Георги Бакалов с поглед от САЩ: Философията на Тръмп, ФБР, войната в Украйна, законът „Магнитски“ и накъде върви България

Какво се крие зад новата порция атаки срещу 45-ия президент на САЩ, Доналд Тръмп? Как ще повлияе на президентските избори през 2024 г.? Какви са отношенията между Тръмп и съпартийния му опонент Десантис? Как разсъждават американците за войната в Украйна? Какви са тактиките на Тръмп спрямо лидерите Путин и Си Дзинпин? И къде се намира България в своето развитие в сравнение със САЩ?

По тези горещи въпроси проведохме един изключително любопитен и искрен разговор с Георги Бакалов, наш сънародник, който от дълги години живее в Минеаполис, щата Минесота. Следи отблизо и участва в обществените и политически процеси в САЩ и България. Бакалов е основател на НПО „Троен християнски алианс“, чрез която извършва хуманитарна дейност във Филипините; член е на борда на директорите на голяма християнска организация с над два милиона членове; учредител е на Фондация Американско-български мостове; е сред основателите на Дискусионен клуб „Свободна България“ и е автор на подкаста „Контризъм“.

Новетика: Как ще коментирате обвиненията срещу Тръмп?

Георги Бакалов: Тези обвинения не са прецедент, а са част от поредица действия срещу 45-ия президент на САЩ. Колко милиона долара, колко хиляди часа похарчиха, за да го разследват – включително по време на цялото му президентство – и нищо не можаха да направят. Дори след два импийчмънта нищо не успяха да докажат.

Помислете: цялата мощ на ФБР е впрегната, за да разруши един човек. Накрая всичко се оказа една фалшификация, която е свързана с Хилари Клинтън, с фалшиви досиета, с фалшиви обвинения; беше окончателно доказано, че твърденията, че Тръмп е бил пионка на Русия, са абсолютно изфабрикувани. Така, ако разгледаме всички действия срещу Тръмп в тяхната цялост, можем само да заключим, че Америка не е същата. Вече не може да се има доверие на ФБР като институция, тъй като е политизирана.

Новетика: На какво се дължи политизирането на ФБР?

Георги Бакалов: Причината е, че в тези институции вече има едно поколение от млади водачи, които са заменили тези от старата генерация от Студената война. Онези възрастни водачи виждаха този модел на света: злото е империята на комунизма, представена от Съветския съюз, Китай и Северна Корея. Докато сред младите лидери вече я няма моралната яснота от времето на Студената война; тя е размита. Така сега ако аз кажа: „имаме нов вид комунизъм, наречен глобализъм, и Китай мъти водата в този глобализъм заедно със своите партньори в Америка“, за тези нови водачи това е просто шум. Ще ми отвърнат: „какъв глобализъм, разпространяваш конспирации“.

Т.е. в момента нямаме пътеводна карта за случващото се в света. През Студената война имаше съгласие: Западът беше лагерът на частната собственост, нормалния живот, свободата на движение, на словото и липсата на преследване от държавата; докато Изтокът беше обратното – тотална липса на свобода. Но сега този контраст е размит, интернет забърка всичко в една голяма каша.

Когато бях в Сингапур на християнска конференция, общувах със заможен местен жител, китаец по произход, завършил Университета в Пекин. Той ми сподели, че в Китай всичко е планирано от комунистическата партия (ККП) за десетилетия напред. Когато Съветският съюз се срива, ККП вижда накъде отиват нещата и решава, че Китай трябва да се превърне в нещо, което да прилича на капитализъм, но отзад пак да стои партията. Цялото богатство се съсредоточава в 600 семейства. Така фасадата на Китай наподобява всеки глобален град: с небостъргачи, дискотеки… Но в момента, в който задълбаеш повече и започнеш да говориш за важните неща като истина, морал, или пък ако се съберат на едно място 1000 души неодобрени от партията, тогава лъсва истинското му лице.

В САЩ и Западна Европа сега има едно младо поколение, завършило либерални училища и университети. Там преподават леви утописти. Те са продукт на реакция срещу фашизма след Втората световна война. Тогава лявото се явява доброто, защото се бори против злото, което е фашизмът. Дясното се явява злото, защото е фашистко. Тази формула е матрицата, от която се „отлива“ цялото образователно поколение след Втората световна война. Затова днес студентите и преподавателите в университетите в САЩ и Западна Европа четат Карл Маркс, критикуват капитализма и проповядват утопията – и дори разглеждат тези убеждения като морална извисеност. Моите дъщери напуснаха християнски университет по същата причина. Те бяха ужасени как християнски професор там им преподавал, че разликата между комунизма и капитализма не е голяма, и че разликата между исляма и християнството също не е голяма. В тази размита картина се върши злото.

