Фиатни пари и криптовалути

Криптовалутите са виртуални (дигитални) пари под формата на токен или койн.

Думата „крипто“ произхожда от сложните криптографски механизми, които произвеждат и обработват децентрализираните транзакции с дигиталните пари.

Крипто алгоритмите се създават от групи учени, специалисти и широка аудитория на доброволци, които участват в процеси на разработка и тестване.

Криптовалутите се създават, така че да не могат да попаднат под правителствен контрол. Мрежите обработващи транзакциите са силно децентрализирани и почти всеки желаещ би могъл да се включи и да започне да обработва транзакции или да произвежда криптовалута.

Изискванията най-често са за мощен компютърен хардуер, стабилен интернет и стабилно електрическо захранване. Най-популярната криптовалута биткойн никога не е хаквана, което доказва високото ниво на сигурност на крипто алгортимите.

Биткойн е първата криптовалута, влязла в реална употреба през 2009 г. Оттогава до днес има създадени над 4000 вида криптовалути. Биткойн към този момент е най-популярната криптовалута. Всички останали валути често се наричат алткойн (алтернативи на биткойн).

Фиатните пари са стандартните пари, като евро и долар. Стойността на тези пари се определя от правителствата и те се управляват от институции, като централна банка. Нямат реално обезпечение, освен думата на правителства и банки. Транзакциите с фиатни пари се управляват от лицензирани от правителствата оператори. Контролът над парите и транзакциите с тях е централизиран.

За да могат ефективно да изпълняват своите функции, парите трябва да отговарят на следните три основни характеристики: запас от стойност, средство за размяна и разчетна единица.

Запас от стойност

Ползвателите на парите трябва да имат увереността, че те носят и запазват определена стойност.

Например, когато фирма X извърши услуга и фактурира цена 100 евро, тя трябва да е уверена, че тези 100 евро ще имат същата стойност след 50 дни.

Ако стойността на парите не е стабилна, то загубата на доверие към тях ще бъде много голяма и няма да се използват на практика.

Например, ако фирмата X има съмнения, че 100 евро ще струват по-малко след 50 дни, тя би избегнала да използва този метод за плащане.

Фиатните пари могат да бъдат обект на силна инфлация и биха могли да имат проблеми със запаса от стойност, но това е рядко срещано при най-популярните валути като евро и долар.

Криптовалутите, като ново разплащателно средство, са доста волатилни и цената им е нестабилна. Все още не са широко средство за разплащане, поради тези проблеми.

Средство за размяна

Парите трябва да са много популярни и допустими, като средство за разплащане, за да могат да изпълняват своята функция.

Например, ако пожелаете да заплатите за извършена услуга в пари от играта „Монополи“, едва ли отсрещната страна би приела разплащането.

Фиатните пари са много популярни, понеже са прието средство за разплащане от дълго време и няма нужда тепърва да натрупват доверието, от което се нуждаят криптовалутите.

Криптовалутите стават все по-популярни и големи оператори за раплащателни услуги, като PayPal, започват да приемат разплащания в криптовалути. Очакванията са постепенно да се увеличава популярността на разплащания в криптовалути.

Разчетна единица

Парите трябва да могат лесно и ефективно да определят стойността на стоки и услуги. Те трябва да са делими, например 10 евро е две по 5 евро. Да са взаимозаменяеми: всяка единица е еквивалент на всяка друга, например банкнота от 10 евро има същата стойност, като друга банкнота от 10 евро.

Например, една картина не би била удобна като средство за размяна поради това, че нямаме много еднакви картини. Парите трябва лесно да могат да бъдат проверени за реална стойност: отпечатват се на специална хартия и имат специални защитни знаци.

Криптовалутите отговарят на трите характеристики с разликата, че нямат физически еквивалент на банкноти. Докато зад фиатните пари стои думата на правителства и регулатори, при криптовалутите, други фактори, като прозрачността на алгоритмите и широкото тестване на мрежите, е начинът им да спечелят доверието на ползвателите.

Издаване и управление

Фиатните пари постоянно увеличават своя обем. За да бъдат емитирани нови тиражи фиатни пари, е необходимо просто решение на централната банка.

Самите фиатни пари нямат реална стойност, освен тази свързана с решенията на централната банка и конкретните фискални политики за даден период от време.

Криптовалутата също увеличава своя обем, ако това не е лимитирано до определена степен от алгоритъма на конкретната криптовалута.

Стойността на криптовалутата се извлича от нейния блокчейн и възможностите, които са осигурени от съответните използвани протоколи.

Блокчейнът е нарастващ списък със записи, наречени блокове, които са свързани чрез криптография.

Например, с повечето криптовалути могат да бъдат създавани разнообразни приложения, като такива за сключване на умни договори (Cardano и Smart Contracts), наемане на дисково пространство (Filecoin и IPFS) и други. Тези приложения биха могли да имат реална употреба в ежедневието на хората.

Можем да кажем, че фискалните политики на криптовалутите се определят от механизмите им за консенсус и са заложени в програмния код на техните протоколи. Фискалните политики не се определят от централен орган. Механизмите на консенсус са прозрачни и описани в подробности в документацията на протоколите на съответната криптовалута.

Терминът за издаване на нова единица криптовалута е mint (сека монети, прев. англ.). След като единица криптовалута е „изсечена“, тя може да бъде закупена през криптоборса или директно заменена за стока или услуга, точно като при фиатните пари.

Размяна на стойност

Фиатните пари използват традиционната банкова инфраструктура за извършване на парични трансфери. Например, банков превод, разплащане с дебитна карта и други.

Традиционната банкова инфраструктура се лицензира от централен орган и никой друг не може да извършва парични транзакции, освен оператори лицензирани и контролирани от централен орган.

Тук е голямата разлика: при криптовалутите няма централен орган, а всички транзакции се извършват през блокчейна. Транзакциите се обработват и валидират децентрализирано, чрез консенсус механизмите на протоколите на съответната криптовалута.

Изчислителната мощ за обработка и валидиране на транзакциите се осигурява от множество участници в блокчейна. Най-често това са хиляди или дори стотици хиляди компютри, пръснати в цял свят. Този тип децентрализация и прозрачност дава голяма степен на свобода.

Няма механизъм, който лесно би прекъснал работата на толкова децентрализирана система. Веднъж стартирана, подобна система започва да води собствен живот и с времето може само да се подобрява и развива.