Проф. Георги Близнашки и д-р Борислав Цеков представят: австрийската конституция в български превод

Новосъздаденият Център за конституционализъм и демокрация с основатели бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки и доц. д-р Борислав Цеков, собственик на Gallup International Balkan организираха първото си събитие на 12 ноември 2024 г.

Пред изискана публика в зала „Опера“ на столичния хотел „Интерконтинентал“ двамата юристи представиха превод на конституцията на Австрия, дело на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, част от поредицата Ex Constituzione.

Сред гостите на събитието бяха австрийският депутат Харалд Трох, посланикът на Австрия в България Н. Пр. Андреа Икич-Бьом, конституционният съдия Сашо Панов, политикът Георги Пирински, арабистът проф. Владимир Чуков, юристите проф. Емилия Друмева и проф. Ангел Анастасов, политологът Росен Стоянов, докторът по конституционно право Любомир Талев, телевизионният продуцент Виктор Димчев, социологът Първан Симеонов, медии, поддръжници и студенти.

Възкресяване на традицията

Проф. Близнашки обяви, че с настоящото събитие се стартира дейността на Центъра за конституционализъм и демокрация. Именитият ни юрист припомни, че в началото на 90-те години е имало сдружение носещо същото име, а негов ръководител е бил незабравимият Гиньо Ганев, човекът-парламент и доайен на българския конституционализъм. Именно той става вдъхновение за новата инициатива.

„Когато решавахме названието на центъра, взе връх разбирането, че трябва да продължим традицията. Решихме да възкресим името от времето, когато у нас се зараждаше демокрацията и нашият конституционализъм направи своя нов прощъпулник.“

Целта на центъра е да бъде сериозен форум, където да се обсъждат задълбочено големите въпроси на нашето съвремие, обясни проф. Близнашки.

След това пристъпи към темата: българският превод на конституцията на Австрия, който се нарежда в набъбналата поредица Ex Constitutione до върховните закони на велики демокрации като САЩ, Франция, Германия, Испания, Португалия и други.

„Дойде ред и на Австрия. Австрия е много специална за нас, защото това е конституцията от 10 ноември 1920 г. – една от най-старите действащи конституции. Неин автор е един от най-крупните юристи на 20-и век Ханс Келзен. Това, което я прави особено ценна и интересна, е обстоятелството, че в нея за първи път се въвежда институцията на Конституционния съд (КС). Затова цял свят проучва австрийския опит.“

Проф. Близнашки е автор на 50 страници встъпителна студия към изданието. Един от мотивите да отдели особено внимание на тази конституция е, че при сравнителните изследвания в областта на конституционното право и политическите науки Австрия винаги се посочва като държава пример за полупрезидентска република. Основание да се говори за полупрезидентска форма на управление е реформа от 1929 г., която се случва две години след авторитарен преврат в страната и която засилва изпълнителната власт и ролята на държавния глава. През 1934 г. тази реформа е суспендирана поради други обстоятелства.

След Втората световна война тогавашното ръководство на Австрия далновидно решава, че ще въстанови оригиналната конституция от 1920 г., но няма да премахне промените от 1929 г. Именно това дава повод да се говори за полупрезидентска република.

За да илюстрира тезата си, проф. Близнашки цитира думи на един от доайените на конституционното право, проф. Морис Дюверже от книгата му „Полупрезидентският режим“ (с оригинално заглавие „Шах на царя“). А именно, диалог между ген. Шарл дьо Гол и знаменития австрийски политик Бруно Крайски в навечерието на конституционните реформи във Франция през 1962 г., когато там се установява полупрезидентският режим на генерала. Ген. Дьо Гол кани Крайски, млад политик, все още не е станал канцлер, да му гостува в Париж. Отправната точка в разговора е обстоятелството, че конституциите на двете страни са сходни по отношение прерогативите на държавния глава.

Дьо гол: „У вас федералният президент има големи права, нали?“
„Той може да ме уволни, когато пожелае“, отговаря Крайски.
„А тези права той упражнява ли ги на практика?“, запитва дьо Гол.
Отговорът е „Не“.
Тогава дьо Гол със своя олимпийски глас казал: „Много жалко“.

Т.е. президентът има правата, но не ги упражнява, защото силният човек е канцлерът, а не президентът, поясни проф. Близнашки. А обикновено двамата са от една и съща политическа партия.

Друг любопитен факт за конституцията на Австрия е нейната гъвкавост: от създването ѝ до днес са направени 140 промени, повечето допълнения. Причината е, че парламентът може да я променя с мнозинство от две трети.