И ето го сега прокурорът Алвин Браг с 34 обвинения срещу Тръмп: забележете, че нито едно от обвиненията не е срещу Тръмп, а срещу организацията на Тръмп, т.е. срещу юридическо лице. Във всяко от обвиненията се казва, че организацията на Тръмп е разписала някакъв чек. В големи организации няма как да се държи еднолична сметка за такива неща. Това е смешно, това е цирк. Така на пресконференцията след повдигане на обвиненията питаха Браг: „Това ли е всичко?“ А той отвърна: „Има и друга информация“. Ако наистина има друга информация, тогава защо не беше оповестена? Тези обвинения са измислени.

Ако Тръмп не беше кандидат за президент, това нямаше да се случи. Т.е. обвиненията са буквална намеса в електоралния процес със 100%-ова цел да унижат Тръмп и да го представят като престъпник. Всичко това е битка за полузаспалия, полусъбуден американец, който е твърде зает с живота и който от време на време пуска телевизора и вижда заглавието „Тръмп арестуван“. Това е целта на операцията.
За Алвин Браг има сведения, че Сорос е спонсорирал кампанията му. Вероятно на Браг е наредено да извърши тази акция срещу Тръмп, за което ще му бъде платено. Браг ще бъде разследван от Конгреса на САЩ, по искане на конгресмен Джим Джордан. Браг явно е решил да се пенсионира рано и дори да загуби правото да упражнява прокурорска длъжност. Някой със сигурност ще му плати за свършената работа. Това е политическа задача.

Новетика: Как ще повлияят обвиненията на изхода от президентските избори в САЩ през 2024 г.?

Георги Бакалов: Тръмп има огромна подкрепа. В редиците на Републиканската партия на всички е ясно, че това е политическа гонка. А щом го гонят, значи се страхуват от него. И хората се консолидираха около това. Дори членове на Демократическата партия са отвратени от акцията срещу Тръмп. Според мен Тръмп ще съумее да я използва в своя полза.

Тъжно е по-скоро за другите кандидати от Републиканската партия – като Рон Десантис, Ники Хейли… В момента, в който това се случи, те трябваше публично да обявят, че прекратяват кампаниите си, че застават зад Тръмп и че няма да правят предварителни избори. Те не го направиха, защото са кариеристи или са нелоялни спрямо Тръмп. Те искат и вълка сит, а и агнето цяло. Така не става. Не можеш да говориш колко много подкрепяш Тръмп, а в същото време да се кандидатираш срещу него.

Американците са силно разделени. Ако искаш да развалиш вечерята за Деня на благодарността, кажи нещо за политика. Преди 30 години можеше да имаш спокоен разговор с някой, който е демократ. Споровете бяха например по фискални въпроси, за това колко пари харчи държавата… Но сега има едно ново поколение демократи, които са революционери. Те ще оправят света, ще постигнат утопията, ще гарантират социална справедливост… и с тях не може да се говори! Те са убедени, че са прави и това е проблемът.

Не е проблемът, че няма желание за разговор. Десните (републиканците) продължават да са хората, които мислят, дискутират, дебатират, сред тях има различни мнения, някои са съгласни с едно, други с друго. Докато лявото е монолитно, наподобяващо по-скоро мафиотска терористична организация, отколкото реална партия. Техни поддръжници палят градове, после наричат това мирни протести…

Действията на демократите напомнят т.нар. „племенна справедливост“ –ниска степен на цивилизационно развитие. Например малцина знаят защо канибалите са канибали. Истината е, че канибалите ядат другите, защото вярват, че в тях живее злото. Т.е. липсва цивилизационното ниво, при което имаш опонент, с когото спориш по силата на аргумента, на логиката. Вместо това е въпрос на живот или смърт. Унищожаваш опонента на всяка цена, единствената цел е властта и тя оправдава всички средства.

Новетика: Как Тръмп промени Америка?

Георги Бакалов: Американците са отвратени от политиката. Тръмп възстанови надеждата, че е възможно милиардер да разбира хората и те най-после се почувстваха представени в управлението. Той се възмущава от същите неща, от които се възмущават и те. Те разбират, че той живее друг стил на живот, че е богат. Но това не е важно. Когато го чуват какво казва, те възкликват: „Точно затова си говорихме и ние вчера, и по същия начин!“. И това е, което големите медии и елитите пропускат. Тръмп буквално изпраща послания на хората: „Знам какво мислите, знам какво ви ядосва“ и те вече се чувстват представени. Това е, което направи Тръмп през 2016 г. и което демократите не разбраха – тях не ги и интересува, защото искат единствено власт на всяка цена.

Сега въпросът е дали Тръмп ще успее да спечели изборите през 2024 г. Вижда се, че демократите са способни на всичко. И се опасявам да не се стигне до атентат, само и само да не го допуснат.

