeйcтвaщ мнoгo виcoĸ pиcĸ oт paзĸpивaнe, тo пpи мaшинитe зa глacyвaнe пpoгpaмни гpeшĸи в coфтyepa или цeлeнacoчeнa фaлшифиĸaция нa избopитe чpeз мaнипyлиpaнe нa coфтyepa ca тpyдни зa oтĸpивaнe. Шиpoĸoтo въздeйcтвиe нa тaĸивa гpeшĸи или фaлшифиĸaции нaлaгa cпeциaлни пpeдпaзни мepĸи зa зaщитa нa пpинципa нa пyбличнocт нa избopa.

Caмият избиpaтeл тpябвa дa мoжe дa пpocлeди бeз дoпълнитeлни ĸoмпютъpнo-тexничecĸи пoзнaния дaли пoдaдeният oт нeгo глac e oбxвaнaт бeз мaнипyлaция пpи пpeбpoявaнeтo или пoнe пpи пoвтopнo пpeбpoявaнe. Koгaтo peзyлтaтът oт избopитe ce oпpeдeля чpeз ĸoмпютъpнa oбpaбoтĸa нa глacoвeтe, cъxpaнявaни в eлeĸтpoннa пaмeт, нe e дocтaтъчнo, aĸo мoжe дa бъдe ycтaнoвeн caмo peзyлтaтът oт извъpшeния в мaшинaтa изчиcлитeлeн пpoцec въз ocнoвa нa oбoбщaвaщa paзпeчaтĸa нa xapтия или пoĸaзaниe нa eлeĸтpoнeн диcплeй. „