Георги Тутанов: От днес президентът отново влиза във война
С отказа да подпише указ за ново служебно правителство на Кожарева, президентът Радев показва, че е все още силен и има вратичка да се противопостави на конституционните реформи ограничаващи правомощията му, смята политологът
Защо президентът Румен Радев отказа да подпише днес указа за новото служебно правителство, предложено от служебния премиер Горица Грънчарова-Кожарева? Защо вътрешният министър Калин Стоянов стана непреодолима разделителна линия? Дали отказът се дължи на стопляне отношенията между президента Радев и ПП-ДБ? Или заради зависимости на президента? А дали не е просто претекст, за да се изчака резултата от президентските изборите в САЩ на 5 ноември?
По тези и още горещи въпроси разговаряхме с Георги Тутанов, геополитик, експерт по национална сигурност и отбрана, и кандидат за вицепрезидент на България през 2021 г. в двойката Цвета Кирилова-Георги Тутанов.
Новетика: Защо президентът Радев отказа да подпише указа за новото служебно правителство?
Георги Тутанов: Ключът се крие именно във въпроса „защо“. Шестата поправка в Конституцията, която цели ограничаване правомощията на президента – с „домовата книга“ – явно не е доизпипана. Вероятно там не е предвидено какво се случва, ако Радев откаже да подпише указа. Президентът играе именно върху това. Явно много добре е анализирал ограниченията върху своите правомощия.
Когато назначи Димитър Главчев, президентът Радев чакаше решението на Конституционния съд и силно се надяваше, че конституционните реформи ще „паднат“. Затова игра тяхната игра и избра по „домовата книга“. Но понеже впоследствие конституционните реформи спрямо президента не „паднаха“, Радев сега използва силата си и блокира процеса.
Предстоят и промени в Конституционния съд. Създавайки тази конституционна криза, Радев може би се надява ограниченията към него да „паднат“ при обновения състав на съда, където той очаква да спечели един-два гласа. И така да върне старото статукво на служебното правителство.
Така от днес Радев де факто отново влиза във война, казвайки: „Добре, вие решихте да ограничите моите правомощия, обаче не си доизпипахте работата и аз още съм силен, защото ако откажа да подпиша указ за назначаване на служебно правителство, тогава какво правим? Да ви видим сега…“. Така президентът Радев показва, че е все още силен и има вратичка да се противопостави на конституционните реформи. Радев в момента показва мускули.
Именно заради това и логиката не излиза: тъй като с отказа на президента настоящото служебно правителство остава в сила и Калин Стоянов остава министър на вътрешните работи. Аргументът на Радев срещу Стоянов изтъкнат днес беше, че той разделя партиите, че вече не се ползва с обществено доверие и че компрометира провеждането на честни избори за редовно правителство.
Самият Калин Стоянов беше предложен от Кирил Петков още при създаването на „сглобката“. Едва по-късно ПП-ДБ казаха, че са си дали сметка, че Стоянов имал зависимости от Бойко Бирисов и Делян Пеевски – за които ПП-ДБ още не са представили доказателства.
Новетика: Възможно ли е отказът да се дължи на сближаване между президента Радев и ПП-ДБ (които са срещу кандидатурата на Стоянов)?
Георги Тутанов: Кирил Петков и Асен Василев са „деца“ на Румен Радев. Двамата влязоха в политиката като служебни министри, т.е. с одобрението на президента. Едва по-късно Петков и Василев направиха политически проект за изборите две в едно. Именно оттам идват крилатите фрази „С вас сме, господин президент“ и „ала-бала с президента“.
Радев защити Петков при явното му нарушение на Конституцията.
В президентската кампания за втория мандат на Радев бях кандидат за вицепрезидент в двойката Цвета Кирилова-Георги Тутанов. След тези избори ние ясно заявихме заплахата, която президентът Радев представлява за геополитическия курс на България, с амбиции да промени формата на управление в президентска република по модела на Русия на Путин. След изборите останахме със съмнението за „ала-бала“ с машините. Защо? Защото точно тогава се говореше, че има преливане от президентския вот в парламентарния. Понеже изборите бяха две в едно (за президент и парламент), имаше съмнение, че с помощта на машините част от гласовете дадени за малки кандидати за президент са наливани към ПП-ДБ. Самите ПП-ДБ тогава си признаха за „ала-бала“ с машините и с президента…
Президентът Радев и ПП винаги са били заедно. Кирил Петков и Асен Василев играят за себе си. Това са хора, които следват единствено и само личния си интерес. Дори пречат на либералите, т. нар. център-ляво. ПП-ДБ вече са изстискани, изгубиха 300 000 гласа и вече малцина ги припознават.
