Георги Вулджев: САЩ, Европа, Китай – динамика на любовта и омразата

Каква е истинската цел на Тръмп с търговската война с митата? Защо „помилва“ Китай за митата върху електронните устройства? САЩ или Китай държат по-силните карти? Под риск ли е управлението на Си Дзинпин? Уолстрийт се обърна срещу Китай? Ще измести ли Китай САЩ като съюзник на Европа? Как да действа България? И да допуска ли китайски инвестиции?

По тези горещи въпроси разговаряхме с Георги Вулджев, икономист и главен редактор на сайта „Екип“.

Новетика: Каква е истинската цел на Тръмп с търговската война с митата?

Георги Вулджев: Тръмп винаги е бил прозрачен за намеренията си по отношение на търговската политика. Основната цел е да се възстанови промишленото производство на САЩ – което през последните десетилетия и особено през последните 20-30 години, откакто Китай претърпя икономически възход като глобална икономика – изгуби значителни мощности. През 2000 г. САЩ отговарят за 25% от промишленото производство, а сега този дял е вече под 16%. През Студената война САЩ са още по-голяма промишлена сила.

Та основната цел на администрацията на Тръмп е да обърне този процес, поне донякъде. Особено що се касае до производството на ключови продукти, свързани с националната сигурност. Американската армия има много голяма зависимост от внос от Китай – чипове, полупроводници и други компоненти. Различни анализи изчисляват зависимостта на американската войска от китайски внос до 20-25%, което означава много висока зависимост, особено предвид, че е от най-сериозния и глобален геополитически конкурент.

Новетика: Защо Тръмп „помилва“ Китай за електронните устройства?

Георги Вулджев: След като беше обявено това „помилване“, външно-търговският секретар на Тръмп каза, че мита за тези стоки тепърва ще бъдат обявени по линия на стоки като чипове и полупроводници. Явно САЩ възнамеряват да третират такива продукти по различен начин. Вероятно е имало притеснение, че във връзка с това колко високи са понастоящем митата между Китай и САЩ – а те стигнаха абсурдното ниво от 145% – търговията между двете страни почти изцяло ще се замрази.

Предполагам, много компании като Apple – която е най-голямата американска компания по пазарна капитализация – са изразили сериозно притеснение, че могат да понесат голяма финансова щета от това. Защото 80-90% от цялото производство на Apple се случва в Китай. А най-големият ѝ пазар е САЩ. И ако трябва да плаща мита от типа на 150%, много бързо ще изпадне в тежко финансово състояние.

Така или иначе е по-разумно да се подхожда по по-плавен начин, а не толкова шоково – буквално в рамките на дни да се вдигат със стотици проценти митата на тези стоки. Защото не е реалистично САЩ толкова бързо да възстановят промишлени мощности и да компенсират изцяло производството, което в момента се случва в Китай.

Новетика: Прибързан ход на Тръмп или игра на нерви?

Георги Вулджев: Тръмп действа шоково към всичките държави-партньори на САЩ. От психологическа гледна точка това е тактика за преговори. Големият плюс от гледна точка на САЩ е, че когато така шоково вдигнеш митата на толкова много държави и когато те след това ти звъннат да преговарят, те приемат твоето рамкиране на търговските отношения. И това ти дава голямо предимство във всякакви последващи преговори.

Разбира се, когато това не проработи и другата страна е малко по-упорита – какъвто е случаят с Китай – ако напълно ви замръзнат търговските отношения, това би било доста лошо и за двете страни в краткосрочен план. Вече виждаме, че правителството на Китай взема мерки да стимулира икономиката, да компенсира загубите заради митата. Защото има новини, че фабрики временно са спрели производство за следващите седмици.

Новетика: Има ли право Китай да иска третиране като равностоен партньор, след като от години злоупотребява в международните отношения?

