Спасяването на Форт МОЧА

Фортът, маскиран като Мемориал на Освободителната Червена Армия (МОЧА), вече 66 години стърчи над София, символизирайки историческото унижението на България и господството на победителите – Червената Каста на АБпФК, дошли на щиковете на Червената армия. Символизира също амбицията за запазване под някаква форма на това господство, от страна на биологичните наследници на Кастата – организирани в т. нар. ЧервеноРуско Крило (БСП/БКП, АБВ, БВ, Атака, Възраждане, Левицата и други русофилски леви организации, ръководени от Внуци и Роднини на АБпФК).

Форт МОЧА стратегически се явява главната опорна точка от последната укрепена позиция на Кастата. Там Внуци и Роднини на АБпФК смятат да дадат последния яростен отпор на враговете. Щели да се жертват в подстъпите към МОЧА, както измислените им герои „панфиловци“ пред Москва. Разбира се, не в името на отдавна забравени идеали, а заради благата и привилегиите, завещани им от Дедите.

Защото падне ли МОЧА, наследниците на АБпФК губят важни властови позиции и авторитет, както в София, така и в България, и им остава да се уповават само на подкрепа от Русия, Матушката на техните Дядовци, подобно на едни немили-недраги сирачета.

Атаките

Вербалните атаки срещу МОЧА никога не са преставали след 1990 г., както и омаскаряването му по един или друг начин, защото „враговете на народа“ никога на мирясваха.

Но това бяха дребни пакости, а монументът така си стоеше недосегаем.

Не успяха да го съборят дори с решението на СОС от 2000 г., защото в последния момент стана ясно, че той бил собственост на държавата (т.е. публична държавна собственост).

Обаче в последно време заплахите взеха да придобиват една заплашителна реалност. Заговори се за атака, за превземане и разрушаване на МОЧА, символ и гарант за благополучието и властта на Наследниците.

Закана за демонтаж

Фрапиращо, но тези заплахи бяха отправени от техните Братовчеди по кръвна линия, т. нар. ЧервеноЛево Крило на Наследниците (ДБ, ПП, ЛГБТ и други левичарски организации и НПО, ръководени тоже от Внуци и Роднини на АБпФК).

Именно от новото тяхно правителство преди около месец време обещаха тържествено пред софиянци, че започват процедура по премахване на МОЧА от сегашното му място и преместването му в т. нар. „Музей на социалистическото изкуство“. При това в екстрен порядък беше променена собствеността на монумента от публична държавна в публична частна собственост (т.е. общинска), което позволява на СГО и областния управител бързо да решат проблема.

Причината беше прозрачна за софийската общественост.

Наближават местни избори, съдбоносни за София.

Мечтаната цел на левичарските партии от ЧервеноЛевото Крило е да завземат на всяка цена властта в Столицата и символично да издигнат над града флага с дъгата, като по този начин оправдаят надеждите и вложенията на своите външни неомарксистки донори. Единственото средство беше да привлекат колкото се може повече избиратели от десния сектор, а това най-добре можеше да стане с някаква ефектна антикомунистическа акция. А каква по-добра идея от акция „събаряне на МОЧА„?

Дотук добре.

Но имаше усложнение.

Вече бяха издигнали за кандидат-кмет Васил Терзиев, човек от своята кръв (Внук и Племенник на АБпФК), при това млад и успешен бизнесмен, разполагащ със значителен финансов ресурс за подкрепа на левичарските партии.

За нещастие, произходът му се разчу и предизвика силен отрицателен ефект сред дясната част от софийския електорат.

Беше направен опит да се замаже положението, като се скри от обществото, че Терзиев е свързан генерично с АБпФК, като се призна само, че е внук на служител от ДС.

Целта беше една част от партийно неутралните избиратели, предимно младите, които не знаеха нищо за престъпленията на комунизма и за главните виновници (АБпФК), а бяха чували само мантрата „за всичко е виновна Държавна сигурност“, да се подлъжат и гласуват за Васил Терзиев. Смяташе се за малко вероятно избирателите от този сегмент да направят връзка, че гласуват всъщност за Внук и Племенник на комунистически партизани (шумкари), за което са били удостоени за АБпФК първа степен, а пък вследствие на тази причина – произведени в генерали и старши офицери, и назначени за важни началници в КДС/ДС.

И наистина, след толкова години вече малцина знаят, че „ДС-то“ е само следствие, а АБпФК – ПРИЧИНАТА. Че КДС/ДС бяха очите, ушите и ръцете на Партията-държава, а самата Партия – това бяха АБпФК, които по право заемаха всички висши, средни и част дори от нисшите длъжности в партийно-държавната йерархична стълбица (според т. нар. „номенклатурни списъци“).

С други думи, Партията-държава, това бяха АБпФК, а принадлежността към тази Каста (както и позицията вътре в нея) беше определяща принадлежност. Всички партийно-държавни постове се явяваха следствие от тази принадлежност.

А пък само една много малка част от АБпФК бяха служители на КДС/ДС (единствено големите началници).