Фактът, че Тръмп продължава да говори за измамата по време на изборите през 2020 г., ми казва, че той е искрен. Защото ако беше политикан, отдавна щеше да е спрял да говори за фалшифицираните избори. Имаме толкова причини да се съмняваме в тяхната истинност… просто медиите отказаха да говорят за това, но Тръмп продължава. Дори от собствената му партия го мразят за това; присмиват му се, губи приятели заради това. Но продължава да говори за подправените избори. За мен лично това е показател, че за него този въпрос е кауза. Явно там вижда нещо дълбоко несправедливо и възможност да направи нещо. Дали ще успее? Тепърва ще видим.

Новетика: Прав ли е Тръмп да напада Десантис?

Георги Бакалов: Десантис е Тед Круз от 2016 г. Тед Круз, сенаторът на щата Тексас тогава беше същото, каквото е сега губернатор Рон Десантис на Флорида – показва с всичко, че е много „готин“ и е модел за морал и подражание като политик и християнин, заедно със съпругата и децата си. Но още тогава бях сигурен, че единствено Тръмп може да се оправи с тази каша. Всички мои приятели бяха против мен; казваха „Тръмп е нарцис“, но само след девет месеца се съгласиха с мен. Така е сега с Десантис.

А това, че Тръмп напада Десантис – принцип на Тръмп е да напада всеки, който му стане опонент. Защо? Защото той си има философия, знае плюсовете и минусите от това си поведение. И е преценил, че плюсовете са повече. На когото лепне прякор, всички започват да му се смеят и той знае, че е спечелил. И хората харесват това нещо. Защото осъзнават, че е по-добре ясно да кажеш, че си против някого, отколкото да се усмихваш мазно, да се правиш на толерантен, а задкулисно да действаш обратно. Просто на хората им е втръснало от професионални политици.

Новетика: Какво мислят американците за войната в Украйна?

Георги Бакалов: Отново има разделение. Демократите са по-монолитни и действат в крак с политиката на партията. Ако Байдън и Фейсбук казват, че украинците са добри, а руснаците са лоши, всичко е ясно и няма въпросителни.

Докато Републиканците са разделени на две групи, обусловени поколенчески. Едните са по-скоро с мислене от Студената война: те виждат, че Путин е деспот и е проблематичен. Другите мислят по-скоро така: ние не се интересуваме особено от проблемите на света, защото имаме достатъчно свои. Те например са против Израел и не искат САЩ да им помага с пари. Не заради антисемитизъм, а просто не искат САЩ да дават пари нито на Израел, нито на Украйна, нито на други. Тръмп донякъде също подкрепя такъв начин на мислене с лозунга „Америка на първо място“.

Сега в САЩ наблюдаваме голямо разочарование от идеята за „изграждане на нацията“ (nation building), промотирана от президента Джордж У. Буш. Тя беше: ще отидем и ще освободим тази държава от този лош тиранин, ще им дадем чували с пари, ще им изпратим специалисти, ще им изпратим „Корпус на мира“, и ще оправим тази страна.

Тази идея е подобна на плана „Маршал“ след Втората световна война. Благодарение на безвъзмездните помощи в размер на тогавашни 15 милиарда долара се възстановяват икономиките на Германия, Италия, Япония… и оттам американците се заиграват с тази идея. Но се оказва, че не всички са като японците и германците. Какво направиха САЩ в Ирак? След като „освободи“ иракчаните от Саддам Хюсеин, Америка не въведе демократична конституция, а ислямска, т.е. закон Шария. А Шария е равно на деспотизъм.

По същата логика, сега моделът от Студената война вече не работи и не съответства на ценностите на новото поколение. И то разсъждава по новия модел: да оправим своята страна.

Ако искате да разберете Америка днес и как мислят средните, умерени хора в САЩ, потърсете подкаста на Джо Роган. Той е много добър в това да усети пулса на културата и какво наистина интересува хората. И то е различно от това, което повтарят папагалските основни медии. Независими медии като тази на Джо Роган са говорители на хората и трибуна на хората. Какво интересува хората в САЩ? След 70 години просперитет и мир след Втората световна война, хората са дезориентирани. Затова ги интересуват моралните ценности – защо ако ще вярвам, трябва да вярвам, как това ще ми помогне?; младите искат един по-справедлив свят – не искат да успеят, а другият до тях да е бедняк.

Новетика: Какво е отношението на Тръмп към Путин и Си Дзинпин?

Георги Бакалов: Тръмп нарича Путин „силен лидер“, а през годините често хвали китайците като „много умни“. Той не казва, че са добри; не казва, че ги харесва. А казва само едно нещо: тези хора знаят какво трябва да направят, за да успеят в своя дневен ред.