Георги Вулджев: Това е просто реторика. Китай просто се опитва да защити позицията си. Но е вярно, че през последните десетилетия Китай следва нелоялни търговски практики. Китай е държавата, успяла най-умело да се възползва от глобализацията. Същевременно Китай е сред големите държави, следващи най-ограничващи търговски практики. Продължава да бъде изключително затворен пазар. Много е трудно да се навлезе в него. Много е трудно да се конкурират китайски компании. Китай има политика, когато външен инвеститор отиде там и построи фабрика, след това тя става държавна собственост. Китай води такава политика, чрез която защитава своята индустрия и развитие. Това не е свободна търговия, а форма на силен и агресивен протекционизъм. Така можем да кажем, че е лицемерно, когато Китай говори за равнопоставени търговски отношения.

Новетика: САЩ или Китай държат по-силните карти?

Георги Вулджев: Това е интересен въпрос. От една страна, Китай може да изглежда като страната с повечето козове заради голямата зависимост на компании като Apple с производствени мощности в Китай. От друга страна, аз съм силно скептичен до каква степен китайският промишлен сектор може да функционира и расте без достъп до американския пазар. Така в дългосрочен план Америка има предимство, защото притежава най-големия пазар. И ако Китай не може индиректно (през трети държави) да изнася към САЩ, това го прави силно зависим. Но в краткосрочен план американските компании са по-уязвими. Особено предвид, че китайското правителство е много по-склонно да подпомага бизнеси – нещо, което е много по-трудно да се случи в САЩ.

Новетика: Съгласен ли сте с Гордън Чан, че Си Дзинпин е оставил съдбата на Китай в ръцете на Тръмп, тъй като е загърбил вътрешното потребление и разчита изцяло на износ?

Георги Вулджев: Донякъде съм съгласен. Дебатът за развитието на Китай като пазар спрямо развитието му като фабрика на света се води от поне 10 години. Според мен Китай трябваше да следва по-балансиран подход към своята икономика. Защото те заложиха много агресивно на рестриктивна търговска политика на протекционизъм и неомеркантилизъм – на всяка цена да заемат все по-голям дял от производството на ключови промишлени стоки. В което няма нищо лошо само по себе си. Но така наистина се неглижира балансът в развитието на икономиката – със стабилен вътрешен пазар.

Затова казах, че в дългосочен план САЩ имат предимство. Защото ако американският пазар не се отвори за Китай, в източната държава ще се окажат с огромно количество излишни промишлени мощности, които ще произвеждат на загуба. Тогава ще бъдат принудени да променят икономическия си модел. Но такъв преход би се случил много по-безболезнено и плавно, ако го правиш по свое желания – отколкото ако е форсиран отвън, и агресивен. Така сега Китай е под много голям икономически риск и не е сигурно дали ще успее адекватно да се адаптира към ситуация, в която не може да разчита на САЩ като огромен външен пазар.

С Китай има и друг проблем: много е трудно да знаеш колко дълбоки са вътрешните им проблеми. В последните години там има икономическа криза заради срив на имотния пазар. Китай като типична тоталитарна държава крие данни за своята икономика. Затова е много трудно да знаем точно колко е уязвим Китай. И е много трудно да правим прогнози.

Но освен ако Тръмп не се огъне, е много вероятно Китай отново да влезе в икономическа криза. А това ще породи вътрешни политически търкания. Защото Китай е тоталитарен режим, но Си Дзинпин няма толкова голям контрол над собственото си правителство и политическия елит – колкото например има Владимир Путин. В Китай управлява комунистическа партия и тя като олигархична структура е много силна. Затова ако се види, че управлението на Си започне сериозно да буксува, можем да видим и сериозно вътрешно-политическо напрежение.

Новетика: А как ще коментирате думите на шефа на BlackRock Лари Финк, че ако китайска компания действа срещу САЩ, да бъде свалена от борсата на Уолстрийт? Излиза, че след производствения, вече и финансовият капитал подкрепя Тръмп?