Самите АБпФК се бяха размножили с хиляди и заемаха ВСИЧКИ важни длъжности в Партията-държава.

Затова е ясно, че Кастата е ВИНОВНА за всички престъпления на Комунизма и по тази причина Внуците и Роднините им искат сега да укрият корена си откъм нея!

Знаменателно е, че почти всички дясноконсервативни политици и анализатори избягват да повдигат темата за АБпФК. Вместо това наблягат на мантрата „за всичко е виновна ДС“. Вероятно, защото е по-безопасно да се занимаваш с ДС агентурата, която в общи линии е осветена и до голяма степен – обезоръжена, отколкото с АБпФК, чиито наследници са навсякъде и държат важни властови лостове. Да не забравяме, че ДС-арите бяха хвърлени на кучетата от своите (от правителството на Станишев, с парламентарната подкрепа на БСП, НДСВ и ДПС през 2006 г. с което фактически отвори досиетата).

Стратегически ход за спасяване наследниците на АБпФК.

Оттогава досега обществото се занимава с ДС агентурата (не че не е много важен проблем), а в това време главните виновници – АБпФК и престъпленията им потънаха в забрава (бяха пожертвани няколко десетки АБПФК като служители в ДС, но пък бяха спасени стотици или хиляди, които останаха в неизвестност).

Мнозина ще кажат: Във всички бивши соц страни правят така, ние дори сме на опашката по отношение разследването на тайните служби.

Верно, но не съвсем.

Защото НИКЪДЕ в „соцлагера“ не съществуваше такава структура като АБпФК. Съмняваме се дори, че изобщо някой на Запад знае за този български феномен.

Което и беше целта на операцията!

Така или иначе, сметките на левичарите от ППДБ излязоха криви. Оказа се, че гласовете необходими за победа в изборите, категорично не им стигат. С този кандидат събират около 30% от вота и без електоралната поддръжка на Братовчедите от ЧервеноРуското крило няма надежда да вземат жадуваната власт в София. Известно е, че такова сътрудничество имаше на предишните местни избори в София, където ДБ спечели 4 районни кметства с решаващата помощ на БСП. Изглежда също, че са били предупредени оттам.

Речено-сторено. Започнаха трескави действия.

Отмятането

Решението беше взето мълниеносно.

Фокус-мокус и преместването се отложи за след изборите (евентуално).

Защото без подкрепата на ЧервеноРуското крило, ЧервеноЛевото не може самостоятелно да превземе Синя София (която не беше съвсем Синя, ама нейсе).

Първо се задейства директорката на НХГ (под чието управление е и Музеят на социалистическото изкуство, където трябва да намерят последен пристан скулптурите на монумента), като заяви, че е необходим огромен набор от документи, намеквайки вероятно, че изготвеният преди години проект за преместване на МОЧА и съхраняван в Общината, няма да свърши работа.

Една немаловажна подробност – директорката очевидно е в конфликт на интереси. Като Директор на НХГ, тя неведнъж е определяла МОЧА за обект с художествена стойност и активно се е противопоставяла срещу демонтажа му. Яра Бубнова е етническа рускиня, родена, възпитана и получила образование в Москва.

Е, тогава какво може да бъде становището ѝ? Ами руско, какво друго да е!

Паралелно (а изглежда и за по-сигурно) незнайни къртици „изгубиха“ старата документация за преместването на МОЧА, съхранявана в Софийска община.

Включи се и областната управителка на София град – Вяра Тодева и сложи точка по въпроса (твърди се, че е кадър ва ДБ).

Официално тя заяви на 11 август 2023 г., че към днешна дата Областната администрация на София-град не може да се ангажира с конкретен срок в рамките на тази година за финализиране на преместването на Монумент „Паметник на Съветската армия“.

След питане от Националната галерия станало ясно, че евентуално експониране на елементи от монумента в Музея за изкуството от периода на социализма ще е възможно след изготвянето на множество допълнителни експертни оценки и анализи.

Документите са били изискани от Столична община. От получения отговор станало ясно, че необходимите книжа не са открити след извършена служебна проверка в технически архив на направление „Архитектура и градоустройство“.

Дилемата

Алтернативата е проста:

Или не позволяваме падането на София в ръцете на двете обединени Крила на Наследниците на АБпФК – ЧервеноРуското и ЧервеноЛевото, или получаваме в столицата нещо като Реставрация господството на Кастата, този път в ръцете на техните биологични наследници, заедно със съответните последици: на първо място утвърждаване на левичарските и ЛГБТ ценности, защото в тази двукрила коалиция левичарите (ЧервеноЛевите) ще имат превес.

За да не се случи това, зависи от единението на всички дясноконсервативни сили в столицата и в най-голяма степен от ГЕРБ, т.е. от решението на Борисов за издигане на кандидат-кмет. Ако кандидатът е неподходящ и левите/левичарите спечелят вота, това може да бъде фатално не само за ГЕРБ, но и за София.