Президентът Радев и ПП-ДБ никога не са били идеологически разделени. Всъщност ПП-ДБ нямат идеология. Както ИТН, така и ПП са продукт на Румен Радев. И винаги са били заедно. Доказателство за това е как Асен Василев управляваше финансите: отдалечи ни от Еврозоната, поддържаше висока инфлация и дерогация спрямо Лукойл.
Новетика: Възможно ли е отказът да е заради натиск върху президента заради зависимости?
Георги Тутанов: Една от задачите президента Радев е геополитическият курс на България да бъде изместен към Русия. Примери са за това са договорът с Боташ и Пътят на Копринката.
Боташ е скандален; всеки ден плащаме по 1 милион лв., без да ползваме това, за което е подписан договорът. Чакам Пеевски да излезе с информация за „Мистър Кеш“. Тук става дума за стратегическа корупция – т.е. когато една държава се меси в интересите на друга държава.
Освен това всички назначения в службите са от първия служебен кабинет на Стефан Янев. Според данните от Пеевски, после е овладян Булгаргаз, Булгартрансгаз и всички важни постове в енергетиката – все назначения по времето на служебните правителства на служебния премиер Гълъб Донев. Това са огромни потоци от средства свързани със стратегическата корупция. Оттам идват и потенциални зависимости на президента.
Новетика: Как отказът на президента ще повлияе провеждането на изборите (купуване на вот)?
Георги Тутанов: Дори в условията на ниска избирателна активност отново се създават внушения, че изборите са манипулирани. У хората се насажда усещане, че нищо не е честно; че да отидеш до урните е безмислено при условие, че изборите се решават в Министерството на електронното управление и в МВР. И това въпреки че след последните избори нямаше никакви оплаквания.
ПП-ДБ са против Стоянов, защото твърдят, че той защитава интересите на ГЕРБ и ДПС. Това им е необходимо като версия, за да върнат избирателите си.
В ДПС разривът е между т. нар. „дерибеи“ (поддръжниците на Ахмед Доган) и хората на Пеевски. Говори се, че в ДПС финасирането идва от Пеевски. Затова интересът на Пеевски е да изчисти купения вот (на дерибеите), за да спечели лидерството в партията. Така Пеевски подкрепя Стоянов, защото се вярва, че той ше стегне редиците на МВР и няма да допусне купен вот. И така Пеевски ще отстрани „дерибеите“ от вътрешната битка.
Новетика: Как Ви се стори диалога между президента Радев и служебния премиер Кожарева?
Георги Тутанов: Поведението на президента беше абсолютно арогантно и надменно – при положение, че Кожарева е единственият човек, който се съгласява да поеме отговорност и самият Радев ѝ дава мандат. Пак стигаме дотам, че Радев показва сила.
Освен това, с отказа си Радев отмества вниманието от скандала с Боташ. Знаете: за да отвлечеш вниманието от един пожар, запали по-голям пожар.
Поведението на Кожарева беше достойно. Начинът, по който реагира, показва, че е човек, който е поел отговорност и иска да свърши работа.
В МВР всички подкрепят Калин Стоянов. Казват, „той е човек от системата, знае нашите болежки“. Синдикатите също застанаха зад него. Неслучайно Кожарева каза именно това на Радев: че е съгласувала избора на Стоянов с МВР и затова го е запазила с списъка. Кожарева показа, че уважава избора на цялото политическо и оперативно на ръководство МВР, а те застават зад него като професионалист. Така Кожарева запазва и самите структури на МВР, за да няма разбой там. Аргументира се много добре.
Новетика: Възможно ли е отказът да цели отлагане на изборите за след президентските избори в САЩ на 5 ноември?
Георги Тутанов: Напълно е възможно. Мнозина експерти и политици са с ясната нагласа, че след 5 ноември в геополитически план могат да се променят много неща.
Още на миналите избори се говореше, че ще отидем на следващи, защото се чака да се види какви са тенденциите в САЩ, т.е. дали ще победят републиканците (Тръмп/Ванс) или демократите (Харис/Уолц). Защото случващото се в САЩ влияе на вътрешните политики на много държави, включително нашата.
Освен това, колкото повече се забавят изборите, толкова повече се отдалечаваме от летния период. Президентът не искаше да правим избори през лятото или около 15 септември, защото избирателната активност ще е много ниска.