Георги Вулджев: Това може би изненада много хора. Но всъщност много ключови фигури във финансовия капитал са съгласни с Тръмп и виждат проблема с Китай. Лари Финк дава индикации, че е съгласен с Тръмп още от лятото на 2024 г. Да не забравяме също, че финансовият министър на Тръмп, Скот Бесънт, е една от най-легендарните фигури на Уолстрийт. Бесънт е работил за Джордж Сорос и е много известен трейдър. Ключовият икономически съветник на Тръмп, Стивън Миран, също е Уолстрийт кадър, уважаван във финансовите среди. Големи инвеститори като Бил Акман, Стивън Милър – дори да са критични към подхода на Тръмп, всички са съгласни с посоката.

Така няма да има обратен завой срещу Тръмп – на какъвто се надяват много хора спрямо Китай. Посоката ще остане същата, дори да започне да се „пипа“ малко по-внимателно.

Новетика: Китай ще измести ли САЩ като съюзник на Европа? Видяхме вече евро совалки към Пекин.

Георги Вулджев: Не мисля. Такава реакция е разбираема в условията на търкания със САЩ – по отношения на митата и на войната в Украйна. И особено след доста агресивната и остра реторика на вицепрезидента Дж. Д. Ванс много европейски политици му се обидиха.

Така не считам, че ще видим остър завой към Китай. Това е по-скоро дипломатически жест да се покаже на Вашингтон, че „ние имаме алтернативи; ако вие сте остри и груби с нас, ние можем да работим с други“.

И е също блъф. Защото Европа няма много общи интереси с Китай. Що се касае до глобалните търговски отношения, Европа и Китай винаги си били конкуренти. Миналата година в Европа имаше голям казус с вноса на евтини електромобили от Китай. Наложиха се много сериозни мита. Сега Европа и Китай започнаха да преговарят по тази тема. Това е най-същественото, което виждаме през последната седмица. Европа се опитва да си издейства отстъпки, Китай да не прави толкова агресивен дъмпинг на европейския пазар, особено на промишлено производство, и да се постигне копромис.

Но съм силно скептичен, че може да се стигне до по-съществено сближаване. Да не говорим, че Европа и Китай имат и идеологически противоречия. Китай е съюзник на Русия във войната в Украйна. Във всеки момент на преговори между Европа и Китай това би бил големият слон в стаята. Защото сега Европа се оказа най-твърдият съюзник на Украйна във войната. Докато Китай е съюзник на Русия от 2022 г. насам. Това е нещо, което много трудно може да се превъзмогне. Още повече, че украинският президент дори твърди, че на фронта за Русия се бият китайски войници.

В момента, в който Вашингтон възприеме по-приятелски тон спрямо европейския елит, те веднага ще се отдръпнат от Китай. Това е много по-вероятно.

Новетика: При какви условия това може да се случи?

Георги Вулджев: Ще зависи от преговорите за митата. Но вече виждаме промяна. Тази седмица Дж. Д. Ванс даде интервю, в което за разлика от Мюнхен, сега тонът му беше много по-приятелски. Или поне не беше толкова конфронтационен. Отправи същите критики, но вече не толкова директно и с по-дипломатичен тон.

Друг жест на Вашингтон в това отношение беше, когато Тръмп обяви паузата на своите мита. Там той каза, че налага 90-дневна пауза на всички, които не са наложили реципрочни мита и че само Китай са наложили такива мита. Това не е вярно. Към този момент ЕС беше наложил мита, макар и много по-ниски. Впоследствие от ЕК отвърнаха със същото: замразиха за 90 дни реципрочните си мерки, за да има преговори.

Така вече виждаме първите индикации, че американският тон се променя спрямо Европа.

Новетика: Вероятно заради това китайските инвестиции през 2024 г. намаляват в Европа и САЩ?

Георги Вулджев: Европа като блок е много трудно да бъде откъснат от САЩ, особено след избухването на войната в Украйна. Преди пет години Европа беше много по-гъвкава в това отношение. Защото тогава Европа беше енергийно много по-зависима от Русия. Сега връзката на Европа със САЩ е много по-едноизмерна: Европа е енергийно и военно зависима от САЩ. В сегашната ситуация е много по-трудно – каквато и да са реториката и търканията – да откъснеш Европа от Вашингтон. Просто има много материални връзки, които въпрепятстват това да се случи, поне в следващите пет години.

