Форум алармира: В Китай убиват дисиденти за органи
Експерти честваха 75-ата годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека по време на кръгла маса организирана от номинираната за Нобеловата награда за мир лекарска организация DAFOH
Въпреки постиженията в състоянието на човешките права, 75 години след приемането на Всеобщата декларация за правата на човека светът не успява да прекрати практиката на насилствено отнемане на органи.
Това дискутираха на 10 декември 2023 г. международни експерти, по време на кръгла маса организирана от два пъти номинираната за Нобелова награда за мир международна организация за медицинска етика в областта на транплантациите „Лекари срещу насилственото отнемане на органи“ (DAFOH).
Общото събрание на ООН приема през декември 1948 г. Всеобщата декларация за правата на човека в отговор на Холокоста и други престъпления срещу човечеството през Втората световна война. А на 30 юли 2023 г. Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) призова „да стигнем до всяка жертва на трафик на хора, да не пропуснем никого“ в Световния ден за борба с трафика на хора.
Кървава реколта
Светът чу за първи за проблема през 2006 г. от доклада „Кървава реколта“ на канадските адвокати Дейвид Матас и Дейвид Килгор. Това обяви проф. д-р Гилкрийз, директор на Отделението по онкология в Медицинския фактултет на Университета на Юта, САЩ и модератор на форума.
Докладът разкрива как в граждански и военни болници в Китай, и в индустриален мащаб, от т. нар. „затворници на съвестта“ са отнемани органи, като жертвите умират в процеса на изваждането. Това се случва със знанието и одобрението на китайската държава. Тези „затворници на съвестта“ са последователи на преследвани движения: Фалун Гонг, уйгури, тибетци и християни. Те са милиони, държани са по затвори, центрове за арестанти и представляват удобна „банка за органи при поискване“.
Според експерти, във всеки момент има задържани 2 милиона души в китайските лагери за превъзпитание чрез труд. През 2013 г. Пекин обяви, че затваря лагерите. Но независими разследвания показват, че единствено имената на учрежденията са сменени, а предназначението им остава същото.
Един такъв затворник е Уинстън Лиу, възпитаник на престижния китайски университет „Цинхуа“. По време на събитието той разказа, че е бил задържан четири пъти в трудов лагер, тъй като практикува преследвания в родината му духовен метод Фалун Гонг.
Изтезавали го и държали в самостоятелна килия в пълна изолация. В същата килия по-рано бил затворен половин година университетски професор, участвал в студентските протести и последвалото клане на площад „Тиенанмън“ през 1989 г. В резултат на мъчението професорът полудял.
Но докато го измъчвали, в същото време на Лиу правили обстойни медицински изследвания. Нетипично отношение към арестанти. И все пак честа практика в китайските наказателни институции.
На много други последователи на духовната практика също са правени редовни медицински прегледи, потвърди адвокат Дейвид Матас, съавтор на доклада „Кървава реколта“, чиято обновена версия излезе през 2016 г. с название „Кървава реколта/Клането: Актуализация“.
„Има стотици хиляди случаи като този на Лиу – той е щастливец, защото е оцелял, мнозина други не са“, отбеляза канадският юрист.
Важно е да се отбележи, че в Китай даряването на органи е слабо разпространено, по религиозни и културни причини. Държавна донорска програма се въвежда през 2011 г., но тя дава слаби резултати. По официални данни на КНР, през 2021 г. са извършени 13 000 трансплантации, а броят на официално дарените органи е само 4000. Според гореспоменатия обновен доклад, трансплантациите в Китай са по-скоро 50-60 000 годишно, съдейки по капацитета на националната болнична мрежа.
Необичайно бързи трансплантации
Наличието на огромно количество „свежи органи“ обяснява и кратките срокове за извършване на трансплантациите. Участниците във форума дадоха примери за тази необичайна и неетична медицинска практика.
Д-р Хауърд Мансур, Директор на Отделението по хепатология в Методистката болница в Хюстън, американския щат Тексас, разказа как негов колега професор имал рак на черния дроб в напреднал стадий. Напразно се опитвал да се подложи на трансплантация в различни болници в щата, но не отговарял на критериите. За да получи орган, трябвало да има шанс за оцеляване най-малко 70%, а неговият бил под 50%.
