Есенен вятър
Стих с щрих от златната есен
Изстиналият вятър
задъхано се втурна
към вишнята на двора
и силно я огъна.
В уплаха тя потрепна
с позлатените листа.
В клоните си сплетени
ги прегърна, приласка.
Те, с гальовния си звън,
разпръснаха тъмата
и от майчината гръд
се откъснаха с тъга.
Вятърът ги грабна в миг
и лудешки завъртя,
с танци изтощи докрай
и земята с тях покри.