В края на изложението си проф. Близнашки цитира думите на бившия президент на Австрия, Хайнц Фишер, с когото се среща през 2014 г., докато изпълнява длъжността министър-председател на България.

„Предимствата на една нова конституция може да се окажат по-малко от недостатъците на оттеглянето на една изпитана конституция, която се е развила на широка основа и се е разраствала бавно и постепенно със съответната държавна политика – по която има и богата съдебна практика.“

„Тези думи имат дълбок смисъл, защото се отнасят и до България“, отбеляза проф. Близнашки.

„След 30 години тълкуване на Конституцията от един КС ще бъде груба грешка да започваме отначало. Трябва да продължим по пътя, който сме избрали.“

Демокрация, федерализъм и КС

На трибуната излезе специалният гост на събитието, дългогодишният австрийски депутат Харалд Трох, бивш председател на групата за приятелство с България. Със стегнато експозе той разказа как функционира австрийската конституция.

Преди това обаче сподели, че току-що е приключил участие в успешни срещи на австрийски парламентаристи в София, където Шенген е бил основна тема.

„Аз съм оптимист по този въпрос. Винаги съм бил против блокирането на Румъния, България и Хърватия, и многократно съм го заявявал в парламента. Сега има нова надежда, че можем да намерим решение в това интерегнум положение в Австрия – понеже имахме избори, но нямаме правителство. Разбира се, новото правителство ще бъде коалиция. В момента разговорите изглеждат реалистични. Опитваме се да решим проблема с Шенген чрез решение, което е добро за икономиката и сигурността. Румъния и България имат много добре работещи контролни системи по границата.“

Трох започна представянето на австрийската конституция с цитат на видния историк и дипломат проф. Винфрид Щелцер.

„Австрия е малка, основно алпийска държава, разположена в сърцето на Европа; с велика културна и имперска традиция; страдаща от сериозна травма и борби; и с тъмна сянка от своето минало и наследство. Всичко това се отразява в нейната конституция и как тази конституция се чете и прилага.“

Депутатът изложи четирите основни принципа на австрийския върховен закон.

Първият е демокрацията. Чл. 1 на конституцията гласи, че Австрия е демократична република и че нейният закон произлиза от народа, обясни Трох. Но Австрия не е демокрация, защото е дефинирана като такава в чл. 1. Австрия е демократична държава, защото духът на конституцията се проявява в целия текст и се прилага в политическата практика. Демокрацията може да съществува на хартия, но да не се прилага. За да е реална, тя се нуждае от институции и от участието на гражданите. Демокрация без открито и справедливо участие на гражданите не е демокрация. Разбира се, тук играят роля и множеството свободи и права, каза още политикът.

Вторият принцип е федерализмът. В Европа няма много федерални държави. Чл. 2 казва, че Австрия е федерална държава. Тя е изградена от 9 провинции. Подобно на Германия, Белгия, Швейцария, САЩ и бивша Чехословакия. Трох заяви, че е убеден поддръжник на федералната структура, защото е ефективна и позволява местна свобода – културна, икономическа, правна.

Третият принцип е Конституционният съд (КС). Австрия има първата конституция в света, която изрично учредява КС. Има много върховни съдилища в света, които покриват въпросите разглеждани от КС. Предимството на КС е, че в него (като политически орган) има тесни експерти по конституционно право.

Четвъртият принцип е върховенството на закона.

Архитектът на конституцията

Трох отдели специално внимание на автора на австрийската конституция – уважавания юрист и професор Ханс Келзен.

„Архитектът на конституцията е Ханс Келзен: изключителна личност, която за жалост е застигната от типична австрийска съдба, символ на тъмната и светлата страна от австрийската история.“

Ханс Келзен е роден в еврейско семейство. Роден е в Прага. Мести се във Виена, подобно на мнозина австрийски интелектуалци, предприемачи и художници. Учи в протестантско училище и приема християнството пред 1905 г. в германската протестантска църква.

Келзен е юрист, правен и политически философ. През 1917 г. става професор в университета във Виена. Създава конституцията на Австрия в тясно сътрудничество с Карл Ренер, първия федерален канцлер на новата република, след монархията. През 1920 г. става член на първия КС.

Разводът и кремацията

За да обясни тежката съдба на Келзен, австрийският депутат даде два примера за работата на КС по силно противоречиви теми за обществото в Австрия през 20-те години на миналия век.

