Есенна носталгия

Вървя по стъпките на вятъра
и ме засипва пъстър листопад.
Мислите ми летят към зимата –
бяла, снежна, мразовита.

Свиват се клетките ми,
мозъкът заспива.
А животът ме очаква
с пълна сила.

Сърцето ми и то застива,
затворено в белоснежен балдахин.
Къде отиде веселото лято?
Сезонният кръговрат го отвлече.

Главата ми е пълна с размисли объркани.
Мили спомени се стрелкат и бягат забързани.
Животът ми и той препуска,
натоварен с горчилка, печал и малко радост…

Къде останаха розовите ми мечти?
Отвориха път на Добротата и Красотата,
Истината и Мъдростта, а ЛЮБОВТА?…
Живял е някога човека – оставил мъничка следа.

Проблясва моята звезда в небето.
Зареяха се мечтите ми в галоп.
Еееех, да грабна годините във вързоп
и да остана в Младостта – до Вечността.