Колегата на д-р Мансур имал студент от Китай, който му казал, че може да му уреди трансплантация. За огромна изненада се оказало, че операцията може да се насрочи предварително – нещо невиждано в западната медицинска практика, при която болните чакат за съвместим орган с години. По-късно професорът пътувал до Китай и получил нов черен дроб за около 80 000-88 000 долара (144 000-158 000 лв.).
Друг пример дойде от изпълнителния директор на DAFOH, д-р Торстен Трей. Медицинският специалист разказа за пациент на колегата му д-р Якоб Лави, който получил ново сърце след предварително насрочена трансплантация в Китай. Д-р Лави е бивш председател на Израелското дружество по трансплантология и член на Международната етична комисия по трансплантации.
Трети пример е д-р Франц Емер от швейцарската програма за даряване на органи, който присъствал на предварително организирана трансплантация в Китай.
Д-р Трей също разказа за журналистическо разследване на корейска телевизия. През 2017 г. репортери снимали със скрита камера в болница в севернокитайския град Тиендзин. На кадрите се виждало как медицинска сестра признава, че трансплантация на бъбрек може да се насрочи за след две седмици. Но ако плати пациентът още 10 000 долара (18 000 лв.), бъбрекът се доставя до два дни.
„Азиатската държава се саморекламира и привлича хора от цял свят да пътуват до КНР за трансплантация“, заключи основателят на DAFOH.
Публично осъждане
Бившият британски здравен министър лорд Хънт заяви, че за да бъде спряно престъплението насилствено отнемане на органи, първата стъпка е медицинските организации да заемат ясна позиция.
„Колкото повече лекари и професионални организации се противопоставят, толкова по-лесно е за нас, политиците да променим законите“, каза членът на Камарата на лордовете.
Лорд Хънт даде пример със законодателни промени във Великобритания от 2022 г., които ще преследват съдебно граждани, замесени в насилствено отнемане или трафик на органи.
Според британския лейбърист е необходимо учредяване на коалиция от държави със сходно законодателство, които да наложат групов натиск върху Китай. Благородникът също изрази разочарование от липсата на реакция на СЗО по темата.
Адвокат Матас посочи, че в едва 20 държави има правни текстове, забраняващи участието в злоупотреби с присадени човешки органи, а държавите-членки на ООН са 193. Също обясни, че освен законодателство, е необходимо то и да се прилага.
Добър прецедент е становището от 2022 г. на Международното трансплантационно общество
за сърце и бял дроб, отбеляза д-р Зейн Калпи от Медицинския колеж на Университета на Аризона, САЩ. В становището се казва, че няма да приема статии от Китай, докато там все още се използват органи от недоброволни донори.
Липсващата водеща новина
Марко Респинти, член на Международната федерация на журналистите, заяви, че доказателствата за насилственото отнемане на органи в Китай са изключително обстойни и пълни. Според него темата трябва да е водеща в пресата всеки ден. Тогава защо не е така?
„Пречат идеологията и корупцията – морална и финансова“, каза италианският журналист и добави още една причина: проблемът изисква обширно разследване, на което са склонни малцина.
Дисидентът Лиу добави, че темата не получава достатъчно публичност, защото извършител е именно китайската комунистическа партия. Докторантът от „Цинхуа“ даде за пример среща през 2001 г. между издателя на „Ню Йорк Таймс“ и тогавашния китайски лидер Дзян Дзъмин. Обсъжданото на срещата остава тайна и до днес, но след нея сайтът на американската медия в Китай е отблокиран, а вестникът започва да се самоцензурира и спира да отразява преследването на Фалун Гонг.
В заключение, участниците във форума се обединиха около мнението, че макар Всеобщата декларация за правата на човека да дава надежда на репресираните, за да бъде ефективна, тя трябва да се задейства възможно най-рано след идентифицирането на едно престъпление. Само така ще бъдат спасени хиляди и милиони човешки животи, потенциални жертви на убийствата за органи. Решителни мерки са необходими още днес.