Първият е разводът. Оказва се, че в най-голяма опасност от убийство са хората в брак, отбеляза Трох. Защото 85% от убийствата се извършват в тесен семеен кръг. Затова има смисъл хората да се разведат, ако не се погаждат.

През 1918 г. в цялата Хабсбургска империя се случва обрат и мека революция. Тогава Австрия отхвърля монархията и става демократична република. В този преходен период най-голямата австрийска провинция има губернатор социал-демократ. Той решава, че женените двойки, които не се разбират, може да се разведат – с други думи, да се разделят „от масата и от леглото“. Така този губернатор обявява около 300 развода. Католическата църква се обявява решително срещу разводите. Нейното политическо крило завежда иск в КС срещу този губернатор. Следва рагорещен дебат. Ханс Келзен, който е съдия в КС, се обявява в подкрепа на разводите. Но правителството настоява и обявява разделените двойки отново за женени, в резултат на което те не могат да се оженят отново за другиго.

Вторият пример е кремацията на трупове. Кметът на Виена Якоб Ройман (1919-1923 г.) изгражда крематориум, в който хората могат да кремират свои близки, ако не желаят да ги погребат след смъртта им. Отново църквата се възпротивява. И отново искът е разгледан от същия състав на КС. КС отсъжда, че кметът не е прав, но действията му са без политическо и конституционно значение. Затова приемат неговото решение. Така този случай представлява компромис, чрез който едновременно да не бъде провокирано правителството, но и да се оставят нещата както са.

„Виждаме, че решенията на КС може да имат ефект върху личния живот на хората“, заключи Трох и припомни израза „стремеж към щастие“ на Томас Джефърсън от Декларацията за независмостта на САЩ от 1776 г. Стремежът към щастие е основната цел на политическите институции, движения и на самата държава, заяви депутатът. Т.е. политиците трябва да работят така, че отделните личности и семействата да са щастливи.

Според Келзен – който бил привърженик на правния позитивизъм / нормативизъм – законът е създаден от човека и може да бъде променян в резултат на демократичния процес, защитавайки правата на хората. Келзен смята, че няма божествени закони и че правният свят не е създаден нито от Бог, нито от някой диктатор, нито от природата. Вместо това законите са отражение на нашите ценности и целят нашето щастие.

Подкрепа от Аденауер

През 1929 г. Келзен е прокуден от КС на Австрия. Консервативното правителство не може да му прости решенията като конституционен съдия и не го номинира за следващия състав.

Юристът напуска страната и никога не е повикан обратно след 1945 г. Заминава за Германия, където в Кьолн приема професорска позиция, подкрепена от тогавашния кмет (и по-късно първи канцлер на Федерална Република Германия) Конрад Аденауер.

Но през 1933 г. Келзен става първият германски професор изгонен от държавата от нацистите. Заема професорски пост в Женева, Швейцария и после в Прага. Тама вече е принуден да се откаже от Европа заради силните антисемитски настроения на германските националисти. Така Келзен емигрира в САЩ. Там написва фундаменталните си творби в областта на правния позитивизъм.

След 1945 г. Австрия има антифашистка конституция, обясни Трох. Нейният антифашистки характер се състои в това, че нацистките символи и актовете на нацизъм, расизъм и реч на омразата са забранени със закон и наказуеми със затвор.

Силата на институциите, диалогът и компромисът

Австрийският народен представител завърши изложенето си с ценни мисли за значимостта на институциите, диалога между политиците и компромиса.

По думите му, отделните личности нямат значимостта на институциите. Така демократичните държави работят добре, когато има силни институции. Това става чрез парламента като форум за демократичен дебат и способност за намиране на компромисни решения приемливи за мнозинството граждани.

Депутатите от различните партии трябва да си говорят, наблегна Трох. Компромисът е основен принцип в демокрацията и в международната политика. И илюстрира разбирането си с подкрепа позицията на бъдещия 47-ми президент на САЩ Доналд Тръмп:

„Войната в Украйна трябва да спре възможно най-скоро. Изключително тъжен съм за всеки загинал украинец и руснак. Надявам се, че украинците ще имат нов президент и съм сигурен, че Тръмп ще намери решение на конфликта. Тази война е крайно опасна за нас в Европа. Трябва да има решение и мир. И решението ще бъде компромис.“

Два значими приноса

Бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева посочи два главни приноса на австрийската конституция за световния конституционализъм.

Първият е стъпаловидният строеж на нормативните актове в правния ред. По времето на Келзен в австрийската столица се учредява Виенската правна школа. Тя поставя на пиедестал правния позитивизъм / нормативизъм.