Китай не може да ни предложи алтернатива на това, което в момента внасяме от САЩ като енергийните суровини петрол и газ: 15% от потреблението и на двете в Европа идва от САЩ, след избухването на войната. И на практика ние сега сме по-зависими от Америка, отколкото бяхме преди пет години. Макар че отношенията изглеждат много по-обтегнати. На дипломатическо ниво те са, но на материално и дори битово – не.

Това е много трудно за Китай да го промени. Освен ако няма стопляне на отношенията между Европа и Русия. Което обаче за момента не изглежда реалистично.

Новетика: Как да действа България?

Георги Вулджев: На национално ниво трябва да „бутаме“ Европа към това да стане по-независима от всички. Защото през 2022 г. с избухването на войната Европа стана много зависима от САЩ. Три години по-късно всички се вайкат: „Трябва да се откъснем от САЩ“. Резонният въпрос е: защо това не го мислихте още тогава? И дори още по-рано, по време на Кримската криза през 2014 г., когато лъсна енергийната зависимост на Европа от Русия?

Европа не действа проактивно. Просто реагира на някакви събития, и то обикновено с много голямо закъснение. Това, което ние – с малкото си влияние – можем да направим, е да подкрепяме промяна на курса в Европа така, че тя да стане поне малко по-проактивен играч. И да стане поне малко по-независима от всички. Но и да е реалистична в очакванията си – например за военна независимост от САЩ. Защото това ще отнеме много време, много пари и не бива да се случва с цената на фискалната стабилност на Европа. Т.е. не бива да се трупат безумни заеми, които носят риск да предизвикат втора дългова криза. По-скоро трябва отнякъде да се спестят пари или да се стимулира икономическият растеж. Най-добре и двете.

Например са необходими сериозни реформи в посока дерегулация. Защото в последните десетилетия регулацията много силно задушава бизнеса; в дигиталния сектор това е голям проблем.

И разбира се, големият слон в стаята остава енергетиката. Там трябва да се ревизират изцяло енергийните приоритети. Бих препоръчал Европа да стане енергийно независима. Като рецептата е много лесна: да инвестира много повече в ядрена енергия. И да се върне към въглищата. Ядрена енергия като базови мощности и въглища като балансиращи мощности. Защото енергийната независимост е най-мощният лост за влияние, който в миналото и Русия, а сега и САЩ (освен военния) имат върху Европа.

България трябва да промотира този тип политики. Нещо повече, ние имаме и ноухау в ядрената енергетика. Ние сме една от държавите в Европа с ядрена електроцентрала. И ако Европа инвестира в тази посока, ние можем да извлечем печалба.

Новетика: Трябва ли да допускаме китайски инвестиции?

Георги Вулджев: Не бих налагал пълна забрана. Не мисля, че трябва да сме толкова агресивни, колкото са САЩ. По-добре да запазим неутралитет и да не се „бутаме между шамарите“. Защото който и да спечели тази търговска война, на която и страна да застанем, ние няма да сме основният печеливш.

Все пак винаги трябва да имаме едно наум. С Китай трябва да сме по-внимателни. Защото китайските инвестиции – това невинаги е така с американските, но при китайските е задължително – са опити за прокарване на държавно влияние. Китайците винаги разсъждават по целенасочен, държавно-стратегически начин спрямо инвестициите зад граница. Африка е много показателен пример – там има държави, които са във васална зависимост от Китай. Китай не търси печеливша позиция за двете страни, а само за себе си.
Там, където китайските инвестиции противоречат на нашите интереси и на развитието на Европа като независим регион, трябва да сме по-рестриктивни.

Друга причина, поради която винаги ще сме по-близки до САЩ, отколкото до Китай, е че китайците са ни твърде чужди като манталитет и начин на разбиране на света. Ние много по-лесно можем да разберем как разсъждават американците. Все пак имаме общ културен и цивилизационен корен. Но Китай ни е толкова далечен, че това създава рискове в отношенията ни с тях. Като не разбираме как разсъждават, ни е много по-трудно да работим с тях.