Филип Димитров: За нацията е обидно СДС да бъде наричан проект на ДС

В навечерието на 10 ноември, 35 години след падането на Берлинската стена и на комунизма в Източна Европа, решихме да се върнем назад във времето, в първите месеци на прехода на България от комунизъм към свободна и демократична държава.

Каква е била ролята на СДС? Какво се обсъжда на Кръглата маса? Как в политиката влизат Иван Костов и Желю Желев? И как се променя с времето значението на думата демокрация?

По тези исторически важни въпроси разговаряхме с Филип Димитров, първия демократично избран министър-председател на България, понастоящем съдия в Конституционния съд.

Новетика: Наясно ли е обществото с историческата роля на СДС?

Филип Димитров: Едни го описват поетически и наивно, други го каят и винят за това, което самите те не са имали способността да направят. И в „Политическото представителство след комунизма“, и донякъде в „Митовете за българския преход“ съм се опитал да очертая специфичните характеристики на СДС като обединение на доста разнородни елементи – обединение, което направи реална демократичната (антикомунистическа) революция в България.

СДС приличаше по своята разнородност на другите антикомунистически движения като Солидарност в Полша или Гражданския форум в Чехословакия, и като тях подлежеше на естествен разпад в дългосрочен план.

От друга страна, неговата особена структура от 1991 г. (отвън партия, а отвътре – коалиция) му помогна да оцелее след падането на правителството ми и да стигне до успешните избори през 1997 г.

Новетика: Бяхте ли наясно от самото начало, че СДС не е спонтанна опозиционна реакция, а разработен проект на ДС (репресивният орган на БКП)?

Филип Димитров: Мисля, че е обидно за нацията да използвате подобно клише. Дали компартията се е опитвала да омекоти задаващите се събития? Естествено. Но откровените комунистически кадри излязоха още при образуването на СДС. Дали е имало внедрени или по собствена инициатива настанили се в СДС агенти на ДС? Разбира се, и поведението им, заедно с това на обикновените малодушни или просто наивни дейци доведе до падането на моето правителство.

Сигурно е, че БСП е искала да си създаде беззъба опозиция. Но хората направиха от СДС силата, която обърна посоката на държавата и която постави в дневния ред на България влизането в НАТО и в Европейския съюз.

Новетика: Кой пръв Ви предложи да поемете поста на председател на СДС?

Филип Димитров: Бях вече избран за зам.-председател още през юли 1990 г. Издигна ме тогавашната Зелена партия, вероятно с идеята за „олимпийско участие“ в избора за нов председател. Но аз си давах сметка, че поради взаимното неутрализиране на силните кандидатури и посредствеността на по-слабите, шансовете да бъда избран са големи. Затова и изрично попитах Президента Желев има ли проблем да работи с мен, ако бъда избран. Той искрено се развесели и ми каза, че сигурно можем да намерим общ език, но да не се безпокоя, защото няма шанс да ме изберат, а председател вероятно ще е Петко Симеонов.

Новетика: Обсъждана ли беше кандидатурата Ви за мин.-председател на Кръглата маса?

Филип Димитров: Аз участвах в Кръглата маса отначало не като титуляр, а за да представя искането за изменения в Конституцията, което бях подготвил заедно с още два текста – за неотложните законодателни мерки и за създаване на Конституционен съд. За последния се прие, че е още рано и той не влезе в общия текст за изменение на Конституцията.

Така или иначе Кръглата маса приключи с определянето на изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. Аз бях избран за Председател на СДС на 11 декември 1990 г., Следователно отговорът на странния Ви въпрос е очевидно „не“.

Новетика: Вярно ли е, че Иван Костов е искал да бъде до Луканов, от страната на БСП по време на преговорите за правителство?

Филип Димитров: И този въпрос е странен – вероятно базиран на чуто-недочуто от калните клюки. Иван Костов беше кандидат на СДС за финансов министър при преговорите през декември 1990 г. и стана такъв като част от икономическия пакет министри от СДС в правителството на Димитър Попов.

Новетика: Кога и как се присъедини Иван Костов към СДС?

Филип Димитров: Иван Костов беше един от икономистите, които гравитираха около СДС по време на Кръглата маса и стана мажоритарен кандидат от Пловдив в изборите за Велико народно събрание след смъртта на първоначалния титуляр.

Новетика: Кой и защо доведе Йордан Цонев в СДС?

Филип Димитров: Продължавате да питате, като че ли хората са глави добитък. Мнозина се включваха в СДС по места и оттам успелите да станат популярни се придвижваха нагоре. Нямам представа за първите стъпки на Йордан Цонев. Беше избран за депутат. Голяма популярност той доби по времето на правителството на Иван Костов, може би и с подкрепата на тогавашния главен секретар Христо Бисеров.

Новетика: Какво промени отношението на Желю Желев към Вашия кабинет?

Филип Димитров: Факторите бяха два: идеологически и културален. Желю Желев беше марксист и се гордееше с това, например не разбираше смисъла на широка реституция, макар да подкрепяше връщането на земята. В културален план просто ориентирите ни бяха различни.

Новетика: Желю Желев ли беше най-подходящата кандидатура на СДС за президент?

Филип Димитров: Той беше безусловно поддържник на европейската ни интегрция и на влизането в НАТО, а това беше изключително важно. Това беше котвата, която да затвърди цялостното преобръщане посоката на държавата.

През януари 1992 г., когато той беше вече президент избран от Народното събрание, имаше идея за новия пряк избор да се кандидатира Стефан Савов. Беше ясно, че настоящият президент, т.е. Желев, ще се кандидатира. Разцепването на гласовете би довело до избор на кандидата на БСП. Такива „благородни“ идеи обикновено идват от внедрените, които после ще се представят за далновидни спасители. За щастие, Стефан Савов беше достатъчно разумен и не се поддаде на това изкушение.

Новетика: Как се промени смисълът на думата „демокрация“ от 1989 г. до днес?

Филип Димитров: Покойният Чърчил казваше, че Демокрацията е най-малко лошата форма на управление в сравнение с всички останали. Смисълът е, че няма управление без пороци, но без управление не може, затова е важно непрекъснато да търсим разумни решения на проблемите, които никога няма да спрат да извират.

За съжаление, повярвалата си посредственост се стреми към съвършенство и (както през 2001 г. посочваше едно изследване) демокрацията е започнала да се представя като нормативно желаното, или с други думи нещо като система от изисквания за съвършенство. И понеже тя никога не е била това, умни хора, седнали в кабинетите си, взеха да измислят способ след способ как да я усъвършенстват. В резултат всички са неудовлетворени, а авторитетът на институциите и репутацията на демокрацията се рушат. Както е добре известно, най-големият враг на доброто е съвършеното.