Ученикът на Келзен, Адолф Меркел създава подредба на правно-нормативните актове, като разполага всеки на определено стъпало със съответен ранг. Получава се пирамидална структура и правилото е, че нормативен акт от определено стъпало не може да противоречи на нормативен акт от по-горно стъпало.

Вторият принос е концентрираният контрол за конституционност съсредоточен в един държавен орган – КС. Този особен съд има правомощието – ако установи, че закон противоречи на конституцията, да обяви това и този закон да спре да се прилага.

КС е необходим в Европа, тъй като тук не се прилага прецедентното право, посочи прочутата юристка. По тази причина в САЩ, където правото е на принципа на прецедента, отсъждането на конституционността на един закон е прерогатив на всеки съд и няма КС.

Неутралитетът на Австрия

Работата по българското издание на австрийската конституция е отнела около година, разкри научният редактор проф. Ангел Анастасов, чиято дъщеря – завършила право във Виена – е преводач на текста.

Видният ни юрист посвети изложението си на неутралитета.

„Неутралитетът е неотменна част от австрийската идентичност и се отразява в конституцията. Неутралитетът на Австрия включва неучастие във военни съюзи, неприсъствие на чужди войски на територията на страната и неучастие във военни конфликти.“

Проф. Анастасов посочи още, че съгласно чл. 79 от конституцията на алпийската държава, разглеждащ въоръжената отбрана – за разлика от България – Австрия има редовна армия и военна служба (6 месеца и 60 дни опреснително обучение), а също и алтернативна армия. Военният бюджет е 1% от БВП, т.е. 3.3 млрд. евро, а българският – 2%, съответно с около 1 млрд. евро по-малко.

Юристът вметна, че въпреки двете наскорошни петиции призоваващи за прекратяване австрийския неутралитет, в крайна метка канцлерът Нехамер изрично е подчертал, че Австрия ще остане неутрална. Това се доказва и от факта, че във Виена е разположен третият основен център на ООН; там се помещават над 90 международни НПО. България също има постоянно представителство към ООН и други организации.

„Неутралитет не значи неангажираност в международните дела и Австрия го доказва на практика.“

Австрийското ДНК

Н. Пр. Андреа Икич-Бьом, посланик на Австрия в България, направи вдъхновяващо и прочувствено изложение за основните ценности на австрийското общество.

„Една от характерните черти на австрийците е това да седнат заедно и да говорят – ако трябва, цяла нощ – но на следващата утрин ще има постигнат компромис и намерено решение. Това е нещо присъщо за австрийците. Затова в Австрия рядко има демонстрации и стачки. Такива явления са много странни за Австрия. Това е исторически обусловено. Когато представители на различните политически партии се озовават заедно в концлагери през Втората световна война, осъзнават, че не това е начинът, по който трябва да се съберат заедно. Затова се гордея, че представям държава, където преговорите, взаимното изслушване и намирането на компромисни решения има дълга история и традиция.“

Н. Пр. потвърди, че макар Австрия да е военно неутрална, не е политически неутрална. Затова е седалище на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОSСЕ).

„Ние говорим високо в полза на демокрацията, върховенството на закона и човешките права.“

„Австрия е държава, която обича да събира хората, да гради мостове между тях; елате във Виена, седнете, разговаряйте и вижте дали ще намерите решение. Това е голяма част от австрийското ДНК – ние обичаме да сме домакини на преговори, често между други световни сили.“

Посланичката също заяви, че конституцията е високо уважавана в Австрия като стожер на демокрацията. Затова благодари на организаторите, че са отдали на австрийската конституция внимание и интерес.

„Щастлива съм, че имам честта да съм на българска територия. Защото българите и австрийците са обединени от три неща: човешките права, демокрацията и върховенството на закона.“

Конституцията и джазът

Изисканата премиера завърши с думи на един от организаторите, доц. Борислав Цеков, доктор по конституционно право и собственик на Gallup International Balkan („Галъп Интернешънал Болкан“).

Конституционалистът направи остроумна аналогия между темата на събитието и американски анекдот, който гласи, че ако нещо се запомни от днешния ден на Америка след 100 години, това ще са конституцията, бейзболът и джаз музиката.

„Ако перифразираме към днешното събитие, то със сигурност можем да кажем, че ако нещо се помни от Австрия след 100 години, това ще бъдат концентрираният конституционен контрол, виенските валсове и виенските сладкарници.“