И забележете: когато ги хвали така, Тръмп освен че ги предразполага, също им казва: аз разбирам начина, по който ти мислиш, но знам и как да се справя с теб – ако се наложи. Това е една от тактиките на Тръмп. Така каза „ще ти пусна бомби“ в Туитър на лидера на Северна Корея. А това е езикът, който той разбира. Тръмп е комуникатор и знае какви бутони да натисне.

Новетика: Може ли Китай да гарантира мир в Украйна?

Георги Бакалов: Как е възможно едно правителство – било то руското или китайското – което не може да гарантира мир и справедливост за собственото си население, да даде нещо добро на света? Как можеш да освободиш някого, ако ти самият не си свободен и управляваш чрез тирания?

Колко слаб лидер трябва да си – в случая Урсула фон дер Лайен и Еманюел Макрон – за да се молиш на един диктактор като Си Дзинпин, да гарантира мир? Но мисля, че това беше и целта.

Новетика: Доколко сериозно се възприема в САЩ законът „Магнитски“?

Георги Бакалов: Никой не знае за този закон. Всичко, което се изговори в България за попадналите в списъка „Магнитски“, в САЩ са новини само за висшите политически ешелони. Дори много от политиците не са чували за този закон, може би единствено някои на федерално ниво и ниво „Конгрес“.

Този закон предвижда единствено конфискуване на имущество и недопускане на територията на САЩ. Но съдържа и клаузи, според които ако човек сметне, че е несправедливо обвинен и донесе доказателства за това, може бъде изваден от списъка.

Нека хората не си въобразяват, че „Магнитски“ ще оправи света или проблема с корупцията. Вижте как президентът на Беларус, Лукашенко, от 20 години се разхожда из Европа. Никой нищо не прави с него, защото линията с газта минава през Беларус, и това е.

Новетика: Как Ви впечатли родна България този път?

Георги Бакалов: Онзи ден включих телевизора в три часа сутринта, понеже страдах от джетлег. Една жена плачеше и разказваше сълзлива история, как мъжът ѝ я напуснал. Помислих, че е поредното реалити. А се оказа реклама за пластична хирургия. И си казах, уау, кой преди 30 години можеше да направи такова предаване? И разбрах, че народът наистина се е променил.

Тази жена беше от средната класа, не беше от елита. Това показва, че в България пластичната хирургия е вече индустрия. А това пък ми говори, че тук се е стигнало до материализъм в най-висшето му проявление. Положително е, че хората имат пари, за да се поглезят с ваканция или процедура. Но не е добро, защото ако живеят само за това, ако е само за шопинг молове, ресторанти и пластична хирургия, това е един празен живот.

Това ми е добре познато, защото съм го преживял, идвам оттам. Неизбежно човек стига до едно ниво на задоволяване, дори не го осъзнава, а после следва зацикляне, деградация, дрога, ексцесии, перверзии, педофилия и всякакво зло. И си задавам въпроса: колко още време ще мине, докато хората започнат да се питат, чакай, аз за какво живея, какви ценности ме движат и какво ще оставя след себе си? И ми става тъжно. Станали сме едно много изтънчено материалистично общество.

Новетика: Къде са САЩ в този цикъл на развитие?

Георги Бакалов: Преди няколко години левичарските медии тържествуващо разтръбиха, че за пръв път в историята на САЩ, по-малко от 50% от населението ходи на църква. Обаче каква е истината? Ако погледнете кривата на ходещите на църква, официално наистина върви надолу. Но за кого е надолу? Надолу е за деноминациите, които станаха ЛГБТ+, либерални – това са старите деноминации като презвитерианци, конгрешани, те започнаха да правят компромиси. Но има една друга крива, за която левичарите не говорят – а именно, кривата за интерес към духовните неща сред младите – тя върви нагоре. Например в момента поколението Z (14-18-годишните) са най-силно pro life настроени (против абортите). Това е шокиращо, защото точно те уж не се интересуват дали си мъж, жена, т.н. Да, така е. Но в същото време духовното търсене сред тях е във възможно най-чист и суров вид.

Така младите хора в САЩ са една нехристиянска, започваща наново Америка. Те си задават фундаменталните въпроси на човечеството, сякаш никога не са били задавани. Какви отговори ще намерят, кои ще са следващите водачи на корпорациите, какъв мироглед ще имат, ние не знаем. Защото те имат достъп до много информация, процесът им на вземане на решение се случва между „флипване“, четене и гледане видеа на телефона… и някъде там се оформят някакви неизвестни за нас идеи.

Затова Америка може да се оправи и да преживее ренесанс, като се върне към ценностите си. А може и да олевее и да я изгубим завинаги като бастион на консерватизма, заради този информационен век. Не знаем.